Зафащам да уча на ум и разум, а също така и на демокрация най-високопоставеното лице във властта у нас, именно г-н Премиеро

През годините съм писал доста отворени писма до... Б.Борисов, тази сутрин се порових малко в Гугъл и открих няколко, сред които и някои по-важни, ето:

Открито писмо на гражданина Г. до Бойко Борисов, премиер на Республика България

Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!"

Пределно откровено и безпощадно правдиво отворено писмо до наший народний титан и пръв, вече щатен оправяч на нацията ни Бойко Борисов

Това пък е мое отворено писмо под формата на петиция, подписано от 424 човека, то е от 21.03.2012 година: Открито писмо до г-н Премиера по важен национален въпрос

От 8 декември 2010 г.: Открито писмо до Премиера и Министъра на образованието във връзка с ученическите протести

Разбира се, нито веднъж Б.Борисов не ми е отговорил на мое писмо (Президентът Плевнелиев обаче ми е отговарял, и то неведнъж!). Аз обаче пиша тия писма не толкова до него, а те са по-скоро адресирани до... гражданите, до гласоподавателите, до данъкоплатците, до избирателите. Спомням си, че навремето, когато Боко се зафана с политика, се опитах да му въздействам да потръгне в по-разумна посока чрез такива писма, примерно му давах съвет да се възползва от експертния, управленски и държавнически потенциал на Иван Костов, тогава лидер на ДСБ и на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, ала Боко, знаете, тогава си играеше игричките със Сидеров и с Яне Янев, иначе казано, държа се крайно глупаво, с което ощети държавата колкото можа - и даже още повече от това. Прочее, това, което на нас ни се струва неразумно, то е добре обяснимо чрез една такава хипотеза: Боко не взема сам никакви решения, он, горкият, е просто кукла на конци на силите, които инвестираха в него, на които самият Боко е политически инженерен проект, ясно кои са тия сили, това са ченгесарските и прокремълски среди. Сега Боко се напиня да ни бъде за трети път премиер и то при положение, че всички ние вече добре знаем какво може, он показа що може, аз лично не вервам, че он може да покаже нещо повече от това, което вече показа. А он може ето какво: да се перчи пред репортерките и пред водещите у телевизоро и да плямпа общи приказки, издаващи само това, че хал-хабер си няма за истински важните въпроси пред нацията и страната, може също така да реже ленти, туй нещо много го обича, оти същото нещо навремето го правеше и неговият учител в политиката бай ви Тодор Живков, какво друго може Боко, вий сещате ли се, че аз не се сещам?! Да, пардон, забравих, Боко може да рита мачлета, леле, щях да забравя най-важното, дека он може, щях за малко да стана на резил да забравя туй нещо, дека он най-много го умее. И да лъже умее Боко, за туй спор нема. Да прави обаче некакви реформи Боко нема никаква воля, он не само че не знае що требе да се прави в управлението на държавата, он като капак на сичко има и съвсем погрешни представи за това що е власт, за какво служи властта, какво требе да прави добрият управник и държавник и т.н.

Та с оглед на това, че туй недоразумение пак се напиня да ни стане за трети път премиер и най-вероятно меракът му ке се изпълни, решавам тая сутрин, понеже съм добър гражданин на своята страна, да зема да му пиша на Боко ако требе секи Божи ден и да му казвам некои неща, които са важни според мен; ще се опитам да му стана нещо като... доброволен съветник, ще се опитам малко от малко да го обуча на управление, на политика, на демокрация, ще му кажа некои истини, които никой друг нема да му каже, абе ще се опитам да му въздействам по посока на това барем малко от малко да не прави чак такива глупости, да почне да се държи малко по-разумно, ще си предложа услугите му на философ на политиката, на човек, който е значително по-напреднал от него в тия области.

