Момчил Дойчев каза: На срещата за запознаване с опита на румънската прокуратура в борбата с корупцията и организираната престъпност присъстваха толкова български прокурори, колкото реално се борят с корупцията и организираната престъпност.
За сведение 0 (зеро).
Ангел Грънчаров каза: Да, оказва се, нито един български прокурор не се бори с корупцията и с организираната престъпност! Което означава, че българските прокурори фактически ако не подпомагат, то поне закрилят корупцията и организираната престъпност, т.е. са на нейната страна! Това не просто е скандално, това не просто е аномалия, това не само е абсурд, това, позволете ми да отбележа, е престъпление спрямо страната и нацията! Тия, които са призвани да се борят срещу беззаконието и престъпността и за това им е дадена съответната власт, употребяват властта си за да закрилят, да подпомагат и беззаконието, и престъпността! Как е възможно да се примиряваме с това престъпление?!
Мафията у нас си има прокуратура, мафията владее прокуратурата, прокурорите са на страната на престъпниците - някой може ли да даде пример за по-немислим от гледна точка на здравия разум скандал!
Нима при това положение няма да подкрепите на изборите демократичната политическа сила, която има волята да направи истинска съдебна реформа: обединението НОВА РЕПУБЛИКА?
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Само дето НР НЯМА да направи никаква реформа поради простата причина, че няма да попадне в Народното събрание, камо ли да получи мнозинство. Посткомунистическите стратези са се погрижили това да не стане. И наистина би било учудващо, ако след като баламосваха хората близо 30 години, да допуснат сега изведнъж реално антикомунистическо мнозинство в НС. Това няма как да стане. По-интересно е защо комунистите толкова дълго поддържат измамата с демокрацията и защо все още не са се разправили със Запада. Можем само да гадаем за причините. Най-общо, разбира се, може да се каже, че балансът на силите вероятно все още не се е обърнал решително в ползва на комунистите, затова изчакването. На мен ми се струва, че докато Русия изглежда е вече готова, Китай сякаш не се чувства достатъчно силен да изпълни своята част от плана и иска още време за подготовка.
ОтговорИзтриване