Заповядайте заедно да създадем демократично, свободолюбиво онлайн-училище!

Във Фейсбук преди малко сложих обявя със следното съдържание (забелязвам, че за две-три минути, докато я пишех още, тя беше харесана от десетина човека!):

Решавам да открия онлайн-училище. Търся съпричастни - заедно да го създадем!

Всеки - било учител, било родител, било ученик, било студент, било компютърен специалист, било просто гражданин - може да се включи, да подкрепи, да участва в това начинание. Заповядайте!

Идеята, струва ми се, е чудесна. Просто търся ентусиасти, които да я възприемат, да се въодушевят от нея и да помогнат заедно да я сбъднем.

Има възможност (като потръгнат работите) да уредим децата, които учат в нашето училище, да се явяват на изпити и да си получават нужните документи за завършен клас, степен на образование и пр. Просто ще завършат училището в съвсем нормални и човешки условия, далеч от агресивната лудница на масовото държавно училище.

Бъдещето на училището е такова. Разбира се, учещите във "виртуалното училище" пак ще могат да се срещат на реално, физическо място, да общуват и непосредствено с учителите си и помежду си, има толкова много възможности, дайте да се захванем да ги превърнем в реалност, в даденост на живота ни...

Затова заповядайте, обадете се, давайте да поработим заедно в тази посока и да заедно да бъдем създателите на новото училище, на новата форма на училище.

В него могат да учат ученици не само от цяла България, но и от целия свят, давате ли си сметка колко качествени личности могат да се свържат помежду си по този начин и заедно да постигнат безкрайно много неща?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...