Откри се философски съдебен процес, който нищо чудно по поучителността си да надмине и Сократовия!

След като от вчера насам поне на десет човека ми се наложи да обяснявам по телефона все едно и също нещо, а именно как е започнало новото съдебно дяло, което водя срещу директорката на пловдивската ПГЕЕ (прочута с това, че всяка нейна заповед, обжалвана в съд, е била отменена от съда!), какво се е случило в съдебната зала и пр., ето сега, в ранната утрин на следващия ден най-сетне дойде времето да разкажа за всичко писмено и публично, щото, убеден съм, още много други хора искат да разберат, проявяват любопитство или интерес. За късмет тази нощ, след преживените вчера от мен големи вълнения в съдебната зала, заспах много рано и съм спал непробудно поне 6-7 часа, и даже още ми се спеше, но към 3.30 се оказа, че нашето коте е силно зажадняло за галене по главицата и по тази причина то окончателно ме събуди когато почна да мяука и да се опитва с лапичките си да отвори вратата; не успя да отвори, но успя да ме събуди (то този номер го прави почти всяка сутрин де, това не е новост при него).

Веднъж събуден, нямаше смисъл повече да правя опити да заспя - особено след като в главата, в съзнанието ми оживяха сюреалистичните сцени от съдебната зала, а аз почнах още в леглото си мислено да пиша този свой отчет до вас; наложи се да стана прекалено рано, да пусна компютъра и да започна да пиша; като си свърша работата може пак да опитам да си доспя - хубаво е, че днес е почивен ден, празник, при това днес е истинският национален празник на България, днес е 6-ти септември, Денят на Съединението, да ви е честит нашият национален празник! Е, аз съм безработен и за мен няма никакво значение кога е "почивен ден", кога не е, аз така или иначе, бидейки безработен, се утрепвам всеки ден от работа, ето, тия дни със стахановски темп успях да завърша предпечата на новата книжка на сп. ИДЕИ и днес-утре я пращам, като я прегледам още веднъж за грешчици, в печатницата (не ви пречи да си поръчате екземпляр от хартиеното издание, поради извънредната бедност на издателя, т.е. на моята безработна милост, този път ще бъдат отпечатани само толкова книжки, колкото са поръчките (плюс депозита на Народната библиотека в София, за който умът ми не го побира как ще платя отпечатването му). Както и да е, това обаче са бели кахъри в сравнение със случилото се вчера в зала 8 на Районен съд в Пловдив, просто не знам откъде и с какво по-напред да започна, има за толкова много неща да се пишат, че направо се чувствам безсилен и обезсърчен; но ще се помъча да ви представя точната, по възможност плътна и напълно достоверна картина на случилото се. Е, започвам, с Божията помощ, да се надяваме, ще се справя със свръхзадачата, пред която отново съм изправен.

Ето, така е, влизам в блога и установявам, че някой човек ми и писал следното: "Здравей, какво стана? Има ли шанс да спечелиш делото? Успя ли да докажеш истината?", и във фейсбук ми задават подобни въпроси, дори и такива: "Завърши ли делото? Победи ли? Има ли за какво вече да те поздравяваме?", и такива прекалено наивни съобщения имам там на "Лични". Е, скъпи приятели, работата не е толкова проста, както си я представяте, за "да се счупи на клеветата зъбът" се налага да се положат огромни усилия, особено като въпросната клевета се плете старателно като паяжина не от ден два, а от месеци и дори години. И особено когато срещу себе си имаш една занимаваща се с неприсъщи и неправомерни злодеяния самозабравила се власт, особено когато срещу себе си имаш организираната мощ на държавата с безчет способни на всяка мерзост платени доносници, подстрекатели, лъжци, оплювачи, когато твоите безскрупулни "опоненти" разполагат и с неограничения финансов ресурс на държавата за да си задоволят болните страсти и капризи; работата, както се казва, е твърде "дебела" и току-така, като с магическа пръчка, пораженията не могат да бъдат изобличени и поправени. Но да карам поред като започна с традиционното си оправдание за скромността на моята творческа или писателска дарба, разбира се, ако имах гения на Данте, на Шекспир, на Достоевски, на Кафка, на Джойс и прочие, дори на нашия безсмъртен Алеко, щях да успея тогава много по-добре да се справя с толкова непосилната задача, която сега се мъча с немощните си сили да изпълня поне малко - както крехко магаре, примерно, се мъчи да повлече огромен дънер в гората, разбира се, че няма да му стигнат силите, е, и аз съм в положението на това магаре, чувствам, не мога да помръдна при това не някакъв си там дънер, а тук, при мен, става дума за стена, изградена с огромни каменни блокове, как да я помръдна, кажете ми, как да я разклатя, напъвам, напъвам, удрям си се тук-там, но тя даже не се поклаща, камо ли пък да се събори?! А и никой почти не ми се притича на помощ, всички по нашенския обичай стоят, люпят семки и гледат сеир, даже имам чувството, че са започнали да правят залози: ще си счупи ли главата тоя там безумец Грънчаров или най-много да успее да откърти поне едно каменно парче?! Хайде, наддаващите, правете залозите си, събирайте парите, като едното нищо можете и некой лев да спечелите от моята човешка трагедия на един учител, имащ дързостта да отстоява демократични убеждения и манталитет в една среда, която органически не понася не само демокрацията, но също така най-вече и личността, свободата, достойнството, немижитурковщината и... прочие, и так далее, и тому подобное, и ала-бала, и тинтири-минтири, да се изразя така, с оглед някак да предам отвращението на народната ни природопопулация от тия "буржоазни измишльотини" и излишества. Край, завършвам с толкова затегналия се "увод", преминавам към изложението и се моля Бог да ми даде сили да успея да кажа поне най-главното.

