У нас неудобни стават имащите умението смело да изразяват себе си, т.е. личностите - и по тази причина те биват и репресирани

У нас неудобни стават имащите умението смело да изразяват себе си, т.е. личностите. Удобни, респективно, са безличните, иначе казано - страхливите, малодушните...

Днес бях при омбудсмана на Пловдив. Разговаряхме за случая "Баба Марийка", той обеща да помогне да се реши макар и временно жилищния й проблем. След като излязох от неговия кабинет изведнъж ме осени тази мисъл: и баба Марийка, и моя милост, оказва се, сме индивиди, които, изразявайки себе си (по различни начини, разбира се), своята личност или индивидуалност, сме влезли в остро противоречие с някакви норми на обезличеното (комунално) общество, което не търпи личностите, което силно се дразни от такова една свободна изява на своята личност и индивидуалност. По тази именно причина и баба Марийка, и моя милост сме наказани, сме репресирани от това същото комунално общество: аз като бях изритан от образователната система, та като беше изгонена от собствения си дом. Репресията над баба Марийка е също толкова ценностно и идейно обусловена колкото и репресията над мен. Баба Марийка е свободолюбива личност, аз също обичам най-много от всичко свободата и истината (бидейки философ, аз не мога да бъда друг).

След като с баба Марийка сме репресирани де факто на ценностна и идейна, а това в крайна сметка значи политическа основа, то нашата борба за нашето суверенно право да бъдем различни неизбежно се превръща в политическа борба. Аз по-специално се чувствам политически репресиран от самозабравилата се държавна образователна бюрокрация, на това основание имам пълното право не само да се боря за своите права (право на труд, право на живот, право на свобода и на достойнство), но и имам правото да поискам политическо убежище в друга страна - след като в моята страна тия мои права са ми отнети така драстично. На баба Марийка също й е отнето правото на живот от същата тази самозабравила се държавна бюрокрация. Без намеса на правозащитни организации проблемът на баба Марийка не може обаче да бъде решен. Но къде са тези наши правозащитни организации, те дали пък не съществуват само про форма?

Утре ще отида да разговарям със свещеника на новия храм в кв. Смирненски (днес не успях да свърша тази работа). Ще апелирам църквата, християнската общност да помогне за решаването на проблема на баба Марийка. Не крия, интересна ми е реакцията на свещеника, пък и на миряните. Не е християнско поведение да оставим ближния да живее в нечовешки, в кучешки условия - и да се преструваме, че нас неговия проблем не ни касае. Касае ни и то много!

Хубава вечер ви желая! Бъдете здрави! Приятни сънища ви желая в чистите ви чаршафи! Желая и съвестта ви да е чиста поне като вашите чаршафи!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.