Стоя на своя пост, боря се и оставам верен на мисията си на учител, на духовен водач: от своите идеи и ценности няма да се откажа никога!

Това е моето обръщение към учениците и учителите - с пожелание за успешна учебна година:

Ученици, учители, приятели: и за миг не позволявайте да ви отнемат свободата! Борете се за правата си всеки ден! Бъдете силни личности и достойни граждани на клетата ни родина България!

От вас зависи какво ще става, от вас зависи всичко. Бъдещето - собственото и на страната ни - зависи само от вас, от никой друг!

Не допускайте да сте малодушни страхливци, не допускайте да сте кротки и мълчаливи послушковци! Бунтувайте се срещу несправедливостите! Недейте да търпите гаврите и униженията нито миг!

Този е верният път: всекидневна борба за свобода и за човечност. Борбата за тържеството на истината и срещу лъжците и лицемерите не престава нито миг! Отпуснеш ли се - мигновено ставаш роб на собствената си инертност, на собственото си безразличие! Не забравяйте: само истината ни прави свободни! Истината е тази, която ни освобождава - и ни дава крилете на духа! Ако сме верни на истината ще бъдем и свободни! Без истина няма и свобода!

Бъдете горди - вие сте господарите на собствения си живот и на тази страна! Никога не допускайте да сте жалки треперковци пред властимащите - те са вашите слуги. Да, не те са ви господари, а вие сте господарите! Пазете своето достойнство като зеницата на окото си!

Бъдете човеци, бъдете човечни - а да си човек означава да си свободен! Нищо друго не е човекът, човекът е "осъден да бъде свободен". Бягането от свободата е капитулация на човека и човечността.

Не е достатъчно човек само да обича свободата, той трябва непрекъснато да живее с нея. Практикувайте свободата непрекъснато - само така ще станете пълноценни личности и добри граждани.

Желая ви успешна учебна година на всички вас, драги ученици и учители! Ще успеете само ако се борите - за свобода, за правата си, за достоен живот! Няма друг начин човек да живее: животът за човека е непрекъсната борба! В изпитанията постигаме силата си. Малодушието е път към сигурния, гарантирания провал на човека...

Аз може да съм уволнен, може да съм "безработен", може да съм преследван и репресиран от самозабравилите се бюрократи в държавното образование, но съвсем не съм капитулирал. Аз продължавам да съм на своя пост - и да съм верен на мисията си на учител. Аз от своите идеи и ценности няма да се откажа никога. Аз съм тук, на своя пост - и смело продължавам борбата си! Докато имам сили ще се боря за правда и свобода - и срещу беззаконията на властолюбивите мижитурки, дето само вредят и развалят, дето всичко опорочават и изкористяват.

Моето училище засега е тук, в блога, но скоро ще се видим там, на протеста, на улицата. Повтарям, няма да дезертирам или да капитулирам докато съм жив! Ще покажа, че човек и в български условия може да бъде достойна личност и истински гражданин - независимо от цената, която ще му се наложи да плати. 

На това съм учил винаги учениците си, на това ще остана верен до сетния си дъх. Бъдете смели, приятели, сражавайте се самоотвержено със собственото си малодушие - и ще преуспеете непременно! На добър час - и с Богом!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...