Защо ние, българите, празнуваме ДЕНЯТ НА ЕВРОПА, а не "День победы"?!

Защо ние, българите, празнуваме ДЕНЯТ НА ЕВРОПА, а не "День победы"?!

(Кратък урок по истинска история на многострадална България)

Заради окупацията на България от комунистическа Русия след 9 септ. 1944 г. доста време бяхме даже не в Азия, а в Африка, но съвсем не не в Европа. Комунизмът, руски, български, китайски, корейски и пр. е чужд на европейския дух на свободата и е извън него. Сега разбирате ли защо за нас, българите, връщането ни в Европа след 1989 г. и особено след 1 януари 2007 г., когато влязохме в Европейския съюз, е най-велик празник?!

При влизането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. тогавашният президент на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу ни приветства нас, произнасяйки на български думите:

"Добре дошли у дома!"

Тъй че комунистическа Русия на 9 септ. 1944 г. ни извади от Европа и ни натика в своята кошмарна азиатска и тиранично-робска кочина, а едва 63 години по-късно ние завинаги станахме неделима част от Европа, влизайки в Европейския съюз.

(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

(Или ТУК)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.