Според др. Нинова демокрацията ни била отнела и... бляскавото социалистическо образование!
Да, наред с другите все бляскави неща (социалистическо здравеопазване, непрежалимата социалистическа казарма, безплатен бригадирски труд, а също така и безплатния секс по бригадите и пр.) ни била отнела и тъй чудесното социалистическо образование от казармен тип...
Което е лъжа: и днес образованието ни още си е от абсолютно същия социалистически казармен тип, в него промяна никаква няма!
Моделът на образование у нас си е все същият: държавата, иначе казано, чиновниците от Министерството командват парада, а всички (учители, ученици, родители) са просто роби, които само слушат и изпълняват, тях никой не ги пита какво мислят, какво искат да правят, да учат и т.н.
ДОБАВКА: Какво още ни отне демокрацията? (Наръчник в помощ на Корнелия Нинова) от Даниел Смилов
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Анатоли Голицин:
ОтговорИзтриванеНа този документиран фон политическите и икономически реформи и “демократизацията” на Русия може да се разглеждат като планиран продукт на двайсет и пет годишна подготовка и репетиции в СССР и Източна Европа. “Реформите” на “екс“комунистите и техният стил на “демокрация” са много характерни за тях. “Общонародната държава” е адаптация на идеята на Ленин за отмиране на държавата (която също така гледа напред във времето, когато ще има комунистическо световно правителство) и нейната замяна с масова обществена организация. Нито “гласността”, нито “перестройката” са истински… Неразкрити като истинските наследници на комунизма, каквито са, съветските стратези остават на кормилото и продължават да омагьосват Запада да ги поддържа…. Съветските стратези реформираха своята система, въведоха своя собствена система на псевдодемокрация и направиха промени в икономиката. Те замениха остарялото и дискредитирано управление на комунистическата партия с нова, контролирана масова политическа структура. Но при това те запазиха същия политически елит, същата армия с нейните политически комисари, по същество същото разузнаване и тайни служби и други елементи на бившата съветска система като Института на Арбатов за изследвания на САЩ и Канада и други ключови институции като Института за Европа, работещ под надзора на Академията на науките.
Политическият елит все още се състои от 25 милиона „бивши” комунисти и 50 милиона млади комунисти, които са най-активният политически елемент в Русия и „независимите държави” и държат реалната власт. Този елит създава, инфилтрира и направлява новите партии и опозиционни групи, дори антисемитските, според изискванията на стратегията. Елитът получава указания чрез различни държавни и полуофициални канали. „Реформираният” КГБ и неговите агенти продължават да са активни, особено в чувствителни области като антисемитските операции, където използват опита на тайната полиция, наследен от царисткия и сталинисткия период. Политическият елит не смята комунизма за разгромен. Напротив, той вижда „реформите” и демократизацията като средство за продължаване на своята отдавнашна стратегия за „конвергенция” и победа над Запада.