Дали да не докарам тия дни... бъчвата?!

Днес е четвъртък и от 11 часа водя своето предаване по Пловдивската обществена телевизия - по тази причина се питам има ли смисъл днес изобщо да ходя на протеста с всичките си неща, маса, лозунги и пр. (които карам с лека кола), при положение, че и времето за протеста ми е традиционно от 11 часа, а днес мога да отида до ПГЕЕ едва към 12.30 часа, т.е. час и половина по-късно (протестът ми е винаги до 14.00 часа, до този час ми е и разрешението от Кмета да протестирам). Значи днес мога да протестирам само час и половина, половината време само - щото другата половина от времето ми за протест ще отиде за предаването. Разбира се, аз и по време на предаването бих могъл да протестирам - но по по-различен начин обаче. Въпреки че ми е все пак крайно неудобно да използвам времето на предаването за такива "прекалено лични" неща - като тази моя борба за реална демократизация, за истинска декомунизация на българското образование, за свобода в образованието и пр., което, както и да го погледнем, на дело фактически не беше подкрепена от... никой (говоря за цялостна, пълноценна подкрепа, това означава някой да беше дръзнал да дойде при мен и да застане до мен, и то не за един-два часа (такива имаше!), а за постоянно; останах си прекалено самотен в тази мой борба, което е твърде тъжно. Но е и много показателно. Моят протест е нещо като лакмус за реалната психологическа и нравствена ситуация в ПГЕЕ в Пловдив, а и в обществото ни като цяло, за разположението на духовете в този момент, аз видях, почувствах, разбрах и осъзнах твърде много и то много важни, съществени неща по време на продължителния си протест: изтекоха вече 49 дена от началото на протеста, днес вече тече "юбилейния" 50-ти ден, не е ли време вече за някаква равносметка?!

Какво постигнах ли? Ще се изразя странно: хем много неща постигнах - хем също така или същевременно... нищо особено не постигнах! Хем съм много доволен от това, което направих и което стана (и става), хем изобщо не съм доволен. Може някои хора с известно право да смятат, че протестът ми е бил... глупост, "тъпа приумица", нещо излишно, безсмислено, нека да мислят тия хора каквото искат. В същото време не са прави тия хора, не е точно така, нали? Разбира се, можеше да постигна много повече, макар аз това, добре познавайки нашия роден разпространен манталитет, не съм го и очаквал: примерно можеше още на третия ден да речем една група от 20-30-40-50-60 човека (примерно) от всичките 1000 човека, които съставляват училищната общност на ПГЕЕ в Пловдив да бяха победили страха и да бяха събрали смелост да дойдат до мен и да заявят: няма да отстъпим докато това, което "странникът Грънчаров" иска, не бъде постигнато! Тогава нещата щяха да изглеждат съвсем иначе, това обаче не се получи - и аз не очаквах да се получи: в Априлското въстание някога да не би да участваха повече хора, да не би да участваха повече от мизерните 10-тина процента от народа?! (в моя "индивидуален бунт" така или иначе, макар и крайно плахо, участват близо 20-30 ученика и още толкова граждани, които комай всеки ден идват при мен и... ме окуражават (!!!) да продължа, викат ми "Браво! Само така! Не отстъпвай!", но толкова, за нещо повече не им стигат душевните сили! Това е: типичен наш роден български манталитет, това е: мили нашенски родни картинки! Но аз нали тъкмо за да проверя дали всичко онова, което си го зная и мисля, е наистина и действително така, нали именно за да се убедя, че е точно така, направих своето "анархистично действие", своя "толкова безсмислен протест"?! Е, проверих, вече зная всичко, не е ли време да спирам протеста си, има ли смисъл още да го продължавам? Нима е възможна някаква промяна в така и така очерталата се мила, родна, малодушна, тъжна и прочие психологическа и най-вече нравствена картинка?!