Защо правя това ли? Ами защото, казах вече, съм съвестен гражданин на своята страна, на второ место щото съм човек-християнин, не мога да стоя със скръстени ръце и да гледам сеир когато Боко се излага, прави гаф след гаф или не прави нищо смислено и разумно, ами прави само глупости; бидейки християнин, се чувствам длъжен да му помогна, човеци сме все пак, мама му стара, ето, на това основание и решавам да му се притека на помощ. Ще проява известна човещина, от друга страна като учител, като философ, като човек, който цял живот е изучавал тия неща и е напреднал, именно добре знае как се управлява държавата, понятна ми е технологията на смисленото, на разумното упражняване на властта, ще се опитам според силите си да обуча нашия пръв народен любимец и вече щатен оправяч на страната и нацията ни, да му предам известно количество разум - белким направи и нещо добро. Това ми е благородното и великодушно намерение, пък какво ще стане, то ще се разбере. Но какво ми пречи да опитам, а?

Ако не опитам, нищо добро не очаквам да се случи, щото около Боко, знайно е, в момента щъкат легион разни подлизурковци, никой от тех нема да посмее да му каже нещо, което нема да му се хареса, нема да му каже нещо важно, нема да посмее никой да му каже истината, е, моята работа пък е да казвам истината; ето затова се самоназначавам за нещо като философски и граждански съветник на г-н Премиеро, в това си качество, повтарям, ще му направя безценна услуга - щото ще му казвам това, което никой друг нема да му каже.

Дали Боко ще може да оцени жеста ми - това на мен, не крия, ми е интересно да го разбера, разбира се, не вервам, че ще се вслуша в съветите ми; но аз покрай другото съм и пишещ човек, писател съм, за мен е важно да съм си изпълнил дълга като мислещ и пишещ човек, за мен е важно да знам, че съм му казал истината и то такава, каквато на мен ми се е открила, без да крия нищо, пределно откровено и честно да му я съобщя, пък дали ще се вслуша в моите предупреждения си е вече негова работа. Ако се вслуша, добре, ако не се вслуша - ще съжалява един ден, ще си плати за лукса да пренебрегне разумните съвети на един мислещ и силно заинтересован за бъдещето на страната си човек и гражданин.

Абе аз да си изпълня задачата, пък да става каквото ще: мой дълг е да говоря, да пиша, да казвам това, което смятам за разумно, да се опитвам да убеждавам в него ония, които не разбират, които също така и немат време да се отдадат на мислене, сред тях на видно место е и г-н Премиеро, който, както знаем, е така потънал в суетностите на властта, че нема време да се позамисли, он требе да реже ленти, да се перчи пред камерите и пред репортерките, да дърдори лъжливи думи за да кара електоратецо да го обича още повече и повече, он наистина нема време за мислене щото требе да рита мачлета и прочие. Абе има си нужда от това един философ да стои до управника и да му казва истината, ама къде ти у Боко такава висока култура сам да се сети за това нещо, ето, като он не се сеща, аз пък си предлагам сам услугите, все пак живеем в 21-ия век и имам възможността да му казвам каквото мисля чрез съвременните средства за комуникация: грехота е тази възможност да не бъде използвана в пълна мяра.

Толкова. Тази сутрин нема да му пиша писмо, но ще му пратя... телеграма, с която ще го известя за намерението си да му стана нещо като негов граждански съветник и политически ментор, човек, който го наставлява да прави по-малко глупости и щуротии. И от утре, живот и здраве да е, понеже съм изцяло "безработен" (наскоро една самозабравила се директорка, гореща фенка на г-н Премиеро, която му е вечно задължена, че й даде таз толкова дълго бленувана от нея длъжност!) ме опраска, ме уволни, ето, по тази причина сега имам и времето, и възможността да преподавам философия на правото, на политиката, на управлението и прочие не на гимназистите, а на самия г-н Премиер: леле, виждате как ми пораснаха акциите, а?!

Аз от доста време се мъча да уча на демокрация тази въпросната управничка от най-нисшето управленско ниво в образованието, ала тя се оказа костелив орех, съвсем не възприема нищо, сега пък се зафащам да уча на ум и разум, а също така и на демокрация най-високопоставеното лице във властта у нас, именно г-н Премиеро. (Г-н Президентът си има други учители, там нема да се меся засега, макар и он спешно да се нуждае от ум и разум, ала понеже властта му е много по-малка, по-големо значение има да науча на нещичко г-н Премиеро.) Такива работи. Какво ще кажете за идеята ми, а, кажете нещо де, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, кажете нещичко, нали признавате, че идеята ми е великолепна? Признайте си го де, що се инатите сега?