Съвсем точно, в 10 часа, бяхме вече в съдебната зала; другото дяло, което беше преди нашето, мина набързо, беше отложено за следваща дата. За малко да пропусна, макар да е излишно да го казвам: другата страна, именно директорката на ПГЕЕ, дойде на дялото с многолюдна царствена свита воглаве с влиятелен адвокат, разполагащ с много познанства и връзки в магистратско-юридическите тукашни среди (понеже е бивш районен прокурор на Пловдив), към свитата се числяха и две заместник-директорки, педагогически съветник, една учителка, от неудобство не смееща да ме погледне; за отбелязване е обаче, че нито една от традиционните подлизурки, именно учителки на пенсионна възраст, които при предишните съдебни дела неотлъчно ескортираха своята тъй щедра благодетелка, този път ги нямаше, предполагаме, че причина за това е, че те вече се наложи да минат изцяло в пенсия, директорката (пак по съдебен ред, след загубено друго дяло) й се наложи да престане да им дава часове в училището, в резултат на което, най-вероятно, пресекна и тяхната всеотдайна любов към благодетелката им; да, временни са тия страсти и капризи, знае това от опита както на живота, така и на самата история. Та искам да кажа, че този път свитата на директорката се състоеше само и единствено от... служебно командированите от работодателката им нейни служители и подчинени, на които тя този път беше възложила отговорната мисия да свидетелстват в мой ущърб, да спомогнат за доубиването на "народния враг" Грънчаров, на "злодея", който има наглостта да прати по дяволите нашата тъй вдъхновяваща административна идилия. Акцентирам върху този възлов в морално отношение момент неслучайно, той има, по моята представа, решаващо значение: тия служителки на работодателката си (знаем, че по масовата представа именно директорката ги... храни, пои, дава им заплата, командировъчни и пр., да, не данъкоплатецът им плаща заплатите, а шефката благоволява да им даде такава една материална милост) дойдоха вчера в съда в работно време, т.е. в същото това време нещастният беден нашенски данъкоплатец им плаща и заплатите (е, верно, за учител на час се плаща некакви си там 5 лева, за заместник-директорки най-много 10 лева на час да се плаща, голема работа, Грънчаров, хайде сега, моля ти се, не издребнявай, не ми се прави ти на "по-голем католик от папата", я го виж ти наглеца, за пари ще ми отваря той думата?!)?! Директорката, да ни е жива и здрава, щедро им е разрешила да отсъстват в това време от служебните си постове, където се трудят с пот на лицето "на ползу роду", та да могат пак с пот не лицето в същото време, за разнообразие, да оплюят своя бивш колега, да, няма що, твърде благородно е това занимание, имам предвид плюенето на колегата, на един учител, който, понеже е различен, биде опраскан от същата тази работодателка, биде подложен на репресии, на унизително безпаричие, на мизерия, на какви ли не още гаври; е, хубаво е да го оплюем сега порядъчно и в самата съдебна зала, та никога повече да не му хрумне да бъде повече личност, държаща на достойнството си, ний такива екстри не признаваме!

