Аз съм открит борец за демократизация на отношенията в училищните общности - толкова ли е страшен този мой "грях", г-н Министре?!

Вчера написах и изпратих Отворено писмо до бизнесмена Румен Кривицки с молба да помогне за решаването на жилищния проблем на бездомната баба Марийка, до този момент нямам никаква реакция по него (може да се е обадил на сина на баба Марийка, той късно снощи ме е търсил, но съм бил заспал вече, днес ще разбера за какво ме е търсил). Вчера също така успях да направя един... гаф, разговарях с някои отговорни другарки, така да се рече, от образователната сфера, записах на видео разговора си с тях и като капак на всичко дръзнах да кача това видео, този запис в Мрежата (виж: Мой разговор по телефона с длъжностни лица от образованието); вече съм обвинен, че по този начин съм нарушил... Конституцията, е, ако се наложи, за престъплението си ще вляза и в затвора: но държа да се знае от обществото, от гражданите какво си казахме с тия две ръководни длъжностни лица от образователната сфера, става дума за директорката на Гимназия "Яворов" г-жа Кръстева и инспекторката по философия г-жа Кръстанова.

Втората ръководна дама ме посъветва да изпратя писмен сигнал до РУО-Пловдив, с оглед да може да направи проверка за евентуални нередности около избора и назначаването на учител по философия в това училище. Аз бях сред кандидатите, били са около 20-тина кандидата (така разбрах), моя милост не беше удостоен с честта и правото да бъде поканен за т.н. "събеседване", един вид кандидатурата ми е била отхвърлена априори, мен много ме вълнува коя е причината за такова едно дискриминационно и обидно отношение, накърняващо моето достойнство и също така потъпкващо моето човешко и конституционно право на труд - и също право на живот. (Както излиза, самозабравилите се бюрократки от образователната сфера ме осъждат фактически на гладна смърт, те такава съдба са ми подготвили - предполагам за да ми отмъстят за това, че дръзнах да се боря открито със своеволията им, с произвола, който си позволяват, с беззаконията, със самозабравянето им. Всички приятели в един глас ми казват да замълча, да "се кротна", щото ако продължавам да се държа по този начин, а именно да се боря със своеволията на самозабравилите се образователни бюрократи, очевидно никога няма да си намеря работа - и ще се наложи, по тази причина, да мра от глад (стига да не умра преди това от унижения, като едното нищо ще ме покоси някой инфаркт - защото вече съм изтощен от преживяните през последните месеци унижения!). И моето положение е крайно тежко, но все пак положението на баба Марийка, която няма къде да спи, е още по-тежко, затова и нейният случай има приоритет в моите очи. Но ми се налага да правя нещо и своя проблем да реша. Ето тази сутрин ми се налага да пиша и поредна жалба, този път срещу директорката на гимназията "Яворов". "Как пък, драги ми Грънчаров, на теб нито един директор не може да ти угоди, какъв си ти, че ти се наложи да се скараш комай с всички директори, очевАдно е, че проблемът не е в директорите, а в ТЕБ САМИЯ!" - сам предвиждам поредното обвинение, което ще ми отправи дежурната оплювачка по блог, ето, сам й помагам, та да се изрази малко по-изискано: щото, признавам си, ми писна да повтаря все ето този редовен рефрен:

Гранчаров си показва за кой ли път че е психично болен - сравнява се с Левски, с Ницше, с кой ли не!!!! И се опитва да се оправдае че не бил пълен некадърник. Но истината е че той е мерзавецът който се опита да провали нашата любима и толкова справедлива директорка която го разобличи и го уволни защото в нашето училище не можем да допуснем да работи луд човек и некадърник като него. Да е жива и здрава смелата и достойна наша директорка за да ни управлява много мандати! А Гранчаров може да иде да мие обществените нужници или да стане уличен мандат. Ние няма да допуснем пак да се върне в училището ни независимо от решението на съда! Но вярваме че съдът ще признае нашата правота.

