Защо у нас няма свобода на словото - или как мутро-гербоваците затварят устата на неудобните във Фейсбук?

... Зукербърг може и да иска, но на Борисов не му стиска „хората да говорят открито за проблеми, които имат значение за тях“. И мобилизира орди от тролове, които докладват всеки неудобен пост и всяко компрометиращо ги споделяне на чужди постове. А за бившите управляващи, гръмовно провалили се във всичко, до което се докоснаха през последните 12 години, това означава, че се докладва всичко. И тъй като докладите „се предават“ на алгоритми и се „оценяват“ от ботове, доносничеството на герберските тролове е гарантирано успешно.

А доколкото знам – и законодателно гарантирано. По време на управлението на Борисов Фейсбук даде на ДАНС администраторски права, за да „се бори с опасни лица и организации". За една авторитарна власт всички, които задават разумни въпроси, рано или късно се превърщат в „опасни лица“. Не бих се учудил и ако някой гарантирано анонимен администратор на Фейсбук (за България той бил в Сърбия, твърдят запознати), прави подобни „услуги“ срещу заплащане под масата. А пък ако това се случва, съм повече от сигурен, че заплащането идва от мафиотски структури, и че герберските толове са филиал на тролски организации на руските специални служби.

Фейсбук цензурира съдържание по политически причини, и то в нарушение на собствените си стандарти. Трябва не да мълчим, а да говорим за това. Но преди това трябва честно да си отговорим: искаме ли свобода на словото и готови ли сме да воюваме за нея?

Отговорът за много българи е: не. Не я искат в Правец, Банкя Учин дол и Тутракан, но не я иска и парвенюшкият кръг, самопровъзгласил се за елит, в София. Не я искат и много „млади, красиви, и предполага се - умни журналист(к)и“, които Буци преди няколко месеца метафорично нарече “мисирки“.

Защо? Никоя от изброените групи няма ценности. Не знае или по-скоро – не иска да знае, какво е добро или зло, какво й доставя радост или болка, какво обича и какво мрази, какво желае или от какво се бои. И тъй като тези групи обичат да опростяват („Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме!“), ще опростя и аз. Ценностите са ноти. А ако има ноти, няма банкноти...

Днес, на 4 юли, националният празник на САЩ, ми се струва особено уместно да припомня на един американец и много успешен капиталист, че най-голямата човешка ценност е Свободата, и че неин израз са нашите индивидуални права. Ако не осъзнаваме Свободата като ценност, няма да ценим и индивидуалните си права. Капитализмът се гради върху тях.

Като част от Свободата, свободата на словото е фундаментална ценност. Затова Първата поправка на американската конституция забранява на когото и да било по какъвто и да е повод да я ограничава.

Свободата на словото е единствената ни защита срещу репресии. Ако мълчим, тя ще ни бъде окончателно отнета. „Законно“.

Както обаче е казал преди три века авторът на Декларацията на независимостта и Баща-основател на Съединените щати Томас Джеферсън: „Това, което е законно за правителството, но незаконно за гражданите, е тирания".

Честит празник, свободни хора!

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Моя милост вече 15 дни няма право да каже каквото и да било във Фейсбук. Опраскаха ме 15 дни преди изборите за 30 дни - и 15 дни след изборите ще съм принуден да мълча. Сега схващате ли защо ме опраскаха?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.