Как вездесъщата и неуморна родна бездуховност успя да убие не само родените, но дори и неродените мои книги?!

Под публикацията със заглавие Какво значи да си философ? започна диалог, в който, чени ми се, бяха поставени интересни въпроси; ето какво си казахме със сънародник, живеещ в Германия, с който често обсъждаме какви ли не въпроси: 

Спартак каза: Тази мисъл на Сократ показва, че още в миналото са знаели, че не материалното и плътската любов (ерос) дават най-голяма и възвишена наслада, а себеотдаването (агапе) и братската любов (филиа). Дали това е наистина така и какво означава, може всеки да се увери от собствения си житейски опит. 

П.С. Интересно, че няма българска страница в уикипедия за агапе, може и да не сме осъзнавали важнпстта на тази висша форма на любов. 

Ангел Грънчаров каза: Има Афродита Урания, има и Афродита Пандемос, "Афродита за всички хора". :-) Интересно е как възприемате пък това? :-) От гледна точка на възгледите Ви срещу... :-) 

Спартак каза: Г-н Грънчаров, напишете една книга или есе моля Ви за Любовта във всичките и прояви или за Изворите на Любовта или за философията на любовта, ако все още нямате такава. Готов съм да подкрепя такъв труд, защото съм сигурен темите вълнуват интересуващите се от философия и дори обществото, не се шегувам. Ако не книга, поне засягайте по-често темите за Любовта в блога си. Има и много неразбиране според мен, какво е това Любов в най-философския и дълбок смисъл. Книжката Ви Еротика и свобода само задава въпросите. Но аз ли да напиша книга за Любовта? По-скоро философско есе мога да напиша. Имам и достъп до съвременните германски и американски философи, които пишат и говорят по темата, които може да се цитират. 

Очевидно е също, че парите и любовта са двете неща, които ни разоряват душевно в живота, в отделни случаи най-редовно, а всеки втори брак завършва с развод (в Холивуд над 90%), явно не ги владеем или разбираме тези работи. А и в училище не ни учат как да ги управляваме. 

От Вашата лична история, сам споделяте, че освен работата сега и любовта (жената) Ви създавали някакви "кахъри", ами ето Вие сте пример. Само че не единствен, а почти всеки е май така. Но все пак задавате въпроса за това "какво значи да си философ", тоест човек обичащ мъдростта и мисълта. Но разбира ли слушателя или читателя, що е то любов най-напред. И след това да се разбере, каква е тази "филиа" към мъдростта. И дали може да е вкусна храна за човешката личност и душа, като една друга вкусна филия с мед и масло :-) 

Спартак каза: За Афродита Урания не знам, освен за митовете около раждането на Афродита и ролята на Афродита в спора около ябълката на раздора и началото на Троянската война. Но напоследък обърнах внимание на следната скултура Целувката на Амур и Психея, където той я съживява. Възможно ли е любовта да ни дава живот и здраве? Възможно ли е да се само-лекуваме, ако вярваме в Любовта, като например Христовата любов? 

Анонимен каза: 90-те бяха хипер мизерия, придобиването на видео беше някаква стойностна покупка. Само такива като теб се радват на тези мрачни времена. 

Ангел Грънчаров каза: Господин Спартак, това виждал ли сте го? То е поредица ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА, кажи-речи си е книга. Още трябва да се поработи по нея, за да стане достойна за издаване. Ще ми е интересно да разбера как възприемате тази поредица от текстове. Май имаме доста близки интереси във философията, както ми се чини... 

А тази моя книжка (ЗА БЕЗСЪЗНАТЕЛНОТО) виждал ли сте? 

И още една: Сексуалната революция и душите на младите 

Ами тази: РОБИ НА ГРЕХА 

И още една малка книжка: Какво означава да си мъж? 

Това са брошурки. Писах ги преди време от една библиотека за младите. Отгоре можете да видите и други такива популярни книжки, които съм писал и издавал в малък тираж. 

После мутрите му опраскаха и изгониха от образованието, аз години наред трябваше да ходя по съдилища и така те прекратиха тази моя народополезна дейност... така правят мутро-калинките... доста са вредни... 

