Предлагам семинар по демутризиране и декомунизиране, иначе казано, по демократизиране на училищните директори в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ

Дописах си писмото до Министъра и днес най-вероятно ще го изпратя; ето какво се получи в крайна сметка:

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

До г-жа Доц. д-р Ана Джумалиева - Председател на КЗД

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Бойко Борисов, Премиер на България

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Уважаеми г-н Министър,

Уважаема г-жо омбудсман,

Уважаема г-жо Председател на КЗД

Уважаеми дами и господа медийни дейци,

Понеже съм безработен (а някак все пак трябва да оцелея), кандидатствам за всяко обявено вакантно учителско място. Наскоро кандидатствах, например, за учителско място в НТГ в Пловдив, там директорката Славейка Иванова беше изобретила (с оглед да не мога даже да кандидатствам за мястото) дискриминационната клауза, че кандидатите за учители в повереното й училище трябвало да имат стаж под 3 години, иначе казано, трябвало да са млади (!!!). Предполагам, че е трябвало да бъде уредено на това място някое близко до властта лице на тъй хубавата младежка възраст, аз така си обяснявам толкова възхитителната иновация на г-жа директорката. Тия мои подозрения се засилиха особено след като от училището категорично отказаха да ме запознаят с каквото и да било информация около "конкурса", даже името на назначения, на удостоения с честта да бъде учител в това училище била "служебна тайна"! Още миналата година обаче директорката на НТГ е имала главоболия как да направи така, че на ованкантилото се място за учител по философия да не кандидатства моя милост, тогава в сътрудничество с инспекторката по философия Антоанета Кръстанова са измислили превъзходния номер: за да се избегне обявяването на вакантното учителско място отново да бъде поканен да го заеме пенсиониралия се колега, той се съгласява, тогава проблемът е бил решен по този начин, чрез това умно заобикаляне на закона; сега пък беше измислен още по-покъртителен в простодушието си номер, именно в обявата да се впише, че кандидатите следва да са млади (старите нека да мрат, нали така - нали съвременният хуманизъм изисква точно това?!). На мой сигнал до РУО-Пловдив ми беше отговорено, че за щастие сред тъй младите кандидати бил намерен един, който по някакво стечение на обстоятелствата бил също така и много кадърен като учител, имал завидни качества, очевидно Бог много се грижи за това директорката Славейка Иванова да си постига целите безукорно! Да, ама мен този показен ура-оптимизъм не ме задоволява, нещо повече, засилва съмненията ми, че в НТГ в Пловдив за учители биват назначавани хора, имащи солидни политически или роднински връзки (протекции). Г-н Министър, моля да направите нужното за да се изясни тази тъй интригуваща мистерия. Ще се радвам истината един ден да излезе наяве. Смятам, че директорския произвол в училищата все пак следва да има някакви граници, нали така? Г-н Министър, предвид казаното не смятате ли, че е крайно време да се въведе мандатност за сега (все още - докога обаче?) безкрайното, кажи-речи пожизненото директорско стоене на власт - та отчасти или поне малко да се спрат злоупотребите?!

