Дали пък нямаме нужда най-вече от... морална революция?

Разлиствайки файла на моя книга, писана преди години и неиздадена още (в хартия навремето я издадох за себе си само в... 4 екземпляра!), открих текст, писан преди повече от 10 години, който е интересно да се възприеме в контекста на настоящия момент; аз и друг път съм казвал, че в думите на философите по-издигнатите в духовно отношение, т.е. обичащите истината народи (които са и най-просперирали във всички други отношения!) се вслушват най-внимателно, но отдадените на бездуховността (на простотията и тарикатлъците!) народи като нашия изпитват пълно безразличие към техните предупреждения, поради което и съвсем заслужено тънат в безпросветеност, мизерия (не само душевна!), бедност, бесовщини и пр.; и тъй, ето, заповядайте, ако искате, зачетете се, все нещо ще научите или ще разберете:

22 юни 2013, събота

Нещо като "нравствен манифест" на революцията, която кипи около нас: благословена да е!

Видях един плакат, носен от протестиращ в София, на който пишеше: ВРЕМЕ Е ЗА МОРАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ! Развълнувах се необичайно, понеже много пъти съм писал точно за това, и то не от вчера, а от години. Моята теза винаги е била, че проблемът на България (на българския живот, който все не можем да уредим както трябва, както се полага) е нравствен. Проблемът на българската политика, на българската демокрация също така е нравствен. Свързан е със съзнанието ни, с разпространените ценности, с ценностния дефицит, който така остро се усеща, свързан е също с типа култура, в рамките на която съществуваме. Разковничето, ключът към решаването на проблемите, в които сме се заплели, е там: в морала. Във философията, която ни е потребна, в идеите, които са ни жизнено необходими - там е същината на всичките ни проблеми. В типа съзнание, който е разпространен - и в потребността от смяната му с друг, с коренно различен тип. Там се събират корените на всички конфликти и напрежения, от които се тресе обществото ни. Искам тук съвсем накратко да опитам да разкажа и да опиша най-важното, което е крайно време да се осъзнае от всички. И едва когато това стане, едва тогава най-уверено ще тръгнем към просперитета и достойнството, които са ни съдбовно необходими и потребни.

Знам че е много трудно да изпълня обещанието си, което току-що дадох, но ще опитам.

Нещата у нас все не вървят. Уж потръгнат, и пак забуксуват. Уж почнем да излизаме от тресавището, в което сме затънали, и изведнъж пак усещаме, че отново сме затънали до гушата в него - дотам, че трябва още малко за да се удавим. Каква е тая наша българска орис, та сякаш всичко е объркано, че сякаш всичко у нас е все наопаки - на това както трябва да бъде? Има нещо сбъркано, и то нещо крайно важно, фундаментално, съдбовно. Кое ли е то?

Цялата работа най-вероятно се крие в представите, с които живеем. Ние така или иначе сме общество, което е човешко - или трябва да бъде такова. Ние, човеците, си устройваме обществото по наш собствен образ и подобие. Каквито сме ние, такова ни е обществото. И такава ни е и държавата. Ако недоволстваме от условията, в които живеем, ако ги оценяваме като унизителни, недостойни, нечовешки - значи нещо вътре в нас не е наред, щото нали ние сме тия, които си правим тия условия? Та нали всичко в крайна сметка зависи от нас - как така някой друг да ни е виновен за всичко, а ние самите да сме невинни като малки деца, като младенци?

