Кога ще победите така малодушния, толкова опозоряващия ви страх: кога ще строшите веригите на страха, кога ще се освободите от безразличието?!

Вчера, на 13-ия ден на гладната ми стачка (като крайна форма на моя граждански протест ЗА СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО) взех решение да я прекратя по причина на това че самозабравилите се властващи особи в образованието, срещу чиито произвол, безчинства и беззакония протестирам, отново демонстрираха такава безчувственост и безчовечност, че просто няма смисъл да се опитвам да провокирам тяхната съвест; те през цялото време на гладната ми стачка или мълчаха, или правеха... банкети (!), подобни хора явно не усещат и не разбират такива неща като човечност, състрадание, разбиране на другия и пр.

Правете си сметка какво означава това - тук става дума не за какви да е хора, не дори просто за учители и за възпитатели на младежта, а за началниците на учителите и на възпитателите! С гладната си стачка аз за сетен път ги тествах по този пункт (дали са способни на известен нравствен прогрес по пътя на човечността!), е, не издържаха теста ми, безсмислено е повече да го продължавам. Нямам намерение да си увреждам повече здравето след като просто няма смисъл да се опитвам да задвижа чувствителността и човечността им, но ето, все пак имах добрината да им дам още един шанс, от който те обаче не се възползваха.

Продължавам обаче гражданския си протест, изразяващ се в това, че всеки работен ден, от 11 до 14 часа аз, протестирайки срещу безчовечната авторитарна система в българското училище и образование, аз седя на мястото си на протеста (на тротоара до централния вход към двора на ПГЕЕ в Пловдив, училището, в което съм работил 17 години) и общувам с учениците от училището, от което бях уволнен (опраскан) по чисто политически причини; да, провеждам там, на тротоара, своите беседи в откритото по случая АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ - продължавам да изнасям своите не само словесни (и теоретични), но и чисто практически УРОЦИ ПО ГРАЖДАНСКО ДОСТОЙНСТВО И ПО ДЕМОКРАЦИЯ.

Тече вече втори месец на този мой граждански протест (автоматичният "протестомер" в блога ми показва, че протестът ми в този миг тече вече цели 40 дена, пет часа и... 57 минути!) и нямам намерение да го спирам, ще протестирам всеки ден през времето, в което ще тече и съдебното дело, което тия дни завеждам за отмяна на заповедта за моето уволнение/опраскване. Все повече граждани идват на мястото на протеста и ме подкрепят, разбира се, ако дойдат наведнъж повечко граждани и ако учениците ми (и колегите ми учители) в един момент все пак ПОБЕДЯТ ТАКА МАЛОДУШНИЯ И ПОЗОРЕН СТРАХ (в училището цари патологичен страх от отмъстителната авторитарна директорка!), то протестът ми за ден-два ще завърши с пълна победа, но ето, поради това, че БЕЗРАЗЛИЧИЕТО у нас е така разпространено, по тази причина и ПРОМЯНАТА Е ТАКА ТРУДНА. Целият смисъл на протеста ми е да помогна на колкото се може повече хора да престанат да се излагат като се страхуват: идеята ми с този протест е да помогна на колкото се може повече хора да преживеят ДУШЕВЕН ПОВРАТ КЪМ СВОБОДАТА, иначе казано, правя нежното да им помогна да станат наистина СВОБОДНИ ХОРА И ГРАЖДАНИ.

Протестирайки, аз изпълнявам дълга и мисията си на учител по философия, по личностен просперитет и по гражданско достойнство, помагам на учениците си, на учителите от това училище, на родителите, на жителите на града да надмогнат, да се освободят тъй глупавите си страхове, да победят разлагащото ги безразличие и незаинтересованост, т.е. правя нужното да им помогна да станат пълноценни, свободни личности и добри граждани на своя град и на България. Това правя, това съм правил винаги, заради това именно ме опраскаха ( и ме оставиха без всякакви доходи!), но изпитанията изобщо няма да ме отклонят от избрания житейски път, от моята човешка и гражданска задача.

Ще завърша с това, което е безкрайно показателно: мълчат не само медиите, не само медиите демонстрират пълно безразличие към протеста ми, но мълчат и се правят на ударени и... партиите, които наскоро лъжливо тръбяха, че за тях образованието, видите ли, било "главен приоритет". С протеста си правя безкрайно интересен тест и на партиите, също така и на медиите, те също могат да спомогнат за решаването на толкова многозначителния административен, правен, но най-вече психологически и нравствен казус около самозабравилата се директорка на ПГЕЕ в Пловдив. Очаквам, тая крехка надежда някоя от тези партии да не е толкова много лъгала и да покаже НА ДЕЛО, чисто ПРАКТИЧЕСКИ, че за нея безкрайно тежката ситуация в образованието и търсенето на изход от нея наистина е приоритет. Мислех да пиша писмо до водачи на НОВА РЕПУБЛИКА или до ДСБ и да ги призова нещичко да сторят, да спомогнат за решаването на казуса, но понеже добре знам, че ако ТЕ САМИ СЕ СЕТЯТ НЕЩИЧКО ДА НАПРАВЯТ И ДА СПОМОГНАТ едва тогава постъпката им има смисъл, ако е "изпросена", тя се и обезсмисля.

Но тия дни нищо не ми пречи да отправя един общ публичен призив към ВСИЧКИ ОСНОВНИ ПАРТИИ, в който да ги известя за случващото се до входа и особено вътре в ПГЕЕ в Пловдив и да им кажа, че нещо трябва да се предприеме, та конфликтът да бъде решен колкото се може по-скоро. Все пак не аз, отделният гражданин, трябва да върша работата и на партиите - партиите за какво съществуват ако не за да спомагат за решаването на най-важните проблеми на общността и на държавата?! Аз ли трябва да оправям българското училище и образование, единствено аз ли трябва да водя борба за промяна в българското образование, някой друг няма ли да се включи в тази борба, многоуважаеми дами и господа партийни водачи и лидери?!

Интересно ми да разбера защо така усърдно мълчи и г-н Йордан Иванов, градският лидер на ДСБ, той ми се води фейсбук-приятел, сигурно знае за всичко, но пак мълчи, той дава ли си сметка, че като мълчи показва нещо не толкова лицеприятно за себе си? За това защо мълчат лидерите на другите партии в града аз мога да си дам сметка, но ето, за този лидер специално е пълна загадка за мен защо така упорито мълчи?!

Толкова за днес. Днес също ще бъда на мястото си на протеста, от 11 до 14 часа съм там. Заповядайте и вие ако сте в Пловдив! Е, ако искате, можете да не дойдете, то пак е позиция, неидването ви пак показва нещо много важно за вас самите, за това какви сте и прочие. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...