Продължението на шекспировата, омировата, кафкианската, оруеловата по размаха си психологическа и нравствена драма, разразила се оня ден в пловдивския районен съд

Негова милост, адвокатът Йордан Давчев, бивш знаменит прокурор-следовател

Вчера публикувах есе със заглавие Откри се философски съдебен процес, който нищо чудно по поучителността си да надмине и Сократовия!, днес ми се налага да пиша продължението. Излишно е да казвам, медиите мълчат упорито за случилото се в съдебната зала на Пловдивския районен съд, даже с кратко съобщение не реагираха, ех, са беше този съдебен процес за ненакърнеността на... химена на някоя пловдивска поетеса (или даскалица, защо не?!) представяте ли си какъв информационен фурор тогава щеше да настъпи?! Отбелязвам факта за да ви подтикна към размисъл за това що за медии имаме, медиите ни са такива, каквито заслужаваме: в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ всичко трябва да има ясен мутренски манталитет, всичко трябва да се държи като типична или образцова мутра, и директори на училища, и медии, т.е. "журналисти", и Премиерът требе да е метра (Ние сме щастливци, че имаме за Премиер не каква да е мутра, а една много изтъкната мутра!), даже учителите, защо не, требе да се държат като мутри, всичко у нас требе да е напълно мутренско, щото ако не е такова, тогава ще загубим почетното право да назоваваме страната си с тъй престижното име МУТРОЛАНДИЯ, нали така, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, нали правилно разссуждавам, кажете де, дали пак, както обикновено, не бъркам някъде?!

Ох, почвам да пиша продължението на своето есе, а съзнавам пред каква трудна, направо непосилна задача съм поставен в момента: да имах гения на Омир, на Шекспир, на Данте, на Достоевски или поне на нашия Алеко можеше все пак да ви предам що-годе сносно тази епична по размаха си драма, да, обаче аз съм един най-обикновен списувач, немам нужния талант за да постигна длъжната психологическа, нравствена и всякаква друга плътност в представянето на героите си. Защо, мама му стара, в тия съдебни зали най-после на сложат поне звукозаписваща техника, как е възможно без особен смисъл да погива такова национално богатство, каквото беше чудесния диалог (опит за диалог), проведен в съдебната зала, при който се сблъскаха две грамадни ценностни вселени, да сякаш две галактики, два свята се сблъскаха, при което се получи невероятен природно-човешки катаклизъм, от който аз лично още е мога да се съвзема, още потръпвам от напрежение като си спомня какво видяха очите ми - и какво чуха очите ми! Нека ви, съжалявайте сега като не дръзнахте да си размърдате задниците и да дойдете в съдебната зала, аз ви предлагах да направите това, зовях ви, апелирах, подмамвах ви, какво ли не направи, но не, вие удържахте с исполински размах своята също така колосална инертност, сега съжалявайте, че се лишихте от непосредственото възприятие на това невероятно богато по смисъла си и толкова разточително пиршество на духа, да, аз не мога да го нарека иначе, а вие, ако искате, от яд можете да си пооскубете малко косата, налага се, няма как, това трябва да направите. За жалост, аз нямам също така и гения на Платон, великия ученик на Сократ, който по неподражаем начин е описал неговото дяло, за жалост, сред хилядите ми ученици не се намери нето един, който да има поне малко подобие на великия атинянин, прославил учителя си, но какво говоря, такива като Сократ и Платон се раждат веднъж на 2-3 хиляди години, очевидно нямаме късмета да живеем във време, в което да сме съвременници на древногръцките гении. У нас всичко е мизерно, дребничко, и душите ни даже са дребнички, мизерни, бедни, безстрастни, аз даже напоследък, търсейки колкото се може по-изразителна дума, за да изразя човешката и нравствената нищета, в която сме изпаднали, все по-често осъзнавам, че думата мижитурковщина сякаш е най-подходяща - за да изрази туй човешко падение, до което сме достигнали, да изрази мащабите на човешката и нравствена деградация, която ни е сполетяла. (Нека всеки сам да опита да осъзнае защо тази дума ми се струва най-подходяща, вижте какви са й корените, от които е съставена, иде от мижи-турка, какво излиза, някой си мижи от удоволствие когато друг му... турка нещо, какво именно му го турка, вий сами преценете, аз, понеже съм възпитан човек, не ща да мърся текста си с мръснишки думи - каквито вие толкова много обичате, че без тях не можете да дишате!) Както и да е, спирам с традиционните си оплаквания, почвам да се боря да описвам шекспировата, омировата, дантевата, кафкианската, оруеловата по размаха си психологическа и нравствена драма, разразила се оня ден в зала 8 на пловдивския районен съд, която аз без никакво преувеличение дръзнах да сравня заради размаха й с вселенски катаклизъм, със сбъсък на две несъвместими по устоите си ценностни галактики и прочие, и така нататък, и тем подобное, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири!