Да, промяна е възможна, аз добре зная това. И аз забелязвам всеки ден окуражаващите ме симптоми за съвсем възможната промяна. Вярно, българинът се вдига да протестира масово само при две условия: когато "ножът опре до кокала" и най-вече когато властващите пакостници и злосторници му вземат "хляба, сиренето и сланинката", това е доказан исторически и психологически факт, има ли масовият българин лебец да дъвче и към лебеца има ли сиренце или сланинка, него не мож го вдигна от дивана ако щеш с топове да му гърмиш до ушите!!! (Да не говорим пък за това ако има и... ракийка, тогава вдигането му от дивана е хептен безнадеждна работа!) Днес има ли лебец, сирене и сланинка масовият българин? Има, разбира се, не само има хлебец и сиренце масовият ученически и учителски народец от ПГЕЕ в Пловдив (нека да се ограничим с този "социологически разрез" от народа ни!), нещо много повече има този същия народец, има и апетитни и ухаещи упоително... дюнери, има още по-съблазнително ухаещи кюфтета и кебапчета, печени на тъй омайната скара, има и много превъзходни пици в съседното капанче, има даже, ако щеш, и печени пилета (!!!), абе сичко има, и кока-кола има, и боза има, и айрянец има, и бира има, абе ний, Грънчаров, да не сме луди при това положение да тръгнем да протестираме за некаква си там "свобода в образованието", та нас истинското образование изобщо не ни вълнува, идиот такъв, нас ни интересува най-вече папкането!!! Това е положението, има ли смисъл да си кривим душиците, масовият българин, нашият така чест в душевната си простота народец като има какво да лапа е напълно доволен и тогава нема никакъв шанс да го вдигнеш да излезе на улицата да протестира, да върви на бунт, на револуция за свобода, за човешки правдини и прочие, глупости, Грънчаров, само ти си напълно луд и затова протестираш сам, това е положението, а ний, благоразумните, ний, прагматичните, ний, трезвомислещите, те гледаме отстрана и ти се чудим на акъла, ти акъл немаш де, това дру..., пардон, това госпожа директорката го доказа, не, ти акъл немаш, просто ги гледаме сеира и ти се чудим как е възможно да си толкова прост и тъп да се бориш за некакви си там въздухарски работи - и заради тях си изпусна и заплатата, и спокойствието, и добруването, гладувай сега, мизерствай, търпи, преглъщай гладен, това е, сам си си виновен, а ний да протестираме не щем, ний си имаме сичко, дека ни е потребно!

Пиша тия неща, не знам как ви звучат, но моля да ме разберете: никого не укорявам. За нищо никого не укорявам: такива са тия хора и тях и с топ да им гърмиш в ушите пак нема да се променят! Те си знаят едно нещо: има ли лебец, сиренце, сланинка (респективно: кебапчета, дюнери, пици и пр. тъй съкровени за българската народна душа благинки!), ний нема да протестираме - щот не виждаме смисъла, Грънчаров! Гледам всеки ден как огладнели даскалици тихомълком се промъкват покрай моята сергия на протеста и отиват в заведението насреща, дето сервират въпросните тъй съблазнителни и съкровени за българската народна (и учителска най-вече!) душа благинки, поръчват си порция кебапчета с... топлички картофки (ммммм!), почнат с наслада, с някакво поетично упоение да дъвчат и между другото отправят поглед към мен, щото аз, злосторникът, стоя таман отсреща, те просто нема накъде другаде да гледат, гледат ме с мътен поглед - и какво ли си мислят тия изтерзани от толкова много училищни глупости учителски души?! Знам ли какво точно си мислят, та те мълчат, нищичко не казват, всички онемяха, представяте ли си какво пък говори тази толкова крещяща онемялост на всичките тия изтерзани учителски души от ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ?! Да, онемялостта им крещи - този парадокс пък как го възприемате?! Дават ли си сметка как крещи тяхната пълна онемялост, ето, поставям аз съвсем съзнателно този толкова тъп въпрос!

