С Богом - аз тръгвам сам и самотен към съдебната зала да се боря за законност, пък вий си седете на диваните, чешете се и си похърквайте най-блажено!

След малко повече от час се открива съдебното дяло, което заведох срещу директорката на пловдивската ПГЕЕ, която преди пет месеца отново ме опраска (уволни) от работа като учител по философия и гражданско образование в това училище (предишното ми уволнение, което беше преди три години, беше отменено от съда и аз бях възстановен на работа в началото на 2016 г.). Моето уволнение се дължи на недопустима политическа репресия и злоупотреба с власт от страна на тази самозабравила се авторитарна администраторка, която по този начин си мисли, че може да ме накаже - с оглед да прекратя своята многогодишна борба за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност.

Разбира се, това просто няма как да стане, тя се е твърде сериозно заблудила, е, аз правя каквото мога за да й помогна да си осъзнае грешката; интересното е, че понеже си върша най-съвестно работата (включително като изнасям уроци по демокрация и по гражданско достойнство на самата директорка, ето, примерно, й помогнах да се наслади на всички прелести на българското правосъдие!), това още повече я ожесточава да продължава обречените си усилия. Днес също така ще й преподам един урок в съдебната зала, да видим доколко съзнанието й е напреднало, има ли надежда да се раздвижи в добрата посока, тия неща са любопитни, ето по тази причина ви призовавам: заповядайте и вие в съдебната зала, спектакълът си заслужава! (По моето дълбоко убеждение съдът в наше време е нещо като най-висш етап на обучението ни в онова училище по свобода и по демокрация, в което всички ние, имам предвид българите, българските граждани, е крайно време да започнем да учим най-старателно и упорито. Делото ще се открие в 10 часа, номерът на делото е 7330, Гражданска колегия, I състав, тия неща са ви нужни за да откриете в коя зала ще започне делото. Тъй че ако сте пловдивчани, ето, заповядайте, елате в съдебната зала, ще видите и ще научите интересни неща, достъпът е напълно свободен, ако се освободите от кой знае откъде взелия се предразсъдък, че да се иде в съда е нещо "много лошо", ще дойдете и ще имате полза.

Аз лично се уча да разглеждам съдебната зала като... учебен кабинет по... свобода, по право, по законност, по демокрация, ето, на това основание се чувствам на мястото си, аз обичам да участвам във водещите се в съдебната зала демократични дебати, старая се да допринасям, според силите си, съдебните заседания наистина да са такива, същевременно много неща научих в последните години, които са направо безценни. И които иначе нямаше как да науча: понеже знайно е, че у нас хората, които са на власт, примерно въпросната директорка (и инспекторите от РУО и от МОН), са ярки носители на един изключително недемократичен манталитет, те не обичат изобщо дебатите, аз затова и бях опраскан, щото много ги обичам и всеки ден правя всякакви неща за да ги подбудя, да ги провокирам, пък те се дърпат, пречат, чувстват се "скандализирани", очевидно демокрацията им е нещо крайно чуждо, е, мой дълг като съвременен учител е да им помагам да напреднат, да се освободят от толкова коварните си и вредни авторитарни предразсъдъци, понеже в училището не успях да постигна някакъв съществен напредък в тази своя задача и мисия, ми се налага сега за същата цел да използвам и съдебната зала; то всъщност не е важно къде точно се учим, важното е да успеем да се научим, нали така?! Е, оказва се, че у Нашенско който учител най-съвестно като мен си върши работата, него го... опраскват, правете си сметка (според догмите на господстващата система) какво трябва да правиш и как следва да се държиш ако искаш да оцелееш, направихте ли си вече длъжния извод?! :-)

Та ще се видим значи в съдебната зала, пак заповядайте, каня ви най-сърдечно! Имам хиляди ученици, студенти, на които съм преподавал също така имам, имам стотици колеги, с които съм работил, на мен лично ми е много интересно колцина от тях ще победят скрупулите си и... мързела си и ще дойдат в съдебната зала, отзовавайки се на тази моя толкова сърдечна покана. Това за мен е прекрасен... тест, думи нямам направо колко е хубав този тест! Ако дойдат, примерно, 20-3№-тина граждани, мои ученици, мои колеги в съдебната зала, ако се окаже, че към делото има подобаващия обществен или граждански интерес, това много ще спомогне делото да тръгне във вярната посока, нали така? Защото и в съдебната зала ме чака ужасно тежка, безкрайно трудна и много дълга съдебна битка, е, ако искате, оставете ме пак сам да водя тази битка, очевидно ме смятате, че съм някакъв... исполин или... титан, щом ме оставяте всичките си битки да водя сам, благодаря ви за толкова голямото доверие към мен, но съм длъжен все пак да ви уведомя, че силите ми не са безпределни, пък и лекичко взе да ми писва всичката работа да я върша съвсем сам, без никаква помощ и подкрепа отникъде! Както и да е де, казвам това между другото, вий да не вземете да ми се обидите съвсем че ви критикувам толкова "несправедливо", хайде сега да се обиждаме, нема нищо де, казах една малка истина, и вий ли скачате "на нож" и поглеждате кръвнишки когато някой безумец като мен дръзне да ви каже някаква малка истина?!

Медиите също каня, но добре зная, че те няма да се отзоват. Виж, да се водеше в съдебната зала световно-историческото по своята епична значимост за бъдащето на цялото прогресивно человечество дяло за това как една пловдивска поетеса, да речем, се е почувствала крайно обидена че някакъв си ентелектуалец се бил усъмнил в нейната... непорочност (и девственост), медиите тогава, разбира се, щяха да откликнат, но тук някакъв си там даскал се съди защото са го бюрократите от образованието са го опраскали по причина на това, че е демократ, това е такава убийствена скука, нали така, как тогава нашите толкова авангардни медии да отразят събитието, кажете ми де, медиите у нас са не само много авангардни, те са също така и много прогресивни!?! По тази причина днес няма да има никакъв медиен отзвук по повод на моето дяло, готов съм да се обзаложа с вас на каквото искате, нито една медия няма да счете за нужно да каже, че такова дяло изобщо е започнало. Искате да се обзаложим, нали? Кажете само на какво, аз ще се съглася и ще спечеля: няма, разбира се, да отразят медиите в Пловдив това дяло, ний сме културен град, нема сега да се занимаваме с некакви си там глупави дела, виж, да беше дялото за ненакърнения химен на една поетеса щяхме да го отразим, но тук става дума за некакви си там некултурни глупости от това на човешки права, човешко достойнство, демокрация, свобода, философия, пфу, ще умрем от скука?! А ний сме град на европейската култура, нали така?! Ех, Алеко, Алеко, къде си ти сега, брате, да видиш какъв страшен културен напредък има в нашето свидно отечество?!

Хайде, хубав ден ви желая, бъдете здрави! Да не се отклонявам повече, че ще закъснея. След малко поемам към съдебната зала - съвсем сам и самотен, и адвокат даже си нямам. Да, съвсем сам и самотен отивам в съдебната зала за да водя обречената си битка за право, за законност, за свобода, за демокрация и пр. Това ако не е най-изразителната метафора - сполай му кажете! Ех, мафио, мафио, случила си народ - аз и това ще кажа и ще замлъкна! Днес в съдебната заля трябва да си затварям устата, щото там не позволяват много да се философства, то ето тек, в блога, може... С Богом - аз тръгвам сам и самотен към съдебната зала да се боря за правата ви, пък вий си седете на диваните, чешете се и си похърквайте най-блажено!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.