Продължение на описанието на тъй богатите по смисъла си гротескни сцени в съдебната зала, имащи несъмнен шекспиров, кафкиански, оруелов и прочие мащаб и размах!

Налага се все пак някога да си довърша започнатото есе, в което се опитвам да представя по възможност по-цялостно и плътно ония сюреалистични и кафкиански по размаха си абсурдистки сценки, които се разиграха оня ден в зала № 8 на Пловдивския районен съд, където се откри заведеното от моя милост съдебно дяло за отмяна на заповедта, с която бях опраскан (уволнен) от мястото ми на учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ (Виж последния недописан текст от тази неизбежно породила се поредица: Продължението на шекспировата, омировата, кафкианската, оруеловата по размаха си психологическа и нравствена драма, разразила се оня ден в пловдивския районен съд). И по тази причина и днешната сутрин, няма как, се зафащам със своя сизифовски труд, на Сизиф обаче му е било леко с неговата скала, моята работа е не само неимоверно по-тежка, но е също така още по-безкрайна: Сизиф винаги има някаква възможност да подпре камъка си с нещо и да си почине, а аз няма как да спра, въпросната епична съдебна сага изисква от мен всекидневно напрежение, а пък борбата ми с толкова арогантната образователна и възпитателна, с извинение, бюрокрация, е неспирна, продължава всеки ден (в този контекст не е зле да видите и чуете поне ето това: Две конкуриращи се елитни училища в Пловдив влязоха в безпощадна битка за това кое от двете да вземе моя милост за учител по философия!, там става дума за нов етап в борбата ми за права и достойнство, на която не се вижда краят.

Но да си продължа описанието на случилото се в съдебната зала оня ден, на 5 септември; стигнахме до момента, в който свръхелитният и, надяваме се, щедро заплатен с парите на данъкоплатеца адвокат, който при това, оказа се, блести не само с твърде мощен интелект, но и със завиден морал, произнесе онази своя реч, в която пламенно обясни на уважаемата госпожа Съдия, че тъй обичащият писането ищец Грънчаров може и да умее да пише, но това съвсем не означавало, че не е изцяло некадърен като преподавател, между двете, между писането и преподаването, било нямало "никаква връзка" (макар че оня, който умее да пише, неизбежно умее не само да мисли, но и да изразява в слово мислите си, а като умее да мисли и да изразява мислите си в слово, такъв умее и да говори, а това вече неизбежно и непременно го прави добър преподавател - да подхвърлим ний това леко и тъй близко до ума "съображение", което поради вродената си скромност се въздържахме да вербализираме в съдебната зала, разчитайки на логическата опитност на госпожа Съдията!). И аз също така казах как в този момент и многоуважаемата ответница, възхитена от таланта и особено от несъмнената нравствена чистота на доверения си адвокат, и самият тъй напреднал талант в мисленето, имаме предвид самия г-н адвокат, сякаш в синхрон хвърлиха победоносни тържествующи погледи и към жалкия си опонент (аз лично, не крия, се разтреперих в оня момент от обзелото ме изведнъж съзнание за моята собствена нищожност като учител!). По тази именно причина моя милост се въздържа да изкаже мнение по откритата тема.