Онзи ден писах своето Отворено и призоваващо към човечност писмо до директорката на ПГЕЕ в Пловдив - с копие до новия Министър на образованието и науката, два дена минаха откак го е получила: разбира се, мълчи. Системата е такава, че ако директорът, ако началството мълчи, мълчат всички останали. Ако он проговори, и те ще проговорят. (Един само ученик - ученикът-директор-само-за-един-ден - проговори, написа ми писмо даже, но началството злобно му изшътка и той, горкичкият, също онемя!) Цялото учителско тяло в ПГЕЕ мълчи - щото така е приятно на началството, което също мълчи. Да де, но това началство не се ли усеща, че такова едно мълчание не просто говори, но направо крещи - това поне не са ли ви го преподавали в педагогическия институт навремето?! Нали сте учили некакви там нАуки, нима дори и това не знаете?! Карай да върви, мълчанието, онемялостта много говори, тя много показва, тя всичко всъщност казва! Нищо човек не може да скрие даже и когато така гузно мълчи! Е, има ли, драги ми глупако Грънчаров - у нас глупаци и луди наричат ония като мен, дето "гонят Михаля", т.е. дето вярват във вятърничави неща като истина, добро, свобода, правда, правдини, човечност, морал и прочие, и так далее, и така нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири! - някаква крехка надеждица да проговорят с глас тия така усърдно мълчащи и онемели другарки, пардон, дами, имам предвид най-напред директорките (имаме 4 директорки, една от тях е най-главната, тя е государинята, а всички на нея й се кланят!), а като проговори най-напред главната директорка, тогава и целият народ ке проговори, нема начин, само тогава може да проговори покорният народ-рая, иначе нема никакъв шанс народът да проговори, народът ще е напълно ням докато началството не му даде знак да проговори! А началството не се сеща, че мълчанието говори още по-изразително даже от думите: щот с думите нещичко може все пак да скриеш, но с мълчанието нищо не можеш да скриеш, с мълчанието всичко се вижда наяве, мълчанието е съвсем голо, с него ти се виждат сичките срамотии, то е същото като да излезеш съвършено гол на улицата, представяте ли си?! А думите могат да крият, те могат да са смокинови листа за твоите мисли, да де, ама ний предпочитаме да си мълчим, ний предпочитаме да си веем срамотиите на всеобщо обозрение! Туйто! Абе, Грънчаров, ти на мен акъл не ми давай, я акъл си имам, дай ми парички - ако обичаш! Мълчанието говорело, крещяло, събличало те напълно гол, абе какви са тез простотии бе, Грънчаров?!

Аз години наред вътре в училището (пък и навън, чрез блога си) се опитвах да предизвикам диалог, дискусии, дебат по истински важните за училищната общност въпроси. Не успях. Вместо дебат срещу мен почнаха да крещящ изкривени от злоба лица, определящи ме като "народен враг", като "злодей" и прочие. Дебат, и то демократичен, пълноценен - такива "луксове", Грънчаров, ний нема да допуснем в нашето училище, не, само през трупа ми ще може ти да правиш своите дискусии!!! Точка. Молчать! Не рассуждать! Онемей и ти бе, Грънчаров, ако и ти беше онемял, ако беше станал послушен, ах, какъв хубав живот щеше да си водиш и ти като нас, щеше да си ручаш кебапчета, никой немаше за нищо да те барне, само требеше да мълчиш, да не закачаш директорката ни, да ни е жива и здрава! (Тя ни черпи така хубаво на банкетите, възхитително щедро ни черпи тя на банкетите!) Ама ти не, та не, ето, получи си заслуженото! Сега ти си протестирай там, до вратата на двора, пък ний ще си блаженстваме вътре, в училището, и нема да ти обръщаме никакво внимание! И ке си мълчим, секаш не те виждаме! Ти, Грънчаров, не съществуваш, ний даже не те виждаме, като минаваме покрай теб, ний наистина не те виждаме, ний освен че сме неми, ний вече за теб сме и слепи, ний изобщо не те виждаме, Грънчаров, а земи при това положение се махни оттам, щот ни пречиш?!

Преча ли!? как така да преча като не ме виждате даже? Или все пак ме виждате?! А, май ме виждате? А чувате ли ме какво говоря!? А какво пиша четете ли?! :-) Не, ний не четем, сакън, какво кощунство, да си помислиш, че некой от нас чете блога ти!!!! Ний не четем такива глупости! Ний четем само поезия! Ний четем... Маяковски! Ний слушаме, ама само Булат Окуджава слушаме - щот сме много свободолюбиви! Теб да чете, Грънчаров, но кой, молим ти се, си ти?! Та ти си никой, запомни добре, ти в нашите очи си никой!