Да, ама на нас все някой друг ни е виновен: турците, климата, "лошото географско положение", комунистите, СССР, душманите, грабителите, Костов, злата ни историческа орис, какво ли не още, а, да, да не забравя, един нашенски сегашен политик, имащ ключово значение, обяви, че "световният колониализъм" ни бил виновен, и дрънкайки такива глупости, той си осигури доживотен абонамент за Парламента. Ние сме добрички, ала много страдаме, щото "злите хора" все ни пречат, вредят, тормозят ни. Ний нямаме никаква вина, ний сме просто жертвите, които трябва да се самосъжаляват. Или да водят люти битки с душманите. Ний сме си перфектни, но що ли все страдаме? Явно ни мразят много, явно ни завиждат, не може да е за нищо тая наша зла историческа орис. Бог ни е дал прекрасна земя, ала душманите ни завиждат и ламтят за нашите богатства. И ни грабят постоянно. Преди ни грабеха турците, после - "чорбаджиите", а пък сега - комунистите, преобразили се за една нощ в чорбаджии. Абе има нещо вярно в тия приказки, нали така? Защо се оставяме да ни грабят е друг разговор. Него не го подемаме. Вярно, лъжат ни, ама това защо се оставяме да ни излъжат, защо сме така наивни, че се подвеждаме - за това не ни е много приятно да мислим. По принцип мисленето изобщо не е приятна работа. "Най-много мразим да мислим!", известна е тази нашенска приказка. А пък от истината боли, ох, как боли, какъв смисъл има тогава да я търсим; истината се постига с мислене, не с друго. Не и с гадаене, не с помощта на врачки и ясновидки. С мислене, с философия, с идеи може да променим съдбата си - и с действия по прекрояването на незадоволителния живот, в който сме се оказали.

Значи нещо куца в нашите представи. Ето, уж ний сме тия, които избираме политиците си, а пък все сме изиграни, измамени, ограбени, излъгани от тях - как става тоя фокус? Да сте си отваряли очите когато сте гласували, да сте мислили когато сте подкрепяли тази или онази партия, нали така? Да, ама ний уж все искаме добро, а получаваме винаги само зло - явно не ни върви, така ли? Защо ли не вземем да си внесем политици от странство, примерно германски. За три дена ще ни оправят набързо. А наште, а тукашните ни политици само обещават че ще ни оправят, а пък ето, все си ходим неоправени. Я вижте германци, англичани, американци как хубаво са оправени, а само нас няма кой да ни оправи - и спаси. Търсим си спасителя, месията, копнеем за него, а него все го няма. Уж Царо щеше да ни оправи, и то за нищо и никакви си 800 дни, ама и той се оказа менте-цар; Сидеров щеше да ни оправи, той пък нещо не е наред с акъла, Боко немаше начин веке да не ни оправи, ама не се получи нещо фокуса. Какво ли да правим, къде ли да търсим своя оправяч?

И у нас дойде време на свобода и на демокрация, цял свят благоденства под слънцето на свободата и на демокрацията, само при нас тия "западни измишльотини" нещо не вървят, не проработват. Що ли е така, как е възможно да е така?! Ний очаквахме като дойде "новият живот", от небето да завали манна небесна, та да ядем и плюскаме донасита, вятър, нищо не заваля, напротив, обедняхме, огладняхме, куркат ни неспир червата! Майната й на таз свобода и демокрация тогава! Искаме си пак комунизъма - като стадо овце се юрнахме назад. Леле, колко убаво си живеех при непрежалимия бай Тодор Живков!!! А дано при бодигардо на бай Тодар се възвърне оня убавия и лек животец? Немало било свобода при комунизма - какво като е немало, нали поне имаше лебец?! А без леб, на празен търбух хептен не се живее. Ех, как можахме да допуснем да съсипем комунизма, в който така си блаженствахме - и така безразсъдно се хвърлихме в пустинята на свободата и на демокрацията, проклети да са!

Тъй. Значи тъй. Нещо не е наред с представите на мнозинството от хората у нас. Страдат си от глупави, неверни представи. И понеже тия глупави, неверни представи са комай поголовно разпространени, масовият нашенец успява да наложи в свидното ни отечество този омерзителен живот, който живеем. Ето, тия дни в София протестират десетки хиляди млади хора със светнали, одухотворени, интелигентни лица. Десетки хиляди, може вече да наближават 100 хиляди са протестиращите. Още 100 000 общо да протестират в провинцията. Ала съвъкупна България са към 7 милиона - що ли мислят останалите 6 800 000 българи като гледат вечер новините? Знаете ли, страх ме е да си представя какво мислят повечето от тия 6 800 000 мълчаливи, псуващи, крайно объркани, податливи на какви ли не манипулации българи. Много ме е страх да си представя какво именно те мислят. Крайно опасно е това, което витае в главите им. Страшно е това, което те искат, да стане един ден.

