Страници

▼

петък, 24 юли 2026 г.

У нас мафии бол, у нас всичко е мафии!


У нас мафии бол, у нас всичко е мафии!

У нас всеки може да стане, примерно, професор. (Или доктор: представяте ли си, Данчо Ментата е "доктор по теология", не се майтапя изобщо: мой състудент му беше рецензент и за пари му написа ласкава рецензия, та оттам знам тази тайна!) Просто трябва да си мижитурка, която си е въобразила, че е умна. Иска се да се подмазваш на некадърници с титла "професор", които са на власт, т.е. са шефове на катедри, декани или ректори. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)



ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Може да подпомогнете моите проекти и чрез Revolut: 

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

на

2 коментара:

  1. Анонимен24.07.26 г., 9:15

    Не е вярно. Ако всеки е можело да стане професор, то и Ангелчо Грънчаров щеше да си закичи тази титла.

    Впрочем, той е бил перспективен кадър на комунистическия режим, и ако не бяха събитията през 89-та/90-та, то днес той щеше да е професор.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ангел Грънчаров25.07.26 г., 7:18

      Комунчо, разсъждавай малко: излиза, че не съм станал професор щото не съм искал да стана. А защо не съм искал да стане е задачка за мислене, която се надявам да успееш сам да решиш. Успех!

      Изтриване

Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!

Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!

На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!