Това ми пише въпросната дежурна оплювачка по блог, а напоследък е хит, така да се рече, и обвинението, че, видите ли, не някой друг, а... аз самият съм бил пишел тези неща, аз самият, понеже съм много подъл, съм се бил един вид "самооплювал"! Виждате ли колко умно е това: оплюват те, а те обвиняват, че сам си се самооплюваш! Традиционното нашенско "Крадецът вика: Дръжте крадеца!" ряпа да яде, напредваме в звездни висоти в подлостите, нали така, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, що се умълчахте така?! Свободноо, може да си затворите устите, които зинаха от удивление, позволявам ви да си затворите устите! Както и да е, каквото и да напиша, мигновено въпросната дежурна по блог оплювачка изригва със своя рефрен, който традиционно завършва с това, че трябвало било да започна да се прехранвам като почна да мия обществените нужници - или да почна да мета улиците, това било единствената работа, която била, така да се рече, съответстваща на моята "тъй безкрайна некадърност"!

Да оставим обаче мъртъвците на спокойствие да оревават своите мъртви. (Някои ме съветват да почна да цензурирам тия редовни оплювания на личността ми, аз обаче стоя твърдо на принципа, че трябва да стоят - та всички да видят реалния нравствен образ или облик на моите опоненти и преследвачи.) А сега искам да ви разкажа за една твърде интересна и безкрайно многозначителна история. Чудесна е, няма що! Слушайте сега, четете де.

Преди три дни ми се обади един учител, който е горе-долу в моето положение: уволнен е от директорката си и води поредния си съдебен процес срещу нея, спечелил е съдебното си дяло, но тя е обжалвала и дялото му сега е на етап Върховен касационен съд (най-вероятно съдът ще го върне на работа, а той възнамерява да продължи борбата със самозабравилата се директорка). Човекът (той е учител по история) пожела да говори с мен - с оглед да го поканя във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия; определихме си среща, срещнахме се в едно заведение в моя квартал (той в момента работи като таксиджия!), поговорихме си за всичко, разбрахме се по всички въпроси, решихме той да бъде гост в предаването ми този четвъртък, тоест днес. Да, обаче измина около едно денонощие и той ми се обади за да ми съобщи, че... се отказва да участва в предаването ми! Попитах го все пак да ми каже какво се е случило, той ми отвърна, че се поровил в блога ми и констатирал, че не може да участва в предаване, водено от човек като мен, с когото той самият има "толкова големи разминавания във възгледите"! (Смятам, че това бяха точните му думи!) Като се опитах да го попитам за известни разяснения, нещата ми станаха крайно интересни, той ми отвърна, че не е длъжен да ми дава никакви обяснения, отказва се от участие в предаването ми - и затвори телефона. Ха сега де - представяте ли си: нима е толкова страшно и опасно да участваш в телевизионно предаване, водено от толкова "страшен и опасен" човек като мен?! Кой, какво и как именно повлия на този човек (който аз смятах за борец, за твърд противник на беззаконията на самозабравилите се бюрократи) да постъпи така аз не зная, за мен това е крайно любопитна загадка. Не ми звучи убедително този довод, изказан, забележете, от български учител: че не можело да участва в предаване, водено от човек, с когото той бил имал "толкова големи разминавания във възгледите"! Да, съвсем неубедително ми звучи този довод, истинската причина, убеден съм, е съвсем друга. Някакъв натиск някой ли упражни срещу този човек, та така го уплаши?! С какво в наше време може да бъде така уплашен един такъв човек, който минава уж за безстрашен, поне за смел, за твърд, за борец и пр.?! Брях, да не му се види, как да разгадая тази толкова любопитна загадка?!

