Още един документ, нека историята един ден да знае цялата истина за това как сме живели ний, жителите на нашето толкова шантаво време

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДОКЛАД

От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование,

Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги,

Позволявам си да констатирам, воден от възприятието си на случилото се на миналия Съвет, че въпреки всичко не само че е твърде полезно да се осмислят и дебатират истински важните въпроси на нашия училищен живот (въпреки риска, че като прекалено много се увлечем в обсъжданията има съвсем реална опасност в късната вечерна доба да не успеем да си сготвим манджите и по тази причина да не можем да си нахраним съпрузите и децата!), но също така и че в процеса на самото дебатиране ние самите постепенно ще привикнем да дебатираме още по-смислено, разумно, толерантно, възпитано и т.н., т.е. ползата от тия дискусии ще почне да се увеличава неимоверно.

На второ място е значително по-добре да осмисляме, да дискутираме, да обсъждаме проблемите в една по-спокойна обстановка, с подобаващото настроение, когато вниманието ни няма да се отклонява от разсейващи ни мисли за проклетите манджи (и за гладните ни ядосани съпрузи и деца!); по тази причина, воден от съзнанието да помогна, си позволявам да предложа откриването на постоянно действащ ежеседмичен семинар на тема АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА МОДЕРНИЗИРАНЕТО И ДЕМОКРАТИЗИРАНЕТО НА ОТНОШЕНИЯТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ (разбира се, ако има други предложения, наименованието на семинара може да се промени и уточни, да стане по-кратко, по-сполучливо и пр.). Ето в тази връзка и обявата за първата сбирка, ведно с темата, с която предлагам да го открием:

               

Моля, чувствайте се поканени да участвате в това полезно, по моето възприятие, „мероприятие”! Убеден съм, че много хора имат страхотна нужда да изразят мнението си, да бъдат чути, да се включат в такива жизнено необходими, бих си позволил да кажа, разговори по едни съдбовно важни за битието ни на учители и възпитатели на младежта теми. Не бива да се оставяме на досега действащата в нашата училищна общност славна максима, която може най-сполучливо да се изрази със знаменитите остап-бендеровски думи: Спасението на давещите се е дело на самите давещи се! (Делото по спасяването на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се!, в оригинал: Спасение утопающих –дело рук самих утопающих!).

                На второ място си позволявам също така да ви предложа като органично приложение към този доклад текста на две публикации в моя блог, където, така да се рече, се съдържа моята първоначална реакция по повод на случилото се на Съвета; от само себе си се разбира, че на самия Съвет не само че не можаха да се изкажат всички желаещи (и имащи какво да кажат), но и нямаше подобаващата нагласа за слушане от страна на публиката, която, както вече казахме, беше отклонявана от предмета на обсъждането с тия толкова коварни и подмолно напиращи у всички нас мисли, че няма тази вечер да успеем да си сготвим манджите и да си нахраним не само своите любими съпружески половинки, но дори и прескъпите си деца! Пък и, честно да си признаем, и куркането на собствените ни черва ни отклоняваше от толкова маловажния все пак предмет на обсъждане, особено когато стана дума за „великите страстни мъки на многострадалния грешник Ангел Грънчаров”, който, какво да крием, сам си е виновен за всичко – щото има твърде погрешни идеи и за ученето, и за съвременните отношения учители-ученици, и за училищния живот, и за образованието, и за всичко останало, предполагаме!

Но ето, поради извратеностите на проклетата демокрация на нас ни се налага да слушаме и такива като Грънчаров, е, на самия Съвет ние можем да ги осмеем, да ги прекъсваме, да се държим така, че те да станат пишман, че изобщо са пожелали да вземат думата, но като капак на всичко тия същите нагли хора, като не могат да се изкажат на Съвета и, респективно, все пак не успеят да ни уморят от скука, ще вземат след това да опишат гадните си неправилни мисли в какви ли не есета и очерци на тъй омразния си блог, а пък след това, видите ли, ще стигнат в нахалството си дотам, че да приложат писаниците си като приложение на поредния си доклад до Съвета: не, спасение от тия мерзавци няма и няма, леле, как и кога ли ще успеем най-ефективно да им затворим устата та да млъкнат веднъж-завинаги?! Да, ама пустата демокрация ни е налетяла така, че и от нея спасение няма, както и да е, ще се правим на демократични, ще търпим, ще търпим, докато най-сетне ни писне така, че да си отмъстим за всичко и на проклетата демокрация, и на проклетите демократи!

Стига толкова, това беше опит за „малка шегичка”, спомняте ли си тия думи на доайена на нашето училище, знаменития Жак Асса?!

Приятно четене и пълноценни размисли след това ви желая най-чистосърдечно!

23 март 2017 г.

Пловдив

                                                                              С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Постскриптум: Моля този мой доклад да бъде приложен като допълнение към Протокола на Съвета, знаете, аз имам особено мнение към това как се правят тия „протоколи”, обикновено протоколиращият, понеже не знае стенография, си пише каквото му хрумне, няма съвпадение между реално казаните от изказващите се думи и това, което после е „запис” или „протокол” на Съвета, та ето на това основание, за да има по-реалистична картина на случилото се, на мен ми се налага да влагам толкова труд и да пиша тия свои описания, знаете също така, че аз ги пиша и за историята де, но това е отделна тема, простете, че за малко да се отклоня! 

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...