Искате ли да си поговорим за нашта народна психопатология: лъжат, че обичат Левски и си татуират образа му връз космясалите си гърди, а се кланят на Путин, Радев и Копейкин?

Ето как животът ми поднася великолепен казус, по който ще направя и клипче, видеокоментар; във фейсбук тази заран намирам ето този постинг:

Румен Леонидов

Днес е рожденият ден на незаконното дете на Свободата Василъ Лъвский. Духът на Дякона страда за България... Този мъж гледа към нас и с погледа си ни пита: 

„Защо държите портрета ми по стените, защо ми издигнахте паметници из цяла България, когато тя не е нито свята, нито чиста република? Защо ме славите ден и нощ, защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми е отдавна мъртво? Защо не го продължихте?

И родината ми пак е буренясала нива, осеяна с плевели и тръни, които търпите и живеете сред тях. Търпите да живеете векове в мрак и безсрамие, свикнахте с този мрак и всеки, който случайно посветлее, вие го убивате в затъмнение... Мракът, в който повече от 30 години живеем е равен на 100 робство. В тази стара държава реката на предишните младежки протестите бе единствената Светлина.“

Остава ни да гнием в пустота още половин век, но и тогава едва ли колективният Апостол ще се състои. Едва ли духът на дякон Игнатий отново ще снизходи у нас. Късно ще осъзнаем, че сме несъзнателни люде, късно ще бъде за задружното ни вайкане, за масовите ни молбите за помилване, за горещите ни молитви и горки плачове.

Днес пред твоя изпитателен поглед можем само да сведем глави и с прехапани устни да ти отроним:

„Възвиси ни в себе си, брате Лъвский, дай ни сили да се извисим

до теб, брате светлий, брате мили!“

Амин.

--------------

Художник Пламен Вълчев

Препоръчва ми го горното ето кой:

Галя Лалева: Отдавна мисля, че няма по-предаван от него. Сигурно затова е наречен АПОСТОЛА... Леонидов го е казал великолепно за нас и него...

Няма как, решавам и аз да кажа нещичко, пиша ето този коментар:

Добре го е казал поетът, това е чудесен казус за обсъждане. Защо ли? Ами защото толкова много хора у нас, дето не се свенят да се наричат патриоти, които си татуират образа на Левски и Ботев на гърдите и гърбовете, са стигнали дотам, че мразят свободата, мразят демокрацията, мразят Европа, мразят Америка, мразят Украйна, мразят дори и Христос (нищо че лъжат, че го обичат, ах, колко много обичат да лъжат тия заблудени и извратени наши сънародници?!), представяте ли си, те по тази същата логика, като мразят свободата, мразят и този, когото наричаме АПОСТОЛ НА СВОБОДАТА?! И обичат същите тия нали знаете какво и кого? Не знаете ли? Ще ви кажа тогава аз кого обичат: обичат... Тодор Живков, обичат комунизъма, обичат СССР, обичат Сталин, обичат Русия, обичат Путин, обичат руснаците "наште братушки-освободители", обичат Костя Копейкин, обичат Волен Сидеров, обичат Карбовски, обичат Слави Учиндолский... да продължавам ли? 

Ето, за БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ПСИХОПАТОЛОГИЯ предлагам да си поговорим. 

А ето ви тук, за размисъл, едно есе, което съм писал преди доста години, заглавието му е Молим ти се, Апостоле, прости ни…, то е писмо до Левски, може да се прочете ето тук. 

Приятно четене и приятни размисли! Хубав ден!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.