Смятах да пазя в тайна името на този човек, но понеже, вярвам, сами усещате, че въпросът съвсем не е чисто личен, напротив, има огромен обществен и граждански смисъл, ето, в този момент решавам да съобщя името на този човек: става дума за Пенчо Стоянов, уволненият учител по история от ОУ "Пенчо Славейков" в Пловдив, това училище се намира в Столипиново, негова директорка е прочутата другарка Делинова, лидерка на жените-социалистки от квартал "Южен", та също така е лидерка и на т.н. "директорски синдикат", на синдиката за защищаване на "правата на училищните директори" (!!!), а пък въпросният уволнен учител до уволнението си е бил синдикален лидер на училищната синдикална организация на учителите към КТ "Подкрепа". Като пиша това в съзнанието ми се появява едно доста реалистично и правдоподобно обяснение: на учителя-революционер и бунтар Пенчо Стоянов се е обадил или Цело Нейчев, градски шеф на учителската "Подкрепа" или дори направо националният лидер на учителската "Подкрепа" Юлиян Петров (и с двамата моя милост има остър конфликт от години, щото те твърде много спомогнаха за моите две опрасквания от самозабравилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ, те ако се бяха държали като синдикалисти или поне като мъже, тя нямаше да дръзне да стори това, което си позволи да стори!); да, най-вероятно на бунтаря Пенчо Стоянов се е обадило някое от тия две синдикални величия и му е забранило да участва в моето предаване. Това според мен е приемливо обяснение. Другото обяснение е, че самият Пенчо Стоянов, който сигурно иска да прави някаква кариера (включително и политическа) може да е фен било на Боко Борисов, било (поне е учител по история) на нашите "патреоти", на АТАКА и прочие, това последното си върви с гарнитурата да е русофил, моя милост пък минава за "русофоб", ето, това също може да е някакво обяснение за решителния отказ на предполагаемия учител-патреот да участва в предаване, водено от толкова пропаднал проевропейски мислещ водещ; не знам, виждате, аз в момента само разсъждавам, щото ми е много интересна загадката. Както и да е, с това писание в блога си просто се опитвам да предизвикам г-н Пенчо Стоянов сам да хвърли повече светлина върху тъй странното си, да не кажа абсурдно поведение. Толкова и по този въпрос. Виждате колко интересен е животът у Нашенско, нали така, страшно е даже! Щастливци сме че живеем в толкова интересно време, щастливци сме ний!

А сега да пиша своята поредна жалба до отговорните, ала иначе тъй безхаберни образователни и контролиращи институции:

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

До г-жа Доц. д-р Ана Джумалиева - Председател на КЗД

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Уважаеми г-н Министър,

Уважаема г-жо омбудсман,

Уважаема г-жо Председател на КЗД

Уважаеми дами и господа медийни дейци,

Понеже съм безработен (а някак все пак трябва да оцелея), кандидатствам за всяко обявено вакантно учителско място. Наскоро кандидатствах, например, за учителско място в НТГ в Пловдив, там директорката Славейка Иванова беше изобретила (с оглед да не мога даже да кандидатствам за мястото) дискриминационната клауза, че кандидатите за учители в повереното й училище трябвало да имат стаж под 3 години, иначе казано, трябвало да са млади (!!!). Предполагам, че е трябвало да бъде уредено на това място някое близко до властта лице на тъй хубавата младежка възраст, аз така си обяснявам толкова възхитителната иновация на г-жа директорката. Тия мои подозрения се засилиха особено след като от училището категорично отказаха да ме запознаят с каквото и да било информация около "конкурса", даже името на назначения, на удостоения с честта да бъде учител в това училище била "служебна тайна"! Още миналата година обаче директорката на НТГ е имала главоболия как да направи така, че на ованкантилото се място за учител по философия да не кандидатства моя милост, тогава в сътрудничество с инспекторката по философия Антоанета Кръстанова са измислили превъзходния номер: за да се избегне обявяването на вакантното учителско място отново да бъде поканен да го заеме пенсиониралия се колега, той се съгласява, тогава проблемът е бил решен по този начин, чрез това умно заобикаляне на закона; сега пък беше измислен още по-покъртителен в простодушието си номер, именно в обявата да се впише, че кандидатите следва да са млади (старите нека да мрат, нали така - нали съвременният хуманизъм изисква точно това?!). На мой сигнал до РУО-Пловдив ми беше отговорено, че за щастие сред тъй младите кандидати бил намерен един, който по някакво стечение на обстоятелствата бил също така и много кадърен като учител, имал завидни качества, очевидно Бог много се грижи за това директорката Славейка Иванова да си постига целите безукорно! Да, ама мен този показен ура-оптимизъм не ме задоволява, нещо повече, засилва съмненията ми, че в НТГ в Пловдив за учители биват назначавани хора, имащи солидни политически или роднински връзки (протекции). Г-н Министър, моля да направите нужното за да се изясни тази тъй интригуваща мистерия. Ще се радвам истината един ден да излезе наяве. Смятам, че директорския произвол в училищата все пак следва да има някакви граници, нали така? Г-н Министър, предвид казаното не смятате ли, че е крайно време да се въведе мандатност за сега (все още - докога обаче?) безкрайното, кажи-речи пожизненото директорско стоене на власт - та отчасти или поне малко да се спрат злоупотребите?!

