Защо Русия крие архивите си от епохата на комунизма?

ТЕЗИ АРХИВИ ЩЕ УНИЩОЖАТ РУСИЯ

В Русия до ден днешен  много aрхивни документи са засекретени, защото се счита, че тяхното отваряне ще навреди на държавните интереси. Това се разбира, когато се говори за събития дори от преди 70-години; като при това има още останали живи участници в тези събития. Но защо са засекретени архивите от революцията през 1917 година? Все още остават недостъпни за изследователите много документи отнасящи се до действията на висшите органи на държавната власт  на СССР от 30-те и 80-те години, особено от периода на Втората световна война. До 2044 година са засекретени архивите на НКВД  касаещи Големия терор  през 1930-те години, като истината за тези трагични времена  ще може да бъде разкрита, в най-добрия случай, от децата на днешните изследователи. Но може би не е точно така. Единствената причина  поради която официална Русия не разрешава да се разсекретят архивите, това е  дълбокия страх, но не от Запада,  а от собствения си народ. Защото ако руснаците узнаят цялата истина, то Русия каквато е сега, ще стане на прах. Разсекретените архиви просто ще я унищожат. Какво толкова има в съветското минало, което може да унищожи сегашната Руска държава, ако бъде извадено на бял свят? 

Кремъл едва ли някога ще разкрие напълно деянията си през периода от зараждането на съветската държава, а именно относно: 
- организацията и провеждането на масовия червен терор през годините на гражданската война; 
- произхода на паричните средства на болшевишката партия  по време на революцията; 
- тайните преговори на съветското ръководство с Кайзерова Германия, Антантата и задграничните финансови кръгове; 
- скритите причини на Бресткия мир и ролята на отделните лица в неговото сключване;
- сътрудничеството на болшевиките с пан-ислямистите  във връзка с „революционизирането“ на Изтока; 
- използването на военнопленници и военни съветници от Германия и Австро-Унгария за изграждането на руската армия; 
- ролята на института на заложниците  в принуждаването на „специалисти“ да работят за съветската власт; 
- тоталния геноцид на „буржоазията“ в Петроград през 1918 година; 
- потушаването на народните въстания през периода 1918 – 1921 година;
- организацията на голодомора в Поволжието през 1921-1922 година, където особено изпъква геноцида срещу казачеството; 

Така също е неизвестна съдбата на няколко национални малцинства – например на историците не е известно къде са се дянали, след гражданската война, половин милион китайци  пребивавали тогава в Русия; 

До ден днешен, единствено от местни архиви и косвени публикации може да се съди за мащабите на съпротивата срещу колективизацията, в която са били задействани  части от редовната Червена армия, в това число авиация и химически поделения.  

Едва частично е разкрит мащаба на военното сътрудничество  на РККА и германския райхсвер през период от 1922 до 1935 година. 

 

Неизвестен също е мащаба на разпродажбата в чужбина  от съветското правителство на културните ценности от конфискуваните по време на революцията частни колекции и  от фондовете на държавните музеи.  

Едва ли някога в Русия ще бъдат разкрити всички документи касаещо възникването на масовия глад в Украйна и Казахстан, които най-много са пострадали от колективизацията. 

Що се отнася до Втората световна война, явна вреда на държавата може да нанесе разсекретяването на плановете за нападателна война срещу Германия, за разделянето на света на сфери на влияние и отношенията към съседните държави. Историците дори подозират че е поставено табу и на публикациите с истинските данни за човешките загуби на СССР във Втората световна война. 

От историците в Русия се крият записките, информацията, съобщенията, телеграмите, шифрограмите и преписките на Сталин и възглавявания от него Наркомат на отбраната през годините на войната. 

Очевидно е също така, че ако действително и имало заповед на Сталин за изселването в един ден на всички инвалиди от големите градове, то документите свидетелстващи за това никога няма да бъдат огласени в Русия. 