Примерно искат да си имаме диктатор, некоя силна ръка ни била потребна. Да ни фане за гушите, ще видят те едни протести, ще ви дам аз една демокрация и свобода! За жалост, мнозина от масовите българи тихичко си мечтаят за силната ръка, която ще ни оправи, и глухо роптаят срещу "прекалената свобода и демокрация", която е една опасна западна измишльотина, която нам не е нужна, която за нас специално е даже вредна. Я Русия, я братята-руснаци как прекрасно си живеят без разните му там свобода и демокрация! Нам ни е нужен наш, роден, български Путин. Само он ке ни оправи, нема начин да не ни оправи!

Бойко сякаш става да е оправяч, нему сякаш беше отредена отредена ролята на наш, български, роден Путин, и он е симпатяга като Путин, не може да се отрече, он много и постигна, я какви магистрали направи, метрото сам, със своите собствени ръце изгради, ала и он, горкият, не можа сичко да направи; не е Слънце сичко да огрее. Пък и има лоши ора около него, които се го резилят, се го провалят, се му пречат. Ех, да имахме двама-трима боковци непременно щяхме да се оправим, ама на, за жалост, немаме!

Аз смятам, че вече нравствената болест на нацията ни биде що-годе очертана. Огромната част от българите страдат от сгрешени, от тотално неверни представи за живота, от криворазбрано интересчийство, от неразвитост на съзнанието за свобода, страдат от безразличие към свободата, от недоверие към нея, от боязън пред отговорностите и тежестите, които изисква свободният живот. Комунизмът успя да съсипе така нравствения живот на нацията, да отрови така нравственото му чувство, че ето, ний сега сме една болна тъкмо в душата си нация, която не намира сили да противопостави нещо на болестта. Лек сякаш за тази болест няма. Ето, примерно, образованието, което именно е сфера на нравствения, на духовния живот на нацията, у нас е поставено на толкова сгрешени основи, че то е изцяло неадекватно на нуждите на съвременността, на живота, на съвременния живот, че по-скоро вреди, отколкото да помага на младите в адаптирането им към нуждите на този живот. Докарали сме я дотам, че нашата образователна система продължава да трови духовния и нравствения живот на нацията, вместо да го очиства от заразите, вместо да подсилва обществения организъм в битката му с болестта още повече го отслабва. Имаме изцяло негодно образование, което изобщо не изпълнява мисията си да подготвя адекватни на нужните на съвременния живот личности - ето една от причините, за да сме в това окаяно състояние. И мнозинството от нацията съвсем нехае за нравствената катастрофа, в която се намира образователната ни система. Напротив, смятат, че сичко си ни било наред "у тая сфера". Немало поводи за безпокойства и съмнения! Я какви умни са наште ученици я, а какви медали земат от олимпиадите по математика! Черногледците като тоя Ангел Грънчаров, дето постоянно пишат за някаква си там катастрофа в образованието са врагове, на които устите им най-после требва да бъдат затворени!

