С безогледния и тъй развихрил се административен сталинизъм в образователната сфера няма да се примиря: от днес излизам в гладна стачка!

Няма как, във връзка с тъй дълго копняното, с така страстно жадуваното от директорката на ПГЕЕ-Пловдив (известен като ТЕТ-ЛЕНИН) мое поредно опраскване-уволнение (виж: Директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН пак настъпи все същата мотика и отново ме опраска по възможно най-смехотворния мотив!) ми се налага и днес да напиша кратка жалбичка до мълчащата като египетски сфинкс пред произвола на въпросната директорка висшестояща образователна инстанция:

До Районна Прокуратура гр. Пловдив

До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на република България

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До всички медии

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров,

(отново бивш) учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми господин (госпожо) Прокурор,

Уважаеми г-н министър на образованието и науката

Уважаема г-жо Манолова,

Уведомявам Ви, че г-жа Стоянка Анастасова, световно-известният вече директор на ПГЕЕ-Пловдив, вчера, 23 март 2017 г. най-сетне успя да осъществи тъй дълго лелеяното и така всеотдайно подготвяното и организираното от самата нея мое поредно опраскване-уволнение, връчи ми своята тъй патетично-поетична заповед за уволнение, като при това също така успя, по своя си обичай, да погази и следните норми и принципи на правото, на правдата, на законността и най-вече повели на самия закон:

1. Връчи ми заповедта за уволнение, встъпваща в сила на 23 март, след като за този същия ден, именно 23 март, аз вече си бях взел часовете, т.е. направи така, че за този ден да не ми заплати (!), така да се рече, надницата. Възразих срещу този неин пореден административен произвол, все пак аз не съм нито роб, нито съм руски крепостен селянин, нито съм някакъв подневолен в Османската империя, който да работи без да му плащат, аз все пак съм гражданин на България, която претендира да е не само демократична, не само европейска, но и дори, представете си, правова държава! Моето възражение обаче, както може и да се очаква, нямаше никакъв резултат – щото ние знаем дълбокото убеждение на г-жа Анастасова, че за нея специално нито принципите на правото, нито законът, нито човешките права, нито нормите на самата човечност съвсем не са задължителни, един вид изобщо не важат, сиреч, иначе казано, тя си мисли, че може да си прави каквото си поиска, каквото й скимне!

2. Уведомих г-жа директорката също така, че предвид някои особености на прилаганата от мен новаторска образователна технология ("точкова система" за оценяване на постиженията на учениците) се налага реално да се спази едномесечния срок за предизвестие преди уволнение та да мога в това време да нанеса оценките на учениците си – в противен случай стотици ученици, на които преподавам, ще бъдат ощетени. Разбира се, и това изобщо не впечатли стоящата над закона и правото директорка - и тя предпочете да ми изплати заплатата за този един месец без моя милост изобщо да е работил! Тя, разбира се, има това формално право, но тук вече като български данъкоплатец и гражданин искам да заявя, че аз лично не съм съгласен по този разсипнически начин да се изразходват моите пари, т.е. парите на данъкоплатците. (Ако г-жа Анастасова ми беше заплатила обезщетението със свои лични пари, тогава смятам, че нещата щяха да бъдат значително по-приемливи!)

3. Бях уволнен отново, както и предния път, в предизборна обстановка, отново само седмица след като като блогър, ангажиран гражданин и избирател изпратих отворено писмо до г-н Бойко Борисов, по времето на чиито първи мандат г-жа Анастасова се сдоби с директорското си назначение. Оказа се, че се наблюдава интересна закономерност, превърнала се един вид в твърде многозначителна традиция: и предишното ми уволнение, и това "съвсем случайно" стана по абсолютно същия начин, а именно точно седмица след като аз и тогава, и сега изпратих своето писмо до политическия кумир на г-жа Анастасова! ("Злите езици" в училището най-настойчиво говорят, че съпругът на г-жа Анастасова бил личен приятел на двукратния ни Премиер, познавали се били по служба, вероятно още от времената, когато и двамата са били безценни кадри на МВР, това явно е било през непрежалимата епоха на комунизма, а нищо чудно да са се сближили и по време на последващите ранни мутренски времена на многострадалната ни демокрация!). Както и да е, ний не вярваме на въпросните "зли езици", но тази тъй многозначителна и така стриктно повтаряща се закономерност ни дава основанието да заключим, че моето опраскване нищо чудно да е било поръчано и тогава, и сега от въпросния любимец на нацията ни. Има и нещо още по-интересно, което като хроникьор на нашето болно време няма как да пропусна и да не отбележа: аз вече писах в блога си (виж: Кратко и много човечно отворено писъмце до Бойко Борисов, с което си позволявам да му дам и един душеспасителен съвет) под формата на предположение за очертаващата се вероятност пак да бъда опраскан след като изпратя новото си отворено писмо до г-н Премиеро (бившия, да се надяваме и бъдещия!), уверявам ви, нямам гадателски способности, но ето, това отново се случи! И като капак на всичко понеже г-жа Анастасова е редовен, пък макар и потаен читател на блога ми, тя, разбира се, е знаела за тия мои догадки и очаквания, поради което, за да ги разсее най-решително, се беше подсигурила като за да ми развали теорията и при първото ми опраскване (станало, кой знае защо, пак по времето на предизборна кампания, през 2014 г.), и сега, при второ ми опраскване, предвидливо беше поканила като свидетел на опраскването не кой да е, а активиста на... БСП г-н Янко Радев, тогава, при първото ми опраскване, още не, но сега вече пенсионер! Когато аз все пак попитах г-жа Анастасова защо като свидетел на опраскването ми е повикала точно това тъй ярко политически ангажирано лице (при положение, че все пак училището е деполитизирана институция!), г-жа директорката се задоволи с това само заговорнически да се спогледа с г-н Радев.