Откъде да започна, о, богове, помагайте ми теперь?! Хайде, ще започна с нещо, което вчера изпуснах, то е важно, пък после ще се зафана да описвам епоса около изявленията на служебно командированите от директорката (лъже)свидетели-клеветници, която с неописуем нравствен патос си разказваха... урока, да, просто си разказваха урока, който тъй умният адвокат ги беше задължил да разкажат; какъв именно урок разказваха, аз ще опитам след малко да разкажа, нека сега да се спрем на титана-адвокат, той лично на мен ми е изключително интересен, това е един субект, който заслужава подобаващото описание, с оглед увековечаването на заслугите и на таланта му. Прочее, надявам се, че за рекламата, която правя на този труженик на българското правосъдие, който с плам, подобно на работлив вол, се е трудил на разните ниви на юриспродунцията, било като прокурор, било като адвокат, било като следовател, та значи надявам се заради рекламата, която му правя с туй есе (с което той несъмнено ще се обезсмърти, ще влезе най-малко в духовната и културната история на человечеството!), г-н адвокатът (фамилията му е Давчев, абстрахирайте се от корена, свързан с глагола "давам", не си мислете лоши неща около тоя корен, мислете позитивно, този корен именно намеква, че въпросното лице нещо ни дава, нещо съвсем идеално и възвишено, примерно разум, мъдрост, жажда за истината и пр.!) та значи, да изплюя камъчето, г-н адвокатът най-малкото ще опита да стане по-любезен с мен, след като му правя тази безплатна реклама, обезсмъртявам го, срамота е чак толкова да ме мрази и с такова неуважение да говори за мен. Какво имам предвид ли? Ами като стана дума за това да се приемат ли като писмени доказателства моите изцяло документални сборници (в 9 части), за подготвянето на които в удобен и приятен за ползване вид аз едва не ослепях, той, тоя правен и тъй праведен в морално отношение труженик на прославеното българско правосъдие счете за нужно да каже следното предавам по смисъл, точните думи явно няма да ги има и в протокола на съдебното заседание, аз тия дни ще го получа, ще сравня, за думите не гарантирам, но за смисъла съм готов да отговарям с главата си ако трябва даже!):

- Уважаема госпожо Съдия, тия писания на господина нямат абсолютно никакво отношение към същината на това съдебно дяло, поради което моля да не ги приемате като писмени доказателства! Това какво мисли г-н Грънчаров, неговите чувства и прочие нас изобщо, ама изобщо не ни вълнуват! Защо казвам това ли? Ами даже и да допуснем, че г-н Грънчаров донякъде може да пише що-годе интересни неща, това съвсем не означава, че той умее добре да преподава, между двете неща, между писането и преподаването няма никаква връзка. Може да си добър в писането и да си абсолютен некадърник като преподавател, това всеки го разбира. Какво от това, че г-н Грънчаров пише някакви си там книги, сборници, есета и прочие, това не му пречи да е напълно некадърен в преподаването, а това съдебно дяло е само за доказване на неговата крещяща некадърност, с оглед да докажем, че той съвсем правилно е бил уволнен от моята така щедра към мен работодателка, която към него не е чак толкова щедра, но това не е интересно в случая. Та затова аз предлагам тия негови писаници да не бъдат приемани за доказателства.

Каза това нашия тъй нравствен титан и борец за... истината, а пък директорката се ободри извънредно, лицето й придоби тържествуюващо изражение, тя гордо и величаво погледна аудиторията, санким, ний, щот сме подлец и нравствен дегенерат, така разчетохме погледа й: "Може да давам пари на данъкоплатците за адвокат, но ето, виждате колко правилно изразходвам тия пари, намерила съм ви такъв талантлив адвокат, който изцяло ще оправдае харченето на народните пари, на парите на нашия изстрадал народен данъкоплатец!". Абе по човешки казано, директорката погледна гордо наоколо щото беше изключително доволна от тъй завидния нравствен облик на своя тъй выдающийся адвокат, дето казват руснаците (говорещи, казахме, на превъзходен старобългарски език). Адвокатът победоносно се огледа и хвърли смразяващ поглед към нищожеството до него, до плебея, който може и да пише някакви си там книги, но това съвсем не значи, не не е пълен некадърник, нали така?! (Забравих да кажа, че адвокатът на нашата директорка, която сама има величаво аристократично държане, ведь неслучайно е абсолютна феодална владетелка на своя замък, пардон, на своето училище, си е подбрала адвокат, който също е от аристократичното адвокатско съсловие, и сред адвокатите имаме аристократи, абе у нас от аристократи човек не може да се размине, ний сме страна на аристократите!)

Дотук ми стигна времето да пиша, трябва да излизам, щото имам важен ангажимент, ще се срещна с един адвокат, който изказва готовност да води дялото ми, после имам предаване в Пловдивската обществена телевизия, тъй че днес съм доста зает, окъснях сутринта и ето, доникъде не написах текста си; живот и здраве ако не днес, утре ще продължа, сами живот и здраве да е само. Съжалявам за това, че ви оставям с незадоволен апетит, а нататък какви още сценки има, дупе да ви яко направо, простете за израза, днес все ми върви на нецензурни изрази, леле, ще докажа, че изобщо не ставам за учител, нали така, то се знай де, и кучетета вече разбраха, че моя милост за нищо не става, а става само за мияч на обществените... нужници! Аз като се замисля с писането на тия текстове дали не върша точно тази работа, мия някакви нужници, душевни ли са тия клоаки, нравствени ли са, човешки ли са, вий сами съдете, но че са нужници и клоаки това е безспорно, нали така?! Хайде чао, бъдете здрави! И чакайте с нетърпение продължението, заслужава си, уверявам ви, чакането!!!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.