Моите писмени доказателства бяха отхвърлени, но с тази своя победа г-н адвокатът си вкара чудесен автогол, щото г-жа Съдията одобри искането ми да бъде изискано от ответницата цялото трудово досие на ищеца, ведно с всички негови доклади, жалби, предложения и прочие, надлежно заведени, с входящи номера и пр., сиреч им възложи да сторят това, което аз вече бях сторил вместо тях, но от което те не пожелаха да се възползват (и то по чисто... литературни съображения!)! :-) Този път, разбрала, че трябва да ксерокопира и то в три екземпляра, и за ищеца, и за съда, и за самата себе си цялата тази грамада от документи, на директорката се наложи да направи подобаваща гримаса, дължаща се, както вече казахме, на намиращото се в устата й немирно жабенце. (Разходите по това копиране на огромния документален масив ще платиш пак ти, уважаеми тъй щедри данъкоплатецо!) И други мои искания бяха задоволени, поради което аз съм почти изцяло доволен от Съда - като изключим това, че бяха отхвърлени моите предложения за свидетели, бил съм изпуснал някакъв срок за заявяването на техните имена, такъв бил законът и прочие (въпреки че в дължимия срок аз поисках да имам свидетели, само помолих малко по-късно да съобщя имената им предвид това, че ми беше изключително трудно да намеря хора от ПГЕЕ, които не се страхуват да свидетелстват в моя полза и в ущърб на всемогъщата авторитарна директорка, оказа се, че такива безумно дръзки смелчаци просто няма в ПГЕЕ!). Както и да е, като се решиха тия въпроси Съдът пристъпи към разпитването на свидетелите на ответницата.

О, велики богове, о, толкова щедра творческа Музо, подкрепете моята тъй немощна ръка! Дайте ми духовна сила за да мога поне отчасти да опиша тъй богатите на поучителен смисъл гротескни сцени, имащи направо шекспиров, дантев, кафкиански, бекетов, оруелов и прочие мащаб и размах! Моля, смили се към моята творческа немощ, тъй великодушни читателю, пък и вий се смилете над мен, скъпи мои дами и господа съдебни заседатели, към вас се обръщам винаги когато съм крайно затруднен, моля, проявете длъжното разбиране и ми простете, че нямам гения на упоменаваните постоянно литературни исполини, аз нямам никаква вина за това, аз, както и да го погледне човек, съм си чисто и просто един (не)обикновен все пак учител, пишещ, ала нямащ никакви литературни претенции, да не говорим за това, че както вече и... котките на улицата (включително и котките на нашата приятелка, котките на клетата баба Марийка) знаят, моя милост може и да пописва, но това съвсем не ме прави добър учител, не, между тия неща няма никаква връзка, поради което аз си оставам, така да се рече, изцяло некадърен като учител (и то по философия, където мисленето все пак има голямо значение, а пък мисли без думи и прочие не може да съществуват, но това са тънкости, които сега не можем да обсъждаме - щото ни предстоят епични по мащаба и размаха си умствени подвизи!).

Както и да е, в един момент в залата на съда влезе прочутата като титан на мисълта (и най-вече на морала!), а също така най-вече и на нашата непрокопсала училищна демокрация (щото тя също така е и синдикална лидерка!), имам предвид заместник-директорката инж. Камелия Стоянова (надяваме се тя този път няма да ни съди, щото преди години за подобен хиперболичен литературен израз ни заплаши със съд за... обида, даже стигнахме до съдебната зала, тя ми поиска солидно... парично обезщетение за преживените морални щети, тогава аз реших с пари да се разплатя с нея, не ми се занимаваше с още съдилища, откупих се, така да се рече, но ето, било съдено един ден отново да се срещнем в съдебната зала: този присмехулник животът е така немирен, че нищо не можем да направим!). Подчертаваме изрично, изразът "титан на мисълта" по неин адрес ний не го употребяваме иронично, нямаме такива кощунствени помисли, просто изразяваме искреното си уважение към нейния тъй очевиден интелектуален ресурс - абе ний, умните хора, сме такива, ценим се един друг и се разпознаваме мигновено, затуй сме и изпълнени с нескривани взаимни симпатии! Ето какво бедното ми съзнание е запомнило от невероятно богатия на смисъл разпит на тази толкова елитна в интелектуално отношение свидетелка.

