Започвам нов етап от борбата си за съвременно, човечно, а това значи свободолюбиво училище и образование: пожелайте ми здраве и успех!

Длъжен съм да известя всички свои приятели: от днес започвам безсрочен ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ със събиране на подписка за СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО, за НЕЗАБАВНА, КОРЕННА, СЪЩНОСТНА И ИСТИНСКА РЕФОРМА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, за ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ НА МНОГОСТРАДАЛНОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. Протестът ще включва и АКЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКО УВОЛНЕНИЕ на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, нейният управленски подход е в тотално противоречие със съвременността, със закона, с морала, с човещината; тя си позволи да покаже по безпрецедентен начин как не трябва да се управлява и по образцов начин илюстрира крещящата арогантност на всевластната министерско-директорска бюрокрация, която заради собствения си егоистичен и кариеристичен интерес опропасти българското образование до невиждана степен, доведе го до невъобразима катастрофа!

Протестът ми ще се състои в събиране да подписи под съответната ПЕТИЦИЯ, с която ний, гражданите, ще уведомим пребиваващите в пълно безхаберие отговорни държавни институции (Парламент, Президент, Министерство на образованието и науката) че на това основание сме готови да вземем властта в свои ръце и сами да направим ония належащи промени в образованието, които те не са способни да направят, нямат воля да направят. Разбира се, ще призовем жертвите на волунтаристичния произвол на образователната бюрокрация - учителите, учениците, родителите, гражданите, народът! - да престанат да се държат като малодушни и страхливи роби: и да осъзнаят, че тяхно е свещеното право да бъдат свободни и достойни личности и граждани, които се борят за защитата на своите най-коренни човешки интереси!

Знаете, аз лично много обичам да изследвам реакциите на човешките общности, е, сега ще си проведа своите изследвания на... улицата, на Агората, на площада, ще направя нужното да поставя колкото се може повече хора в тъй благодатната ситуация на избор: ти лично човешко, а това значи свободно същество ли си или си презрян роб и слуга на разпасалата се бюрокрация, който малодушно търпи всички издевателства, а значи си заслужава участта? Ето този въпрос ще задам на всички и то съвсем директно, при това не само на думи, а на дело. След като ме уволниха по безпрецедентно грозен начин и фактически ме лишиха от моите преподавателски права, аз ще изляза на улицата и там ще продължа да правя това, което цял живот съм правил: ще преподавам своите уроци не само на младите, но и на всеки, който желае да бъде личност, да бъде достойно живеещ човек.

Къде по-точно ще се провежда моят протест ли? Къде е мястото, където е най-подходящо да бъда? Прочее, вчера си купих с последните пари една маса и два стола, пластмасови (имам си и специален чадър за да се пазя от дъжд и от слънцето) и вече съм екипиран за протеста, а мястото на моя протест ще бъде както следва:

- Днес като начало и понеже е неучебен ден в училищата (и в ПГЕЕ) ще отида да протестирам пред сградата на РУО-Пловдив, институцията, която не си мръдна и малкия пръст да спре тъй богато надарената с какви ли не връзки директорка на ПГЕЕ-Пловдив, считаща се на това основание за поставена над закона.

- От утре, живот и здраве да е, ще протестирам до централната входната врата на двора на ПГЕЕ-Пловдив (става дума за ТЕТ-ЛЕНИН, нали го знаете къде се намира?), ще бъда на тротоара, там също така ще си проведа и своето традиционно предаване по Пловдивската обществена телевизия. (Имам идея да помоля ръководителя на ПОтв Евгений Тодоров всеки ден да ми дава думата за по няколко минутки в новините - за да обяснявам как върви протеста, какви наблюдения имам и пр.)

- Другият понеделник, живот и здраве да е, възнамерявам да отида да протестирам в София, пред входа на Министерството на образованието и науката, знаете, то е в една и съща сграда с Президентството, там ще стоя цял ден, ще призова и своите приятели от София да дойдат, ако искат, да се включат в акцията; там ще чакаме Министъра за да му кажем лично за какво по-точно протестираме.

