Кой е виновен и отговорен за безнадеждността на България, нашите интелектуалци ли?

На страницата на Даниела Горчева, известната ни журналистка, живееща вече от години в Холандия, се отпочна (по повод на нейна провокираща към обсъждане кратка реплика) дискусия по важен проблем, именно за "истинската роля на истинските интелектуалци", за ролята им в нашия български живот, доколко те си изпълняват ролята и пр., ето какво до този момент си казаха участниците, публикувам дискусията и тук, ако искате, можете да се включите и вие:

Даниела Горчева: Безнадеждна България. И не заради друго. А заради интелектуалците си...

Gospodin Nikolaev Vylchev: По-скоро заради тяхната липса.

Ружа Братанова: Заради всички, Дани.

Даниела Горчева: Заради тия, които се мислят за такива. И които не успяха да се обединят за обща смислена кауза.

Ружа Братанова: Толкоз могат.

Vasilka Mircheva: Къде видя интелектуалци в политиката? Там са "кандидатите на славата" и тук-там някой самотен Дон Кихот! Между тях, под прикритие винаги има и някой червен провокатор! Баш интелектуалците странят от политиката, а и не са особено желани!

Даниела Горчева: По твоето определение само Васко Кръпката е интелектуалец. И вероятно е така.

Vasilka Mircheva: Ами май така излиза! Жалкото е, че огромна енергия е натрупана в народа, а няма водачи да го поведат за нещо добро! Гадовете са си създали всякакви пара-формирования, които се готвят да използват за узурпиране на властта на всяка цена! Под лозунга "Отечеството е в опасност" ще се мъчат да увлекат и неориентирани, колебаещи се, за да реализират поставените им задачи! Иначе защо е тази мода на генерали и адмирали в политиката? За военна хунта ли се готвим? Пази Боже!

Peter Stamatov: Браво, Дани! Този път се подписвам и аз под думите ти.

Елица Маринова: А когато посредственост и некомпетентност са в комплект със самочувствие до небесата (а те обикновено са) положението е хептен безнадеждно! Не знам дали имаш предвид някой конкретно, но аз се сещам за няколко - един вече бивш шеф на НИМ и един бивш "културен министър" - главен мултак на републиката...

Plamen Tchernev: Де да бяха само тези двамата, но съм съгласен съгласен с твърдението Ви. :)

Iv Vasilev: Дяволски вярно...

Plamen Tchernev: Мъка, мъка!

Ружа Братанова: Самонастанили се в Парламента и управлението няма. Всички са избрани по волята на народа, и изборни фалшификации.

Mono Petra: България проблем няма, вземете го разберете най-накрая! :)

Plamen Tchernev: Mono Petra, на "колко" си? :)

Mono Petra: Наздраве! :)

Ружа Братанова: Mono Petra, аз откога им викам "Наздраве!", а те ми викат, че съм алкохоличка! :)

Nova Godina: Интелектуалци в България??????!!!!!!!!!!!!!...

Валентина Михайлова: Все така.

Iliana Terzieva: Не зная в Румъния кои им са интелектуалците и дали те са причината да са толкова единни и многобройни по площадите, но доказаха, че са по-достоен народ от българския!

Разбрали са, че за демокрация, свобода се бори човек всеки ден и не може да чака някой да го поведе или да му подари тези права наготово!

Владимир Иванов: Лесно е да се каже. От Холандия, например.

Даниела Горчева: Напротив. На никого не му е лесно. Но на хората в България никой нито им е длъжен, нито пък им е виновен.

Ангел Грънчаров: Интересна тема поставя г-жа Горчева: за интелектуалците ни, как се държат - доколкото изобщо ги имаме, щот имаме и менте-интелектуалци, ний иначе сме си страна на ментетата. Имаме и менте-политици, а пък доколкото имаме политици, те не са особено добре приети (Костов е пример за това какво става с политик от класа у Нашенско). Но тук думата е за интелектуалците. Твърди се, че България е безнадеждна заради интелектуалците си. Не заради менте-интелектуалците си, а именно заради интелектуалците си.

