Мутро-комунисто-гербоваците ме обявиха за "народен враг" и на това основание ме опраскаха, уволниха ме, лишиха ме от учителски...
... права, забраниха ми да практикувам професията си на учител по философия и гражданско образование, нещо, което съм работил 32 години (щяха годините вече да са 39, но последните 7 години мутро-мафията ме държи извън "образованието" на тъй приказната страна Мутроландия). Имам още 2 години до достигането на пенсионна възраст, друг е въпросът дали ще я достигна де, дали ще доживеят до тази възраст.
Та въпросът ми сега към вас е: като падна най-после престъпният мутро-комунисто-гербовашка режим (който си позволи да ме гони така, както навремето, в Тодор-Живковото време, дори ония, другите комунисти, не дръзнаха да ме гонят!), аз ще мога ли да се върна в училище да си довърша кариерата като учител, или и новата власт ще си затвори очите пред извършеното над мен безобразие и беззаконие?
А вие, драги правдолюбиви граждани, ще продължите ли все така безучастно да гледате на ставащото, щото, нека да не се кривим душите, ако вие навремето бяхте реагирали по-иначе, мутро-гербоваците нямаше да дръзнат да направят с мен това, което направиха, нали така?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
То ако ви върнат при децата тогава ще "реагирали по-иначе". Нямате място в държавно училище.
ОтговорИзтриванеNedelin, ти видя ли какъв гаден въпрос зададох на народеца? Ти искаш ли да се върнеш в училище? https://crl-humanus.blogspot.com/2021/06/blog-post.html
ОтговорИзтриванеНе знам дали сърцето ми ще издържи на напрежението.
ОтговорИзтриванеNedelin
То и моето е съмнително дали ще издържи, но ако извоюваме връщането си, ще се върнем, що постоим няколко дена и след това тържествено ще се откажем, с оглед сърцата ни да издържат... (То ми се чини, че сърцата ни повече страдат и се натоварват кагото сме извън училището, отколкото когато сме в него...)
ОтговорИзтриванеДо другарката анонимна оплювачка, написала ето какво:
ОтговорИзтриванеАнонимен каза...
То ако ви върнат при децата тогава ще "реагирали по-иначе". Нямате място в държавно училище.
Другарко, 32 години съм бил учител, знаете ли как се реагирали през всичките тия години и децата, и родителите им? Само на мутро-гербоваците май не успях да угодя, защо ли, как мислите по тоз въпрос ма, другарко?! И защо немам място в държавно училище ма, другарко, бихте ли се пояснила?