Моите въпроси на гражданин до г-н Министъра на образованието и до омбудсмана на републиката

Току-що изпратих следната жалба под формата на въпросник до Министъра на образованието на науката и до омбудсмана на републиката:

До проф. Николай Денков, министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ВЪПРОСНИК

От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми г-н Министър,

                В отговор на постъпил до мен документ от МОН с изх. № 94-21135/2.03.2017 г. държа да Ви запитам за следното:

                1.) Означава ли този отговор, че МОН във Ваше лице напълно съзнателно и отговорно застава зад административния терор и тормоз, упражняван върху мен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив?

2.) Като български гражданин и данъкоплатец да си направя ли извода, че за чиновниците от МОН няма директорско безобразие, което те няма да подкрепят?

3.) Дезертира ли МОН от властта, значи ли този отговор, че според възгледа на МОН в системата на образованието директорите на училищата са напълно автономни от централната власт? Нима МОН е отстъпило цялата власт на директорите на училища, нима училищата, по тази логика погледнато, са вече нещо като феодални владения на директорите?! Значи ли това, че директорите са нещо като сюзерени, т.е. са изцяло пълноправни феодални владетели на училищата, а това значи че са владетели, господари и на учителите, и на учениците и пр.? Не виждате ли нещо нередно в такава една постановка на въпроса? Тя отговаря ли на Вашите собствени възгледи за истинска и същностна реформа и най-вече за реална демократизация на отношенията в училищните общности?

4.) Ако МОН няма отношение към трудово правните въпроси между директор и учител тогава защо не прехвърлите училищата под аренда на директорите?! Или, какво пречи, да им ги подарите, да преотстъпите собствеността на училищата на тях, т.е. да превърнете училищата в тяхна частна собственост? Нима училищата у нас са вече негласно приватизирани от директорите чрез една напълно незаконна, направена по изцяло мутренски начин приватизация, дали тук не е налице напълно незаконно заграбване на държавна собственост от страна на директорите?

5.) Но тогава все пак защо държавата финансира училищата, не е ли по-правилно в такъв случай директорите сами да се оправят с финансирането им?

6.) Щом като директорите боравят с държавни пари, а това значи с пари на данъкоплатеца, на всички български граждани, то тогава нима не е разумно представителите на българските граждани, а именно в случая Вие като Министър, да упражнявате цялостен контрол на това, което директорите си позволяват да правят? Защото, знайно е, изпълнителната власт следва да изпълнява предписаното в закона, когато по-нисш орган на властта очевидно злоупотребява с пълномощията си, тогава не следва ли по-висшият орган на властта да упражни над него съответния натиск, та законът да бъде спазен? Искам в тази връзка да Ви попитам: законът и правото за Вас, като ръководител на образователното ведомство, а също така и за ръководената от Вас образователна администрация, имат ли някакво значение, имам предвид на практика, на дело, или те са само „излишен лукс”, са „нещо досадно”, което само Ви пречи да си правите каквото си искате?!

7.) От отговора, който е подготвен от подписалата го чиновничка, може да се направи извода, че МОН разбира нещата ето как: директорите в училищата могат да си правят каквото си поискат, МОН няма да им се меси, а жертвите на техния административен произвол нека да си търсят правата по съдебен ред; да, ама въпросните жертви също са под юрисдикцията на държавата, значи ли това, че висшата държавна власт във Ваше лице вместо да озаптява произвола на директорите, фактически си позволява да го насърчава?

8.) От казаното дотук може да се направи извода, че според действителната управленска философия на МОН директорите носят пълна лична отговорност по трудово-правните отношения. Да, но по тази логика те лично трябва да изплащат и обезщетенията, присъдени от съда! Това за съжаление съвсем не е така. Примерно директорката на ПГЕЕ-Пловдив изплати десетки хиляди левове държавни пари за съдебни разходи по изгубените дела и за изплащане на обезщетения на неправомерно уволнени и върнати от съда учители. Нима държавата във Ваше лице няма нищо против подобни финансови разхищения? Тук става дума за пари, които, повтарям, не са държавни, нито пък лично Ваши или нейни, това са пари на българския данъкоплатец!

9.) Дали не следва при финансови ревизии да се налагат санкции на директорите и на счетоводителите, разрешили изплащане на тези обезщетения от училищния бюджет? Моля да наредите на финансовия контролен орган на Министерството да оцени този казус, да го коментира според компетентността си – и моля да ме уведомите по надлежния ред за становището му. За мен като български гражданин и данъкоплатец е много интересно да разбера как отговорните органи на МОН мислят по всичките тия въпроси. Излишно е да напомням, че същите тези държавни и контролни органи получават заплатите си пак с наши пари, именно с пари на многострадалния български данъкоплатец…

Надявам се, че ще ми отговорите в писмен вид на всеки един от тези поставени и изключително важни по моя преценка въпроси. Моля да наредите на служителите на МОН, които ще подготвят отговора, да вземат предвид това, че разговарят все пак с един образователен деец, с един образован, културен и интелигентен човек; нека този път да не си позволяват по толкова крещящ начин да ме подценяват – като ми предлагат отговори, които нямат нищо общо със същината на запитванията, които съм им отправил.

Мисля, че бюрократичното високомерие изобщо не е добър съветник, моля да го съобщите това нещо и на въпросните чиновници, а пък ония от тях, които не са способни да се отърват от надменността си и по тази причина си вършат крайно калпаво работата, не е зле да им помогнете да си намерят друго занимание.

Уважаема госпожо Манолова, изпращам Ви този документ защото смятам, че казусът ще е любопитен и за Вас, да се надяваме от друга страна, че благодарение само на това, че от МОН знаят, че и Вие знаете за него, ще ги принуди да не бъдат толкова небрежни в отговора си; само за това Ви занимавам, моля да ме извините за което!

7 март 2017 г.

Пловдив                                                                С УВАЖЕНИЕ: (подпис)


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.