Ще се намери ли един-единствен буден гражданин, който да протестира срещу нетърпимия вече произвол на толкова арогантната образователна бюрокрация?!

По вчерашното ми есе (виж: Ха сега да видим дали ще се намерят неколцина от моите ученици или колеги-учители, които ще дръзнат да ми помогнат в тежък за мен час!) има няколко показателни (за състоянието на духовете у Нашенско) реакции, но няма желания, очаквания от мен отклик (някой мой бивш ученик или колега-учител да се трогне и да дръзне на такава смела, мъжествена постъпка: да се самопредложи за мой свидетел в съда!); това също нещо показва де, нищо, че почакам още малко; ето, прочее, какво пише моят далечен приятел от Австралия:

Нещо не ми харесваш напоследък, AIG, ето кво забелязвам:

Омотала те е BG бюрократичната система като питон и даваш признаци на задушаване. Опомни се, това е подла и гадна турска система от 1878, тя не е европейска. Подлостите и гаднярските поговорки като за Вуте са турски патент, това не е Европа и Америка, изтръпнали от усилие да са позитивни та дори до себеотрицание.

Ти си философ, а не чистачка в съда, дреме ти като те осъдят, тегли им една майна и вервай, че моралното превъзходство ще надделее над лъжците, съгласно космическите закони (да не казвам Божии, че изобилието от прости кат задник атеисти при вас нема да разберат кво им хортувам).

Пари все ще се намерят. А ти си тръгнал към инфаркти и притеснения...

И той там пише други неща, можете да ги видите, ето какво реших да му отвърна:

На приятеля си от Австралия съм длъжен да кажа само това (иначе с другото съм съгласен): образователната ни система не е ТУРСКИ патент, както ти се чини, тя е РУСКИ патент - или по-скоро КОМУНИСТИЧЕСКИ. Недей намесва навсякъде турците, стига с това плашило "турците", нека да бъдем поне малко реалисти!

А иначе изразът му за това, че бюрократичната система ме била омотала като питон, а пък аз съм бил давал признаци на задушаване е чудесна и много вярна метафора на действителната ситуация, в която се намирам: поздравявам този човек за находката! (Чакай да копирам това изречение и да му го кажа там, щото съм длъжен да го поздравя.) И както винаги става на мен ще ми се наложи да осмисля още по-дълбоко тази ситуация с оглед да взема колкото се може по-разумно решение за изход от нея. Разбира се, не мога да направя това, което той ме съветва ("... тегли им една майна и вервай, че моралното превъзходство ще надделее над лъжците...") - все пак това съдебно дяло трябва, да го водя, нямам друг избор да не го водя - ако се откажа да го водя и ако не го спечеля фактически ще остана без преподавателски права, с тази толкова "ласкателна" квалификация в трудовата си книжка ("не става за учител, липсват му качества да бъде учител") аз няма как да доживея до пенсиониране, няма как да се довлека до възрастта за пенсиониране. Тъй че съм длъжен да се боря, макар че наистина силите ми за борба са вече на изчерпване. (А че не мога да издържа един тежък и продължителен съдебен процес е без съмнение, най-вероятно някой инфаркт ще ме покоси в съдебната зала!) Какво да правя при това положение е въпросът, който трябва да реша в близките ден-два. Аз вече писах, че имам идея да предложа на откриването на делото, малко преди започването му под егидата на съда да се проведе тур от преговори за постигане на досъдебна спогодба, това е последният шанс да се започне оня несъстоял се (поради ината на другата страна) дебат по истински важните проблеми; на мен ми се струва, че един такъв тур от преговори няма да е излишен, разбира се, добре ще бъде съдът да определи добър посредник за такива преговори. Почти на сто процента съм сигурен, че другата страна ще отхвърли това предложение, но аз все пак съм длъжен да й дам последен шанс да осъзнае какво си позволи да направи; имам и нищожна надежда предприетите от мен за тия пет месеца след инициативи по "вразумяването) й (моят протест, писанията ми, откритите ми писма и пр.) да са имали все пак известен ефект, с оглед да се поразклати тази тежка стена на бюрократичното високомерие, не желаещо изобщо да допусне съществуването на алтернативно на неговото разбиране.