Как се държат интелектуалците ни та са породили тази безнадеждност за България? - ето този проблем ми е интересно да обсъдим, да разнищим. Моля, помогнете. С отделни примери едва ли ще може да схванем същината на проблема и тенденцията. Как се държи типично българският интелектуалец в нашенските родни условия, та толкова много вреди на страната и на нацията си, пораждайки, предизвиквайки въпросната безнадеждност? - ето по този въпрос е много хубаво да помислим заедно. Аз лично имам свое мнение по него, ала предпочитам най-напред да разбера как мислят по въпроса други хора. Ще кажа, разбира се, своето разбиране и аз.

Peter Dyakov: Ами държи се като примадона, г-н Грънчаров, ето как се държи. Ние сме най-хубавите, умните и способните. Ама едва изпълваме жълтите павета, дето ни го рече един уж съмишленик. И което си е много вярно. Дори да е истина, че сме били еди-какви си, то не се твърди така явно. Щото хората (особено пък българския избирател, това е нещо като национална черта) реагират така: да те видим колко си убав, щом те нема никъде, освен по студиата. Като искаш народа да ти вярва, ще отидеш при него - и при хамалина, и при селянина, и при миньора - и то дори повече, отколкото при естествения си електорат. Ще го питаш какви са му кривиците, ще му кажеш (на език, който разбира) и как може да ги изправи. Иначе приказка безкрай до самия й край... Това за интелектуалците-политици. За интелектуалците, които не са политици - те трудно могат да се обединят зад обща кауза, която не засяга собствените им интереси. 45 плюс още 25 като следствие на тия 45 ни научиха как да мразим и да се делим, вместо да се обединяваме за общи каузи...

Ангел Грънчаров: Добре де, ще кажа нещичко. По определение кои са интелектуалци? Занимаващите се с "интелектуална" или с творческа дейност, нали така? Дейци на науката, културата, изкуството, философията, нали за тях става дума? Артисти, учени, писатели, музикални дейци, художници и пр., нали за тях става дума? Сега се опитайте да си представите как се държат най-видните, най-изявените от тях у Нашенско. За кого се сещате? За Стефан Данаилов, примерно, се сещате, нали така? Или за Стефан Цанев се сещате, нали така? Или за Георги Господинов, нали? Или за Теди Москов, режисьора, за него сещате ли се? За Калин Янакиев, философа, нали и за него се сещате в момента? Или за Цочо Бояджиев, пак философ, и той е пример за един истински интелектуалец от съвсем рядка, за нашите условия, порода. Говоря за най-изявените истински интелектуалци, да не се занимаваме в момента с менте-интелектуалците, с пишман-интелектуалците. Та какво значи правят те, истинските интелектуалци?

Ами тия, най-изявените истински интелектуалци, от време навреме (някои и по-често) дават интервюта по медиите и казват какво мислят. Тяхната позиция е интересна, те имат известно влияние. Какъв им е кусурът в това отношение? Че много рядко дават интервюта ли? Защо от тази тяхна активност да се поражда безнадеждност? И то за България?! Ами какво да правят, да мълчи ли подобава интелектуалецът, който се държи правилно и достойно?! Аз лично не мога да разбера защо тази тяхна активност, даването на интервюта за медиите, да поражда безнадеждност.

Някои интелектуалци се месят активно в политиката, изказват се, заемат ярка гражданска позиция. Калин Янакиев примерно е доста активен в политиката или пък Стефан Данаилов, който си е направо политик, и то вечен, несменяем, комунистите си го възприемат за нещо като свои идол или като червен патриарх (без да искам написах "партиарх", май по-правилна е в случая тази дума?), знам ли как точно възприемат комунистите своя тъй любим "Ламбо" (който се обезсмърти пред "Партията" щото изигра тъй милия на комунистическото сърце образ на комунистическия терорист и също така на "борещия се за България" агент от ДС: тук перверзията си я бива де, няма спор!) Та безнадеждността, произтичаща от интелектуалците, иде от това, че много се месят в политиката - или щото малко се месят в нея?! Как подобава да се държи в туй отношение истински добрият интелектуалец, който не поражда безнадеждност? Някаква мяра ли трябва да спазва в това отношение?! Или изобщо трябва да страни от политиката, трябва да не се вре в нея, кое е правилното, помогнете ми де, не разбирам кое е правилното, кое е вярното, каква е тук нашата претенция към интелектуалците ни?