Тия дни кандидатствах за обявено учителско място по философия в СУ "Пейо Яворов" в Пловдив. Там пък изобщо даже не бях удостоен с честта да бъда допуснат до т.н. "събеседване", директорката Сашка Кръстева ми отвърна (на моя въпрос кой е причината да бъда по такъв начин елиминиран от състезанието), че просто нямала "време за губене" да разговаря с толкова много кандидати! Когато си позволих да й кажа, че все пак моята кандидатура е солидна, имам Първи клас-квалификация и пр., тя пък ми отвърна, че това нищо не означавало, тя с такива неща не се съобразявала, те нямали значение за нея, от по-нататъшния разговор се изясни (разполагам с точен видео и аудио запис на телефонния ми разговор с нея), че на нея специално съвсем не й били харесвали учители, които обичат да задават подобни неудобни въпроси и си позволяват да спорят с директорката; ако съм бил продължавал да се държа по този "тъй възмутителен философски начин" очевидно нямало било да си намеря работа никъде! Тази предварителна настройка на г-жа директорката спрямо моята скромна милост очевидно се дължи на това, че както ме информираха вездесъщите "зли езици" тя лично била в много близки приятелски отношения с директорката на пловдивската ПГЕЕ, която пък, както е известно, сън не я хваща като си представи, че многогодишният титулярен учител по философия от "нейното училище" Ангел Грънчаров (когото тя за някакви си там три годинки успя да опраска два пъти!) нищо чудно съдът отново да го върне на работа - леле, какъв кошмар?! Аз така си обяснявам толкова възмутителното поведение на директорката Кръстева, която явно се е притекла на помощ на приятелката - за да бъде репресиран "народният враг Грънчаров" до степен, че даже и физически да не оцелее. В телефонен разговор с инспекторката по философия в РУО-Пловдив Антоанета Кръстанова разбрах в общи линии това, че тя лично не вижда нищо обезпокоително в екстравагантното поведение на въпросната директорка - щото, видите ли, "по закон" директорите имали били правото да си правят каквото искат - когато назначават учители, а и не само, т.е. изобщо! Г-н министър, факт е, че огромната част от училищните директори се изживяват сякаш са нещо като феодални сюзерени, сякаш са нещо като османски бейове, те наистина си правят каквото си искат, аз лично съм Ви дал безброй доказателства за такава една теза, особено като се вземе предвид тъй многозначителното волунтаристично поведение на световноизвестната вече директорка на пловдивската ПГЕЕ (чиито административни актове редовно биват отменяни от съда: няма неин административен акт, който да е бил обжалван пред съда и съдът да не го е отменил!). Ето този факт може да Ви даде още по-голяма увереност, че въвеждането на мандатност на директорите е насъщна потребност с оглед многострадалната демократизация на отношенията в училищните общности един ден да потръгне, да се помръдне от мъртвата точка.

Г-м Министър, примерът с поведението на пловдивското РУО (и на неговата началничка г-жа Иванка Киркова, която години наред нищо реално не направи за да ограничи поне малко своеволията на директорката на пловдивската ПГЕЕ) пък показва, че регионалните училищни власти не само че не предприемат нищо, за да ограничат волунтаризма, да спрат властническото опиянение на самозабравилите се от усещането си за самовластие директори, но и по начало действат в една крайно укорителна колаборация с тях, на дело ги насърчават да продължат с толкова крещящите своеволия и злоупотреби с власт. На това основание аз лично като изследовател на тия причудливи феномени в родното ни образование си позволих да издигна хипотезата, че в Пловдив съществува "директорска мафия", особено след като в резултат на моя протест за свобода и демокрация в образованието и против своеволията и беззаконията на училищните директори (след уволнението ми 77 дни протестирах всеки ден на тротоара, до входа към двора на ПГЕЕ) се стигна до този (не)очакван ефект: директорката на ОУ "Пенчо Славейков" в Пловдив Е.Делинова (тя е лидер също така и на директорския синдикат към КНСБ и е и лидер и на жените-социалистки в район "Южен" на Пловдив!) си позволи чрез изнудване да принуди съпругата ми, работеща на постоянно място като начална учителка в това училище, да си подаде молба за напускане "по взаимно съгласие", тъй иновативната директорка й казала, че ако не стори това, ще я опраска дисциплинарно! Значи за да отмъстят на мен за протеста ми "отстреляха" съпругата ми (тя, прочее, е с две магистратури, по начална училищна педагогика и по английски език, но в момента също е безработна!). Поради това, че си позволих лукса да поведа една тежка и неравна борба за своите човешки и професионални права, да поведа една борба също така и за своето човешко и професионално достойнство, т.е. поведох открита борба срещу своеволията и злоупотребите с власт на училищни директори, на мен въпросната "директорска мафия" ми отмъсти ето как: като обрича семейството ми на безработица, на унижения и в крайна сметка на гладна смърт! В момента аз констатирам (дадох ви по-горе два примера в тази посока!), че не само аз, но и моята съпруга най-вероятно няма да си намерим работа, почти сигурно е, че няма да се намери училищен директор, който да се осмели да наеме на работа било мен, било моята съпруга (която също страда, която също е дискриминирана и репресирана заради мен, заради моята борба!). Много е жалко ако се потвърдят подозренията ми, че действията на въпросната "директорска мафия" се координират от дейци, от длъжностни лица, работещи в РУО-Пловдив, това наистина е крайно обезпокоително! Г-н Министър, наистина ли и Вие смятате, че нещата могат да бъдат оставени както са в момента, наистина ли не Ви смущава факта, че по този начин се постъпва с мен, с един дългогодишен преподавател по философия и гражданско образование, който в нашето уж напреднало демократично време бива репресиран така безпощадно от въпросната "директорска мафия" само защото се самосъзнава като борец за непосредствена и практическа реална демократизация (и за очовечаване) на отношенията в училищните общности - толкова ли е страшен този мой "грях", г-н Министре?!

