Как, вместо да ме убият, слугините на тираничната образУвателна система ми подариха нов живот?

"Две неща ни изпълват с все по-нарастващо удивление и възхищение, толкова повече, колкото повече размишляваме за тях: звездното небе над мен и моралния закон в мен." (Имануел Кант) 

Тази безсънна нощ (на работа съм) ми се откри следната истина: от гледна точка на казаното от великия Кант излиза, че професията на нощен пазач (с която ми се наложи да се прехранвам след опраскването, уволнението и изритването ми от училище по най-грозен начин от властващите в образованието мутро-комунисто-гербовашки калинки) е най-добрата за занимания с философия! Защо ли? 

Ами ето: по цяла нощ когато съм на работа пред мен е бездънното небе с безброя звезди - има ли по-възвишаваща духа на философа картина за съзерцание? Освен това през нощта е тихо и човек може с огромно наслаждение да се отдаде на размисли за човека, за живота, за свободата, сиреч за моралния закон, второто според Кант нещо, което ни изпълва с тъй безценното удивление и възхищение! От тази гледна точка като ме изритаха, уволниха и остракираха от образователната система на тъй приказната страна Мутроландия, въпросните властващи мутро-комунисто-гербовашки калинки без да се усетят ми направиха невероятно голямо добро! Боже мили, а дали изобщо вече могат да се усетят що направиха?! 

Подариха ми толкова много нощи, благодатни за размишления и възторзи от нощното небе, т.е. така импулсираха моя дух, че ето, аз всяка сутрин съм преизпълнен с идеи, коя от коя по-вълнуващи; и се чудя за коя по-напред да ви разкажа! А това е невероятна благодат: душата ти, благодарение на непрогледната нощ, да е озарена от светлината на толкова много идеи, родили се в пределите на не по-малко вдъхновяващия от звездното небе вътрешен, наш, човешки и душевно-духовен свят! 

И още нещо има, което искам да добавя: когато ме изгониха и то за втори път от работа, аз почнах протести и пр., тогава именно инспекторката по философия, която, естествено, изигра решаващата роля за изгонването ми, при една моя среща с нея по време на протеста има наглостта да ми заяви следното: 

"Защо, Грънчаров, искаш толкова много да се върнеш в училище? Ами бъди като Сократ, излез на улицата, на площада, т.е. на Агората, философствай си като Сократ там донасита - за какво изобщо ти е училището?"

Какво ще кажете, бива си я гаврата, нали така? Да де, ама пак без да се усети тя ми направи добро, ето, аз си философствам, аз пак си учителствам, но не в една класна стая пред броени ученици, а пред... всички ученици в България, а моята "класна стая" е не улицата или площада (макар и там понякога да излизам и да водя разговори с какви ли не хора!), но моето предаване по Пловдивската обществена телевизия, предаването, което в нейна чест нарекох "На Агората с философа Ангел Грънчаров", но най-вече моята "класна стая" е именно моят блог, е интернет, е фейсбук, ютюб - ето с какво велико благо ме дариха въпросните другарки като ме изритаха по толкова грозен начин от училище! 

Тъй че, така или иначе, съм им благодарен и тия дни ще отида лично да им го кажа, щото те заслужават моите думи на благодарност и моя поклон дори! Сполай на тия неуморни слугини на тираничната система на образУвание за свободата, която ми дадоха, към която ме подтикнаха, противно на намеренията си! (Щото те се надяваха, де факто, да ме убият, а пък ме дариха с нов живот - без да искат това!) Освен това ще ида да поговоря с въпросната другарка за да разбера и следното: дали пък нейната съвест все пак вече не е проговорила и дали тя след толкова години не е разбрала най-сетне какво е дръзнала да направи - като участва в тъй великолепното ми изритване от училището, в което съм работил толкова много години?!

Такива работи! Изводът какъв е? 

Пазете се, никога не правете глупости, никога не си позволявайте да се гаврите с който и да било човек! Щото доброто (човечността), истината, правото и свободата са най-велика сила; да, греховете спрямо тия Божествени по естеството си неща ни се връщат като бумеранг и ни... удрят право по главите! 

А блажени са само тези човеци, за които тия именно Божии неща са най-важното, заради което всъщност си и струва да живее човекът!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.