И така нататък, в понеделниците ще съм пред по-висшестоящите институции на МОН в Пловдив и София, а в останалите дни от седмицата ще съм на тротоара пред двора на ПГЕЕ-Пловдив, който е откъм Пещерско шосе, именно централния вход. Да знаете за всеки случай къде да ме търсите ако случайно решите като граждани да дойдете да ме подкрепите на място. Толкова и по този въпрос. Интересна ми е, не крия, и реакцията на гражданите, на родителите, на учителите, на учениците - не на последно място, напротив, най-много ме интересува тяхната реакция! По моя възглед, би следвало да знаете и това, най-решителната сила на промяната в образованието са именно младите хора, учениците, те са нещо като локомотива на промяната!

Разбира се, зная добре, че поради царящата в ПГЕЕ-Пловдив диктатура на самовластната директорка (държаща се като кралица, като феодална господарка на това учебно заведение!) никой, да, убеден съм в това, абсолютно никой от учителите няма да посмее да дойде да ме подкрепи или, опази Боже, да посмее да се подпише под петицията за гражданското уволнение на господарката си! Не съм авантюрист или анархист за да мога да очаквам някой учител да се осмели да стори това, напротив, очаквам всички да се подпишат под съвсем сигурната верноподаническа петиция в нейна защита, която мигновено ще почнат да събират - искайки доживотното й властване! Все пак, знаете, аз съм човек, доста вещ в познанието на човешката душа, затова съвсем реалистични са ми очакванията. Е, ако някой колега иска да ме опровергае, ще му дам прекрасната възможност за това. Нека всеки ден да гледат как техния колега стои до вратата на двора на училището, в което е работил 17 години и се бори за правата си - и нека да се опитат на тази база да открият докъде те самите са довели нещата в живота си! Все пак е излишно да споменавам, че в случая става дума за учители и възпитатели на младежта - всеки дава на младите такъв пример, който е достоен за неговата собствена личност и същина. Аз ще дам на младите своя значително по-различен пример - както съм го правил винаги досега.

За мен учителстването не е нито служба, нито професия, нито... нежно любовно взиране във всевластната особа на непогрешимото началство. За мен учителстването е духовна мисия и... борба! Да, борба за човешко и професионално достойнство. Учителят следва да е личност, даваща на младите достоен за подражание пример. Е, всеки дава такъв пример, който отговаря на неговите ценности и представи за живота. Аз пък ще дам своя значително по-различен пример - както винаги съм го правил досега в живота си. Заради което именно заслужих и опраскването си. Нима директорката някога ще осъзнае, че вместо да ми вади очите (както, убеден съм, си мисли), фактически ми изписва "веждите"?! (Леле, какви рунтави... "вежди" ми изписа, че изпитвам голямо неудобство да ги нося, срамота е с такива големи "вежди" да са украсени "очите" на човека!)

Да спра дотук за днес. През деня ще имам връзка с всички чрез интернет, имам и таблет, и лаптоп, и камера, те ще са с мен и ако трябва ще се включвам и директно, било с текст, било с образ (видео). Значи аз от днес си откривам свое собствено училище там, на улицата - където преди време тъй проницателната инспекторка по философия Антоанета Кръстанова ми каза съвсем директно ето тия памятни думи:

- Абе, Грънчаров, защо искаш да работиш в държавно училище?! Нали се възприемаш като последовател на Сократ, а той не е работил в училище, учителствал е на улицата, на Агората, на площада - ами ето, воаля, махни се от училището и иди да преподаваш на улицата, та хептен да заприличаш на Сократ! Нали обичаш свободата, е, нашите училища са тесни за твоя свободен и непокорен дух, в тях няма свобода, в тях, по твоето убеждение, свободата е забранена - ами като е така, напусни нашите училища, иди на улицата, стани като Сократ, що се натискаш да работиш в училище?!