Тия дни кандидатствах за обявено учителско място по философия в СУ "Пейо Яворов" в Пловдив. Там пък изобщо даже не бях удостоен с честта да бъда допуснат до т.н. "събеседване", директорката Сашка Кръстева ми отвърна (на моя въпрос кой е причината да бъда по такъв начин елиминиран от състезанието), че просто нямала "време за губене" да разговаря с толкова много кандидати! Когато си позволих да й кажа, че все пак моята кандидатура е солидна, имам Първи клас-квалификация и пр., тя пък ми отвърна, че това нищо не означавало, тя с такива неща не се съобразявала, те нямали значение за нея, от по-нататъшния разговор се изясни (разполагам с точен видео и аудио запис на телефонния ми разговор с нея), че на нея специално съвсем не й били харесвали учители, които обичат да задават подобни неудобни въпроси и си позволяват да спорят с директорката; ако съм бил продължавал да се държа по този "тъй възмутителен философски начин" очевидно нямало било да си намеря работа никъде! Тази предварителна настройка на г-жа директорката спрямо моята скромна милост очевидно се дължи на това, че както ме информираха вездесъщите "зли езици" тя лично била в много близки приятелски отношения с директорката на пловдивската ПГЕЕ, която пък, както е известно, сън не я хваща като си представи, че многогодишният титулярен учител по философия от "нейното училище" Ангел Грънчаров (когото тя за някакви си там три годинки успя да опраска два пъти!) нищо чудно съдът отново да го върне на работа - леле, какъв кошмар?! Аз така си обяснявам толкова възмутителното поведение на директорката Кръстева, която явно се е притекла на помощ на приятелката - за да бъде репресиран "народният враг Грънчаров" до степен, че даже и физически да не оцелее. В телефонен разговор с инспекторката по философия в РУО-Пловдив Антоанета Кръстанова разбрах в общи линии това, че тя лично не вижда нищо обезпокоително в екстравагантното поведение на въпросната директорка - щото, видите ли, "по закон" директорите имали били правото да си правят каквото искат - когато назначават учители, а и не само, т.е. изобщо! Г-н министър, факт е, че огромната част от училищните директори се изживяват сякаш са нещо като феодални сюзерени, сякаш са нещо като османски бейове, те наистина си правят каквото си искат, аз лично съм Ви дал безброй доказателства за такава една теза, особено като се вземе предвид тъй многозначителното волунтаристично поведение на световноизвестната вече директорка на пловдивската ПГЕЕ (чиито административни актове редовно биват отменяни от съда: няма неин административен акт, който да е бил обжалван пред съда и съдът да не го е отменил!). Ето този факт може да Ви даде още по-голяма увереност, че въвеждането на мандатност на директорите е насъщна потребност с оглед многострадалната демократизация на отношенията в училищните общности един ден да потръгне, да се помръдне от мъртвата точка.

Г-м Министър, примерът с поведението на пловдивското РУО (и на неговата началничка г-жа Иванка Киркова, която години наред нищо реално не направи за да ограничи поне малко своеволията на директорката на пловдивската ПГЕЕ) пък показва, че регионалните училищни власти не само че не предприемат нищо, за да ограничат волунтаризма, да спрат властническото опиянение на самозабравилите се от усещането си за самовластие директори, но и по начало действат в една крайно укорителна колаборация с тях, на дело ги насърчават да продължат с толкова крещящите своеволия и злоупотреби с власт. На това основание аз лично като изследовател на тия причудливи феномени в родното ни образование си позволих да издигна хипотезата, че в Пловдив съществува "директорска мафия", особено след като в резултат на моя протест за свобода и демокрация в образованието и против своеволията и беззаконията на училищните директори (след уволнението ми 77 дни протестирах всеки ден на тротоара, до входа към двора на ПГЕЕ) се стигна до този (не)очакван ефект: директорката на ОУ "Пенчо Славейков" в Пловдив Е.Делинова (тя е лидер също така и на директорския синдикат към КНСБ и е и лидер и на жените-социалистки в район "Южен" на Пловдив!) си позволи чрез изнудване да принуди съпругата ми, работеща на постоянно място като начална учителка в това училище, да си подаде молба за напускане "по взаимно съгласие", тъй иновативната директорка й казала, че ако не стори това, ще я опраска дисциплинарно! Значи за да отмъстят на мен за протеста ми "отстреляха" съпругата ми (тя, прочее, е с две магистратури, по начална училищна педагогика и по английски език, но в момента също е безработна!). Поради това, че си позволих лукса да поведа една тежка и неравна борба за своите човешки и професионални права, да поведа една борба също така и за своето човешко и професионално достойнство, т.е. поведох открита борба срещу своеволията и злоупотребите с власт на училищни директори, на мен въпросната "директорска мафия" ми отмъсти ето как: като обрича семейството ми на безработица, на унижения и в крайна сметка на гладна смърт! В момента аз констатирам (дадох ви по-горе два примера в тази посока!), че не само аз, но и моята съпруга най-вероятно няма да си намерим работа, почти сигурно е, че няма да се намери училищен директор, който да се осмели да наеме на работа било мен, било моята съпруга (която също страда, която също е дискриминирана и репресирана заради мен, заради моята борба!). Много е жалко ако се потвърдят подозренията ми, че действията на въпросната "директорска мафия" се координират от дейци, от длъжностни лица, работещи в РУО-Пловдив, това наистина е крайно обезпокоително! Г-н Министър, наистина ли и Вие смятате, че нещата могат да бъдат оставени както са в момента, наистина ли не Ви смущава факта, че по този начин се постъпва с мен, с един дългогодишен преподавател по философия и гражданско образование, който в нашето уж напреднало демократично време бива репресиран така безпощадно от въпросната "директорска мафия" само защото се самосъзнава като борец за непосредствена и практическа реална демократизация (и за очовечаване) на отношенията в училищните общности - толкова ли е страшен този мой "грях", г-н Министре?!

