Дали пък... лудите не са най-интересните личности у нас, страната, в която уж всички сме кой от кой "по-нормални"?

Във вчерашната епична дискусия в месинджър-групата на нашия Философски дискусионен клуб засегнахме въпроса и за... лудостта, оказа се, че не само обвиняваният "демократ-екстлемист" е луд, но и... моя скромна милост е луд, при това официално, така да се каже, аз имам съдебно решение, в което съдът (и то Върховният Касационен съд!) с цялата си тежест постанови, че самоделната "психиатрична диагноза", издадена ми от тъй компетентната по всички въпроси директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (гимназията, в която работих много години като учител по философия и гражданско образование), а именно, че "лицето Ангел Грънчаров има чести психични разстройства", била "правилна"; ето какво си казахме по този повод, мисля, че ще е интересно за повече хора: 

Ангел Грънчаров каза: Той има голяма нужда да говори. Но казва и глупости. Непримирим е спрямо "враговете на демокрацията". Има риск ние да се окажем неосъзнати такива. И да ни заклейми. 

Т. каза: И как един човек, който зове за убийство един беззащитен и нищо направил му човек се убеждаваш от коментари в социална мрежа, които той стартира?? 

K. каза: Този човек е за лудница. 

Т. каза: Ами именно като има такъв риск да си го каже, да излее квото му тежи на душа и вече изгонването и игнорирането му ще бъде напълно легитимно, това негово отношение не е само към нас с Флора, то се простира и до други активни членове на клуба, не забравяйте! 

K. каза: Опасен е за околните. 

K. каза: С него трябва да се занимават хората с бели престилки. 

Т. каза: Нека да не обиждаме ментално нестабилните, като го причисляваме към тях, той е много специфичен случай… 

Ангел Грънчаров каза: Ние бихме могли да му помогнем да не стига до лудница. И да направим заедно едно добро дело. 

Т. каза: Предлагате да изземем ролята на психиатрите ли какво, не разбирам… 

Ангел Грънчаров каза: Нека покажем, че сме човеци. 

Ангел Грънчаров каза: Психиатрите у нас рядко проявяват човечност, нямат време за това, щото са претоварени с работа и често са по-зле от пациентите си. 

P. каза: Човек ще разбере, ако поиска да разбере. Най-голямата съпротива да достигнем до истината ще бъде не отвън, а от самите нас. Няма по-голяма сила от това човек да иска да запази своите представи за света, да иска да съхрани вярванията си. Моделът за света в съзнанието ни и вярванията ни са по-силни и важни за нас от самата реалност. Ние интерпретираме и по-скоро деформираме реалността към нашите представи, отколкото представите си да настроим към реалността. 

Ангел Грънчаров каза: Не говоря наизуст. Имам опит, общувал съм с тях. Не знам дали знаете, но аз водих тежко съдебно дело с директорка на гимназия, която има дързостта да ми сложи собствена психиатрична диагноза. И в тази връзка аз опознах доста психиатри. Положението в посткомунистическата ни психиатрия е не по-добро от положението в посткомунистическата ни държава. (Въпросната директорка подкупи две баби-психиатърки в ТЕЛК и те потвърдиха диагнозата й без даже да са ме виждали!) Цяла книга написах по този епичен казус. Аз съм автор на учебник по психология, имащ пет издания и се опитаха да ме изкарат "психично болен". Сега водя дело в Страсбург по този казус. Но понеже и там, оказва се, съдийката е българка (бившата омбудсманка Ковачева се уреди там!), нищо чудно да загубя делото! Тъй че, господа, разговаряте общо взето с психично болен философ-пенсионер! 🙂 

K. каза: Хаха! K. каза: Поне не заплашвате с убийства. 

K. каза: 😀 

Ангел Грънчаров каза: Интересното е, че психодиспансера ми издава документи че съм психично здрав, но със съдебно решение е потвърдена диагнозата на самозваната директорка-психиатърка! (А делото го спечелих на първа инстанция, после директорката- мутреса задвижи връзките си и го спечели. Тя подкупи дори върховния съдия Белазелков, той сега е в КС за награда!) 

Ангел Грънчаров каза: Аз съм по-опасен щом не заплашвам. 🙂 

P. каза: Не знам каква е причината, но е приятно да се разговаря с вас. 

Ангел Грънчаров каза: С психично-болни е най-интересно да се разговаря. Ние сме най-интересните личности! 

P. каза: Е, сега пък психично болен. Да е малко луд човек, да не е нормален може да е положително. На мен с нормални, праволиенйни, шаблонни хора ми е скучно и мъчително да общувам. 

P. каза: Това е абсурден случай, да иска тази директорка да ви освидетелства. Какъв й е бил мотива? Желание да ви отмъсти ли? 

P. каза: Питам ви, защото споменахте. Ако ви е неудобна темата, ще прекратим разговра по нея. 

K. каза: Хора които говорят, че определени групи други хора трябва да бъдат ликвидирани са за лудницата и не трябва да се толерира такова държание. 

