Как другарите-комунисти изритаха философията и философите от университетите?

(ПРЯК ЛИНК КЪМ ТЕЗИ ИЗОБРАЖЕНИЯ)

Това е петиция от края на 1989 г., касаеща преподаването на философия в ПУ и в университетите в България (намерих я в архива си тия дни).

СПРАВКА: Когато трябваше да отпадне задължителното изучаване на идеологическите предмети от студентите (всички студенти, от всички университети и специалности, до 10 ноември 1989 г. учеха в 1-ви курс "История на БКП", във 2-ри курс - "Политическа икономия на капитализма и социализма", в 3-ти курс - "Марксистко-ленинска философия" или т.н. "Диалектически и исторически материализъм", 4-ти курс - предмета "Научен комунизъм"!), възникна въпроса: а дали все пак студентите трябва да продължат да изучават поне философията, но на една съвършено различна, плуралистична, демократична основа? Т.е. появи се прастария въпрос: като изхвърляме мръсната вода от коритото, дали няма да изхвърлим с нея и детето? Е, водиха се епични спорове, накрая стана така, че "академичната автономия" на нашите университети беше разбрана по чисто нашенски, роден, български начин: факултетите биха шута на философите с оглед да завладеят за себе си техните часове: да не са луди да дават часове ня някакви си там "натрапници", каквито са философите, та да им подяждат хляба ли? И тъй, след известно време ще се стигне до другата крайност, ще се стигне дотам в българските университети, в името на "демокрацията", нито една специалност (а това са бъдещите учители на младежта, учителите в българските училища!) да не учи повече философия, тъй де, майната му на качественото образование, майната му на способността за автентично мислене, важното е ний, дето сме мнозинство, дето сме на власт (във факултетите!) да си добруваме, да паразитираме колкото може повече! (Сега в родните университети учат философия само тези, които учат специалността "философия"!) Та така. В ония далечни времена сме се борили за нещо друго, за нещо истинско, разумно и добро, но то не е станало. Моя милост от 1985 до 1991 г. преподаваше философия в ПУ, в декември 1991 г. другарите във факултетния съвет на Педагогическия факултет (към който се числяха философите) с най-висше удоволствие би шута само на мен, изритаха ме като мръсно коте; а пък след няколко месеца правителството на СДС, първото демократично правителство на Ф.Димитров ще закрие тия катедри, което обаче няма да попречи на неуморните другари-комунисти да си организират по нашенски проведени "конкурси", които да бъдат спечелени от неколцина "наши другари" - които още се мотаят из коридорите на ПУ, с оглед да паразитират колкото могат...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.