Алтернативата на днешното мафиотско управление е: коалиционно дясно правителство, което да върне България на правия път

Напоследък читатели-коментатори в блога пишат изключително интересни и задълбочени текстове, които с удоволствие публикувам като отделни теми, понеже анализите им заслужават такова внимание; пък и са достойни, по моя преценка, да бъдат предложени на вниманието на колкото се може по-широка аудитория. Ето и днес като дискусия под темата Засега няма по-добра алтернатива за България от Иван Костов някакъв анонимен критик на "ужасните костовисти" е написал дълга пропагандна тирада срещу "класовия враг", която няма друга стойност освен тази: да се види колко силно някои хора и кръгове ги е страх от курса към създаване на една дясна управляваща коалиция след изборите.

На този многословен, но крайно постен откъм смисъл коментар (който можете да видите като използвате линка) един читател е отговорил изключително аргументирано и убедително, поради което се принудих да публикувам тук отделно коментара му, та да се прочете в по-удобна форма от колкото се може повече хора:

Наистина на пръв поглед много логична аргументация. Изглежда, че симпатизантите на ДСБ са немислещи бетонни глави, много подобни на комунистите, които са готови да следват своята партия и лидер винаги и навсякъде, най-вече може би от инстинкт за самосъхранение. Това близко до ума обяснение е обаче доста повърхностно, или само част от истината, или направо погрешно. Задълбочените политически анализи изискват обаче специална нагласа и особен талант.

Първо, стремежът за оцеляване в политиката (и в живота) не е нещо осъдително. Така е устроен светът. Политик без амбицията да се бори и оцелява не е политик.

Второ, всяка партия се стреми (или би трябвало да се стреми) тя да управлява, а всички други партии да са в опозиция. Реалната политика обаче е нещо друго. Разбира се, че на членовете и симпатизантите на ДСБ би им се искало ДСБ да има поне 121 мандата и да управлява самостоятелно.

Трето, на настоящия етап това очевидно е невъзможно.

Четвърто, от друга страна в България на власт е очевидно некомпетентно правителство, издигнало корупцията в култ.

В тази ситуация политическите партии в опозиция и в частност ДСБ имат две възможности:

първо, да защитават докрай „чистата линия и учение” и с оглед на това, че не може да имат собствено мнозинство, да останат докрай в опозиция или

второ, да направят компромис и да участват по някакъв начин в едно бъдещо правителство.

В някаква степен става дума за прословутата „реална политика”, която държи сметка за даденостите, а не се ориентира само по идеали. Макс Вебер в случая прави своето известно деление на „Gesinnungsethik“, т.е. „етика на убежеденията”, при която в центъра е МОТИВЪТ на действащото лие, и „Verantwortungsethik“, т.е. „етика на отговорността”, която подечертава ЦЕЛТА на действието. Според Вебер за политиците е особена важна и трябва да доминира етиката на отговорността, където се гледа повече прагматиката, т.е. целите и резултатите. (На обратното мнение е например Махатма Ганди.) Това е едно голямо напрежение и донякъде противоречие. Във всяка една ситуация политикът трябва да прави своя избор и да знае докъде може да стигне в компромисите.

Примери за „етиката на отговорността” и „реална политика” има предостатъчно. Големият антикомунист Чърчил се съюзява със Сталин срещу Хитлер. Променя ли Чърчил при това своите възгледи за нечовешката същност на комунизма? Ни най-малко. Но интересите на Англия диктуват подобен съюз. Алтернативата? - Ако Чърчил беше останал последователен „етик на убежденията”, Англия днес можеше и да я няма. Друг пример е, да я наречем, „доктрината Кисинджър”, при която Кисинджър определя СССР за основен враг и прави всякакви компромиси с „етиката на убежденията”, за да противодейства на СССР. Той дори се сближава с Китай, за да ограничи влиянието на Москва! Смятал ли е Кисинджър Мао за приятен човек и китайския комунизъм за нещо хубаво и желателно? Разбира се, че не, но интересите на САЩ са изисквали подобни „аморални” действия.