Госпожо Председател на КЗД, във ръководената от Вас институция на практика се оказа, че Комисията по-скоро защищава правата на дискриминиращите - а интересите на жертвите на дискриминацията за Комисията не значат нищо. Ръководената от Вас Комисия си позволи да оневини шест (!!!) на брой училищни директори от Пловдив, които при предишното ми опраскване (през 2014-2015 г.) извършиха чудеса от бюрократичен героизъм за да не ме допуснат да работя по професията си, т.е. за да ме лишат от моето човешко, конституционно и професионално право на труд - и от правото ми на живот. Е, наложи се да обжалвам тъй странното и очевидно пристрастно решение на Комисията пред съда - щото в ръководената от Вас Комисия безусловно се спазва златното правило или девиза на бюрокрацията, изразен така добре от президента Рейгън: "Първото правило на бюрокрацията е да закриля интереса на бюрокрацията!" Съветвам Ви да издигнете транспарант с тия думи на фасадата на сградата, в която се помещава ръководената от Вас Комисия. Въпреки това настоявам по това мое изложение да заведете ново дело - за да изследваме отново доколко "недискриминационно" са постъпили тия две Ваши бюрократични сестри, именно директорките на НТГ-Пловдив и на СУ "Пейо Яворов" , пак от Пловдив.