Госпожо Председател на КЗД, във ръководената от Вас институция на практика се оказа, че Комисията по-скоро защищава правата на дискриминиращите - а интересите на жертвите на дискриминацията за Комисията не значат нищо. Ръководената от Вас Комисия си позволи да оневини шест (!!!) на брой училищни директори от Пловдив, които при предишното ми опраскване (през 2014-2015 г.) извършиха чудеса от бюрократичен героизъм за да не ме допуснат да работя по професията си, т.е. за да ме лишат от моето човешко, конституционно и професионално право на труд - и от правото ми на живот. Е, наложи се да обжалвам тъй странното и очевидно пристрастно решение на Комисията пред съда - щото в ръководената от Вас Комисия безусловно се спазва златното правило или девиза на бюрокрацията, изразен така добре от президента Рейгън: "Първото правило на бюрокрацията е да закриля интереса на бюрокрацията!" Съветвам Ви да издигнете транспарант с тия думи на фасадата на сградата, в която се помещава ръководената от Вас Комисия. Въпреки това настоявам по това мое изложение да заведете ново дело - за да изследваме отново доколко "недискриминационно" са постъпили тия две Ваши бюрократични сестри, именно директорките на НТГ-Пловдив и на СУ "Пейо Яворов", пак от Пловдив.

Тия дни ще кандидатствам за обявено вече учителско място по философия в СУ "Св.Св.Кирил и Методий" в Пловдив, не става дума за Хуманитарната гимназия, а за другото училище в Пловдив, което има  все същия патрон(и). Безкрайно ми е интересно да разбера там пък какво ще се случи - макар да имам не просто подозрения, а направо убеждение, че едва ли с нещо ще бъда изненадан. Стереотипът е все същият, имам предвид стереотипа на типичния за днешните условия училищен директор. Той, разбира се, си прави каквото иска - защото има неограничена власт. Интересите на обществото, на учениците (а тези интереси изискват едно: качествено образование и развитие на личностния потенциал на младите!) са обикновено нещото, което изобщо, ама изобщо не ги вълнува. Тях ги вълнува най-вече нещо друго: в поведените им училища да царува административна идилия под сянката на техния абсолютистки властнически трон. Интересува ги в училище да има най-вече послушни учители, които да са готови да стискат зъби и да търпят всякакви унижения - с оглед някак да "устискат", да издържат до пенсия. От "опасни индивиди" като моя милост, личности с тъй опасните демократични разбирания, от учители с - опази Боже! - борчески манталитет, от свободолюбиви учители въпросната самозабравила се директорска каста се пази както дяволът се пази от тамяна!

Защо ли толкова се плашат от свободолюбиви учители-личности нашите училищни директори, г-н Министре? Задавал ли сте си някога такъв въпрос? А давате ли си сметка докъде ще стигне нашето родно българско образование и училище след като е потопено от туй море от подличък и крайно недостоен учителски конформизъм, а над този въпрос мислил ли сте някога, уважаеми г-н Министре на образованието и науката? Докога МОН ще прави всичко, което е по силите му, за да пази от демокрацията (и от свободата) българското образование и училище, превърнати не само в нещо като остров на несвободата, но и в оазис на уж блажено починалия комунизъм-социализъм - ето и над този въпрос си позволявам да Ви посъветвам да помислите, г-н Министре! Въпросите, над които си струва да се замислите, са много, а най-ценни са ония, които ще си зададете в един момент сам. Мога само да Ви пожелая приятно мислене!

Над тия въпроси обаче следва да се замисли цялото ни общество, ето, по тази причина си позволявам да ги задам пределно публично, в едно свое поредно отворено писмо,  адресирано най-вече към гражданите - и към младите хора най-вече. На моите толкова тревожни отворени писма обаче чиновниците от МОН ми отговарят предимно с ледено мълчание, а когато ми отговорят с писмо, в тия техни писма прозира тяхното не по-малко ледено безразличие! Имам чувството, съвсем сериозно казвам това, че тия чиновници както от централата на МОН, така и от Регионалните управления сякаш живеят в някаква своя паралелна вселена, в която единствен бог е техният чисто кастов, корпоративен егоистичен интерес - а това поне малко съзнавате ли го, уважаеми г-н Министре? Дали да не пратя това свое писмо и на Вашия шеф, дали да не го пратя и на г-н Премиеро - макар че и той едва ли ще се трогне или обезпокои?! Защо да не му пратя и на него едно копие, колко му е - пък може да се обезпокои, знам ли?! Е, как ще се обезпокои, по времето на моя протест на две негови писма до МОН, изискващи отговори от Вас, г-н Министре, чиновниците от МОН му отговориха така, че успяха да го излъжат, че всичко е прекрасно - и он сякаш им поверва?! Пак ще го излъжат - пак ще им поверва - у Нашенско си е така. Чиновниците управляват, а политиците им служат. У нас всичко е наопаки на правилното, на разумното. Затова сме и на този хал.

