Как да спрем масовото изпростяване?

В месинджър-групата на Философския дискусионен клуб отново и отново стана дума за експанзията на простотията, на оглупяването, което е наша постоянна тема; ние търсим ефективни начини да я противодействаме; ето откъс от нея, който може да стане добро начало на една по-широка дискусия:

Alexander: Какво е това масово изпростяване? Това ли е модерният бич от викториански тапети с арсен, часовниците с радий и живачните багрила? Изпитваме ли ренесанс на простотията? Кенсъл култура ?

Струва ми се, че дълго ще поседим в този етап от човешката ни история.

Отговорихте на Alexander: Прости хора е имало винаги, във всички епохи. Но в предишни времена те не са могли така лесно да изявяват публично простотията си. И са седели някъде в дупките си, на преден план са излизали умните, образованите. Сега благодарение на компютрите и Мрежата простите не само че се изявяват смело и навсякъде, но и добиха кураж, че са прави - щото са много. И почнаха да ни учат на своята просташка "култура", на своето идиотско "знание", те вече имат самочувствие да искат тяхната "истина" да стане не само общозадължителна, но и единствена. Те вече си имат звезди от ранга на таваришч прафесар Ива Хръйстав и дацент Вацев, в техният хор умилително пеят и Дачков, и Копейкин, и Киро Брейка, и кой ли не още. Те нас наричат простаци, а те били носители на истинската "култура", те са "патреоти" и прочие.

Затова битката на умните и простите е така ожесточена. Те няма как да се разберат, изходът е да ги осмеем, имайки духовно превъзходство. Най-страшно оръжие в битката с простотията е ИРОНИЯТА, направиш ли простака смешен и жалък (какъвто той си е!), ти го ликвидираш; а ако се мъчиш да го оборваш с аргументи, той не вдява и те залива с колосално количество злоба. Всеки що-годе смислен човек не трябва да мълчи, а да воюва за истината. И за доброто. Иначе простаците ще ни задушат. Ще излезе, че те са "нормалните", а ние сме "ненормалните". "Истината" на лъжата стане ли всеобща, човечеството окончателно обезумява и загива.

Но има нещо обнадеждаващо: духът не може да умре, той не умира, естеството на духовните неща е вечно и безсмъртно; истината не може да бъде задушена дори и с тоновете простотия, изсипани отгоре й с фадромите на неуморните войнствени легиони, съставени от глупаци и простаци. Пеевски, Копейкин и Боко никога нема да станат духовни водачи на нацията, а винаги ще са и прости, и нагли, и арогантни, и лъжливи - дори и до тях да застанат продажни академици и професори с очилца. Истината е така мощна ако се сблъска с цялата си сила с простотията, че ще я разпердушини завинаги, но проблема е там, че умните поради "висшата си култура" не щат да си мърсят ръцете и душите да се борят с въпросните затънали в мърсотия свине на войнствената простотия. Ние се гнусим от тях и се капсулираме за отбрана, а не сме настъпателни. Ако било Кирил Петков, било Асен Василев излезе на открит публичен дебат с Боко ще го направи така смешен, че Банкянскио бабаит ще стане пишман и ще зажали, че се е напъвал да бъде "политик".

Ето, и ние тук си "философстваме" в нашата изкуствена сфера на месинджър-групата, тук сме и смели, и умни, а се гнусим да отидем в тик-ток и там да почнем безпощадна битка с представящите се за "умни" простаци и недоучени "умници". Защо тия интелигентски разговори ги водим тук, в изолираната група за "избрани" (дето почти сме все "от наште"!), а не ги водим в публичните групи. Където само аз предимно се сражавам като някакъв побъркан "Дон Кихот", а умните, интелигентните, демократичните ме гледат и мълвят: "Остави го тоя Грънчаров, ето, станАл е като прасе, оцапал се е до уши с мръсотията на простотията, а ние сме белоснежно чистички и такива искаме и да си останем! Ний с простаци не разговаряме, Грънчаров, ний не щем да се цапаме!". Искате ли да престанем да философстваме в тази закрита за простаци изкуствена малобройна групичка и да излезем и в тик-ток, и в публичните групи на фейсбук - и да се пооцапаме малко?

Аз години наред се борех с мерзавците-оплювачи, завладели групата в моя защита (!!!), а вие (и такива като вас!) тогава страняхте от тия битки, гледайки сеира гордо, изпълнени с пренебрежение спрямо моята тъй очебийна лудост. Простотията не среща ли постоянен отпор почва да си втълпява, че е непобедима и вечно побеждаваща.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...