До многоуважаемите дами и господа ръководители на образователно-възпитателната институция в нашето толкова свидно, ала така злощастно отечество!

Тази сутрин, водени от съзнанието си за човешки и граждански нравствен при това дълг написахме следното писмо до висшестоящите длъжностни лица и институции на образователно-възпитателното ведомство на нашето злощастно отечество, за които (длъжностни лица и институции), надяваме се, човешкият морал все пак нещо значи; и за да разберем дали моралът има известно значение за ръководителите на образователно-възпитателното ведомство на нашето злощастно отечество, ни се наложи да напишем поредното си отворено писмо до тия въпросните длъжностни лица, ето какво по-точно написахме там:

До проф. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

До всички медии

ПРИЗОВАВАЩ КЪМ ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ СИГНАЛ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив, възмутен и борещ се за справедливост и човечност гражданин,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаема госпожо омбудсман,

Вече Ви информирахме за своята позиция по скандалния случай, свидетелстващ за непоносимо тежкото психологическо и нравствено състояние в Професионалната гимназия по по електротехника и електроника в Пловдив: в училището беше проведена твърде "човеколюбива" подписка в защита на провинилия се ученик от 12-ти клас, който блъсна и уби възрастна жена на пешеходната пътека, а след това избяга и се опита да се укрие. Разбира се, отговор от Вас нямаме, нямаме и никакъв сигнал, че с нещо сте се обезпокоили - имаме чувството, че изглежда не съзнавате сериозността на станалото. 

Затова водени от съзнанието за свой човешки и граждански нравствен при това дълг, си позволяваме да Ви помогнем да осмислите колкото се може по-пълно, цялостно и дълбоко този наистина нелек казус, по тази причина Ви изпращаме отзиви на граждани, в които проблемът се поставя на длъжната плоскост. Моля, приемете като органична част на това писмо публикация със заглавие Дали ние, гражданите, дали не следва да помогнем на самозабравилата се директорка да направи това, което съзнанието за дълг - стига да го имаше - я зове!, съдържанието на която прилагаме по-долу.

Таим крехката надежда, че ще вникнете в случая и ще реагирате подобаващо - Вашата реакция може да има безкрайно ценен оздравителен ефект върху толкова тежко болното образователно-възпитателно (подчертаваме това!) учреждение, носещо името "ПГЕЕ в Пловдив"!

Приятни размисли Ви желаем, уважаеми дами и господа ръководители на образователно-възпитателната институция в нашето толкова свидно, ала така злощастно отечество!

28 април 2017 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ:

ПРИЛОЖЕНИЕ:

петък, 28 април 2017 г.

Дали ние, гражданите, дали не следва да помогнем на самозабравилата се директорка да направи това, което съзнанието за дълг - стига да го имаше - я зове!

Публикацията в блога със заглавие Ръководството на ПГЕЕ отново демонстрира изключително оригинално разбиране за морал, за отговорност, човещина и пр. предизвика интересна обмяна на мнения във Фейсбук, която е добра основа за по-нататъшно обсъждане на немаловажни проблеми, свързани с изясняването на нравствено-психологическата ситуация в това училище, но и не само в него, а и в цялата система на българското държавно образование и училище. Ето тази мнения, по които и аз ще взема становище, но нека първо да се изкажат и други хора; напълно съм съгласен, че обсъжданите случки вещаят крайно тежко нравствено състояние във въпросната училищна общност:

Анонимен каза: Ти си плюнка, нищожество, безчовечен урод!

Иванка Топалова каза: Адвокатът е задължен да защитава, независимо от собственото си виждане за случая - затова му плащат! Затова и в латинския коренът на думата адвокат носи привкус на ЛЪЖА! Може би и затова той е дал съвет (предполагам!) на директорката да му осигури такова писмо, което той да използва и очевидно използва. Без да отчита в какво обстоятелство поставя директорката и учителския състав. Те пък от своя страна, НЕ ОТЧИТАЙКИ ЧЕ ОТНОВО ПРОДЪЛЖАВАТ ЛОШИЯ ТОН НА ВЪЗПИТАНИЕ на учениците в този техникум, НАБИРАТ И УЧЕНИЦИ ЗА ПОДПИСКА. Очевидно е за всички - фактите в първата част на ямболския и пловдивския случай съвпадат (директорите се явяват в защита на провинението). Остава ни да следим развитието на ВТОРАТА ЧАСТ. Отново изказвам мнението си: преди 2010 година в това пловдивско училище подобно антиморално поведение от училищно ръководство не би се случило.

Radomir Parpulov каза: Гръцки студент блъсна с автомобила си ученичка от Английската гимназия на автобусна спирка. Училището защитава ученичката. Ученик убива жена на пешеходна пътека и избягва. Училището защитава ученика. Извод - жертва или виновен ученик: училището ги защитава. Дали трябва да е така, аз не знам. Някой ще изясни ли?