Тия дни ще кандидатствам за обявено учителско място по философия в СУ "Св.Св.Кирил и Методий" в Пловдив, не става дума за Хуманитарната гимназия, а за другото училище в Пловдив, което има  все същия патрон. Безкрайно ми е интересно да разбера там пък какво ще се случи - макар да имам не просто подозрения, а направо убеждение, че едва ли с нещо ще бъда изненадан. Стереотипът е все същият, имам предвид стереотипа на типичния за днешните условия училищен директор. Той, разбира се, си прави каквото иска - защото има неограничена власт. Интересите на обществото, на учениците, а тези интереси изискват едно, именно качествено образование и развитие на личностния потенциал на младите, са обикновено нещо, което изобщо, ама изобщо не ги вълнува. Тях ги вълнува най-вече нещо друго: в поведените им училища да царува административна идилия под сянката на техния абсолютистки властнически трон. Интересува ги в училище да има най-вече послушни учители, които да са готови да стискат зъби и да търпят всякакви унижения - с оглед някак да "устискат", да издържат до пенсия. От "опасни индивиди" като моя милост, личности с тъй опасните демократични разбирания, от учители с - опази Боже! - борчески манталитет, от свободолюбиви учители въпросната самозабравила се директорска каста се пази както дяволът се пази от тамяна! Защо ли толкова се плашат от свободолюбиви учители-личности нашите училищни директори, г-н Министре? Задавал ли сте си някога такъв въпрос? А давате ли си сметка докъде ще стигне нашето родно българско образование и училище след като е потопено от туй море от подличък и крайно недостоен учителски конформизъм, а над този въпрос мислил ли сте някога, уважаеми г-н Министре на образованието и науката? Докога МОН ще прави всичко, което е по силите му, за да пази от демокрацията и от свободата българското образование и училище, превърнати не само в нещо като остров на несвободата, но и в оазис на уж блажено починалия комунизъм-социализъм - ето и над този въпрос си позволявам да Ви посъветвам да помислите, г-н Министре! въпросите, над които си струва да се замислите, са много, а най-ценни са ония, които ще си зададете сам. Мога само да Ви пожелая приятно мислене! над тия въпроси обаче следва да се замисли цялото ни общество, ето, по тази причина си позволявам да ги задам пределно публично, в едно свое поредно отворено писмо. На моите толкова тревожни отворени писма обаче чиновниците от МОН ми отговарят предимно с ледено мълчание, а когато ми отговорят с писмо, в тия техни писма прозира тяхното ледено безразличие! (Имам чувството, съвсем сериозно казвам това, че тия чиновници както от централата на МОН, така и от Регионалните управления сякаш живеят в някакво своя паралелна вселена, в която единствен бог е техният чисто кастов егоистичен интерес - а това поне малко съзнавате ли го, уважаеми г-н Министре? Дали да не пратя това свое писмо и на Вашия шеф, дали да не го пратя и на г-н Премиеро - макар че и той едва ли ще се трогне или обезпокои?! Защо да не му пратя и на него едно копие, колко му е - пък може да се обезпокои, знам ли?! Е, как ще се обезпокои, по времето на моя протест на две негови писма до МОН, изискващи отговори, чиновниците от МОН му отговориха така, че успяха да го излъжат, че всичко е прекрасно - и он сякаш им поверва?! Пак ще го излъжат - пак ще им поверва - у Нашенско е така.

Искам да завърша съвсем необичайно това мое поредно писмо, на което (добре знам това!) инстанциите пак няма да обърнат никакво внимание. Но аз, признавам си, пиша тия писма не толкова до инстанциите и не толкова до съответните държавни или публични длъжности лица, аз пиша тия свои писма най-вече до гражданите - до родителите, до учителите, до учениците най-вече; ще съм безкрайно радостен ако поне те се замислят над поставяните в моите отворени писма въпроси. Аз срещу цялата власт и мощ на самозабравилите се бюрократи разполагам с един-единствен ресурс: истината, правдата, правото, честността, справедливостта пределната откритост, в крайна сметка казано - моралът е нещото, на което дръзвам да се опра, от което дръзвам да изхождам най-вече. По тази причина ето това свое писмо да завърша по един съвсем неочакван начин: ще се обърна пряко към лицата, които си позволяват да се отнасят към мен по толкова екстравагантен начин, газейки моите права. Ето какво искам да кажа на въпросните съвсем самозабравили се абсолютни властелинки-самодържици на упоменатите по-горе училища:

Госпожо Стоянка Анастасова, госпожо Славейка Иванова, госпожо Сашка Кръстева, госпожо Антоанета Кръстанова, госпожо Иванка Киркова,

Искам с пределно прости и човешки думи да Ви кажа как отстрани изглежда това, което Вие правите. Моля да имате търпение не просто да изчетете това, което пиша, но и да вникнете в него - та да постигнете точния, верния му смисъл.

Аз съм човешко същество, уважаеми властващи госпожи - досущ като Вас самите. Аз също искам да живея, да си доживея отредените ми от Бога дни. Вярно, Вие имате власт, аз към Вашата власт не се стремя, моля да не си мислите, че искам да Ви застрашавам или отнемам тъй любимата ви власт. Аз искам да Ви кажа обаче, че тази власт я употребявате не за това, за което Ви е дадена. А властта Ви я дал не някой друг, а непробудно спящият в мнозинството си, за жалост, наш многострадален народец. По тази именно причина - защото народът спи - Вие си позволявате да правите с властта това, което си позволявате да правите. (Ако народът, ако гражданите в мнозинството си не спяха, Вие щяхте да се държите по съвсем друг начин, щяхте да се държите по подобаващия начин!) А сега, простете, сте се съвсем самозабравили. И си правите каквото си искате. Ала така не бива да се прави. Най-човешки и чистосърдечно Ви го казвам. Щото за всичко, което правим, един ден ще отговаряме - ако не на този свят, то поне, да се надяваме, на другия. Вие, предполагам, не вярвате да има такова нещо като "друг свят", но се запитайте поне това: ами ако има, ами ако сме се заблудили в увереността си, че "друг свят" няма? Та е напълно възможно за това, което правите, един ден да Ви се наложи да отговаряте.

