Кратък спор с двама (не)бивши видни, но крайно лъжливи комунисти

Петко Симеонов: Има неща, които не разбирам.

В България до 1989 г. имаше ТОТАЛИТАРЕН КОМУНИЗЪМ! Държавна собственост, командна икономика, еднопартийна система, всеобхватна атеистична идеология, задължителен морален кодекс.

Макар и смотано, неглижирано, всичко това беше в единство. Скромност, колективизъм, трудолюбие, социалистическо съревнование, партията е майка, нейните комитети ръководят икономическия и граждански живот... И тъй нататък до безкрая на мъртвите сибирски полета.

Сега у нас има КАПИТАЛИЗЪМ!

За редовия гражданин всичко е наобратно. Частна собственост, междуличностен антагонизъм, конкуренция. Разделение на бедни и богати. Тънещи в разкош и мизерстващи. Експлоатация! Начална битка за осем часов работен ден и пет дневна работна седмица, за редовно изплащане на заплатите, борба за работа, страх да не я загубиш... И тъй нататък до контейнера на клошара.

Това сега е нормата!

Едни разказват с романтика за социализма, сякаш не сме живели тогава. Видели сме и двете страни на монетата. Други възхваляват днешното общество, все едно сме слепи. Виждаме и двете страни на монетата.

Хайде, доколкото можем, да се разберем. Да наричаме нещата със собствените им имена.

И да се борим за свобода и справедливост!

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото." (ИОАНА,1,1)

Кратък мой коментар на горното откровение на г-на Симеонова във Фейсбук: Г-н Симеонов се напъва да манипулира, ала нескопосано: оказва се, че е истина тезата, че бивш комунист няма, т.е. не може да си бил комунист и да се престанал да лъжеш, не, това е невъзможно: г-н Симеонов, откъде-накъде свързвате "капитализма" с... бедността, с нищетата, с експлоатацията, с мизерията, с клошарите и прочие?! Как може да се лъже така нагло - та истината за "капитализма" е съвсем друга?! Защо укривате толкова старателно истината за "капитализма"?

Ами капитализмът е общество на свободни собственици, на личности, всяка от които има пълните шансове да работи за успеха си - и мнозина го постигат! "Масовият човек" на капитализма не е унизеният по всички линии труженик на комунизма, а е достойно човешко същество, което (ако работи и се развива, а не чака като левичарите държавата да му подхвърля подаяния и милостиня, не се стреми като левите да живее на гърба на обществото!) има всичките шансове да се реализира, да постигне успех и благоденствие!

Докога ще сеете комунистическа ненавист към свободата, драги ми бивший комунисте Симеонов, дето лъжете, че сте се бил уж освободил от бремето на левите лъжи?!

На второ място лъжете и за това, че сега у нас, моля ви се, било имало "капитализъм"! Не е вярно това, добре знаете, че сега у нас имаме корумпиран посткомунистически и чингесарско-малиционерски олигархизъм, нямащ нищо о и по-дъртите наивници-скудоумници, дето Ви се връзват на лъжите?!

На трето място: Вие, г-н Симеонов, познавате ли комунизъм, който да не е тоталитарен?! Тогава защо заблуждавате "масите", че, видите ли, сме били живели при комунизъм, който бил "тоталитарен"?! Та то друг просто нема?! :-) Не е имало и не може да има! Щото ако можеше да има, щеше вече да го е имало...

Ето др. Vassil Prodanov как хубаво лъже в тази връзка:

Vassil Prodanov каза: 1. Никакъв "комунизъм" не е имало. Това са "демократични" идеологически кьофишеци. 2. Който чете сериозната литература по света, а не идеологически клишета, добре знае, "тоталитарна" е идеологема на студената война. Ето за малко ограмотяване - http://old-philosophy.issk-bas.org/books/Deset_tezisa.pdf

Ангел Грънчаров каза: Боже мили, и другаря Васил Проданов лъже като невидял!!!! :-) Вий, комунистите, освен да лъжете друго можете ли? Пардон, и да убивате умеете...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.