ДСБ реши да участва в едно хипотетично правителство с други десни партии и най-вече с ГЕРБ.

Но защо ДСБ да се стреми към участие в едно бъдещо правителство, евентуално с ГЕРБ? Само за да задоволи властовите стремежи на някакви лидери ли? Отговорът е категорично не! В случая съдбата на България като държава зависи от това. ДСБ е една от партиите с доказани политици с опит, които наистина могат да помогнат на България да се изправи на крака. Идеята и надеждата е, че ДСБ със своята експертиза и компетентност би могла да влияе в достатъчна степен в едно бъдещо коалиционно правителство, за да върне България на правия път. Каква е алтернативата? Много просто: продължението на сегашното пагубно управление.

Важно: ако Костов наистина се беше стремял към власт НА ВСЯКА ЦЕНА, през 2001 г. лесно можеше да продължи на участва в управлението. НДСВ и ДПС с удоволствие щяха да приемат СДС, но само като трети коалиционен партньор или един вид пето колело на колата, при което СДС щеше да е лишен от реални лостове за влияние върху политиката предвид мнозинството на НДСВ и ДПС. Костов обаче щеше да продължи да е „на власт”. Но той не го направи, а предпочете да излезе в опозиция.

Подобни скрупули мафията очевидно няма. В сегашната тройна коалиция явно един партньор – ДПС - е излишен, защото поне в началото на мандата БСП и НДСВ имаха достатъчно мнозинство, за да формират правителство. Но всички искат да „управляват”, т.е. да грабят, затова са заедно.

Цитат: „Общата характерна черта, на твърдите ядра е тяхната сектантска вяра и преданност към тяхната партия и особено към хората, които са в нея особено тези на върха. Друга тяхна характерна особеност е, поради горната такава, пълната им готовност да правят всякакви идеологически и принципни свърх-компромиси, само и само да съхранят вярата си в партията и нейния вожд или вождове. Такъв е примера с твърдите привърженици на НДС2 и Симеон, които в крайна сметка приеха и преглътнаха коалицията с БСП, същото важи и за привържениците на БСП относно същата коалиция...”

Важи ли това за твърдото ядро на ДСБ? Нима и твърдите привърженици на ДСБ биха преглътнали безропотно всяко решение на своето ръководство? Не! Сравнението с БСП, НДСВ е абсолютно неуместно. Когато се договаряше коалицията БСП, ДПС и НДСВ, НИКОГА НЕ Е СТАВАЛО ДУМА ЗА ПОЛИТИКА. От самото начало това беше една коалиция на грабежа (по формулата 8:5:3).

ДСБ не биха участвали в коалиция без ясно и подробно коалиционно споразумение, без точно разписани предварителни ангажименти за осъществяването на КОНКРЕТНА ПОЛИТИКА. Тук именно е голямата разлика: ако хипотетично допуснем, че представителите на ДСБ в една такава коалиция по подобие на сегашното правителство се отдадат на безогледна корупция и грабеж, ЧЛЕНОВЕТЕ И ИЗБИРАТЕЛИТЕ НА ДСБ, за разлика от тези на БСП и НДСВ например, НЕ БИХА ТЪРПЯЛИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ДОРИ СЕКУНДА.

Ерго: никой е ДСБ не се е отказал от убежденията си. Можем да кажем малко високопарно: анализът на конкретната политическа ситуация обаче диктува компромиси с „етиката на убежденията” в името на България.

(Автор: Анонимен. Забележка: моля хората и медиите, които евентуално ще цитират пасажи или пък цялата тази забележителна статия, да имат предвид, че нейн автор не съм аз. Непременно следва изрично да укажат, че автор на статията е анонимен. Разбира се, бих посъветвал този и други такива автори да слагат все пак някакво име или псевдоним под коментарите си, което изключително много би улеснило не само мен, но и техните читатели.)

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]