Повтарям, акцентирам върху този "тъй несъществен" нравствен, етичен, морален момент неслучайно по една-единствена простичка причина: въпросните щатни (щом във времето, в което свидетелстваха в съда, директорката им плаща и заплатата, значи наистина, оказва се, ако сме логични в мисленето си, са напълно щатни!) оплювачки и клеветнички междувременно или "между другото" се подвизават и като... учителки и възпитателки на младежта, а, драги ми тъй трудно мислещ сънароднико, сфащаш ли теперь в чем суть дела, както се изразят на превъзходен старобългарски език наште "кръвни братя" руснаците?! Да не бяха учителки и възпитателки на младежта вчерашните мои тъй усърдни оплювачки щях да не бъда толкова придирчив, щях да не ровя толкова в тия по начало неприятни за нашенските родни условия "нравствени излишества", но какво да правя, хем въпросните дами (и един младеж, става дума за нашия тъй предан на работодателката си педагогически съветник) са учителки и възпитателки на младежта, хем моя милост, за тяхна зла участ, съм учител тъкмо по философия, а това значи и по морал, ех, Грънчаров, как не те е срам да се заяждаш така лошо с твоите бивши колежки, голема работа, пооплюли са те малко в съдебната зала! Но ти може да се обършеш и да преглътнеш обидата ако беше изобщо мъж и джентълмен, а ето, ти си зафанал сега да се правиш на интересен, за такива "нравствени дреболии" ще акцентираш, засрами се малко ти бе, тъй безочлив и арогантен мерзавецо, ти срам немаш ли бе?! За заплати ще ми говори той, ще разсъждава той за това кой фактически им дава парите за заплатите (знайно е, че директорката дава заплатите, за какъв имагинерен "данъкоплатец" говориш ти бре, народни изеднико?! Освен това за обидните думи и квалификации по адрес на тия толкова достопочтени в нравствено отношение учителско-възпитателски дами, за думите "оплювачки", "клеветнички" и "лъжесвидетелки" ти ще си платиш непременно, да, те непременно, понеже са изключително морални, ще заведат съдебни дела за... "клевета", за "умишлено уронване на престижа и достойнството"! Ох, клети мизернико Грънчаров, обещаваме ти докато си жив все по съдилища да ходиш, ти от съдебните зали нема да излезеш, а пък колко парици ще ти се наложи да ни плащаш за нанесените "морални щети", ох, дупе да ти яко, ще видиш ти! Я го виж ти, заплатите ни били текли във времето, когато злословихме по твой адрес, ти за некакви си там 5-10 лева на час ли ще се циганиш бре?! Ти в неплатен отпуск ли искаше да излезем по времето на нашето лъжесви... пардон, на нашата титанична битка за тържеството на нашата правда и на нашата истина, която вчера проведохме в съдебната зала?! Как не те е срам да гледаш така завистливо към наште заплати, майната ти най-после, ще ти се наложи да свикнеш да живееш съвсем без пари, нали уж се представяше за некакъв си там "пловдивски Сократ", а само за пари говориш и пишеш, никакъв "Сократ" не си ти, ти даже и за... Демокрит на ставаш! Безсрамник неден, били сме учителки и възпитателки на младежта, давали сме били лош нравствен пример на нашите ученици, а не се вижда той как лакомо гледа в нашите собствени пълни паници?! Мри като си гладен, но умри с достойнство, а недей да хленчиш тъй позорно, нали уж държиш на морала, явно за нищо не ставаш! Съвсем правилно госпожа Анастасова те опраска, ето, и от моралните проблеми нищо не разбираш, разсъждаваш и по тях напълно неправилно, а пък ний разсъждаваме единствено правилно! Да, правилно разсъждаваме само ний, щот ний имаме пари, заплати, ще получим от директорката щедри парични бонуси за 15 септември, за Рождество и за 24 май, а ти немаш нищо! Е, ще лъжесвидетелстваме ако требе, но парите си като теб нема да загубим, прости и нагли безумецо, дето се мислиш, че си бил некакъв си там "философин", пфу, идиот такъв, глупак непоправим и завистлив най-вече си ти!!!

