Б.Борисов за любовните извратености на нашия толкова мъдър и затова страдащ предимно от собствения си акъл народ

Не съм политик и мога да го кажа съвсем честно: прост народ - слаба държава! Тази е истината, обобщаваща коментара ми за резултата от днешните избори.

Всъщност мъдрият ни народ с тази своя поговорка е имал предвид очевидно самия себе си... (Философът Хегел е казал същото с ето тази своя мисъл: "Всеки народ е достоен за своето правителство; всеки народ си заслужава управниците..."; нашият народен кумир Бойко Борисов пък го каза не по-малко умно: "И аз съм прост и вие сте прости - и затова така много ме обичате!"; е, малко по-иначе го каза, каза "... затова така хубаво се разбираме", но аз малко го променям в момента по разбираеми причини.)

Прочее, народът като цяло не може да е прост, говорим за опростяване на големи части от същия този народ. Сред народа ни има и непрости хора, но те не само са нищожно малцинство, но и са обикновено в немилост. Най-смислените, най-разумните, антимафиотските партии са извън Парламента! Затуй с пълно гърло можем да изкрещим: пей, ченгесарска олигархийо - най-после най-сладките ти сънища се сбъднаха!

Борбата с представите на опростелия, немислещ народ може да е една: тя се свежда до борба за едно ново, съвременно образование и възпитание на младите. От утре започваме нова фаза на тази борба, която аз лично водя от години.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.