Който следва сърцето си е най-разумен!

Кой учител е най-добър? — Страданието.
Кой учител е най-лош? — Удоволствието.
Кое умение е най-рядко? — Умението да даваш.
Кое умение e най-добро? — Умението да прощаваш.
Кое умение е най-трудно? — Умението да мълчиш.
Кое умение е най-важно? — Умението да питаш.
Кое умение е най-нужно? — Умението да слушаш.
Коя борба е най-опасна? — Фанатичната.
Коя привичка е най-неприятна? — Хитростта.
Коя привичка е най-вредна? — Словоохотливостта.
Кой човек е най-силен? — Способният да разбере истината.
Кой човек е най-слаб? — Считащият себе си за най-силен.
Кой човек е най-разумен? — Този, който следва сърцето си.
Коя привързаност е най-опасна? — Привързаността към тялото.
Кой човек е най-беден? — Този, който от всичко най-много обича парите.
Кой човек е най-близо до Бога? – Милосърдният.
Как да се противопоставим на бедите? — С радост.
Как да се противопоставим на страданието? — С търпение.
Кое отличава здравата душа? — Вярата.
Кое е признак за неправилна постъпка? — Раздразнението.
Кое отличава добрата постъпка? — Мирът в душата.

От мъдростта на монах Симеон Атонски (Цитиран от Ivan Metodiev)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.