Многозначителният ми спор с една "звездна" даскалица по философия от София

На едно място във фейсбук (където е представена тази нова книга на проф. Сергей Герджиков) си позволих в моя си критичен маниер да напиша "неправилен" коментар, който, както и очаквах, предизвика изразителен отзвук; ето многозначителния ми диалог, който се получи с една даскалица по философия, преподаваща, вероятно, в някаква елитна софийска гимназия:

Ангел Грънчаров: Проф. Герджиков е добър философ и пише хубаво, но ми е много чудно как толкова умен човек като него се принизи да подкрепя властта на мутрите и то само защото, предполагам, министрите на образованието и науката да препоръчват на учителките по философия неговите учебници с оглед печалба. Такава мотивация за един философ ми се вижда непристойна. Човек изложи ли се в морално отношение, след това губи авторитета си...

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров Как само вменявате мотиви за поведението на един човек, само за да има какво да заклеймите и да критикувате морала му! Малко болничка изглежда подобна "логика".  (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

(Или ТУК)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Може да подпомогнете моите проекти и чрез Revolut: 

revolut.me/grancharov59

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.