Истински добрият интелектуалец, чието поведение не поражда безнадежност за страната му, трябва просто да си върши добре работата, тогава няма да има безнадежност, така ли трябва да разбирам нещата? Нашите интелектуалци не си гледат съвестно работата, там ли е проблемът? Е, нали рисуват, пишат, пеят и прочие (и чат-пат дават дълбокомислени интервюта по медиите), защо тук точно трябва да им е кусурът? Или пък те, ако искат активността им да поражда не безнадеждност, а надежда, трябва съвсем да си изоставят пряката интелектуална работа, да я зарежат и да се посветят изцяло на обществени, на граждански активности?! Тогава ли ще се породи надежда за България, а не безнадеждност?! Ами тогава те вече пък няма да са интелектуалци, тогава ще станат някакви други, ала ще си загубят интелектуалната същина, ето че пак не мога да разбера къде точно е проблемът?

Nadejda Aleksandrova: Абсолютно поддържам казаното от Илияна Терзиева, че за всичко си е виновен българинът. Румънците и другите нации успяват защото не са българи.

Ангел Грънчаров: А че проблем има, има, да, обаче къде е по-точно? Някои нашенски интелектуалци се врат в партийните листи, стават депутати, ето, примерно, психиатърът-богослов д-р Н.Михайлов, днес се подвизава като "твърде изискана интелектуална медийна звезда", знаете, той стана любимец на медиите откакто почна да плюе по Костов, навремето беше, ако си спомняте, депутат от партията ДСБ. Той точно ли е пример на интелектуалец, който си изпълнява мисията? Напоследък е станал пропагандист на руснаците, знам ли, може и рубладжия да е станал, не вярвам тази негова трескава медийна активност в защита на путинизма да е от чиста глупост - или от морална нечистоплътност? Васко Кръпката пък отказа да влиза в листите (ако изобщо са му предложили де, не зная точно какво е станало), докато Евгений Михайлов, кинорежисьорът, влезе, и то в листа на... ДОСТ, с лидер агента от ДС "Павел" (Местан)! Кой е постъпил истински интелектуално и проявата му да е породила надежда за България?! Или може би "истински интелектуално" се държи един друг нашенски "изявен интелектуалец", имам предвид "професор" Иво Христов, дето се навря в листите на БСП? (Той също е върл защитник на "путинската правда", не мога да кажа за рубли ли го прави или просто от умствено скудоумие, от умствена или ценностна недостатъчност го прави, но е факт, че прави точно това!) Та как трябва да се държи истинският интелектуалец, за да можем с право да кажем, че активността му поражда надежда за България?

Мен лично много ме вълнува този въпрос, виждате, разсъждавам, мъча се да разбера, ала още не успявам да схвана, помогнете ако можете? Щото и аз самият, бидейки философ, май спадам към категорията на интелектуалците, та затова много ме вълнува това, ще ми се да си изпълнявам мисията отговорно и достойно, така, че България да има надежда, а да не продължава да затъва в безнадеждността.

(Аз самият, в скобки казано, какво правя? Ами боря се за промяна в образователната сфера, но не само като "теоретик", а съвсем практически, правя това в своята непосредствена дейност като учител по философия, пробвам разни промени, инициативи, новости в своето отношение към учениците, в самото обучение; в резултат станах трън в очите на властващата директорска и министерска образователна бюрокрация, гонят ме като империалист, уволняваха ме, тормозят ме, подлагат ме на административен терор, отмъщават ми, ползвайки се от властта си, абе изобщо много пострадах; пиша съвсем открито в блога си за случващото се, документирам как реално тече "образователната реформа" в свидното ни отечество, става дума за цели поредици от есета, в които най-пълно представям нещата, конфликтите, проблемите, за които спорим и т.н. Е, тази моя активност, тази моя борба протича в... пълно мълчание, рядкост са моите събратя, интелектуалци, които да са проявили известна съпричастност към борбата ми, да са ми протегнали ръка, да са ме насърчили с дума на съпричастност, не, ако изключим двама-трима бивши образователни дейци, сега вече пенсионери, всички други се правят, че изобщо не забелязват какви главоболия се стовариха на главата ми, нищо чудно така да постъпват щото не искат да си "оцапат" тъй светлия "интелектуален имидж", проявявайки съпричастност към борбата на някакъв си там провинциален даскал по философия, затуй упорито мълчат; ето, по тази причина се чувствам като някой Дон Кихот, пък и обществото около мен здравата мълчи, мълчат родителите на моите ученици, вероятно от страх, мълчат учителите около мен, моите колеги, те положително мълчат от страх, е, вярно, срещам известна подкрепа единствено от страна на учениците си, повечето ме разбират и подкрепят, ала и тяхното положение е тежко, я някой открито заяви съпричастност, мигновено се нахвърлят бодри класни ръководителки, които почват да му се карат, да го мъмрят и пр. Такива работи, простете, че ви занимах, знам, че с това заслужих презрително да свиете устенца, по интелектуалному де, тоя пък, видите ли, за какъв се мисли, представя се най-нагло за "интелектуалец" - и при това има наглостта да ни занимава със своите "чисто лични проблеми"?!)