Вие си позволявате да ми причинявате зло. Вие си позволявате да постъпвате несправедливо, предполагам го правите не само спрямо мен, но ето, стана така, че на мен се падна честта да Ви го кажа пределно прямо и открито. Госпожа Анастасова е нещо като шампион в причиняването на зло спрямо мен, т.е. на мен: госпожо Анастасова, спомнете си, примерно, с какви "чудесни изненади" ме посрещнахте след като се завърнах след 8 месечен болничен отпуск, даден за възстановяването ми след преживява тежка животоспасяваща операция. Това, което ми причинихте в толкова тежките за мен месеци преди първото ми опраскване, е Ваш тежък грях, госпожо Анастасова! да, това е тежък грях, така спрямо човешко същество е недопустимо да се постъпва. (Какво точно ми е причинила г-жа Анастасова в оня памятен период всеки може да прочете на съответното място в моите книги, в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, има го и в блога ми, слава Богу, че имах силите всичко преживяно да го опиша -сякаш съм някакъв най-прилежен средновековен хронист.) Да, госпожо Анастасова, Вие имате тежки грехове спрямо мен, зная добре, че не съзнавате това, възможно е да не знаете и що е грях, но ето, казвам Ви го, с което Ви правя таи добрина: предлагам Ви да се замислите и да осъзнаете прилежно що е това грях - и каква е Вашата вина, което тепърва ще Ви се наложи да изкупвате. Да, няма грях и няма вина, която да не ни се налага да изкупваме, за която не ни се налага да плащаме - ако не този, то поне на другия свят. Няма друг свят ли - откъде знаете това?! Не бъдете толкова сигурна, ами ако има?!

Ви, госпожо Анастасова, си позволихте да ме третирате по крайно лош, зъл, злобен, неправомерен, незаконен начин, нарушавайки всички до едно мои фундаментални човешки права. Това, повтарям, е страшен грях! Един ден ще го осъзнаете и ще отрезвите. А сега-засега, предполагам, опиумът на властта Ви е упоил така, че изобщо не съзнавате що правите. "Господи, прости им: те не съзнават що правят!" - какво друго ми остава на мен освен да повторя тия думи на Спасителя, произнесени на Кръста?!

Госпожо Славейка Иванова, Вие хем не ме познавате изобщо, пък ми причинихте грозна и обидна несправедливост. Някой Ви е излъгал, че аз съм крайно лош човек - и Вие сте взела, че сте му повярвала. Не бива да се прави така, това е грозно! Това е недопустимо да се прави особено от човек във Вашата позиция - дето е възпитател и учител на младежта. Вие давате крайно лош пример на своите възпитаници. Ами един ден ако и те почнат да постъпват по такъв укорим, бих си позволил да кажа даже мутренски начин? Няма страшно ако почнат да се държат учениците ми един ден като мутри, това ли ще ми отвърнете?! А защо дръзнах да определя стила Ви на поведение с тази толкова зле звучаща дума - опитайте се да разберете сама! (Мутренски, мафиотски начин на третиране на човешки същества е този, при който спрямо набелязаната неудобна жертва се постъпва съвсем несправедливо, без да се зачита изобщо достойнството й, примерно "отстрелват" или направо пребиват дадения човек, който е застрашил по някакъв начин интересите на съответната мафия или мутренско сдружение.) Аз се почувствах морално пребит след като Вие постъпихте спрямо мен по начина, по който си позволихте да постъпите, госпожо Иванова. По-добре да ме бяхте убили - Вие се изгаврихте с мен крайно жестоко: просто защото вече не съм бил... млад! Вие ме определихте като излишен, като ненужен. Вие ми отредихте участта да мра - и то да мра в унижения и скръб. Това е голям грях, допуснат от Ваша страна, госпожо Иванова. Излишно ли е да Ви припомня думите на Кант по този повод, но ще го сторя за всеки случай: "Към човека трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога като към средство!". Питайте назначената от Вас млада учителка (или млад учител) да Ви разтълкува тия забележителни думи на кьонигсбергския мислител. И тогава ще осъзнаете какъв страшен грях сте допуснала спрямо мен! Простен да Ви е този грях, но първом следва да осъзнаете що по-точно си позволихте да сторите. Осъзнаете ли, повече сън няма да Ви хваща зарази сторената несправедливост! Желая Ви по-скоро да дойде този повратен ден към доброто при Вас!

