Промяната и в образованието, и в страната ни зависи от съдбовния вътрешен поврат в душите, който е крайно време да настъпи!

Уводни думи

В няколко поредни книжки на списание HUMANUS ще бъдат поместени текстове и снимков материал, които са предимно свързани с проведения в периода март-юни 2017 г. протест за свобода в образованието и против беззаконията на самозабравилата се и така арогантна образователна бюрокрация. Подбрах най-интересното от всичко онова, което съм написал и публикувал в този период. Ще каже някой: какво от това, че някакъв си там "опраскан" учител по философия и гражданско образование от някакво си там училище е излязъл да протестира - и че е протестирал не ден и два, а цели 77 дена?! Какво интересно има в това, как е възможно такъв нищожен по същество "личен проблем" да бъде извеждан на толкова важно място - че да запълни няколко книжки от едно списание, което обещава да се бори за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек?! Ето какво ще отговоря на тези съвсем основателни възражения.

Ние сме свикнали да мислим именно така: ако протестират повече хора, то протестът им е по-значим; колкото повече хора протестират, толкова по-значим е техният протест; количеството протестиращи е решаващо! За какво обаче е решаващо количеството протестиращи хора? Да, признавам, един протест има по-голям шанс да постигне целите си ако в него се включат колкото се може повече хора. Но това не го прави непременно по-значим във всеки един друг смисъл. Понякога е един-единствен човек да протестира е достатъчно за да се изяви някакъв огромен смисъл. Общо взето до някаква голяма истина първоначално пръв достига един човек, а не непременно голяма маса от хора, нали така? Е, значи истински е важно за какво протестира този човек, какви истини иска да каже на всички нас чрез протеста си, а количеството протестиращи е нещо второстепенно. Даже може да се изведе и една такава зависимост: напълно е възможно колкото по-малко хора са достигнали до някаква истина, толкова по-значима да е тази истина. Та мисълта ми е, че и един-единствен човек е напълно достатъчен да ни каже някаква важна истина, нали така? Е, хубаво е да се вслушаме в истината, която този човек иска да ни каже. А това колко човека са имали смелостта и доблестта да застанат до него наистина е нещо второстепенно. Защото, казахме, е възможно до някои истини да се достига значително по-трудно. И е възможно да се иска време, за да може повече хора да постигнат истината, която този човек им е казал.

Аз протестирах сам и ме подкрепиха истински хора, които се броят на пръстите на едната ръка. Това, че точно на мен съдбата е определила да ми се стоварят на главата тия проблеми обаче не е случайност, да, признавам, аз сам и то съвсем умишлено предизвиках тия всичките изпитания, които ми се стовариха на главата. Аз просто реших да тествам как реагира системата когато в нея се появи едно "изцяло чуждо тяло", именно когато в нея се появи един действително свободен човек. В случая става дума за един учител по философия и гражданско образование, именно моя милост. Прочее, по начало учителите най-вече по философия и по гражданско образование следва да се държат не като презрени страхливи мижитурки, а следва да се държат именно като действително свободни и достойни личности - с оглед да дадат подобаващия пример на младите хора. (Такъв, дето се казва, им е "предметът", на това нещо те следва да научат възпитаниците си!) Е, мен ме опраскаха само защото най-съвестно съм си вършил истинската работа като учител и като възпитател на своите ученици. Правете си сметката какво означава това, че точно такива като мен системата ги изхвърля така жестоко, така безпощадно. Това все нещо показва, нали така? Мижитурките системата ги търпи, но ето, личностите, които държат на свободата си, ги опрасква най-жестоко. Какво показва това оставям да решите сами.

