Защо Цар Симеон Втори е посещавал Съветския съюз? (3-та част)

Отношенията между Н.В. и Съветския Съюз (като държава) са били всъщност взаимоотношения между него и КГБ. Абсолютно нито един друг вариант не съществува!

Изключително интересно е началото на тези взаимоотношения и особено запознанството. Не съществуват много варианти за запознанство. Принципно начините са два - или Н.В.Цар Симеон е проявил инициатива, или Съветския Съюз, по-точно КГБ. Ако се допусне че е първия вариант, това е много по-малко вероятно, защото съветските служители и техните началници в Москва ще бъдат изключително изненандани и не биха могли да реагират адекватно и бързо, все пак Цар Симеон не е кой да е, а монарх в изгнание и в тесни контакти със всички монархически кръгове и династии в Европа и света. Анализаторите в КГБ задължително ще изпаднат в режим на силно съмнение, такъв случай е напълно непознат в историята на Съветския Съюз. Ще допуснат съвсем обективно, че е налице някаква сериозна провокация от страна на тези кръгове или на техните държави и власти. Би последвало изключително дълго и задълбочено изследване на причините, довели Н.В. до решение за контакт с КГБ. А самия той прекрасно е знаел, че ако прояви каквато и да е инициатива за запознанство задължително ще бъде обслужен от служители на КГБ. Отделно от това той трябва да покаже на тях някакви изключителни причини за контакт, от които полза ще имат и Царя, и Съветския Съюз. Контакт с други цели е недопустим. Задължително съветските служители от отдела за България са се запознали с досието на Цар Симеон, което се е водило в българската Държавна сигурност.

Втория вариант е много по-приемлив, инициатор за запознанството да идва от самия Съветски Съюз, всъщност от КГБ. Преди да се стигне до разработка и планиране на запознанството, то задължително трябва да бъде санкционирано от най-високо място в съветската държава. Да се допусне че за това е било нужно одобрение на ниво Председател на КГБ е несериозно. Става въпрос за контакт с лице, което е с изключителен статус и авторитет на Запад, при това Цар в изгнание, който е бил познат във всички западни държави плюс САЩ. Елементарната логика и познаване на съветските държавни структури и тяхната политика задължително би посочила някоя възможно най-високопоставена институция. Съвсем приемливо е да се допусне че се е стигнало до ниво ЦК и Политбюро на КПСС и дори Генерален секретар на КПСС. Никой под него не би рискувал да даде одобрение за провеждане на подобно запознанство и бъдещо сътрудничество. Налага се съвсем справедливия извод, че самата съветска държава се е нуждаела от сътрудничество с Н.В. и реализирането на задачи с Негова помощ. Запознаване с информационна и друга цел е недопустимо или малко вероятно.

Втория момент е начин и място на запознаване. Ако се приеме първия вариант, че именно Н.В. е проявил желание за запознанство, едва ли би го направил на територията на Испания. Съветското посолство е било в постоянен режим на наблюдение, особено в този тежък период.

Запознанството задължително е станало в друга държава или при изключително силен режим на конспиративност - какъвто е бил невъзможен за реализация от страна на Царя и неговите служители.

Същата логика е напълно валидна ако служители на КГБ са се опитали да влязат в контакт на испанска територия. Остава най-приемливия вариант запознанството да е станало извън Испания и при изключителна степен на сигурност от страна на екипа на КГБ. Най-вероятно първия контакт да е станал и извън Европа. Или в европейска държава, в която режима за следене на съветски граждани и дипломати е силно занижен. Как точно е реализирана тази операция най-вероятно никой никога няма да узнае. Но така или иначе налице е било начало на взаимоотношенията.

Срещата и последвалите срещи са били в пълна конспиративност и от двете страни. Допустимо е да се предположи, че Цар Симеон не е ползвал свое доверено лице в тази конспирация защото е рискувал да не изтече информация.

Изградена е била система за контакт като най-вероятно е имало и тайници или осигурени локации(квартири) за срещи.
Н.В. навярно е бил силно заинтересуван от предложенията на КГБ защото не е докладвал на нито една служба за сигурност в Испания или друга държава на Запад. Напълно логично е сътрудничеството да е продължило няколко години преди първото посещение на Н.В. в Съветския Съюз. По изтекла информация смята се че началото на взаимоотношенията са били в перидоа 1967-1969 г. За да се стигне до тази гостоприемност от страна на съветските органи и Царя да посети Съветския Съюз задължително двете страни са останали доволни от изпълнението на операциите, които са му поставяни от служителите на КГБ. С езика на публиката двете страни са си помагали взаимно и са имали взаимен интерес. И задължително е съществувала финансова страна в това сътрудничество. Казано и по трети начин, Н.В.е помогнал на Съветския Съюз, а той му се е отблагодарил напълно адекватно.

Какви задачи биха могли да са реализирани? Никой не знае освен самия Цар Симеон. Но задължително са били от държавно значение за Съветския Съюз. По отношение на оперативния статус на личността на Н.В., той задължително е счетен като агент на КГБ. Друг статус е невъзможен. Просто Царя е бил “доверено лице” на КГБ.

Налага се логичния извод, че Българския Цар Симеон Втори и Съветския Съюз са били в много добри взаимоотношения. Отношението на Н.В. към Съветския Съюз е показателно - въпреки че той не съществува вече, Царя изразява силна вежливост, лоялност и дори и топлина към него. Това поведение се пренася и към наследника му Русия.

Налага се изключително важния въпрос към случая, а именно: кой е знаел за контактите между Цар Симеон и КГБ?

1. Обкръжението на Царя и Двореца в Мадрид - едва ли.
2. Монархическите кръгове - едва ли.
3. Преса, радио и телевизия - едва ли.
4. Българската емиграция - едва ли.
5. Сестрата на Царя Княгиня Мария-Луиза задължително е знаела.
6. Монархическите кръгове в света - едва ли.


Какво още би могло да бъде казано по този легендарен и възможно най-загадъчен случай (казус) в историята на България, Европа и света?

След период от половин век когато Цар Симеон влиза в контакт със служители от КГБ, той продължава да го крие. Ако е имало само посещение в Съветския Съюз, Н.В. не би имал абсолютно никакви причини да сподели с публиката впечателенията си от него, както и фотографии от посетените туристически забележителности, подаръци, сувенири и др. Напълно е невъзможно Цар да посети Съветския Съюз и да не е имал среща с някого. Но явно не е било само посещение, а е имало изключително сериозно сътрудничество между него и съветски представители. Точно това е единствената причина за неговата хронична дискректност. Посещението (посещенията) са имали и службна страна.

Самия Цар Симеон прекрасно е знаел, че нито един цар или крал или император не е посещавал Съветския Съюз до смъртта му в края на декември 1991 г. До този момент няма човек, който да е бил познат на Царя и да е знаел за това посещение, следователно той е криел този факт от всички. А обективно погледнато такова посещение е уникално, неповторимо и необяснимо… То дори има и екзотична съставна - Цар и Царица в Съветския Съюз… феноменално! Н.В. не споделя това посещение нито с британската Кралица, нито с японския Император, нито с който и да е монарх в света. Те биха останали силно впечатлени, дори изумени. Може пък някой да се е впечатлил и да е проявил интерес и той да посети Съветския Съюз или дори заедно с него при следващото посещение...

(Следва)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.