Имаме си ний в училището един роден... Жириновский, който, подобно на оня Жириновский озвучава мислите на тъй упорито мълчащия наш родной Путин, именно нашта любима годудариня директорката: и това е пазачът на училището, да, оня същия, дека обича да показва среден пръст на камерите на репортерите, нали се сещате за него?! Той казва онова, което упорито мълчащата директорка не смее да каже. Е, и оня ден, като ходих да говоря с ученика-"демократичен"-директор-но-само-за-един-ден пазачът мигновено беше активиран от "истинската директорка", мигновено дойде да ме гони, а той има обичай (благодарение на моята диалогичност!) да встъпва в оживени диалози с мен, при които изказва всички до една съкровени мисли на работодателката си директорка; е, и оня ден той има добрината да ми каже следните тъй пищни идиотщини, нема начин, длъжен съм да приведа нашия показателен диалог:

- Къв си ти бе, Грънчаров, за къв се мислиш ти, тук никой не те ще, немаш право да влизаш в училището?!

- Как така къв съм, ти мен нима не ме знаеш, аз съм Грънчаров, много добре ме познаваш, не се прави на улав!

- Абе ти може да си Грънчаров, но иначе си никой!

- Глупости, щом съм Грънчаров, явно не съм никой, пак говориш пълни глупости!

- Не, ти си никой, абсолютно никой си, никой си и такъв ще си останеш завинаги!

- Не, объркал си се нещо: аз най-малкото съм учител, но също така съм и човек, и много други неща покрай това!

- Ах, какъв учител бе, никакъв учител не си, г-жа Анастасова ти то доказа, не си учител и това е! Не, не е верно, ти не си никакъв учител, и човек не си, ти си просто никой!

- Ти си бил много голем мислител бе?! Кой ти набута в главата тия идиотщини?!

- Ти си никой! И немаш право да влизаш тук, в училището! Понеже си никой, г-жа директорката издаде заповед, в която пише, че "лицето Грънчаров" нема никаква работа вече в училището и по тази причина не трябва да бъде допускано в училищната сграда по никакъв повод!

- А, видя ли, г-жа директорката ме е нарекла "лицето Грънчаров", видя ли сега, че не съм "никой"?! - смея се аз, а на пазача взеха да текат лиги по устата, обхвана го безсилен бяс, дотам, че се уплаших да не падне на земята и да почне да рита! Като се посъвзе ми рече с последни сили:

- Не, объркала се е, никакво лице не си: ти си никой! Тя ми го каза, че си никой, тя ми каза, че си персона нон грата, разбра ли?! Нема да влизаш никога тука вече! Даже и съдът пак да те върне на работа г-жа Анастасова каза, че няма да те пусне в сградата! Ще зазидаме ако требва вратата, но ти в това училище нема повече да влезеш! Край! Махай се! Че ще взема да ти покажа среден пръст - и много ще патиш тогава!

Развеселен за цел ден си тръгнах. Такива работи! Простотии до шия в туй културно, образователно и възпитателно, с извинение, заведение. А учениците слушаха нашия диалог с тъй умния пазач, доверено лице на директорката (тя, виждаме, изповядва пред него най-съкровените си сърдечни мисли!), слушаха тъй щастливите ученици, които имаха късметя да чуят нашия разговор и за малко да се... попикаят от смях! Това е: поне сме весело училище, нали, това поне не може да се отрече!

Имам още за много неща да пиша, а виждате, занимавам се с простотии. Но нищо де, историята требе да знае сичко. Прочее, като казах история, се сетих за нещо. Вчера ми се обади един мой приятел, бивш мой състудент, който обаче написа книга по история, хубава книга, ако някой е чел този блог редовно може да се сети и за името му, аз му бях редактор на книгата преди години. Та той отдавна не ми се беше обаждал, звънна ми вчера да ме попита как съм, какво правя, имам ли нужда от някаква помощ и пр. Поговорихме си доста. И между другото той ми каза, че по негова преценка работите са съвсем безнадеждни, по тази причина се пита дали изобщо има смисъл от това, което правя, дали не е време да си взема нещата и да се махна завинаги от българското образование - както той е направил навремето, бил е и бизнесмен, и и то успешен, и още е такъв, но ето, прописа, издаде книга, нова подготвя и пр. Махни се, Ангеле, ти няма да можеш да промениш нищо, с глава стени не се пробиват, без значение е, Ангеле, дали гърнето ще удари камъка или камъка - гърнето, гърнето все ще се счупи, нали така, ти не си камъка, системата е камъка, остави, махни се, примири се, нищо няма да постигнеш, напразно е всичко, майната й на България, нека да загива - ето това ми думат много мои приятели! Дали пък не са прави?! А, какво ще кажете?!