Аз написах много книги, в които показах каква е моята философия на промяната в образованието по посока на неговата истинска либерализация, демократизация, декомунизация. Имах идеите, реших сам да ги приложа на практика. Приложих ги, но церберите на системата скочиха и почнаха да крещят: "Караул! Тоя тук се държи като свободно същество! Тоя учител тук е полудял, той се държи, моля ви се, като достойна личност, която си знае правата! Мигом да го опраскаме! Мигом да го смачкаме! Мигом да го убием! Ний свобода в нашата система не търпим! Проклета да е тази свобода - тя ще разруши толкова уютната ни система, дето ти храни така сито вече, ето, Бойко Борисов, да ни е жив и здрав, даже увеличи заплатите на учителите! Долу свободата, искаме си робството!"

Какво стана около тия епични и знаменателни истории аз също така описах най-прилежно, като старателен архивар на най-чудатите и пищни идиотщини, които животът така разхитително ни представя. Ето, тази сутрин чета: Ученици пребиха учител с дървен кол, учителя си по английски пребили с дървен кол и с ритници! И това става в едно градче, намиращо се съвсем близо до Пловдив: Садово. Още такива случаи има, ето един, също наскоро, в столицата е станало това: Отново агресия в училище: Ученик би учителка в час. Има и още много такива случаи, знаете сами. Е, аз направих нужното това изобщо да не се случва в нашите училища. Показах кой е верният път. И за награда ме... опраскаха! И то не един път, а два пъти. Първият път като ме опраскаха съдът ме върна на работа, пак след това ме опраскаха. В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, знайно е, всичко е възможно, нали така? Няма идиотщини, които да не могат да се случат тук. В това число е напълно възможно директори на училища да се държат като... мутри, които опраскват тия учители, които не им целуват обущата.

Аз показах кой е пътят за излизане от дълбоката агония, в която се намира българското училище. Верният път е този: борба за очовечаване на системата, да, всекидневна борба е нужна! Борба за свобода, за права, за достойнство, за справедливост! Без борба нищо добро на този свят не се е появило. Не става дума за правене на революции, а за всекидневна борба срещу идиотщините, срещу абсурдизмите на прогнилата авторитарна и човеконенавистническа, иначе казано, срещу терористичната система, която царува в българското образование и училище. Иска се борба срещу социализмо-комунизма, който си стои непокътнат в нашите училища, те са точен оазис на едно отдавна уж отминало си време. Без борба тази анахронична система няма да бъде разклатена, камо ли пък съборена. Много хора трябва да си обединят силите за да настъпи тъй желаната и потребна ни промяна. Е, с оглед да спомогна поне малко за появата на тия съдбовно необходими ни борци аз публикувам в списанието, което създадох, материали, които могат, по дълбокото ми убеждение, да подпалят огъня на борбата.

В три поредни броя на в-к ГРАЖДАНИНЪ аз още по времето на самия протест публикувах следите, така да се рече, на първите няколко дни и седмици на своя протест. Сега решавам да ги публикувам и тук, ведно с продължението. Нека да останат за потомците тия следи на нашето иначе толкова заспало време. Надеждата е, че тия публикации могат да спомогнат за събуждането на някой от спящите дремльовци. Аман от поспаланковци, аман от послушковци, аман от мижитурки, нужни са ни борци! Времето ни зове да ставаме борци! Без нас никаква промяна към добро няма да настъпи в свидното ни отечество, това поне съзнавате ли го?

Желая ви успех в промяната първо на самите себе си! Като първом се освободите от собствената си склонност бездушно да наблюдавате идиотщините, тогава нещата може лека-полека и да потръгнат. Проблемът сме ние самите, ако ние не бяхме такива и страната ни нямаше да е такава. Промяната и в образованието, и в страната ни зависи от съдбовния вътрешен поврат в душите, който е крайно време да настъпи. Възможен е този поврат, той не е нито страшен, нито труден. Просто се иска да разберете, че свободата е най-прекрасното нещо на този свят - и да направите нужното да се държите като свободни и отговорни личности! Много ли е това?! Изобщо не е. Даже е много лесно! Да, ама нещо вътре във вас самите първо следва да се пречупи. Какво е то сами ще разберете като се зачетете в тия текстове.

20 септември 2017 г., Пловдив

АВТОРЪТ

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...