4. Възниква в тази връзка съвсем резонният въпрос: ако по същество уволнението ми (не само на основание на гореказаното, но и по принцип) е политически мотивирано, то моля тогава г-жа директорката Анастасова да бъде подведена, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор задокументна измама, защото в моята заповед за уволнение, копие от която прилагам към настоящата жалба, пише съвсем други, мними, сиреч лъжливи "аргументи" за уволнението ми, а именно някакви изсмукани от пръстите и изфантазирани от тъй поетично мислещата директорка на нашата професионална гимназия – от рода на този, че съм бил, видите ли, "пълен некадърник", че "изцяло ми били липсвали каквито и да било качества на учител", че съм бил абсолютно негоден за Системата, и пр., и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. По моето разбиране на човек, философ и гражданин не е допустимо служебно лице, намиращо се на отговорна все пак и при това ръководна държавна служба да лъже така грозно при съставянето на съвсем официален документ! Не знам, може би причината е в мен, аз да греша, може би съставянето на такива документи да е напълно приемливо в страна, която зевзеците у нас все по-често наричат МУТРОЛАНДИЯ, но все пак аз държа да живея не точно в такава страна, а предпочитам страната, в която живея, да е що-годе правова, в нея да има законност, властващите, управляващите, независимо на какъв пост се намират, да не си мислят, че могат да си правят каквото им скимне, угаждайки на своите чисто субективни страсти, капризи, похоти и прочие. По тази именно причина си позволявам да пиша тази може би странно изглеждаща в нечии очи жалба, но аз съм човек, за когото истината има значение, а като философ за мен истината е свята като закона! На това основание за мен и правото, пък и законът, са нещо съдбовно важно! Ще се радвам много това да е така и за вас, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор!

5. Понеже от години се чувствам жертва на безогледния административен произвол на въпросната тъй волунтаристично и нихилистично при това настроена спрямо закона работодателка си позволявам в знак на отчаян протест против бездействието на институциите от днес, 24 март 2017 година, да обявя безсрочна гладна стачка. Считам това за свой дълг като човек и като гражданин, искащ да живее в правова, демократична и хуманна държава, в която властниците не са се разпищолили и самозабравили като въпросната директорка. Смятаща, че за нея специално не важат нито нормите на приличието, нито повелите на правото или пък тези на закона.

6. Гладната ми стачка като форма на отчаян граждански протест срещу тъй арогантното и непочитащо морала и закона поведение на тази самозабравила се ръководителка на едно възпитателно и образователно учреждение (!!!) ще бъде прекратена едва след като разбера, че съответните държавни органи, призвани да пазят законността в страната ни, са предприели длъжните мерки за да озаптят така арогантно държащата се и явно съвсем неразбираща отговорностите си властваща особа.

7. Опраскан съм, уволнен съм за наказание за това, че дръзнах да разкажа съвсем открито и честно, чрез публикации в блога си, за непостижимите от здравия разсъдък абсурдистко-кафкиански административни истории, ексцесии, драми и епопеи по време на тъй славното директорстване на г-жа Анастасова; тя ме опраска, тя ме уволни не само защото имам твърди демократични убеждения и че съм привърженик на демократичното, на свободолюбивото образование и училище (сиреч, както казах, по чисто политически причини!), но и защото поведох активна борба за практическото приложение в непосредствената си работа на идеите за едно съвременно, иновативно, творческо по характера си обучение на младите хора; а това значи, че моето опраскване-уволнение не само че е политически мотивирано, т.е. е дължащо се на коренното разминаване на моите и на г-жа директорката възгледи (тя, разбира се, страстна е привърженичка на авторитаризма, на репресивно-терористичното (не)образование и (не)възпитание!), но то има характера на действителна политическа репресия спрямо мен - в очите на г-жа директорката Анастасова аз съм нещо като "заклет народен враг", подлежащ на незабавно безжалостно унищожение. Много ми е интересно като български гражданин да разбера дали съвременната прокуратура на демократична и европейска България ще остане напълно безучастна когато разбере, че самозабравил се властник си позволява да тероризира и репресира по недопустим начин един български гражданин – и при това само защото той си е позволил лукса да бъде привърженик на демокрацията и в образованието, т.е. позволил си е да бъде учител-новатор.

