Комуноид да си е лесно, ала за да бъдеш личност се налага да вкусиш всички плодове на свободата, сред които има и горчиви

Иван Петров: Всяко нещастие е непоносимо!!!

Иван Петров: Нещастието подлудява и убива! Сякаш е безкрайно...

Иван Петров: Явно е лошо да искаш нещо хубаво. Особено когато всичко е срещу теб!

Иван Петров: Да би мирно стояло, не би свобода видяло!

Иван Петров: Справедливост е една измислена думичка. Такова нещо не съществува и никога под никаква форма не го е имало. Страдаш, искаш, не получаваш нищо и накрая умираш с отворени очи... А други, които аз по никакъв начин не бих нарекъл хора, получават всичко ей-така, без грам усилие, без дори да са го искали. Презрени са те и всички като тях. Галениците! Те не живеят, те само се забавляват! На гърба на робите! Безкрайно нагли, безочливи, алчни, лицемерни! Останалите за тях са просто една цифричка от статистиката, част от пейзажа!

Иван Петров: Гневът ни е насочен срещу тия, които получават наготово това, което искаме ние, те го получават наготово. А ние трябва да страдаме да се борим за да го получим, при това с години! И съвсем не е сигурно, че ще го получим...

Иван Петров: Трудно е да приема твърдението, че младостта е предимство. Младият човек често гради пясъчни кули, смятайки, че те са каменни. И когато рухнат идва усещането за неудовлетвореност, отчаянието, депресията... И идва въпросът: как да продължа живота си? Има ли смисъл и ако има, какъв е той? А отговори мъчно се намират...

Иван Петров: Забравени надежди, погребани мечти, ограбен живот!

Иван Петров: Много ми е трудно...

Иван Петров: Искам страданието да свърши!!!

И тъй нататък, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири... до безкрайност и то всеки ден!

Някои коментари:

Zarka Bakardjieva: И аз стоя и чакам... но не свършва. Значи, ако наистина искам да свърши, трябва да сменя тактиката...

Ангел Грънчаров: Страданието, наречено "малоумие", лесно не свършва.

Sisi Antova: Как?

Иван Петров: Само ако знаех...

Ангел Грънчаров: Как така "как"? Страданието, наречено "малоумие", се лекува по един начин: с мислене! Нема, не е изобретен друг начин. Мислиш до спукване! Ще се пазиш от бълването на глупости и на идиотщини. Нема да се правиш на интересен, на "нещастен", на неразбран, на неоценен, на когото не му били давали, видите ли, сичко и то на тепсия - на готово! Този "Иван Петров" всъщност добре прави, че изразява цялата гама от настроения на образцовия комуноид, който така е научен, че всичко, видите ли, другите требвало да му го дават наготово - и като милостиня. Че другите му били, видите ли, длъжни всичко да му дават, а той само да седи и да лапа - и да щастливее! Е нема, така не стават работите, всичко трябва сам да си изработиш, да си го създадеш, налага се да се поизпотиш, за "щастието" се плаща съответната цена в мъки, усилия, работа, напъване и пр. Проста е истината на живота. Комуноид да си е лесно, ала се налага да изпиташ всички горчиви плодове на свободата - и на пълната лична отговорност за живота си. И тогава един ден ще се наслаждаваш на заслужения успех! Този е верният път, драги ми мърморещи и взаимно утешаващи се нещастни комуноиди.

Човек е създаден за да се труди. Затова ви е толкова ТРУД-но. На всички е ТРУД-но. Глупаво е да се оплаквате, че ви е трудно...

Иван Петров: Нещастният човек е безполезен!!!

Ангел Грънчаров: "Нещастният човек е безполезен!!!" - така обявяваш за безполезно цялото човечество! :-) Спри се малко де, как може да ти хрумват в главата подобни глупости?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.