Да продължим по-нататък. Печата за секретност остава неизменно да лежи върху съветските  планове на СССР за война със САЩ  след 1945 година, както и на  много документи касаещи външната политика през дадения период. Колкото повече се приближаваме до нашите времена, толкова повече тези документи засягат интересите на управляващите елити не само в Русия, но и в страните, които се считат за стратегически партньори на Руската федерация  от „третия свят“. Материалите на спецслужбите от този период, вероятно, и до ден днешен не са загубили актуалност, дори в лично отношение. Военните планове от късния СССР вероятно също не са претърпели големи изменения. Едва ли някога руските граждани ще узнаят за истинските размери на безвъзмездната помощ на СССР за развиващите се страни. И пак, разбира се, ние никога в обозримо бъдеще няма да узнаем пълната истина за войната в Афганистан. Отделно следва да кажем за медицинско-биологическите експерименти   върху живи хора, които са се провеждали в СССР. Но това е една друга специална тема.

Няма обаче нищо вечно под слънцето. Затова не трябва никога да се казва, че това или онова от миналото няма никога да стане достояние сега или в бъдещо време. Например, някакви важни документи от съветския период, които са засекретени в РФ,   може все пак да са се съхранили в архивите на бившите съюзни републики, които са засекретени в РФ,    но сега бидейки независими държави, могат да ги публикуват. Освен това, напълно известно е, че например във фундаменталната библиотека на университета в Торонто лежи с открит достъп пълния опис на московския сталински фонд. Главното е, че залепените в Москва страници с гриф „секретно“ са оживели, неизвестно как. Така че в някои случаи  това което е засекретено в столицата на Русия  може да бъде напълно открито за запознатия с някои условности на Конгресната библиотека. За съжаление обаче, това се отнася само за някои части от материалите. Основния масив от важни секретни документи лежи заключен в тайните  хранилища на Русия.

Русия обаче не е вечна. Много от зрителите преживели събитията свидетелстват за тях и даже са  били преки участници..

 

Но все пак има едни документи, които никога няма да бъдат разсекретени. Това са онези документи, които са били унищожени без следа. По много свидетелства се съди, че секретната комисия на ЦК на КПСС по разследване на незаконните репресии, създадена от Никита Хрушчов след конгреса през 1956 година, е унищожила по негова заповед не малко документи в които личала личната роля на Хрушчов в организирането на тези репресии. Ако няма съхранени копия на тези документи, то очевидно е, че много факти от Големия Терор на Сталин  няма да бъдат узнати от човечеството. Писано беше и за това, че  в края на живота на Сталин били унищожени всички картони на подлежащите на военна служба лица преди войната и след нея. Това било направено с цел да се скрият истинските цифри за човешките загуби по време на войната. 

По-старите хора помнят как Горбачев  преди самия разпад на СССР, когато гласността беше в самия си разгар, упорито отричаше съществуването на секретно приложение към пакта „Молотов – Рибентроп“, както  и документи за разстрела на полските офицери в Катинск. Те обаче са били в архива и Горбачев  прекрасно е знаел за тяхното съществуване. И мълчеше.  Нищо учудващо,  той е беше генерален секретар на КПСС, след това президент на СССР. Цялата негова легитимност се е държала върху отричането на престъпленията на незаконния болшевишки режим. Сегашните власти не искат да откриват архивите поради същата тази причина. За тях е неудобна истината за съюзничеството на СССР с Третия райх, за щурма на Брестката крепост, за съветско-нацисткия парад  и още много много други позорни факти , върху които  е изградена съвременната идеология и държавност  на Руската федерация. Ако всички архиви бъдат отворени, от Победобесието няма да остане и следа. Ще се окаже, че Сталин в действителност  е бил още по-голям фашист от Хитлер и Мусолини, а Ленин - един потрошител с чужди пари на една цяла държава. Не стига това, но ако се разсекретят сегашните архивни материали, ще  се изясни, че хунтата и нео-нацистите седят не в Киев, а в центъра на Москва и, че руските плановете за заграбването на левобережна Украйна съществуват вече повече от 20 години. В света няма такава подобна държава, която да е изградена върху толкова много тотални и безсрамни лъжи, с помощта на които се оправдава всяка чудовищна жестокост и подло вероломство. Най-охраняваната тайна в Русия  - това е нейната история. Открийте гореспоменатите архиви и от Русия няма да остане и следа. 

 

((Преведе от руски: Николай Гавазов)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.