Адвокатът, прочее, зададе и на четирите си свидетелки типови въпроси, колкото да ги подсеща - за да могат да си разкажат старателно научения си урок. Аз не мога сега да възпроизведа точните му въпроси, но те бяха около няколко проблемни кръга - как минават часовете на въпросния некадърник, именно на моя милост, второ, как той преподава, как учениците се отнасят към него, какви престъпни иновации той си позволява в преподаването и прочие. А свидетелите така добре си бяха наизустили урока, че често не се усещаха, че говорят пълни нелепици. Аз не мога да опиша подробно разпита и на четирите свидетел(и)-лки (сред тях имаше и един свидетел от мъжки пол, затуй се изразявам така за да не засегнем без да искаме с нещо мъжествеността му), това за мен би било непосилна задача, казахме, аз нямам нито уменията на Данте, нито тези на Достоевски, нито пък онези на Кафка или на Шекспир. Но ще акцентирам върху някои възлови места, в които има направо превъзходни находки, аз лично съм възхитен (даже в този момент съзнателно няма да отворя записките си от съда, където си пишех въпросите, с цел да не наруша художествената, повтарям, чисто художествената плътност на своето описание. Дали се изказваше свидетелката инж. Атанаска Милева, другата заместник-директорка, дали се изказваше другата свидетелка, класната на световно-известния и исторически 11 Ж клас, общо взето тия сюблимни в логическо отношение моменти ги имаше, само конкуренцията беше кой по-уверено ще каже съответните нелепици; даже и що-годе по-изтънченият в психологическо отношение млад педагогически съветник (Илия Маринчешки му е фамилията, да го обезсмъртим и него за културната история на тъй свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ!), поставен в това крайно глупаво положение да клевети (по партийно, пардон, по директорско нареждане) своя колега, на места се наложи да говори пълни глупости; е, глупостите при някои от свидетелите бяха по-пищни, тъй да се рече, бяха по-сочни, по-захаросани или не знам си какви още. Даже имам чувството, че имаше някакво необявено социалистическо съревнование или просто борческа надпревара кой по-добре ще оплюе клетия си колега, трябва да отчетем, че конкуренцията беше голяма, но да не придиряме, всеки направи каквото можа. (Предполагам, това ще се отрази и на размера на оня дал от диференцираното заплащане в края на годината, който тия заслужили образователно-възпитателни дейци ще получат.) Хайде сега да разиграем съответните сценки, без да коментираме кой какво точно и как го е казал, щото това са подробности, които са несъществени, важен е винаги смисълът, важна е истината, нас друго не ни вълнува изобщо.

Застава значи съответният свидетел на трибуната пред Съдията, уточнява се кой е и какво работи и адвокатът му задава първия въпрос, та да си започне пеенето на добре научения урок. Само че извергът Грънчаров още в самото начало опошлява цялата работа като подхвърля издайнически:

- Вие сам ли инициирахте явяването си като свидетел или г-жа ответницата служебно Ви командирова тук? Щом сте служебно подчинена и зависима от милостта на директорката доколко обективни ще са Вашите показания?

Разбира се, в момента, в който си задавах въпроса, г-н адвокатът шумно почваше да протестира и да иска недопускането на толкова неприличния въпрос, щото той, видите ли, "бил нямал никакво отношение" към същината на спора! И ето сега какви чудесни и великолепни отговори ми даваха свидетелите:

- Г-н Грънчаров, за разлика от Вас ний имаме завиден морал и по тази причина дойдохме в съдебната зала, водени единствено от своето чувство за дълг - ний за разлика от вас сме истински борци за истината, за правдата и за справедливостта, не парадираме като Вас за суетни цели с тия светини, а истински се борим за тяхното пълно тържество! По тая причина не Ви отиват тия грозни подмятания, ала Вие така или иначе сте прочут с безскрупулността си, поради което съвсем правилно нашата толкова принципна г-жа директорка се наложи да те опраска, пардон, уволни! Това можем да кажем по въпроса. Не Ви отива да се съмнявате в нашия чист и непорочен нравствен облик, щото нямате моралното право за това - Вие, господине, сте един пропаднал в морално отношение мръсник, с извинение за думата, щото аз никога не съм употребявала такива грозни думи, но тоя мерзавец в момента за малко да ме ядоса!