Спартак каза: Много хубави текстове, г-н Грънчаров. Зачетох се дълго. Извинете, мисля че Ви подцених за философията на любовта. Очевидно имате много насъбрани и качествени текстове да издадете и книга. Успех! Поръчвам си една още сега :-) 

Ангел Грънчаров каза: Г-н Спартак, тази моя книга за любовта (заглавието отдавна съм решил да бъде "Философия на любовта") я пиша цял живот. Там е работата, че от години нямам нужното време и спокойствие да седна и отдаден изцяло на благодатната тема, да я напиша така, както цялата ми душа го иска. Причината е проста: всекидневно съм зает с грижата да осигурявам хляба на семейството си. (Примерно вчера, между другото, освен че работих на градината или ранчото, където отглеждам зеленчуци, няколко часа косих тревата около един блок, с оглед да изкарам някой лев, щото с минималната заплата, която изкарвам като пазач, с безработната ми съпруга не можем да оцелеем след като си платим сметките!) 

Та така, тази книга за любовта ще си остане ненаписана - недовършена. А и по блога, всекидневно поддържан, имам доста работа. 

Чувал съм, че в други страни значително по-малко активни блогъри от мен печелят така добре, че могат да живеят без да са принудени да работят нищо друго, но ето, това у нас при мен специално се оказа невъзможно. (Махнаха ми дори и рекламите в блога, от тях печелех за година-две по 100 евро, пълна мизерия, то е щото нашенецът, като чете нечий блог, гледа да не би, сакън, да натисне рекламата, щот, сакън, да не стане така да подпомогне автора с някакви си там 10-тина евро-цента!) 

Аз никога също така не съм призовал за дарения за да оцелява блога (чувам, че други "влогъри" и блогъри правят това всеки път без никакви скрупули!), постъпвам така, щото смятам, че изпросеното дарение не е дарение, истинското дарение е човек сам да се сети и да си рече: като чета този блог, авторът му всеки ден полага някакъв труд, пише, дали не е редно да му се отблагодаря малко с някакво дарение? Да, ама се оказва, че у Нашенско са същинска рядкост хората, които се сещат да сторят такава добрина. (Виж, да те похулят и оплюят се сещат, ох, как се сещат, и не само това, ами всеки ден усърдно се трудят по този начин!) 

Аз примерно смятам, че ето сега всички ония, които като Вас искат да имат книга за любовта или философия на любовта, написана от мен, биха могли да инициират една дарителска кампания сред българите, четящи блога ми (около 1000 човека средно дневно влизат в блога ми!), та с тия евентуални средства аз да мога да изляза поне няколко месеца в неплатен отпуск, да се освободя напълно от глупави ангажименти по оцеляването и да се отдам на писане на тази толкова трудно раждаща се книга. Но това едва ли ще стане де, ако стане, ще бъде нещо като чудо. 

Та тия, които ме изритаха от образованието, всъщност постигжнаха главната си цел: да ми попречат да пиша истински, така, както искам и мога. Те всъщност успяха да убият няколко може би най-стойностни мои книги, които иначе щях да съм написал - ако имах всекидневния контакт с младите хора (общуването с тях неимоверно ме стимулира в творческо отношение!). 

Те успяха да убият даже и неродените ми книги, което е голямо постижение, хвала на злия и завистлив и БЕЗДУХОВЕН български гений, способен на тоз чутовен подвиг! (Това, че българският гений е завистта съм го измислил не аз!) 

Та така. Тези същите успяха да убият още неродени български деца, те убиха и неродените още книги от автори като мен. Успяват да вредят най-ефективно. Като никой друг. 

Между другото съм си мислил, че моята най-голяма грешка е, че някъде към 2000-та година, когато станах много активен в интернет, не станах блогър, пишещ на руски език, т.е. голяма грешка е, че имах такава идея, но я изоставих. Трябваше да емигрирам, пък макар и духовно само, в Русия, да, трябваше да почна да пиша на руски. И тогава може би щях да постигна много повече. 

Защото руснаците, за разлика от българите, имат интелигенция, която не е завистлива, има много хора, които четат книги, а у нас вече комай никой не чете. 

Да, трябваше да напиша книгите си на руски, тогава те щяха да имат друга участ, а не както сега, да стоят непипнати от ръка на читател в изби и складове: моите книги имат честта да не стигат до лавиците на книжарниците, забранено е това специално за моите книги, те стоят арестувани в складове и книжни борси и там са на вниманието само на... мишките. 

Но това е другата моя мъка, която ме убива. Убиха и родените, и неродените ми деца, моите деца са книгите ми, проклети да са!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.