Забелязвате, че видната и така искрена представителка на нашта тъй арогантна образователна бюрокрация възприема училищата като "наште", тя си мисли, че училища в нашата държава са нещо като частна собственост на бюрокрацията, са нещо като тяхна бащиния. Е, аз тогава й възразих точно по тази линия, но сега, след второто ми поредно уволнение разбирам, че тия непоправимо овладени от бюрократично самодоволство глави действително мислят точно по този начин: училищата били, видите ли, "техни", били "наши", а пък ний, дето не сме от тях, дето сме "ненаши", заслужаваме значи шут! Е, драги свободолюбиви и достойни български граждани, дойде време да си отвоюваме училища и образованието, да си ги върнем обратно, да ги изтръгнем от ръцете на самозабравилата се образователна бюрокрация-мафия! От вас зависи какво ще бъде, ако продължавате да си бъдете роби на тази мафия-бюрокрация, гледайте ми сеира от днес съвсем спокойно, стойте си съвсем безразлични - и си се излежавайте на дивана! Нека да загине тотално българското образование, оставете собствените си неща без бъдеще, нека системата да прави децата ви роби, нека да ги мачка и тормози, нека да ги тероризира, а пък вий си гледайте само рахатя и... ракийцата! Нека да мре Българията, майната й, проклета да е: щом повечето от хората в нея не са граждани, а са стадо, тълпа и роби тя друга участ и не заслужава!

Да, драги свободолюбиви и достойни български граждани, дойде време да си отвоюваме училища и образованието, да си ги върнем обратно, да ги изтръгнем от ръцете на самозабравилата се образователна бюрокрация-мафия! И това може да стане само със всекидневна борба. Бюрокрацията на мен лично ми обяви безпощадна война и иска да ме убие: защото дръзнах да й оправя най-големите предизвикателства, каквито нито един друг учител, чини ми се, скоро не й е отправял! Системата видя в мен "зъл народен враг" и се разправи с мен ужасно грозно и безпощадно, безмилостно и... безкрайно глупаво, естествено. (Системата нищо умно не е измислила, слава Богу, тя е затънала в пълна неразумност, неадекватност и глупост - поради което е обречена! Тя е така прогнила, че един повей на вятъра е достатъчен да я събори, но вий все пак не чакайте вятъра да я събаря, а вземете станете от проклетите дивани най-сетне!) Системата е толкова глупава, че се опитва да ме прослави като ми готви участта на моя идол Сократ: готова е да ме убие! Е, ще видим де, сега времената са други, но Сократ все пак преди 25 века го убиха все пак по-цивилизовано от мен: убиха го, както знаете, след съдебен процес! И ний ще имаме съдилища, но мен все пак тъй авангардно мислещите бюрократи ме убиват по друг, значително по-подъл начин. Ще видим дали ще си постигнат целта, но че имат тази цел, това е безспорно.

Интересно ми е как ще се държат в тази ситуация и медиите, абе много неща са ми твърде интересни - и затова се захващам да протестирам именно по този начин. Но да ставам от компютъра щото трябва да ида до копирното ателие и да си отпечатам лозунгите: не само ще ги отпечатам, ами възнамерявам да ги и ламинирам: та да са здрави и да устояват на лошото време! Имам много работа днес, започвам нов етап от борбата си за ново, съвременно, човечно, а това значи свободолюбиво училище и образование, пожелайте ми здраве и успех, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, вие пък що се умълчахте така този път?! Абе вий постоянно си мълчите, знам ви аз, познаваме се добре, е, мълчете си щом толкова ви харесва да мълчите, няма да ви чупя хатъра...

А утре, между другото, ми е рожденият ден! Другарката директорка, по своя си възподличък обичай пак ме уволни предпразнично, първото ми уволнение пак беше предпразнично, беше преди празника на учителите 24 май, този път ме уволни пред моя личен празник, рождения ми ден! Да е жива и здрава, но аз ще й покажа, че много се е объркала като си мисли, че ще може да прекърши точно Ангел Грънчаров, не, да има много здраве от мен, но това нещо никой не го е постигал, и тя няма да го постигне! (Даже тъй милият на сърцето й комунизъм не можа да го постигне, та тя ли сега ще го постигне?!) Както и да е, утре ще празнувам рождения си ден на улицата пред моето училище. (Елате там ако не за друго то поне да ме поздравите за рождения ми ден, този грах може би ще ви го прости директорката, но и това не е сигурно!) Чао и до скоро! Нека да е хубав денят за вас, моят се очертава да бъде превъзходен!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.