Та от оптиката ма преживяното лично от мен мога да кажа съвсем определено: безнадеждността за България иде от това, че ний, българите, не умеем никак да подкрепяме ония малцина наши интелектуалци, които "там, нейде в низините", т.е. далеч от светлините на прожекторите, в ужасно тежките условия на реалния нашенски живот се мъчат да правят нещо истински важно и добро за България, ето тук ни е проблемът, оттук се поражда истинската безнадеждност. Ний се така изродени, че даже не умеем да разпознаваме истинските си интелектуалци, а какво остава пък да ги ценим подобаващо. Или, опази Боже, да ги подкрепяме и насърчаваме, това пък съвсем не го умеем. Ний си оставяме интелектуалците да мрат съвсем непознати и непризнати, да се борят с последни сили в ужасно тежките условия, а като умрат, като ние самите им помогнем да умрат колкото се по-скоро (безразличието как убива, ох, как убива безразличието - поне това можете ли да си го представите?!), тогава може и да почнем да ги славим, ала това посмъртно славене е още по-жестоко от униженията, на които сме ги подложили приживе. 

Та ний нима така не постъпихме даже с Ботев, с Левски, с кой ли не друг наш истински интелектуалец (Левски е бил духовник, бил е монах, и то истински, освен другото, значи е бил по тази линия и интелектуалец, да, но какво правят днешните ни истински духовници, ний знаем ли ги изобщо, познаваме ли ги, подкрепяме ли ги в борбите им, не, разбира се, а сигурно има такива, живеещи обаче в пълна неизвестност и в пълна немилост, удавени в тресавището на нашето безразличие!) Да, ето я ключовата дума ако искаме да разберем същината на проблема: нашето безразличие е тази дума! Значи кой е виновен и отговорен за безнадеждността на България, самите наши интелектуалци ли? А не сме ли виновни ний самите, дето нито си знаем кои са ни истинските интелектуалци, нито сме наясно в това какви условия са поставени, нито пък нещичко правим, за да покажем, че не нехаем напълно за техните борби и мъки, значи, излиза, сме обладани от пълно безразличие към тях, пък после се оказва, че като капак на всичко точно тях, интелектуалците ни, ще ги обявим че са и виновни за безнадеждността на България, дотук ли я докарахме в своята тъй ужасна несправедливост спрямо тях?!

Това е. Спирам дотук. Прощавайте, че ви изнервих и подразних толкова със своето тъй "прекалено словоблудство". Просто дръзнах да кажа нещичко по проблема. И понеже съм "проклет интелектуалец" си позволих да кажа каквото мисля, как аз виждам проблема, е, по тази причина сигурно и аз съм спомогнал за засилване на... безнадеждността на България, знам ли?! Надежда за България едва ли има ако интелектуалците, чиято мисия е да мислят, не се ползват от правото си свободно да казват каквото мислят, с това поне ще се съгласим ли всички?! Интелектуалците като смело казват каквото мислят, с това надеждата за България ли подсилват - или насърчават нейната безнадеждност?! Или не трябва да мислят, не трябва гласно да заявяват мислите си, не знам, почнах да се обърквам, помагайте ако искате?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.