Ето какво казах на един млад човек, който се възмущава, че е толкова трудно кадърен човек да "пробие" у нас; написах му следното:
Във всички области на живота у нас има мафии. Включително и в областта на културата, изкуствата. Рисуване и пр. (Дори и в областта на философията, "академичния" живот и пр.) Затова за млад талантлив човек у нас комай е невъзможно да се изяви и най-вече да бъде оценен. Но ако все пак човек работи упорито и не си губи времето все нещо ще постигне, което ще бъде оценено ако не приживе, то поне когато умре.
(Примерно аз съм убеден, че след като умра книгите ми в един момент може да бъдат и оценени... пък и да не бъдат оценени, те ще си стоят в библиотеките и на мен ми стига това, че 50-100 години след моята смърт някой човек в библиотеката ще се зачете в някоя моя книга и ще изпита удоволствието, което аз съм изпитвал когато съм я писал. Да, това напълно ми стига: нима човек може да мечтае за нещо по-добро и по-голямо?)
А парите, славата и пр. са суета, те са нищо, те са прах, който след смъртта на днешните титуловани нашенски величия ще се разсее и от тях няма да остане нищо...
Как мислите, дали успокоих малко този човек или съвсем го обезнадеждих, казвайки му тази истина?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!