Дали единственият начин да бъде сразена наглостта на Серьожа Дмитрич не е Б.Б. собственоръчно да го напляска по малките мръсни и нежни устенца?!

Арогантно-наглият съветски малчик с хулигански наклонности Серьожа Дмитрич, който по едно недоразумение и за резил на цялата българска нация още е премиер на европейска България, предчувствайки неизбежното си сгромолясване, се е активизирал напоследък така прекалено, че всекидневно взе да сътворява всякакви, безкрайно бляскави, най-превъзходни гафове и простотии. Хулиганчето съвсем я е ударило през просото и от Брюксел та чак до далечний Тутракан все ръси и ниже някакви си там най-нагли речи, словца, поучения, най-тъпи славословия, дитирамби на собствената си умнотия, самохвалства, т.е. ни в клин, ни в ръкав, плещи каквото му дойде на езика и в мръсните устенца, та не само сам се излага неуморно, ами и нас резили.

Аз преди години бях писал, че най-голям враг на социалисто-комунистите е техният собствен език: каквото и да кажат, все е глупост, произтичаща от крещящата им екзистенциално-личностна и политическа неадекватност и непълноценност. По тази причина най-умното, което могат да сторят, е да мълчат, да си държат затворено ченето - но къде ти толкова акъл у тия нагли съветски-комунистически матросовци?! Което именно и означава, че никой не може да им навреди толкова, колкото те самите могат да си навредят, което е прекрасно - понеже показва обречеността им.

Разбира се, за да се случи този така желан и потребен за България техен тотален крах се иска самата нация да е преживяла известен напредък в своето умствено и личностно развитие, т.е. немислещото малоумно мнозинство, което е социалната база на българския разбойнически и тотално лъжлив социализмо-комунизъм, да е започнало да се топи така, както се топи през тия пролетни дни последният мартенски сняг.

Ето няколко "мъдри" мисли на социалисто-комунистическия вожд, който сякаш се чувства длъжен всекидневно да просвещава кретено-идиотите, които все още му вярват; вижте само какви тъпизми е сътворило това съветско чудо, дето така неусетно ни го натресоха, та още се чудим как да го изритаме по-далеч от многострадалната България:

Коалиция между ГЕРБ и лидера на ДСБ Иван Костов е абсолютно реалистична... Осъзнаваме какъв авторитарен режим може да последва с всички картинки, които сме гледали по времето на мандата на ОДС... В лицето на лидера на ГЕРБ и техните партии, алтернативната за управление е популизъм, който ще доведе до тежки последици... БСП не може да остави страната на политическа сила, която няма идеология, която печели с конфронтации и с делене на хората по възраст, пол и етнос.

Това прочетох тази сутрин на едно място. Какво ще кажете, а, бива го съветското хулиганче, виждате ли колко е агресивно само, нали, грешка нема? По съществото на изказаните твърдения няма какво да кажа: те самите така добре говорят за себе си, за собствената си абсурдност, че човек няма как просто да не онемее от колосално-наглата, но за щастие пълна неадекватност на изреклия тия думи. По тая причина няма как да се унижавам и да почна да споря с тоя самонадеян проскубан отвсякъде, но уж горделив пуяк. Като го гледам се питам дали няма да е най-добре Бойко Борисов, когато този малък рошав пуяк му падне по-наблизо, на една ръка разстояние примерно, да го ступа набързо, да го нашляпа с опакото на ръката по мръсните нежни устенца и по облото задниче: питам се, дали този не е последният начин да се освести нацията ни и да стъпи на здрава почва - щото такива като този Дмитрич май от нищо друго не разбират освен от най-баналния и як бой?! А иначе самият бат ви Бойко е напълно способен на тоз героизъм, и ми си чини, че ако се срещнат на турнир, самият Дмитрич требе доста да се пази, щото ако го лепне по плешивата главица с опакото на ръката си нашият народен любимец, ще го размаже като едното нищо. Дотам сме стигнали, май това вече е единствения що-годе нормален изход от тъпата ситуация; щото тия навлеци от друго хептен вече не разбират...

И по-нататък умният Дмитрич бил квалифицирал опонентите си като "безскрупулни, арогантни и агресивни". Според него, именно това ще бъде причината тази предизборна кампания да бъде изключително тежка. И тъй нататък, и прочие, и ала-бала, все в тоя дух.

Иначе обаче най-хубавото е, че малкият Дмитрич е достатъчно прост, та сам да си каже къде го стяга чепикът: най-много го е страх това хулиганче от съюз на Костов с Бойко Борисов, т.е. от съюз на интелекта с грубата брутална сила; съюз, който ако наистина се осъществи, може да се окаже единственото спасително средство за очистването на България от ужасната комунидно-ченгесарска и олигархична руско-българска напаст, която така жестоко ни души вече толкова години.

И накрая, за да заслужи напълно моята квалификация като най-тъп, нагъл и арогантен съветски малчик с хулигански наклонности Дмитрич бил заявил:

Не само е възможно, задължение и отговорност на социалистите е да спечелим тези избори. Трябва да бъдем честни, следващият мандат ще бъде труден, в много по-трудни външни условия от настоящия.

При тия силни думи всеки нормален човек онемява, а пък самият разум няма как да не угасне! По тази причина и аз млъквам, пленен от колосалната наглост, на която нищичко не може да се противопостави. Нищо друго освен... освен... батбойковите силни юрмуци, които е дошло време да ступат тоя пуяк така, че да се порадваме най-после и ние, кажи-речи оскотелите от толкова наглост многотърпеливи български страдалци!

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]