Искам да завърша съвсем необичайно това мое поредно писмо, на което (добре знам това!) инстанциите пак няма да обърнат абсолютно никакво внимание. (Казахме вече, но не пречи да го повторим: ние с тях живеем в паралелни вселени, между които няма допирни точки!) Но аз, признавам си, пиша тия писма не толкова до инстанциите и не толкова до съответните държавни или публични длъжности лица, аз пиша тия свои писма най-вече до гражданите - до родителите, до учителите, до учениците най-вече; ще съм безкрайно радостен ако поне те се замислят над поставяните в моите отворени писма въпроси. Аз срещу цялата власт и мощ на самозабравилите се бюрократи разполагам с един-единствен ресурс: истината, правдата, правото, честността, справедливостта, пределната откритост, в крайна сметка казано - моралът е нещото, на което дръзвам да се опра, от което дръзвам да изхождам най-вече. По тази причина ето това свое писмо да завърша по един съвсем неочакван начин: ще се обърна пряко към лицата, които, изпадайки в недопустим административен произвол, си позволяват да се отнасят към мен по толкова екстравагантен начин, газейки моите права. Ето какво искам да кажа на въпросните съвсем самозабравили се абсолютни властелинки-самодържици на упоменатите по-горе училища:

Госпожо Стоянка Анастасова, госпожо Славейка Иванова, госпожо Сашка Кръстева, госпожо Антоанета Кръстанова, госпожо Иванка Киркова,

Искам с пределно прости и човешки думи да Ви кажа как отстрани изглежда това, което Вие правите. Моля да имате търпение не просто да изчетете това, което пиша, но и да вникнете в него - та да постигнете точния, верния му смисъл.

Аз съм човешко същество, уважаеми властващи госпожи - досущ като Вас самите. Аз също искам да живея, искам да си доживея отредените ми от Бога дни. Вярно, Вие имате власт, аз към Вашата власт не се стремя, моля да не си мислите, че искам да Ви застрашавам или отнемам тъй любимата ви власт. Аз искам да Ви кажа обаче, че тази власт я употребявате не за това, за което Ви е дадена. А властта Ви я дал не някой друг, а непробудно спящият в мнозинството си, за жалост, наш многострадален, но крайно простодушен (наивен) народец, който така лесно се управлява. По тази именно причина - защото народът спи - Вие си позволявате да правите с властта това, което си позволявате да правите. (Ако народът, ако гражданите в мнозинството си не спяха, Вие щяхте да се държите по съвсем друг начин, щяхте да се държите по подобаващия начин!) А сега, простете, сте се съвсем самозабравили. И си правите каквото си искате. Ала така не бива да се прави. Най-човешки и чистосърдечно Ви го казвам. Щото за всичко, което правим, един ден ще отговаряме - ако не на този свят, то поне, да се надяваме, на другия. Вие, предполагам, не вярвате да има такова нещо като "друг свят", но се запитайте поне това: ами ако има, ами ако сме се заблудили в увереността си, че "друг свят" няма? Та е напълно възможно за това, което правите, един ден да Ви се наложи да отговаряте.