Почти същото мога да кажа и на Вас, уважаеми госпожи Кръстева, Кръстанова, Киркова. Позволихте си да ми причините много страдания, унижения, неправди! Опитахте се да си играете с мен сякаш аз съм нещо като мишка, а Вие сте котките. Или все едно Вие сте вълк, а аз съм нещо като агне, което е виновно даже и за това, че е дръзнало да пие вода от поточето - пък дори и да пие вода по-долу от вълка, то пък, излиза, "мъти" водата му! Да, но аз съм човешко същество, аз съм също така и свободно същество, т.е., иначе казано, не просто мога, но съм длъжен да се боря за правата и за достойнството си. Аз не съм нито мишка, нито пък Вие сте котки. И аз, и Вие сте, позволете да Ви обърна внимание, човешки същества. Нищо че Вие имате власт, аз пък нямам. Пак сме човеци. И аз няма да Ви позволя да ме третирате сякаш не съм човек. При това аз съм философ. Г-жа Кръстанова трябва да знае що значи пък това. Тя обаче не го доосъзна и не си направи длъжните изводи - поради което допусна освен грях спрямо мен и много крайно обидни за нея самата грешки. Тя беше длъжна да Ви каже да внимавате много когато си позволявате да обиждате съвсем незаслужено един философ. Тя обаче сама се обърка крайно много и си позволи да се държи съвсем гротескно, като в роман на Кафка. За всички грехове обаче ни се налага един ден да си плащаме, нали така, г-жо Кръстанова?

Вие всичките - като се почне от г-жа Анастасова и се стигне до тъй невинната г-жа Кръстева - си позволихте да ме съдите и при това си позволихте да ми издадете безпощадна смъртна присъда: според Вашата смъртна присъда аз никога повече няма да работя като учител по философия и по тази причина трябва да умра от глад! (Разбира се, преди да умра от глад ще ме покоси още по-ужасната смърт - смъртта от преживените унижения!) Знаете ли как умира едно човешко същество от унижения?! Това нищо чудно да е най-кошмарната смърт. Не знам, не съм ги пробвал всичките смърти, но Вие ми предоставихте щастието и късмета да изпробвам поне една-две.

Апелирам към всички вас да опитате да осмислите поне това: какво означава да си човек. И на тази база, като напреднете, ще си направите неизбежно съответните подобаващи изводи. Позволявам ви във Вашите занимания да ползвате всичките ми книги, те са точно по тия теми. Точно на това съм учил аз младите целия си живот. Жалко е обаче че Вие лично не сте били мои ученички. Ако бяхте - сега нямаше да се излагате толкова. И толкова грехове нямаше да допуснете.

Уважаеми г-н Министър, предлагам да учредите семинар по морал и човечност на училищните директори първо в Пловдив, а после и в цялата страна. Готов съм лично да водя тези семинари, уверявам Ви, ще помогна много за да се разсеят заблудите на това съсловие както по повод на морала, така и по повод на упражняването на властта. Назначавате за директори на училища хора, които съвсем не знаят що е това власт, какъв е нейният точен смисъл. Е, аз мога да им разясня тия неща, щом цял живот съм ги разяснявал на учениците си, и на тях ще ги разясня. Този семинар по власт, по право, по морал, по достойно поведение, този семинар по демутризиране и декомунизиране, иначе казано, за демократизиране поне на училищните директори в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ може да започне още утре, аз имам нужната готовност да го водя. (После, ако се наложи, ще водим такъв семинар и по демутризация на членовете на Министерския съвет, но това да го оставим засега за по-нататък, а, какво ще кажете по този въпрос, г-н Министър?

Спирам дотук. Да си пожелаем голям нравствен напредък, аз това мога да Ви пожелая, и приятно министерстване, приятно директорстване, приятно обмудсманстване и т.н.! До нови срещи - живот и здраве да е, аз съм на линия до момента, до който ме има. На този тукашен и грешен свят имам предвид де...

1 септември 2017 г.
Пловди-Долна баня  С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

(Текстът е незавършен и нередактиран, ще бъде дописан и редактиран при първа възможност.)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.