Ще събера после всичките тия писъмца до г-н Премиеро и ще ги издам в книга, да остане за бъдните поколения какво съм писал на нашио пръв управник; ще се види след време, че ако он се беше вслушал в съветите ми щеше вероятно страната ни да има по-друга, значително по-добра съдба. А понеже ще пиша тая книга на един съвсем народен език, виждате, не пиша културно, а се изразявам твърде просташки, да не кажа на един чисто мутренски език, възниква въпросо дали не требе да почна още сега да пиша на г-н Премиеро по-културно, на един по-учен език, щото иначе ще излезе, че го подигравам, че се гавря с него, че го обиждам и пр. Да, как мислите, дали не требва да почна още сега да пиша на един литературен и възпитан език и стил - или е по-добре да продължа да му пиша съвсем простолюдно, пределно по народному, а, какво ще кажете, кое е по-доброто и разумното?

Г-н Премиеро, чест му прави, не се срамува, че е прост - знаете ония памятни негови думи, казани пред народо, а именно: "Аз съм прост и вий сте прости - и затова така убаво се разбираме!". Е, понеже и аз сакам да се разбера колкото се може по-добре с г-н Премиеро, май по необходимост ми се налага да се изразявам по-просто, да не кажа просташки, но все пак е добре да му пиша на един простонароден, но затова пък близък на всинца ни и затова толкова понятен език. Знаете, народът у нас, примерно, не казва "Царят", а вика "Царо", нали така беше когато оправяч ни беше Царо?

Знаете, в София се говори и по един по-народен език, имам предвид "софиянците", дека са дошле от некое село, г-н Премиеро пък е от Банкя, моя милост пък е от Долна баня, долавям, че г-н Премиеро във всекидневното си изразяване употребява таман същия език, дека го говорят моите и неговите съграждани, щот и Долна баня, и Банкя са все с градски статус, нищо че са иначе са си села. Та защо требе, кажете ми сега, с г-н Премиеро да си кълчим устите да говорим по-културно като може да си говорим така, че и народът да ни разбере, а, кажете де?! Нали искаме да сме пределно откровени и да си казваме самата истина - ето, по тази причина и требе, според мен, да говорим на един най-естествен простонароден език. Е, където требе, ще се изразяваме и културно, то ще се види, според случая. Или както дойде. Важното е да не си кривим душите. Важното е истината да не пострада, ето това е водещото според мен. Туйто. Спирам и по този въпрос.

Ще гледам да пиша колкото се може по-кратки писъмца на г-н Премиеро - знам, че он нема време да чете, камо ли пък да мисли. Аз затуй вместо него ще мисля и ще му казвам каквото съм измислил. И ще му правя услуга, казахме, съвсем доброволно и безплатно ще му правя таз услуга. Не се навирам г-н Премиеро да ме назначи за свой официален съветник, немам такава амбиция, знам, че не мога да се вредя за такава една длъжност, сигур он вече си има и съветници, и щатни ласкатели, и всичко си има, всичко е вече налице за да му изкопаят гроба, тъй да се рече. Е, ако г-н Премиеро рече в един момент да ми даде известно символично заплащане за моите услуги, нема да се дърпам, щото сега съм съвсем без никакви доходи, а да съветваш г-н Премиеро, да мислиш вместо него по най-сложните държавни въпроси си е най-тежка и отговорна работа, която требва да се заплаща. Но и с нищо да не ми се отблагодари г-н Премиеро за съветите и за услугите, нема значение, за мен е важното е да си изпълня дълга - колкото и глупаво да ви се чини това, за мен така стоят нещата. Майната им на парите, ний за други неща се борим; за нас е валиден девизът на Стамболов:

Не щеме ний богатства,

не щеме ний пари,

а искаме свобода,

човешки правдини!

Такива работи ни вълнуват нас. Ще требе да обуча и г-н Премиеро на тия неща, но да видим де, поставям си една свръхзадача, аз обичам такива трудни, почти неизпълними задачи; всичко ще се види обаче след като се опита, иначе няма как да разберем.

Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.