K. каза: Даже и подобни намеци не трябва да се допускат. 

Ангел Грънчаров каза: Не ме обиждайте, господине! Ако съм само малко луд, това е обида! Да си припомним Ботевото твърдение: "А пък свестните у нас смятат за луди!", пак ли бе обиждате, като ме наричате "само малко луд"? 🙁 Май ще се наложи да Ви дам под съд за тази обида. В този контекст съм длъжен да заявя, че ако изходим от мъдрата поговорка "Краставите магарета и през десет баира се надушват!", то всички вие, дето сте в клуба, надали сте съвсем нормални, нищо чудно и вие да се окажете доста луди, а, правилно ли разсъждавам поне този път? 

Ангел Грънчаров каза: Основният мотив на директорката да ми тури собствена диагноза е невъзможността да ме уволни по друг начин освен да ме изкара луд и опасен за учениците. Но понеже заведох съдебно дяло, този начин не проработи. Тогава тя, след съвети с опитни юристи, задоволи желанието си за мъст като ме уволни по параграфа "Пълен некадърник, не става за учител, липсват му качества да бъде учител". Този начин за уволнение също не проработи, аз спечелих делото на трите инстенции, включително и във Върховния касационен съд - и съдът ме върна на работа като учител. След 1 година и два месеца директорката повтори опита си, този път се беше добре подготвила, беше събрала планина "доказателства", беше инициирала жалби от ученици, които твърдяха, че не препозавам правилно, много смешни са тия нейни "доказателства", аз пак спечелих дялото, тогава тя задейства всичките си връзки, тя е снаха на сестрата на Тодор Живковия премиер Георги Атанасов, тя е комунистическа "аристократка", съпругът й е бивш партиен секретар на Областна дирекция на ДС в Пловдив, тя се хвалеше, че бил приятел със самия Боко Борисов, както и да е, накрая спечели дялото, съдия Белазелков има добрината да реши казуса в нейна полза и ето, сега за награда е в КС. Сигурно тази история ви звучи хептен лудешки, господа, вече вероятно сте напълно убедени, че съм луд, щото това не е възможно да е станало, но, уверявам ви, казвам самата истина. Действителността у нас е не по-малко лудешка от нас, човеците. Ето, сега вие не ми вярвате, нали така? Е, за да запазя тия епични и великолепни истории за потомците (Шекспер ряпа да яде, Кафка, Бекет и Йонеско също!), аз като архивар описах всичко и имам многотомна книга, наречена ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР, прочее, сега се сещам, че тя заслужава да бъде издадена и на хартия, разбира се, ще се наложи да я преработвам, за да стане по-кратка. 

Ангел Грънчаров каза: Темата ми е много удобна, ако има мераклии, даже можем да направим и лайф по тия истории, готов съм да отговарям на всякакви въпроси. 

Ангел Грънчаров каза: А единствената причина за това неистово желание за мъст от въпросната дирукторка е, че тя ме мразеше по причина на това, че съм личност, която обича свободата, която не е готова да си потъпче достойнството. Не знам дали си давате сметка, но за безличниците, за посредствените, за некадърниците (те имат ясно подчертан РОБСКИ МАНТАЛИТЕТ, по причина на което аз ги наричам КОМУНОИДИ!) най-ненавистното нещо на тази свят е да срещнат личност. Те точно тогава именно са готови и да я убият. Тъй че нищо странно няма в моята история. Вие сте млади и явно не ви се е налагало да водите войни с същински комуноиди. (Сегашните копейки са техни бледи копия!) 

P. каза: Комуноидът неистово желае да е пръв. Но не като се бори да стане по-добър от другите, като ссе бори за преднина, а като не допуска никого да го изпревари. Той не посвещава вреемто и труда си да се усъвушенства и става по-добър, а в това да следи останалите да са зад него и ако покажат, че ще го надминат той да ги смаже своевременно, за да запази преднината си. В обществото на куманоидите, напредъкът се определя от куманоида заел предна позиция и блокиращ останалите да не го изпреварят. 

P. каза: Правилно ли съм схванал? 

Ангел Грънчаров каза: Много правилно сте схванал, точно така е. В моя случай директорката се сметна за длъжна да ме изгони от гимназията щото на небосклона нема място за две слънца, а само за едно, т.е. за нейното! 🙂 

P. каза: Не напразно много талантливи българи успяват бързо в западните общества, след години напразни услилия тука. 

Ангел Грънчаров каза: У нас началниците се обграждат с още по-некадърни от тях за да не би някой да ги засенчи... 

Ангел Грънчаров каза: Затова е крайно лошо, че у нас предимно некадърници стават началници. 

Ангел Грънчаров каза: И затова прогонихме всичко свястно и кадърно в чужбина. 

Е. каза: Няма клевети от наша страна. 

Ангел Грънчаров каза: Да, ама той се чувства оклеветен и ме помоли да ви го кажа! Какво правим сега? Кой е правият? 

P. каза: Да спре да се чувства, а ние спираме с обсъждането на тази тема. 

Ангел Грънчаров каза: Налага се и ние, и той да се помирим, а преди това се налага да се покаем. При конфликт и двете страни носят отговорност за него.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.