Покана за дискусия: Защо Русия не уважава България, може ли "да обичаш брата си", но в същото време да не го уважаваш?

Как един русофил оправдава изцепката на руския патриарх, забележете, от колко дерета вода води специалистът по шикалкавенето д-р Михайлов - за да замаже и за да оправдае руската наглост:

Д-р Н.Михайлов: ... България стартира свободния си исторически живот с един възторг по отношение на своя освободител. Това изглежда вярно. И веднага след това е връхлетяна от съмнения дали този освободител няма да пороби тази страна, особено в политическите мъже. Това също трябва да бъде разбрано. Защото по правило се случва така. Но аз си мисля, че България, както Лихачов (който отново се върна в България чрез книга напоследък) мисли, е древна култура, той я нарича най-древната в Европа. Държава на духа. И нещо още по-интересно от това, той казва, че България има "вътрешна държава", с други думи скрита, въведена и в някакъв смисъл засекретена вътре, с таен живот на запазена традиция, от самото начало. А началото е византийско, казва същия Лихачов. България освен това е свързана с Русия чрез разменени дарове, и то велики дарове. Първо ние сме дарили, както и патриарх Кирил има доблестта, достойнството да признае, православието на Русия. А те ни върнаха този жест с литература...

Въпрос: Защо Русия няма съзнанието, че трябва да уважава България?

Д-р Н.Михайлов: Ами вижте, такова обобщение едва ли е коректно. Нека го кажа направо. Ако се уговорим, че Лихачов представлява все пак дълбоката Русия, можем да кажем даже и духовната Русия, неуважение към България едва ли би могло да бъде допуснато, а и няма признаци на наличност. Руският патриарх изненада, това е вярно. Изненада неприятно, поради, предполага аз, слаба преценка за това как би се преживял неговия дипломатически демарш, щото той процедира в България като политик по-скоро. Казват че в по-камерни ситуации е говорил много сърдечно, но е решил да направи една такава уговорка публично и даже да я организира чрез присъствието на журналисти, нарочно призовани да бъдат на място, за да напомни на България очевидното от негова гледна точка, от гледна точка на руската държава и на руския народ особено, а именно, че България не може по никакъв начин да релативизира руската заслуга за собственото си освобождение. Това не бива да прави даже и когато споменава всички загинали, а тя има право и дълга да го върши. Само че да нарежда заслугите една до друга, все едно че са съпоставими, казва патриарх Кирил, е неуместно и в някакъв смисъл е политически конюнктурно, а между нашите страни и нашите народи, които са толкова близки по дух, споделят общ литургичен език, молят се на Господа Бога на този език заедно, това е неуместно и недопустимо, каза той. Но го направи несръчно и неуместно.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.