Да, липсва ни развито съзнание и самосъзнание за свобода, което е център на нравствения живот на пълноценно живеещата личност. У нас, за жалост, личността и личностното отношение съвсем не са толерирани, напротив, мразени са от масовия типичен еснафин, който задава тон на съвъкупния български живот. Личностите у нас дразнят, ний на тях не им се радваме, напротив, мъчим се да ги мачкаме и унищожаваме. И това не е от вчера, дори не е само унаследено от комунизма, то е сякаш някаква фатална субстанциална особеност на българщината изобщо. До към средата на 19-ти век в Русия думата "личност" била смятана за обидна. "Я го виж ти, ще ми се мисли за личност той, кой си ти бе, ти за кой се мислиш?!" - аз съм чувал това по свой адрес често, вие, простете, чували сте го?! Човек у нас го е срам да покаже личностно отношение, щото ще си навлече безброй беди. Вие смеете ли да кажеше недъзите и "грешките" на своя началник право в очите? Смеете, ама дръжки! Ето, аз си позволих тоя лукс, казах ги, дори ги описах и публикувах - и станах най-зъл враг на човечността. Направи тоя мой "съвременен ръководител" всичко нужно не само да ме съсипе като личност, но дори и физически да ме ликвидира: рухнах здравословно от непрестанния тормоз дотам, че наскоро бях на косъм от смъртта. Както и да е, това са "лични и личностни несъществени подробности". Да, личността и личностното у нас се възприемат като нещо несъществено. Там ни е проблемът. Най-мразен у нас неслучайно е "злодеят Костов". Мнозина вероятно си мечтаят физическото му разкъсване. Едва когато това бъде направено, България, предполага се, ще цъфне и ще върже хептен...

Глупости колкото щеш, а пък простащината у нас цъфти и триумфира навсякъде, във всички сфери на живота. У нас, ако сте забелязали, във всяка една сфера на живота се разпореждат мафии. Да вземем сферата на науката - пожалуйста, там си имаме научна мафия, която със зъби и нокти брани постигнатия си просперитет - и не допуска лица и личности, които могат с нещо да застрашат статуквото. Да вземем медиите, нима не знаете, че там също властват мафии, които владеят и дирижират положението!? В политиката да не говорим, там самите партии са нещо като мафии, те са не просто политически представители на мафията, а сами по себе си са мафии. Кажете ми поне една сфера на живота, в която положението не се диктува от някаква мафия. Няма празно, навсякъде властват всемогъщи мафии: лекарска мафия, аптекарска мафия, таксиджийска мафия, търговска мафия (нашите търговци на зеленчуковия пазар, разбира се, са организирани в мафиотски картел и всички ви скубят, тъй да се рече, единодушно!), да продължавам ли още? Сетихте се, вярвам, за какво говоря.

В държавния живот пък мафията, която държи всичко под контрол, е бюрокрацията. Тя има пълната власт. Вий си протестирайте срещу Орешарски, ОК, той ще падне, ала дали някой някога ще се сети да направи нещо срещу всемогъщата българска бюрокрация, която е така корумпирана, че всекидневно трови живота на всеки българин, който се е опитал нещо да стори - било за себе си, било за семейството си, било за страната си. Вие скоро вадили сте си някакво разрешително от някоя служба? Вий скоро били ли сте унижавани от някой самозабравил се чиновник, директор, очилат деспот, който е способен за едното нищо да ви отрови живота само и само да покаже колко е велик, а пък вий самият колко сте презиран от него?!

Е, да привършвам вече, щото така мога да продължа до безкрайност. Много ми е накипяло вече, в некраткия си живот много нещо съм видял и преживял. Много неща съм изстрадал и затова превъзходно ги разбирам. Онова, което не сме го преживели, не го разбираме. Можем само да имаме интуитивно предчувствие за него. Блажени младите, чиято интуиция, чиито усет не е бил съсипан от толкова негодното ни образование. Та да обобщя. Преди да сложа точката окончателно.

Ние сме нация, преживяваща тежка нравствена и духовна катастрофа. Всичко в разпространения морал у нас куца, е наопаки, е неверно, е объркано, е сгрешено, е опорочено, е извратено. Морална революция означава да въведем ред в собствените си представи за живота, да се отърсим от нежизнеспособното сред тях - и да дадем път на жизнеспособното. Длъжни сме да направим всичко, за да премахнем отровата, която тече в жилите на българския обществен организъм, а тя иде тъкмо от тия наши в корена си неверни и злотворни представи. Иска се поврат в съзнанията, в душите. Моралната революция е индивидуално дело, всеки трябва да се погрижи за собствената си душа. Душите ни повече не трябва да приличат на боклукчийски кошчета. Иска се ред и чистота и там, в тая толкова интимна духовна сфера на личността. Сфера на духовния живот на индивида.