Та затова най-вече ще си позволя да дам този последен шанс на другата страна - за да разбира имало ли е известен ефект върху съзнанието й; ако се окаже, че е нямало никакъв ефект, тогава работата ще е съвсем безнадеждна и в такъв случай ще се наложи в съдебната зала да се решава онова, което отдавна трябваше да бъде решено по съвсем демократичен начин в самата училищна общност - което само илюстрира тезата, че директорката на пловдивската ПГЕЕ за сетен път доказва, че възложената й роля просто не й е по силите. (Ако й беше по силите дотук просто нямаше изобщо да се стигне!) Тъй че, ще се окаже в крайна сметка, че това съдебно дяло ще е по-скоро не за това съдът да определи моя милост става ли или не става за учител (този въпрос отдавна е решен и то по напълно законен и разумен начин!), а това дяло ще е за следното: съдът за сетен път да прецени нивото на крещящата директорска (не)компетентност и отново да отмени поредната екстравагантна директорска заповед. (До оставим настрана това, че съдът ще трябва прецени и отсъди доколко висшестоящите инстанции на образователното ведомство не са си изпълнили по един недопустим начин задълженията и отговорностите!) Значи на това дело моя милост фактически ще съди... самата крещящо-абсурдна система на бюрократичното всевластие и безотговорност, да, точно за това ще се води това дело, иначе казано, с това дело моя милост ще върши пак, за кой ли път, работата на безхаберното общество, да, вашата работа ще върша аз, уважаеми "граждани", дето още търпите това вече нетърпимо положение в образованието. А иначе за реалната психологическа ситуация в "другия лагер" можем да съдим по ето тази пределно многозначителна реплика, спрямо която един анонимен глас се е произнесъл ето как:

Анонимен каза: Другарко Анастасосова, във връзка с изказването ви:

Няма защо да се тревожите, г-н "И така нататък"! Този път справедливостта ще възтържествува и на учениците повече няма да им се налага да търпят дивотията ви.

бихте ли имала добрината да кажете конкретно кои по-точно са т.н. "дивотии" на учителя Грънчаров, в какво се изразяват тия "дивотии", та да се информираме от първа ръка така да се каже? Ако не го направите ще излезе че сте просто една завистлива клеветница.

Това пише анонимният глас, като тук съм длъжен да отбележа следното: няма никакво значение кой стои зад цитираната реплика, дали я е написала самата митична "Анастасосова" или някоя нейна подгласница, това няма абсолютно никакво значение, важно е да се констатира несъмнения факт, че съзнанието на тия хора продължава все още да обитава някакви неизвестни за науката планети, то очевидно няма никакъв контакт с нашия тукашен толкова грешен свят. Този сюреализъм на въпросното бюрократично съзнание мен лично силно ме интригува - защото по естеството си представлява един невероятно интересен за изследователя природен, така да се рече, феномен (думата "човешки", в случая, е неприложима, сами, надявам се, сфащате защо!).

На друго място, под друга публикация (виж: Причината да сме бедни не само духовно е тиранията на държавата в образователната област) също има твърде интересни коментари, обмяна на реплики между Radomir Parpulov (той е бивш заместник-директор на ПГЕЕ от ерата на директора инж. Паунов, Бог да го прости!), г-н Владимир Петков от Варна и г-жа Мария Василева, също пенсиониран учител. Там можете да се запознаете с това кратко обсъждане, в което става дума за това, че една... птичка пролет не прави и т.н., вижте казаното, зад което стои един наистина голям проблем: за това как се държи обществеността, как реагират "гражданите" пред лицето на моята "тъй лична" история (знаете, че по време на протеста аз изследвах този проблем, тогава се разбра, че даже лидерът на единствената партия в Пловдив, който се заинтересува от случващото се в ПГЕЕ около моята скромна персона, в един момент се отдръпна защото си помисли, че тук било, моля ви се, ставало дума за "междуличностни отношения" между директорката и един учител, именно учителя по философия!). Изобщо моят протест беше чудесен тест за установяване на реалната ситуация, реалното "разположение на духовете", която, вкратце казано, е направо плачевна. И по тази именно причина че огромната част от гражданите и отвратително пасивна и индиферентна, образователната бюрокрация е и така арогантна: щото единственият ограничител на нейния произвол е непримиримостта на гражданите. Гражданите обаче са се примирили с всичко, ето затова и бюрократите от образованието са се толкова разгащили!

Вкратце казано: във вторник, когато ще се открие съдебното дяло, пред Съдебната палата в Пловдив ще се намери ли един-единствен буден гражданин, който да протестира срещу нетърпимия вече произвол на толкова арогантната образователна бюрокрация?! Очевидно няма да се намери нито един такъв гражданин, естествено! Няма го сега... лудият Мунчо (от романа "Под игото"), който единствен се е осмелил да протестира някога. Това е положението. Тъжно, но факт.

Толкова засега. Казах, чини ми се, главното. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Ех, Мунчо, Мунчо, единствен брате мой, къде си ти сега?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)