Как действа вонящата като развалена риба пропаганда на петата колона - или за истерията на руско-кагебистката хибридна война срещу България

Руските медии: методът на вмирисаната риба, Автор: Керстин Холм

Или как тайните служби от времето на КГБ и до днес налагат лъжата

Коментар на Ognyan Minchev: България и методът на "вмирисаната херинга" - "херингата" по български: Членството на България в ЕС и НАТО довело страната ни до разруха, бедност, демографски колапс, деиндустриализация и... всичко друго лошо, за което можете да се сетите. След като тази "херинга" обикаля "прас-прес" медиите в продължение на години, стотици, хиляди пъти ежедневно, след като истеризирани интелектуалци-"пундити", ангажирани в ролята на Касандра пеят ежедневни заупокойни молитви на европейска България и рекламират "евразийска България" - цялата публична среда мирише на мръсни крака (всеки знае как мирише развалена риба). Оттук нататък за всички нас, които допуснахме да ни подхвърлят херингата, остава трудното задължение да обясняваме защо това, което мирише, не е европейското членство на България. Ние трябва неуморно да обясняваме поредица от избледняващи на фона на пропагандната истерия истини.

I. България бе ограбена от високопоставените служители на комунистическия режим, които приватизираха с взлом националното богатство и го разпиляха в процеса на грабежа. Вярно е - помогнаха им, волно или неволно, лидери и заблуди на страната на демократичните сили. Но грабежът бе с ясен субект - а отговорността е с ясен адресат: милиционерската олигархия, разгромила българската национална общност. Веднъж с грабежа на националното богатство. Втори път, с мутренската вакханалия от насилие над обществото, инсталирана като димна завеса за да прикрие грабежа. Трети път, с отказа новите капиталисти да нормализират отношението си към закона след грабежа - до ден днешен олигархията поддържа закона на джунглата като инструмент на стопанско, институционално и политическо поведение.

II. Българската олигархия не притежава суверенитета на стопански и политически елит и е всъстояние да упражнява системен грабеж над българското общество само в сътрудничество с постсъветската, руска олигархия. Това се вижда най-ясно в сферата на енергетиката, където мащабните корупционни афери са възможни единствено на основата на дружбата между руска и българска енергийна мафия. Монополът на Газпром като доставчик, който лиши българското стопанство от милиарди, може би десетки милиарди свръхпечалба. Раз-кешването по Белене, Южен поток, КТБ и Лукоил. В случая с Лукоил - България граничи с Лукоил, със закона на джунглата в пристанище Росенец, с неплащането на данъци на българската държава, с монополно високите цени на нефтените продукти. Говорим за бедност - ето я бедността.

III. Разрухата на българското стопанство, демографска пирамида и обществени отношения като резултат от многократното управление на основните партии на олигархията - БСП, ДПС, също и НДСВ. На практика, в България вече не е възможно ничие управление, което да оцелява ако откаже да обслужва олигархията.

IV. Членството на България в ЕС носи на годишна база милиарди евро на българската икономика - грабежът на олигархията на практика сведе европейските фондове до статута на единствените свежи пари в стопанството ни. Въпреки, че и те са обект на брутален грабеж чрез корупционни схеми на обществени поръчки. Членството ни в ЕС играе роля на минимална (за съжаление) сдържаща сила публичните ни институции да не се превърнат на 100 процента в авторитарни и открито покорни слуги на олигархичния произвол. Не подценяваме този произвол и сега - но той може да бъде още по-брутален без наблюдението от Европа.

Това накратко е действителността, която вонящата херинга на петата колона повече или по-малко успешно прикрива с истерията на своята хибридна война срещу България.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.