Вие си позволявате да ми причинявате зло. Вие си позволявате да постъпвате несправедливо, предполагам го правите не само спрямо мен, но ето, стана така, че на мен се падна честта да Ви го кажа пределно прямо и открито. Госпожа Анастасова е нещо като шампион в причиняването на зло спрямо мен, т.е. на мен: госпожо Анастасова, спомнете си, примерно, с какви "чудесни изненади" ме посрещнахте след като се завърнах след 8 месечен болничен отпуск, даден за възстановяването ми след преживява тежка животоспасяваща операция. Това, което ми причинихте в толкова тежките за мен месеци преди първото ми опраскване, е Ваш тежък грях, госпожо Анастасова! Да, това е тежък грях, така спрямо човешко същество е недопустимо да се постъпва. (Какво точно ми е причинила г-жа Анастасова в оня памятен период всеки може да прочете на съответното място в моите книги, в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, има го и в блога ми, слава Богу, че имах силите всичко преживяно да го опиша -сякаш съм някакъв най-прилежен средновековен хронист.) Да, госпожо Анастасова, Вие имате тежки грехове спрямо мен, зная добре, че не съзнавате това, възможно е да не знаете и що е грях, но ето, казвам Ви го, с което Ви правя тази добрина: предлагам Ви да се замислите и да осъзнаете прилежно що е това грях - и каква е Вашата вина, което тепърва ще Ви се наложи да изкупвате. Да, няма грях и няма вина, която да не ни се налага да изкупваме, за която не ни се налага да плащаме - ако не на този, то поне на другия свят. Няма друг свят ли - откъде знаете това?! Не бъдете толкова сигурна - ами ако има?!

Ви, госпожо Анастасова, си позволихте да ме третирате по крайно лош, зъл, злобен, неправомерен, незаконен начин, нарушавайки всички до едно мои фундаментални човешки права. Това, повтарям, е страшен грях! Един ден ще го осъзнаете и ще се уплашите от стореното от Вас самата зло. А сега-засега, предполагам, опиумът на властта Ви е упоил така здраво, че изобщо не съзнавате що правите. "Господи, прости им: те не съзнават що правят!" - какво друго ми остава на мен освен да повторя тия думи на Спасителя, произнесени на Кръста?!

Госпожо Славейка Иванова, Вие хем не ме познавате изобщо, пък ми причинихте грозна и обидна несправедливост. Някой Ви е излъгал, че аз съм крайно лош човек - и Вие сте взела, че сте му повярвала. Не бива да се прави така, това е грозно! Това е недопустимо да се прави особено от човек във Вашата позиция - дето е възпитател и учител на младежта. Вие давате крайно лош пример на своите възпитаници. Ами един ден ако и те почнат да постъпват по такъв укорим, бих си позволил да кажа даже мутренски начин? Няма страшно ако почнат да се държат учениците ми един ден като мутри, това ли ще ми отвърнете?! А защо дръзнах да определя стила Ви на поведение с тази толкова зле звучаща дума? - опитайте се да разберете сама. (Пояснявам: мутренски, мафиотски начин на третиране на човешки същества е този, при който спрямо набелязаната неудобна жертва се постъпва съвсем несправедливо, без да се зачита изобщо достойнството й, примерно "отстрелват" или направо пребиват дадения човек, който е застрашил по някакъв начин интересите на съответната мафия или на съответното мутренско братство-сестринство или сдружение.) Аз се почувствах морално пребит след като Вие постъпихте спрямо мен по начина, по който си позволихте да постъпите, драга госпожо Иванова. По-добре да ме бяхте убила - Вие се погаврихте с мен крайно жестоко и несправедливо, бил съм негоден просто защото вече не съм бил... млад! Вие ме определихте като излишен, като ненужен. Вие ми отредихте участта да мра - и то да мра в унижения и скръб. Това е голям грях, допуснат от Ваша страна, драга госпожо Иванова. Излишно е да Ви припомням думите на Кант по този повод, но ще го сторя за всеки случай: "Към човека трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога като към средство!". Питайте назначената от Вас млада учителка (или млад учител) да Ви разтълкува тия забележителни думи на кьонигсбергския мислител. И тогава ще осъзнаете какъв страшен грях сте допуснала спрямо мен! Простен да Ви е този грях, но първом следва да осъзнаете що по-точно си позволихте да сторите. Осъзнаете ли, повече сън няма да Ви хваща заради сторената крещяща (руснаците, които говорят на старобългарски език, казват: вопиюща!) несправедливост! Желая Ви по-скоро да дойде този повратен ден към доброто и при Вас!