И аз като "ученичка" се оправдавам пред тях - обяснявам им, че има смисъл, че не съм пълен глупак, че не съм превъртял, а те невярващо клатят глави насреща ми. По тази причина и моят предишен адвокат, Феодор Иливанов се казва, се оттегли от мен, престана да разговаря даже с мен, а уж бяхме приятели: в голяма погрешка според него съм, безнадежден случай съм бил, непоправим инат съм бил, той млъкна и изчезна! Чупи си главата, майната ти! Това е положението. У нас така се отнасят към такива като мен. Луди сме, доколкото изобщо вече ни има. А от лудите - по-далеч следва да стоиш. Да не се излагаш. Да не ти падне, дето се вика, "реномето"!

Пиши по-кратко бе, Грънчаров, ще измориш народа от четене бе, ще припадне некой ако иска да ти дочете текста! В днешно време големи текстове никой не чете, ти много щеше да постигнеш, Грънчаров, ако пишеше по-кратки, по-четивни текстове, но твоите "чаршафи" са направо убийствени! Дългият тест иска нерви да бъде дочетен, иска мислене за да бъде разбран, ти, Грънчаров, инквизираш направо читателите си и затова скоро никой нема и да те чете! Чети си се сам, майната ти! Ще ми се прави той на "писател", ще ми пише той дълги текстове, на Фройд ще ми се прави той, за "философски консултант" ще ми се представя той, идиотът му с идиот! Млъкни, Грънчаров, сври се в некоя дупка и толкова! Не щем да те ни чуваме, ни виждаме веке, ти ти никой, Грънчаров, правилно ти го е казал оня умен и смел човек!

Оня ден споделих с мой братовчед от Долна баня, че пак съм уволнен. Той е пенсионер (имаше миньорски стаж та се пенсионира по-рано), но от доста време работи в София - като мие... прозорци, витрини, нали знаете тия нещастни хора, дето се прехранват с миене на прозорци и на витрините на магазините. та като му казах, че този път даже и обезщетение за безработица няма да имам, че ще трябва някак да се прехранвам, той ми предложи да тръгна с него в София да мием витрини на магазини, можело човек да се прехранва, нищо че е унизително, да де, ама унизителна работа няма, така е. Та май скоро ще трябва да правя този избор: философът Грънчаров, автор на близо 30-тина отпечатани книги (само бай ви Вучков има повече издадени книги от мене в нашето свидно отечество, е, и Тодор Живков може да има повече издадени книги от мен, но на бай Тодор книгите знаете как му ги пишеха!), учител с 34 години стаж, създател и главен редактор на две списания (те още излизат, но как ще ги издавам в тази нова моя безработица и немотия умът ми не го побира!) и на едно международно научно списание, та значи нищо чудно "нищо и никакъв човек" като мен дали съвсем скоро не трябва да почне да мие витрини на магазини в София за да се прехранва, и да се прехранва с миене на витрини на магазини само докато свърши съдебното дело, но и и изобщо докато достигне до пенсия, ето този избор аз трябва да правя тия дни. И да реша също: като ще ставам мияч на витрини на магазини в София дали пък в такъв случай има смисъл изобщо да завеждам съдебно дело за отмяна на заповедта за моето уволнение, дали не е време изобщо да се махна от образователната система?! И това трябва да реша до 10-тина дена. Щото до 23 май е срока за завеждане на това съдебно дело. Виждате, изправен съм пред голям избор.

Щото си разбих здравето с тия проблеми около тъй самозабравилата се директорка на ПГЕЕ в Пловдив. Дали да не я оставя на спокойствие да си царува в ПГЕЕ докато диша?! А, какво ще кажете?! Дали да не й присъдя "пълна и окончателна победа на комунизма" над всякакви опити за някаква демократизация в многострадалното ПГЕЕ?! дали да не й подаря такъв неочакван от нея триумф?! Леле, какъв банкет ще падне в ПГЕЕ ако се случи това, представяте ли си!!?!