Ох, като че ли почнаха да се успокояват от този наистина очистителен морален гняв, който съвсем умишлено, по моя си маниер, ми се наложи да разпаля в техните тъй чисти иначе, сами забелязвате това, в морално и в религиозно отношение, и при това съвсем непорочни административни души! Правя го това за тяхно добро, е, дали ще ме разберат и дали ще оценят усилията ми, е друг проблем, то е твърде съмнително, но аз правя каквото съм длъжен, щот, повтарям, съм учител именно по морал (и по право), е, върша си работа, изнасям безценни уроци, при това съвсем... безплатно и безкористно, виждате и знаете прекрасно, че аз и презряна жълта стотинка не вземам за сизифовия труд, който полагам всеки ден, и то не от вчера, а от години! (Имам предвид и тук, в блога, и в училището даже, щот там аз полагах прекалено много извънреден и съвсем незаплатен труд с оглед да помогна да въпросните администраторки да се освободят от съвсем неверните им представи за живота, за властта, за морала и т.н.) Леле, обаче виждате ли, както съм я започнал, аз доникъде нема да я докарам, ами това мое сутрешно есе, представляващо уж отчет за случилото се вчера в съдебната зала, се очертава, както съм я подкарал, да стане безкрайно!!! Кой ли ще намери физически сили и физическо време да изчете този грамаден словесен опус бре, Грънчаров, ти ще умориш от четене цялото человечество бе, злодей нагъл?! Искаш да капнем от немощ, искаш... очите си ли да развалим от четене бе, душевадецо?! Спри се бе, пишещ терорист неден!!! Хора, спрете го някак тоя, нема ли кой да забрани блога му бе, нема ли кой да обяви тази изцяло вредна персона за персона нон грата бре?! Изфърлете мъчителя ни, другарски и другари, убийте, смачкайте гадината!!! Долууууууу! Ще ни кара той да четем, ще ни мъчи той, ще ни тормози, както навремето, като минаваше за учител, тормозеше и учениците си да мислят?! Безсрамник неден, некадърник нещастен! Тфу, за нищо не ставаш, боклук, и за миене на обществените нужници не ставаш вече!

Тъй. Да се надяваме, страстите почнаха да се поуталожват. Сега да мина към описанието си. Макар представа да си нямам как ще се справя. Още не съм започнал, а сума ти "напълно излишни" неща написах! Бог да ми е на помощ, аз друга помощ отникъде не чакам, само от Бога се надявам да получа известна милост, подкрепа и снизхождение!

И тъй, минавам, по необходимост, в съвсем "телеграфен стил". Съдийката, като ни установи самоличността, почна да открива дялото, в този момент моята нагла милост поиска думата. В празната зала седеше някакъв очилат възрастен човек със строго изражение, явно беше бивш учител, съдийката попита този странен човек какъв е, да не е свидетел, човекът обясни, че е "редови гражданин". Излишно е да казвам, че медии никакви нямаше, ако в съдебната зала беше обсъждан световно-исторически важния за цялото прогресивно и културно человечество въпрос за (не)накърнеността на... химена на някоя пловдивска поетеса, в залата щяха да присъстват репортери на всички национално-отговорни (за опростачването на нацията) медии; но понеже дялото беше за някакви си там напълно несъществени проблеми на крайно болезнено течащата реална демократизация в една конкретна училищна общност, беше напълно безинтересно дяло за репресиите и гаврите над една безинтересна и страдаща поради това фигура или личност на български учител, по тази причина в залата, естествено, немаше представител на нито една медия! Което е прекрасно, ето, сега аз самият ми се налага да играя и ролята и на единствена медия, която отразява това събитие, а знаете, уникалните неща в този свят в един момент почват да стават и безкрайно ценни и скъпи, нали така излиза?! Знам, да, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ законите са точно обратните на ония, които важат за цялото останало човечество, нашата уникалност е безбрежна, тъй че, сами виждате, няма за какво да се сърдим на никого, само на себе си можем да се сърдим. Понеже в залата немаше и нито един друг гражданин освен "редовия гражданин" (Радомир Парпулов, прочее, му е фамилията на този изглеждащ като заклет учител "редови гражданин", мога да я кажа, смятам даже съм длъжен да кажа, той е последният останал жив заместник-директор от славното време на превъзходното директорско трио Паунов-Станев-Парпулов, Бог да му дава здраве, живот и сили, Бог да прости починалите, именно директора Венелин Паунов и заместника му Станко Станев! Да, гимназията ни е имала и славни времена, не като сегашното окаяно и жалко време на низки и глупави страсти предимно!) Да не се обаче отклонявам, че доникъде нема да я докарам с това есе.