Почти същото мога да кажа и на Вас, уважаеми госпожи Кръстева, Кръстанова, Киркова. Позволихте си да ми причините много страдания, унижения, неправди! Опитахте се да си играете с мен сякаш аз съм нещо като мишка, а Вие се поставяхте в положението на котка, който си прави каквото иска с жертвата. Или все едно Вие сте вълк, а аз съм нещо като агне, което е виновно даже и за това, че е дръзнало да пие вода от поточето - пък дори и да пие вода по-долу от вълка, то пак, излиза, му "мъти" водата! Да, но аз съм човешко същество, а не мишка, не и агне, по тази причина аз съм също така и свободно същество, т.е., иначе казано, не просто мога, но съм длъжен да се боря за правата и достойнството си. Аз не съм нито мишка, нито пък Вие сте котки. И аз, и Вие сме, позволете да Ви обърна внимание, все човешки същества. Нищо че Вие имате власт, аз пък нямам. (Моята власт като човек на истината, иначе казано, като философ, но това е друга тема, която засега няма да отваряме.) Но ние, повтарям, все сме човеци. И аз няма да Ви позволя да ме третирате сякаш аз не съм човек. При това, да добавя все пак и това, аз съм философ. Г-жа Кръстанова трябва да знае що значи това. Тя обаче не го доосъзна и не си направи длъжните изводи - поради което допусна освен грях спрямо мен и много крайно обидни за нея самата грешки. Тя беше длъжна да Ви каже да внимавате много когато си позволявате да обиждате съвсем незаслужено един философ, сиреч, един човек, който се покланя тъкмо на истината, на правдата. Тя обаче сама се обърка крайно много и си позволи да се държи съвсем гротескно, наопаки на длъжното, като героиня в роман на Кафка. За всички грехове обаче ни се налага един ден да си плащаме, нали така, г-жо Кръстанова?

Вие всичките - като се почне от г-жа Анастасова и се стигне до тъй невинната г-жа Кръстева - си позволихте да ме съдите и при това си позволихте да ми издадете безпощадна смъртна присъда: според Вашата смъртна присъда аз никога повече няма да работя това, което умея най-добре, за което съм  се подготвял цял живот, т.е. по вашата тъй несправедлива присъда аз никога повече няма да работя като учител по философия - и по тази причина трябва да умра от глад! (Разбира се, преди да умра от глад ще ме покоси още по-ужасната смърт - смъртта от преживените унижения!) Знаете ли, уважаеми тъй великодушни госпожи, как умира едно човешко същество от унижения?! Това нищо чудно да е най-кошмарната смърт. Не знам, не съм ги пробвал всичките смърти, но Вие ми предоставихте щастието и късмета да изпробвам поне една-две.

Апелирам към всички вас, опитайте се да осмислите поне това какво означава да си човек. И на тази база, като напреднете, ще си направите неизбежно съответните подобаващи изводи. Позволявам Ви във Вашите усърдни бъдещи занимания да ползвате всичките ми книги, те са точно по тия теми. Точно на това съм учил аз младите хора през целия си живот. Жалко е обаче че Вие лично не сте били мои ученички. Ако бяхте - сега нямаше да се излагате толкова. И толкова грехове нямаше да допуснете.

Уважаеми г-н Министър, предлагам да учредите семинар по морал и човечност на училищните директори първо в Пловдив, а после и в цялата страна. Готов съм лично да водя тези семинари, уверявам Ви, ще помогна много за да се разсеят заблудите на това съсловие както по повод на морала, така и по повод на упражняването на властта, иначе казано по темата за това как подобава да се държи властникът в условия на демокрация - щото те прекалено много са се заблудили по тия въпроси. Назначавате за директори на училища хора, които съвсем не знаят що е това власт, какъв е нейният точен смисъл. Е, аз мога да им разясня тия неща - щом цял живот съм ги разяснявал на учениците си, и на тях ще ги разясня. Този семинар по власт, по право, по морал, по достойно поведение на управника, този семинар по демутризиране и декомунизиране, иначе казано, за демократизиране поне на училищните директори в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ може да започне още утре, аз имам нужната готовност да го водя. (После, ако се наложи, ще водим такъв семинар и по демутризация и на членовете на Министерския съвет, но това да го оставим засега за по-нататък, а, какво ще кажете по този въпрос, г-н Министър?

Спирам дотук. Да си пожелаем голям нравствен напредък, аз това мога да Ви пожелая, и приятно министерстване, приятно директорстване, приятно обмудсманстване и т.н.! До нови срещи - живот и здраве да е, аз съм на линия до момента, до който ме има. На този тукашен и грешен свят имам предвид де - щото животът е такова велико нещо, че просто няма как да го няма... въпреки нашите крайно глупави представи за него.

1 септември 2017 г.
Пловди-Долна баня  С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

(Текстът е незавършен и нередактиран, ще бъде дописан и редактиран при първа възможност.)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.