Ангел Грънчаров каза: Поставяте безкрайно интересен и важен казус. Има, знайно е, различни хора, с различни представи за морал, но нашите представи са едно, а моралът като такъв съдържа общочовешки и непоклатим смисъл - Божият закон на морала, в който се съдържат тия опорни точки на разбирането, без които животът ни отива по дяволите! Е, в този Божи закон се казва, че е най-строго забранено да се убива, убиването е страшен грях, е престъпление. Тук такива съображения дали убитият или убиващият е "от нашите" изобщо не могат да имат някакво значение, казано е безусловно: НЕ УБИВАЙ! (Няма подробности, примерно, от рода на тази: убивай, но само КЛАСОВИЯ ВРАГ, позволено е да убиеш оня, който не мисли като теб, който "не е от нашите" и т.н.) В наблюдаваните, в обсъжданите явления от нашия живот (в това число и подписката в защита на толкова съгрешилия млад човек от ПГЕЕ) явно има голямо объркване на посоките, свидетелстващо за опорочени, деградирали в нравствено отношение съзнания - най-вече на допусналото тази подписка административно ръководство, което отдавна е доказало, че има твърде оригинално, авангардно, бих си позволил да кажа, а всъщност съвсем ретроградно понятие за морал и за човечност. Не може безусловно да защитаваме провинилия се само защото е "от наште", защото това е опасна "логика", ако сме докрай верни на тази порочна, нихилистична (и класово обусловена в крайна сметка!) "логика" би следвало да кажем, че оня, който "от нашите", даже и да е съгрешил, е... "прав", а пък жертвата, дето се казва, "си е сама виновна", та нали ако тази жена се не беше пречкала на "нашия човек", минавайки на пешеходната пътека, на него изобщо нямаше да му се налага да я прегазва!

По тази логика въпросната възрастна жена, дето се казва, "вече се е наживяла", а пък "нашият човек" има "бляскаво бъдеще", "животът е пред него", на жертвата в случая "нашето момче" е оказало един вид благодеяние като я е лишило от живот, направило й е... "добрина", всъщност помогнало й е да умре и така я е спасило от... мъките и униженията на старостта! Виждате ли до какви идиотщини води тази така порочна и нихилистична спрямо ценността на човешкия живот (една безусловна ценност!) "логика", която без капка неудобство, без съзнание какво прави, демонстрира въпросното ръководство на едно, забележете, възпитателно и образователно (!!!) учреждение! Ето това вече е напълно скандално, защото това ръководство фактически и на дело работи за опорочаване на съзнанията на младите, спомага за тяхната деморализация - и като капак на всичко живее с напълно илюзорната, превратна представа, че, видите ли, по този начин прави "нещо добро", изявява своята тъй завидна "човечност"!!!

Нормалната човешка реакция в случая е следната: да, можем да съчувстваме на това, което е сполетяло този млад човек, става дума за крайно злополучен инцидент, може не цялата отговорност за станалата трагедия да е негова, и жертвата може да има известна вина, но той следва сам да поеме своята вина - и да изкупи вината и греха си с подобаващото наказание! Защото това наказание е за негово добро, то ще спомогне за неговото поправяне, той вече никога, ако се качи на автомобил, няма да си позволи да кара колата си така безразсъдно и самонадеяно. А да "ходатайстваме" на провинилия се пред съда да го освободи от ареста на основанието, че той, видите ли, е "добър човек", е "отличник" и не знам си какъв още, е чисто и просто една идиотщина, е една неподправена глупост: да, той уби човек, но молим, вземете предвид, че е "твърде добър човек" - и ако може, заради "доброто му сърце", му... простете! (Нали така простихме и на "нашето момче" Максим Ставийски, който пиян помля с колата си неколцина жертви, той при това беше "велик спортист", нали си спомняте и този фрапантен случай?!)

Разбира се, ръководството на училището, демонстриращо без капка неудобство такъв наистина покъртителен и завиден "морал" няма да си подаде оставката, щото то при това се смята за "непогрешимо", но ние, гражданите, дали не следва да се намесим и да помогнем на самозабравилата се директорка да направи това, което съзнанието за дълг (стига да го имаше, стига да имаше съвест, стига да слушаше гласа на своята съвест!) я зове! Ами висшестоящите длъжностни лица от образователно-възпитателното ведомство докога ще нехаят спрямо своята отговорност - та те могат за миг да допринесат за вразумяването на самозабравилата се директорка; ала те проявяват изцяло порочна солидарност с нея, нима искат да ни убедят, че и за тях автентичният човешки морал не значи нищо?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.