Вчера пък разговарях с баба Мария, бездомница, но с кауза (грижи се тази добра жена за... уличните котки, за кучета се грижи побърканата изцяло бабка, храни ги, цялата си пенсия дава за това, и дори се грижи за... охлювите, тръгнали да се разхождат след дъжда се грижи тя, прибира ги ръчно, щото има опасност някой забързан гражданин или някоя кола да ги сгази и смачка!), нали чухте какво ми говори тази жена цели два часа?! И вие се погнусихте от мен, че говоря с тая "пропаднала жена", нали така, признайте си го?! Е, поговорих си с нея, изслушах я внимателно, пък после много си мислих: нея цял един вход от жилищен блок (60 семейства!) от "възмутени нормални български граждани" са успели да я осъдят и да я изгонят само защото си е имала много котки в жилището, да, на 84 години тази баба е осъдена от български съд на "изселване" за цели 3 години от собственото й жилище (!!!) защото "корективът" на входа просто не е могъл да я търпи повече с нейните "чудатости" да обича котките и пр. Да, бабата мирише много, та сега спи под една тераса, направо на земята, спи под тераса на съседния блок, сигурно и оттам скоро ще я изгонят, тази баба я гонят повече отколкото гонят тъй любимите й котки и кучета!!! Тя е осъдена като мен да... умре! Тази нещастна баба вчера седя до мен, нещастникът пълен самотник в борбата за свободата, за реална демократизация, декомунизация, демафиотизация и демутризация на българското образование!

Та си мислех вчера дали и аз като бабата да не взема да тръгна по улиците с нея да се грижа и аз за... котките?! Да си обединим силите с бабата, да заработим за една и съща кауза, щото другата кауза, моята, именно каузата, повтарям, за реална демократизация, декомунизация, демафиотизация и демутризация на българското образование очевидно е невъзможна, е кауза пердута! Един български учител, провъзгласен съвсем официално за персона нон грата за българското образование понеже неговата кауза пък е провъзгласена не по-малко официално за кауза пердута, дали не е по-разумно да стане като бабата зорлем клошар - ако стане това, какъв ли банкет ще даде тогава директорката на ПГЕЕ, щото тогава ще се сбъднат, предполагам, всичките й най-съкровени мисли и копнежи?! Аз преди време, признавам си, си мислех да предизвикам една сензация като се направя като... Диоген, а именно като си докарам от село една... бъчва, инсталирам я директно до входа на училището и се поселя да живея там, в бъчвата?! Тогава щяха може би да се впечатлят от... лудостта ми всички медии, но се отказах, сложих си само масичка и стол, ето, два месеца вече никой не ми обръща внимание! Дали да не докарам тия дни бъчвата?!

Може да я докарам, пък ако не аз в нея да живея, то поне... баба Мария да поселя там, в нея, а?! Все пак в бъчва на бабичката ще й е по-удобно да спи, а, какво ще кажете?! Аз си мислех вчера как да помогна на тази баба, в моето положение само това измислих. Вие имате ли някакви идеи?! Бабата много се нуждае от... душ, от къпане, поне веднъж месечно, от възможност да си изпере дрехите, от много неща има нужда тая баба, дето има един грях: че обича нещастните животинки по улиците и има едно престъпление: че се грижи зя тях, че ги храни, че си разделя залъка с тях. Кажете де, с какво можем да й помогнем, нали сте уж много човечни?! Аз като едното нищо тия дни ще помоля баба Марийка да дойде с мен и заедно да влезем при наконтената и ухаеща на парижки парфюми директорка на ПГЕЕ - за да ми бъде свидетел на последния ми разговор с въпросната самозабравила се властна особа. Да видим как ще реагира тогава въпросната самодържица. Сигур ще се погнуси и ще... припадне, щото има много изскан нос, знам ли, това трябва да се провери! между другото, бабата може да спи нощем в стаичката на пазача, там има легло, има къде също така да се къпе бабичката, а и да се пере може, щото в тоалетните има бойлери, има топла вода и пр. Бабата години наред е работила и като данъкоплатец е издържала това училище, какво пречи сега за известно време да се посели да живее в него?! Кажете де, защо се умълчахте толкова, дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Крайно възмутителни ви се виждат мислите ми, така ли?! Кажете, що мълчите така тъпо?!

Спирам. Край на този безобразно дълъг текст и на тия скандални мои мисли. Хубав ден ви желая! И приятни размисли ви желая също така! Трогнахте ли се поне малко?! Не, нали така, познах, нали?! Да, знам, вас нищо не може да ви трогне. Ваште сърца са... биволски, така ли?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.