Иска се да победим поне отчасти господстващия материалистически манталитет у нас. Интересчийството, лакомията за пари, за власт, за слава, безскрупулността, простащината трябва донякъде да бъдат ограничени, поставени в рамки, а не да се ширят безконтролно. Трябва една по една да освобождаваме всички сфери на българския живот от проказата на безхаберието, на примиреността, на непукизма. Трябва да се ориентираме към истинските неща - и да обърнем гръб на ментетата. Сега предпочитаме ментетата, щото били ни излизали по-евтинко, ала се оказа, че ни излизат прекалено скъпо. Примерно, много скъпи ни излязоха менте-политиците, на които заложихме след ерата на Костов. Убедихте ли се докъде я докараха тия политици, на които вий давахте доверие, че непременно ще ви оправят? Докараха ни до под кривата круша. Всичко объркаха. Истинските политици изтикахте от политиката, а позволихте на ментета, мутри и мафиоти като Боко, Дмитрич, Гоце, Доган, Воленча, Янета разни и прочие да овладеят всичко. Сега се чудите как да се освободите от тая напаст! Чудете се още! Но вместо да се чудите, изритайте ги; щото ако продължавате да се чудите, много още ще страдате. И ще затриете в един момент Българията ни, горкичката! Не случи тя на народ заради вас...

Да, същината на една нравствена революция у нас, която ни е съдбовно и жизнено потребна, е тази: да почнем да залагаме на истинското, а не на фалшивото. Да почнем да разграничаваме истинско от лъжливо - ето с това трябва да се започне. Трябва да се появи непримиримост спрямо недъзите във всяка една сфера на българския живот, особено в най-фундаменталните: образование, здравеопазване, култура. Всичко, прочее, е култура, дори и за политиката се иска демократична култура и традиция. В икономиката също е потребна култура. Всичко в този наш живот е култура, психология, морал. Тия са истинските детерминанти на живота ни. Ние на най-важното бяхме обърнали гръб и се занимавахме дълго време предимно с простотии. Сега се иска да се върнем при истинските неща. Този нравствен поврат ще ни спаси. Първо да спасим душите си, пък после всичко друго ще се оправи. Няма само да се оправи щом ний самите сме оправячите. Не нас да оправят, а ний всичко трябва да оправяме - както прави това добрият стопанин на дома. България е наш дом. Иска се да въведем чистота и ред в него. Трябва да бъдем нетърпими срещу всички боклуци. Не само срещу червените такива. И червените са много вредни, но има още много други видове боклуци. Що е боклук трябва да бъде без пощада метено и чистено.

И в заревото на тази величава нравствена революция, която ни призовава, в един момент ще се открои автентично съществуващият човек - свободният човек. Чувството и съзнанието за свобода, което определя живота му, трябва да бъде култивирано най-търпеливо. Младите имат това съзнание, заедно с усета, наготово, те просто трябва да се шлифоват. Младите ще оправят България, а ний, по-възрастните, трябва да им помагаме и да ги насърчаваме. Да си обединим силите и да тръгнем смело по единствено-спасителния път: към свободата и достойнството. И към просперитата. Несвободните, обърканите, обременените от коварни предразсъдъци и от погрешни представи и илюзии хора неумолимо страдат и вегетират в мизерия и бедност; истински силните, свободни, достойни личности, богати най-вече с позитивното си отношение към свободата и собствените отговорности пред живота просперират и постигат безбрежните хоризонти на автентичното съществуване. От нас се иска да станем като тях. От нас се иска да победим слабостта си - и да се опрем на силата си.

От нас просто се иска да станем човеци в истинския смисъл. Да си човек означава да си свободен. Да обичаш свободата с цялото си сърце и душа. Никога да не се отказваш от нея. Да наказваш всяко посегателство спрямо нея. Да всяваш респект към нея. Този е пътят. Там е спасението. Тази е истината, за която жадуват душите ни...

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg.bg