Аз тук, естествено, се мъча с думи да предам точния, верния, истинския смисъл, що вдъхновяваше тез тъй чисти души. Естествено, че те не използваха точно тези думи, тям се налагаше да използват съвсем други думи, но онзи автентичен смисъл, що бликаше най-вече от лицата и от изпълнените им с ненавист очи, аз тук, като скромен списувач, се опитвам да вербализирам с думи. Надявам се, че ме разбирате, аз постъпвам тук с известна художествена или литературна волност, играя си малко на "писател", какъвто, декларирам, не съм (аз съм жалко подобие на писател, но все пак пиша, нали така, което не ме прави изобщо... добър учител!). Разбиращите ще разберат. Другите нека да се вържат и нека да протестират колкото си искат - показвайки само литературната си неграмотност.

Втори един такъв възлов момент от свидетелските показания на тъй добре научилите урока си свидетелки (и свидетел):

- Ами за часовете на г-н Грънчаров какво да кажа?! Той е известен с това, че в неговите часове нема никакъв ред, той не може да овладее учениците, задава им някакви глупави "философски" въпроси, които учениците изобщо не разбират. Позволява си да ги тормози да мислят, уж иска да има свобода в часовете му, а в часовете му има само ужасна анархия, прави някакви дискусии като задава прости всекидневни въпроси, в които, повтаряме, нема нищо философско. Водят си някакви приятни общи приказки с учениците, повечето ученици изобщо не слушат дискусиите, в часовете му също така нема никакво преподаване, господинът не разказва урока по учебника щото го мързи да преподава (и вероятно щото не си е научил урока!), той си позволява само да задава некакви въпроси, дето не съответстват изобщо на държавните образователни стандарти по философия, абе той си прави каквото си иска, поради което нарушава дори и етичния кодекс на училището! Много често иронизира и направо обижда учениците, поради което те непрекъснато се жалват от него, не умее да заглажда конфликтите и често спори по недопустим начин учениците, като ги изнервя! Абе вкратце казано неговите часове не са никакви часове, в тях не се води никакъв учебен процес, немаме думи да кажем колко са лоши часовете му! И тъй нататък, и прочие, и так далее, и таму подобное, и ала-бала, и тинтири-минтири!

Изпява си този речитатив съответната свидетелка, директорката в този момент я гледа с горд поглед и въздъхва показно към съдийката, тази въздишка пък казва (ако може да се изрази с думи) следното:

- Аз съм така горда с тия мои толкова умни, честни и морално чисти служителки, че с открито сърце мога да кажа, че те изцяло си заслужават хубавите иначе дялове от диференцираното заплащане, които им давам всяка година! Ами заслужили са си паричките, аз съм щедра към ония, които работят така хубаво, които са толкова морални, които имат такива възвишени души! Който работи, папка, който ми се прави на интересен - за него ритник! Аз съм много справедлива! Абе какво да приказваме повече, служителките ми свидетелки са направо велики, аз се гордея с тях! Нека данъкоплатецът знае, че аз винаги най-справедливо изразходвам парите му!

Нещо такова се четеше в тъй гордия поглед, с който г-жа директорката обхождаше съдебната зала и така изразително въздъхваше отвреме-навреме с умиление! Ний така разчетохме този поглед, друг може да го е прочел иначе, ний не можем да знаем как другите хора са го разчели, ний знаем само как ний сме го разчели. Адвокатът (няма да напиша израза "адвокатът на дявола", който като проклетия ми - и по внушение на самия Дявол! - ми се върти в акъла постоянно докато пиша, не, няма никога да кажа или да напиша този толкова неверен израз, нека да си се върти в акъла ми колкото си иска, но аз никога, декларирам, нема да го напиша!) та значи адвокатът в ония памятни моменти също нескривано ликуваше, щастлив, че свидетелите са така усърдни и така добре са си научили, дето се казва, урока. Да ама в тоз момент народният изедник Грънчаров, ищецът, разваляше пак по обичайния си маниер тази толкова възхитителна идилия и питаше, поставяше крайно неприятните и на свидетелките, и на ответницата, и най-вече на адвоката крайно възмутителни въпроси:

- Добре де, вие лично колко часа и колко класа сте посетила та изказвате общото твърдение че в моите "часове" била царяла непоносима обстановка? Говорите общи приказки и рискувате да подведете госпожа Съдията, конкретизирайте се, моля, не говорете само общи приказки.

Казвайки този въпрос, една свидетелка, примерно, ми отвръща ето как:

- Ами посетила съм... някъде към два-три часа в два класа, но то е съвсем близко до ума, че това, което съм видяла в тия класове, едва ли е по-различно и в останалите класове и часове, които не съм могла да възприема?! Логиката ми го подсказва това, г-н Грънчаров, нали уж преподавате логика, пък се излагате като не мислите логично!

Аз се хиля насреща й и питам, щот на моменти ставам безпощаден:

- Аз преподавам в 15 класа и имам над 20 часа седмично. Вие сте посетила мои часове в два-три проблемни класа, които са проблемни не само при мен, те са прочути в училището. Освен това ученици от тия два-три проблемни класа бяха особено силно насърчавани от администрацията да се държат отвратително в часовете ми, вие идвахте "случайно" точно в тях, за да фиксирате техните подвизи, за да можете сега да плещите врели-некипели в съдебната зала. Защо не посетихте мои класове, в които часовете си минават съвсем нормално?!

Свидетелката в тия моменти почваше да прави подобаващата гримаса, която е характерна за човек, който в един момент е усетил, че е налапал без да иска в устата си някое жабенце. (Същата гримаса на автоматично отвращение мигновено правеха и адвокатът, и неговата доверителка.) От дадения пример можете да си правите извод сами каква изразителна гримаса правеха единодушно свидетелите, адвоката и директорката примерно при този мой въпрос:

- Вие сте инженер, неспециалист по философия, можете ли да обясните на уважаемия Съд как успяхте да установите някакво хипотетично "несъответствие" между това, което съм преподавал и... прословутите държавни образователни стандарти по философия?!

В този момент адвокатът почваше да протестира, а пък свидетелите усърдно почваха да се борят с жабетата в устите си, в резултат на което лицата им се гърчеха в съответните изразителни гриваси. Нещо подобно се случваше и при следния мой въпрос:

- Като сте неспециалист по философия на какво основание си позволихте да твърдите, че моите учебни помагала не били съответствали на държавния образователен стандарт, ами ако съответстват? Кой по-добре знае това, аз ли, или вие, неспециалистката по философия? Мен някога да сте ме чувала да се изказвам така компетентно като Вас по въпроси от техниката, по които, да се надяваме, Вие сте специалистка, щото тук се оказва, че сте специалистка единствено по говоренето на врели-некипели?!

Толкова. Пак доникъде не стигнах, но трябва да ставам, щото днес имам... интервю за работа в едно училище, трябва по тази причина да бързам да не закъснея, трябва и да прекъсна пак писането си на най-интересното място. Имайте търпение, живот и здраве да е, ще продължа записките си. А днес наистина, о, чудо невиждано, съм поканен на интервю в едно училище, в което кандидатствам за работа като учител по философия. Тъй че бъдете здрави и хубав ден ви желая! С Богом, пожелайте ми успех на интервюто! Ами ако случайно ме вземат на работа, дали, как мислите, Вселената няма да се сгромоляса? Имам предвид бюрократичната Вселена в образованието, Вие за коя Вселена си помислихте?! :-) Майтапя се!

(Следва продължение, to be continued)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.