Прочее, аз взех вече да се изморявам, дали да не направя това описание като... поредица, да стигна докъдето ми стигнат силите, пък утре да продължа със свежи сили? Щото, от друга страна погледнато, събитието си заслужава да бъде отразено изчерпателно и цялостно. Цялата ми идея е този епичен съдебен сблъсък да става сякаш пред очите на цялото ни непробудно заспало в гражданско (и в личностно, да не говорим в духовно) отношение общество, което ако си беше поне малко на мястото, до ексцесии като случилото се в пловдивската ПГЕЕ изобщо нямаше да се стига - да, това специално съм длъжен да подчертая! Вие, уважаеми дами и господа... сеирджии сте виновни за всичко, което се случва в нашето свидно отечество, вие носите главната отговорност за всички до едно безобразия на властващите! Като се почне от... злоупотребите с пари на съпруга на другарката Ирина Бокова (да речем) и се стигне до недопустимите репресии над учителя по философия в ПГЕЕ Ангел Грънчаров, осъществявани с... вълкочервенковски замах от една самозабравила се и не знаеща на кой свят изобщо живее администраторка. Вие, не някой друг, е виновен за всичко, драги ми бездейни запачи, дето сега четете този текст - ако изобщо го четете де, щото ако го четете, вече не сте само безволни зяпачи, а сте вече нещо значително по-различно. Но да видим как ще се справя със задачата си, искам да ви представя цялостната психологическа и нравствена ситуация на случилото се вчера в зала номер 8 на ПРС. Имайте търпение, ще разберете всичко. Обещавам ви го.

Та значи в самото начало аз поисках думата и казах горе-долу следното:

- Уважаема госпожо Съдия, позволявам си преди да откриете дялото да се обърна с апел към другата страна да опитаме да сключим досъдебно споразумение. Убеден съм, че имаме сили сами да решим проблемите с преговори, нещо повече, дълбоко вярвам, че съдебната зала не е мястото, където трябва да се обсъждат и решават проблемите на училищния ни живот, на управлението на училището ни и пр. Ние не успяхме, въпреки положените от мен невероятни усилия, вътре в училището ни да започнем един пълноценен демократичен дебат по истински важните проблеми, другата страна, в лицето на директорката, прояви завидно, направо стоическо нежелание да се включи в такъв един дебат, тя отвърна с мълчание и със задкулисни интриги, целящи дискредитирането ми, на всичко, което аз се опитах за тия години да инициирам; но съм убеден, че все още е възможен поврат към добро. Най-верният начин за това е дебатът, обсъждането, дискусиите. Неудобно ми е да повтарям тия азбучни истини, особено предвид това, че насрещната страна също като мен са учители, но ето, налага се. Мисля, че имам сили да решим недоразуменията и да отстраним допуснатите непростими грешки чрез преговори. Призовавам към добра воля и другата страна! Аз съм изцяло добронамерен и отворен към диалог! Ще се радвам да установя тъй дългочаканата промяна в позицията на г-жа директорката!

Това в основни линии казах, този беше смисълът, който ме вдъхновяваше. Докато говорех речта си, забелязах, че и директорката, и особено адвокатът (на когото тя плаща хубав хонорар пак с твоите пари, любезни ми хъркащи данъкоплатецо!) направиха едновременно родствена физиономия, която аз разчетох по следния начин: тяхната гримаса беше подобна на гримасата на човек, който изведнъж е разбрал, че без да иска е лапнал... живо жабенце! (И като се е размърдало жабенцето в устата му между зъбите, е предизвикало въпросната тъй изразителна кисела физиономия!) Открих също, че съдийката също с нескриван интерес наблюдаваше случващото се, тя също разчете правилно гримасата на другата страна и на нейния адвокат, тъй че тя лично изобщо не настоя за такава една евентуалност, каквато е длъжна сама да предложи преди началото на дялото. Директорката, местейки с език пустото жабенце в устата си, успя да произнесе с бяло като платно лице следните думи:

- Не, твърдо не!

