И директорката на ЕГ "Иван Вазов" не прояви куража да се изправи срещу господстващия стереотип, и тя се подчини на репресивния натиск срещу моята персона!

Вчера завърших поредното си есе от поредицата ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ, в която описвам злочестините си на един борец за промяна, за реформиране на остарялата недемократична система на образование (виж: Продължение на описанието на тъй богатите по смисъла си гротескни сцени в съдебната зала, имащи несъмнен шекспиров, кафкиански, оруелов и прочие мащаб и размах!) със следните думи:

С Богом, пожелайте ми успех на интервюто! Ами ако случайно ме вземат на работа, дали, как мислите, Вселената няма да се сгромоляса? Имам предвид бюрократичната Вселена в образованието, Вие за коя Вселена си помислихте?! :-) Майтапя се!

Да, понеже наистина ми предстоеше явяване на туй интервю за работа като учител по философия в едно елитно училище в Пловдив, аз си позволих да се помайтапя по този начин. Сега съм длъжен да ви уведомя, че както и можеше да се очаква, Вселената не се разцепи в страшен рев, мен не ме взеха на работа, можете да сте напълно спокойни, на Вселената няма да се случи нищо неприятно! Та да допълня значи своя Разказ за случилото се във връзка явяването ми на интервю за работа (във видео-формат): чакането ми завърши безуспешно, не ми позвъня телефонът, което значи, че не са избрали мен! Което пък значи, че и в това училище (мога вече да му упомена името, става дума за Езикова гимназия "Иван Вазов") директорът не прояви куража да се изправи срещу господстващия стереотип, и той клекна пред догмата, и той се подчини на натиска на съответните дейци от Инспектората, които продължават да ръководят чисто политическата, повтарям, чисто политическата репресия над мен! Това също така означава, че и съответния директор (не му знам даже името) слабо го вълнува качеството на обучението на неговите ученици по философия.

Напълно е възможно, като знаем господстващия стереотип, на това учителско място да е било назначено лице, което чисто и просто се ползва с някаква партийно-политическа протекция (иначе казано, да е от "нашите"!), може да има и роднинска такава, ний това не знаем и няма как да узнаем, но това не ни пречи да предполагаме. Аз лично обаче, вече в качеството ми на данъкоплатец и гражданин, ще се поинтересувам да разбуля тайната и ще поискам доказателства, че назначеното на тази длъжност лице несъмнено ме превъзхожда във всяко едно отношение, ще искам безспорни и убедителни доказателства в тази посока, примерно, лицето следва да има по-висока квалификация от мен (сиреч, следва да е най-малкото... доктор на науките!) или нещо друго, също толкова безспорно. Разбира се, няма разтревожени от случващото се родители, няма разтревожени от недъзите на системата учители, няма също така и осмеляващи се да задават неприятни въпроси ученици, не, у нас такива неща няма, всички вие великодушно сте предоставили на мен цялата неприятна работа да задавам най-неприятните на бюрократите от образованието въпроси, благодаря за доверието, но леко взе да ми писва от това прекалено доверие и от пълномощието да се боря вместо вас само аз, не чувствате ли, че и вий нещичко все някога следва да направите?!

Ще пиша нова жалба и ще оспорвам и този резултат. Трябва (според догмите на системата) да се оставят документални дири за злоупотребите с власт на самозабравилата се образователна и директорска бюрокрация, на тази основа пък също така ще можем да проследим и нехайствата на висшестоящата контролираща държавна бюрокрация, на която ще се наложи също така да остави писмени следи, доказващи нейното пълно безхаберие. И така тези писмени следи ще се трупат, те също така ще останат за историята, ще помогнем на историците на нашето болно време, освен това може един ден, като ги има тия следи, някой гражданин-данъкоплатец благодарение на тях да се разтревожи, да се събуди от летаргията и прочие. Толкова. Спирам дотук, сега жалбата до г-н Министъра няма да я пиша, но тия дни ще свърша и тази работа (вместо вас). Разбира се, и нито един друг участващ и ощетен кандидат няма да се осмели да протестира, всички ще си мълчат, щото който като мен протестира и се жалва, такъв, оказва се, никога няма и да си намери работа, нали така се оказва?!

Хайде до скоро! Бъдете здрави! Желая ви хубав ден и приятен уикенд!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.