8. За втори път съм уволнен след като съдебната власт отмени предишното също така волунтаристично мое уволнение-опраскване – и то при положение, че съм инвалидизиран поради това, че сърцето ми е болно – и подобни изпитания, напрежения и гаври, които директорката ми сервира със завидно усърдие, могат да бъдат фатални за живота ми. Аз съм удивен, признавам си, от фрапиращата безчовечност на управленския подход на г-жа Анастасова (за което открито, публично я критикувам години наред, правил съм го за да й помогна в един момент да осъзнае какво си позволява да прави!), която дори при съзнанието за тия обстоятелства около моето твърде недобро здравословно състояние си позволи нещо съвсем недопустимо: да използва ученици за разправа с тъй неудобния и новаторски мислещ и действащ учител! За което, разбира се, в крайна сметка се видях принуден да дам сигнал до Прокуратурата. Уважаеми (уважаема) господин (госпожо) Прокурор, до този момент нямам знак дали нещо е предприето по предишния ми сигнал до Прокуратурата, моля да обедините настоящия и оня по-раншен сигнал и поради това, че казусът, както сами забелязвате, е твърде тежък, моля да му дадете все пак по възможност по-ускорен ход. На мен също така ми е много интересно да разбера как стана така, че ТЕЛК-Пловдив даде тъй охотно разрешение за моето уволнение и то с толкова насърчителната за директорката резолюция, че "евентуалното уволнение на инвалидизирания няма да навреди на здравословното му състояние"! Знаем добре (това е публична "тайна"), че бившите служители на МВР (и ДС) имат канали за надлежното въздействие върху всяка властна структура в клетото ни отечество, дали пък тази похвална сервилност на ТЕЛК-Пловдив не се дължи на такова едно евентуално въздействие?! (Казахме, съпругът на г-жа директорката години наред е служил в тия именно структури!)

Пиша тази жалба във влошено здравословно състояние – сърцето ми бие твърде ускорено и неритмично след безсънната нощ – затова моля за извинение и снизхождение ако някъде съм се изразил не според приетия административен стил на подобни изложения. Позволявам си тази волност да Ви изпратя текста в този вид защото ми се иска донякъде да Ви помогна да разберете как се чувства един учител с 35 години стаж след като е подложен на такава грозна и безсърдечна обида: аз съм изритан за втори път и то пак по най-безцеремонен начин от ПГЕЕ-Пловдив, училището, на което цели 17 години съм служил беззаветно и всеотдайно! Да, много е обидно да те обявят за "пълен некадърник" само защото се опитваш да спомогнеш за излизането на образователната ни система от катастрофалното състояние, в което я докараха именно ревностните привърженици на подхода, на който робува и въпросната директорка. Новият, вече действащият закон за образованието дава големи възможности на иновативно-мислещите учители да изявяват таланта си свободно – само този е начинът да се преодолее пагубната инертност и рутина, на които, за жалост, много администратори в образованието още робуват. Уважаеми (уважаема) господин (госпожо) Прокурор, държа да Ви уведомя, че по каприз на тъй самовластната директорка на ПГЕЕ-Пловдив действащият закон за образованието в Република България съвсем не действа на територията на "феодалното владение" на самозваната "царица" на ПГЕЕ-Пловдив! Да се надяваме, че и това обстоятелство ще Ви впечатли подобаващо – стига и Вие като мен да не сте се примирили с това, че страната, в която живеем, заслужава да бъде наричана именно "Мутроландия"!

Аз съм човек с идеалистична настройка и продължавам да вярвам, че ако ние, гражданите, активно подпомогнем институциите на своята държава, борещи се срещу беззаконието, корупцията, произвола, анархията, волунтаризма и пр. на самозабравили се и не знаещи на кой свят се намират властници с ретроградно-анахронично съзнание, то само благодарение на това ще можем да въведем надлежния ред в свидното ни отечество. Воден от такова едно висше съзнание за граждански и човешки дълг и написах тази своя жалба. Ще се радвам поне отчасти да бъда разбран и подкрепен, вярвам разбирате, че проблемите, представени в тази жалба, не касаят само мен, а имат огромно обществено значение. Разбира се като свободен човек няма да приема безропотно да бъда третиран в днешни условия според принципа на сталинисткото "правосъдие" Есть человека – есть проблема, нет человека – нет проблемы!, не, аз с този развихрил се административен сталинизъм няма да се примиря!

24 март 2017 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)