Впечатлена от излъчващия бетонна по безкомпромисността си (да не кажа направо сталинска!) твърдост директорски отговор на моя така прочувствен апел, съдийката откри дялото, осъзнала, че й предстои тежка, продължителна и изнурителна работа. Тогава тя зачете моите искания от доказателствено естество, които се съдържат в моя отговор на становището на съда, с който в писмен вид ни уведомиха за отпочване на дялото (аз ще публикувам тия дни този мой текст, не си спомням дали до този момент съм го публикувал, но не пречи да го публикувам още веднъж). След кратко обсъждане (разбира се, платеният с твоите пари адвокат на директорката остро се противопостави и препоръча на съда да отхвърли всички мои искания), в което на моя милост се наложи да му каже, че не е хубаво така упорито да се противопоставя на всичко, което може да допринесе за установяването на истината (в този миг пустото жабенце пак се размърда в устата на адвоката и той направи подобаващата за случая физиономия!) повечето от моите искания все пак бяха задоволени от съда. С изключение на искането ми да се назначи вещо лице, което да се произнесе доколко директорката е спазила законовата процедура (такава обаче няма!) за обявяването по чисто правно-административен ред на въпросната "пълна некадърност" на едно лице, имащо съвсем законни преподавателски права и, респективно, за фактическото му лишаване от тия преподавателски права; съдията прие, че съдът имал тази правна компетентност да реши въпросния казус, при което адвокатът въздъхна облекчено - и преглътна временно с облекчение в гърлото си жабенцето, което обаче по-нататък много пъти ще почне да се катери нагоре в гръкляна му по време на останалата част от това първо епично заседание. След това се обсъди въпроса за свидетелите, съдията отхвърли моето искане за допускане на двама мои свидетели с мотива, че не съм дал имената им навреме, по причина на което се наложи да се проведе кратка полемика; адвокатът на ответната страна несмущаван от нищо агитираше съдията да отхвърли моето искане, нищо че това нямаше да допринесе за обективността на информирането на съда, т.е. за откриването на истината (с което показа, че истината е последното нещо, което вълнува работодателката му!). Като казах това последното, жабките в устата и на директорката, и на нейния така усърден довереник пак оживяха, което предизвика подобаващите гримаси на пълна отврат към думите ми у тях. Изобщо този съдебен процес ще бъде изцяло сократовски по най-важния момент: ще се наложи да се прави всичко потребно с оглед да се роди истината в съзнанието на съдията, то е така по принцип при всяко съдебно дяло, но тук проблемът е, че истината е съвсем неприятна на другата страна, което тя без капка неудобство не само че демонстрира, но и от която явно дори и не се срамува - заради непозволения лукс, който си е позволила.

Как мина разпита на свидетелките на ответницата ще разкажа утре, живот и здраве да е само. Заслужава си да се обърне достойно внимание на този неподражаем спектакъл, не бива да се претупва описанието на тази шекпировска иначе по дълбините си драма или комедия - както щете я квалифицирайте! Какви въпроси съм задал на свидетелките и на свидетеля и какви жабета им се наложи да изручат ще разберете утре, с Божията помощ, ако имам здраве и живот до утре де, никой не знае докога ще има сили и докога ще му са отредените дни. Не зная дали Бог ще благоволи аз лично да доживея края на този процес, аз лично нямам такава надежда - поне година и половина по съдебни зали за мен е непосилен труд, аз такова напрежение едва ли ще преживея. Но да не съм песимист, нищо чудно Божията милост да ми даде известни сили да докретам някак до края на това историческо дяло. Та да мога след това да умра подобно на Сократ, с което ще повторя неговия подвиг и пример, знае ли се дали не ми е отредена точно тази участ?! Както и да е, спирам, че ми писна да пиша, бъдете здрави, до нови срещи! Честит празник още веднъж! Да живей България! Смърт на Мутроландия! Да, в този ден на истинския ни национален празник аз не мога да изкрещя друго освен, повтарям:

Да живей България! Смърт на Мутроландия!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, тъй "неправилно мислещия" уволнен и репресиран зверски от самозабравилите се бюрократи учител по философия и гражданско образование от Пловдив, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)