Дали ние, човеците, можем да се освободим от сексуално робство?

Искам да поставя един хубав казус, от който произлиза чудесен въпрос за дискусия: 

Моралистите-хомофоби твърдят, че само сексът между мъж и жена е допустим и "правилен", нали така? Добре, но по същата тази логика би трябвало да направим следващата стъпка и да приемем, че мъжете и жените правят секс не за друго, а за да... създават деца, сиреч, удоволствието би следвало да бъде изключено като основание за секса, щото то, така да се рече, е нещо "надприродно", изкуствено, неистинско, неморално и пр. Щом като, ако искаме да сме морални, би трябвало да се въздържаме да правим секс за удоволствие, а само за да правим деца, то на това основание какво пречи да заявим, че... "У нас секса нет!", както това вече направи преди доста време една руска труженичка на комунизма, една съветска другарка когато "лоша американка" я попита какво мислят руснаците за секса?!

Имайте търпение, скоро стигам до въпроса си. Но се налага да кажа преди това още нещичко, важно е. 

Тия дни на Роженските поляни ще бъде открит грамадният пилон, на който толкова много хора се радват. Гледката на този забоден в небето... фалос (гръцка дума, на латински е пенис, на български нема да го кажа!) им доставя някакво невероятно силно удоволствие, сравнимо със сексуалното. Защо ли е толкова силно туй удоволствие, на какво ли толкова се радват? 

Трето, когато човек привикне да се въздържа от секс, сексуалната енергия се натрупва, в много случаи тя е опасна, може да бъде крайно разрушителна (Путин на тази основа изпадна в такъв бяс, че нападна Украйна!), но при творческите натури тя може да бъде трансформирана и насочена в друга посока, може да се изразходва под друга форма - и това се нарича сублимация. Такъв човек, примерно, създава гениално произведение на литературата, философията, изкуството, религията, духовността изобщо. Такива хора има, но те са рядкост, огромната част от хората изглежда нямат творчески заложби и не са способни да сублимират - да творят. Макар че всеки би могъл да постигне нещо повече ако успее да ограничи и да надмогне донякъде лакомията за удоволствия, сред които сексуалното, разбира се, е най-силно и по тази причина е и най-желано. (Отдадеността на удоволствията, предимно и най-вече сексуални, се нарича хедонизъм!) 

И ето сега въпроса ми, който може да се формулира, примерно, така: 

Какво ще стане с човечеството ако то успее да победи разврата, т.е. ако възпре тъй масово разпространения хедонизъм? 

(Т.е. ако хората се откажат от удоволствието от секса, който да се допуска само и единствено - !!! - за създаването на деца; тогава, прочее, моралистите най-накрая ще постигнат своята цел и, да се надяваме, ще мирясат най-после!) 

Тази огромна енергия, която човеците изразходват без особена полза в гонитбата на сексуални удоволствия или, иначе казано, за разврат (и с това човечеството свързва тъй нареченото щастие!), ако бъде овладяна и пренасочена за други, значително по-добри цели, дали няма да доведе до коренна промяна в живота на индивидите и народите, до невиждани постижения, до духовен разцвет, който сега не можем дори да си представим? 

Навремето аскети (точно аскетизъм е силата на духа, която успява да победи желанията на тялото, да счупи оковите, в които е окована душата!), избягали от света примерно в манастирите, са постигали онази автентична и чисто духовна свобода, която е довеждала до тъй рядко срещащия се аристократизъм на духа, породил толкова велики постижения във всички сфери; гениални творци, композитори, архитекти, писатели, философи са създали ненадминати културни творения във всички области на живота тъкмо защото благодарение на сублимацията не са прахосвали без особен смисъл енергията си - както правят всички ония, които, оказва се, в крайна сметка не са нищо друго освен роби на своя... полов орган! 

И ето още един друг начин на поставяне на все същия въпрос, който формулирах по-горе: 

Какво очаква човека и човечеството ако успеем да постигнем истинска свобода, надмогвайки тиранията на своята сексуалност, която, да признаем, ни е превърнала в жалки роби на своите полови органи? 

Дали тогава няма да стане страшно, щото сексът, така или иначе, разтоварва напрежението, изразходвайки без особен смисъл въпросната сексуална енергия, която обаче иначе може да бъде много разрушителна (в крайна сметка се оказва, че повечето, да не кажа всичките престъпления са сексуално мотивирани или обусловени!)? 

Злобата, раздираща душите на толкова много хора, нима не се дължи на неумение да изразходваш същата тази сексуална енергия било чрез секс, била някак иначе, по-съзидателно или градивно? Зли диктатори като Хитлер, Сталин, Мао, Путин, които, понеже са крайно нещастни и жалки в сексуално отношение, тогава дали вече просто няма да ги има, да са просто невъзможни - знае ли се? 

Дали повечето хора, сега пребиваващи в кошмарна (ала несъзнавана!) простотия, тогава няма да намерят най-сетне някакъв значително по-смислен начин на съществуване? 

Ако намерим у себе си духовна сила да победим склонността си към развратничене, т.е. лакомията си за сексуални удоволствия, то дали тогава няма наистина да настъпи цялостен развет на човечността и духовността? 

Благодарение на който за първи път да разберем истината на великата загадка, наречена живот? 

Още много други въпроси могат да се появят, непременно, убеден съм, ще се появят, ако опитаме да подемем предложената дискусия. Към която ви призовавам. Надявам се повечето ме разбрахте адекватно, правилно. 

Да си пожелаем приятна дискусия! Желаещите да се включат нека да изявят желанието си в коментарите, където и ще обявя мястото и времето, когато ще започнем самата дискусия. 

Хубав ден на всички!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.