Десет причини за абсолютната и неотложна необходимост на гласоподаването:
1. Въздържанието от гласуване е «абстиненция» от принципите на демокрация и плурализъм и е възможно най-неразумният начин на поведение на гражданин уважаващ демокрацията и плурализма.
2. Въздържанието от гласуване дава възможност на группировки да се възползват от «шанса» да обръщат резултатите в своя полза като мобилизират «свои» гласоподаватели.
3. Негласуването е безотговорност към бъдещето. Ако не ме интересува, кой ще ме управлява, не ме интересува и собственото ми бъдеще. В парламентарните демокрации промяната на обществените ценности се извършва чрез избори, а не чрез диктатура или революции.
4. Абстиненцията от изборен глас е израз на гражданска слабост. Хората които не отидат до урните няма да могат утре да изразят позиция и на други места.
5. Негласуването е апатичност към околния свят, която свършва безинтерес към себе си и ленност, а това според християнството е смъртен грях.
6. Въздържанието от гласуване е ясен сигнал за управляващите, че могат да правят каквото си искат. Те виждат, че никой не се интересува от тях дори на избори и могат безспирно да чинят произвола си.
7. Когато давам гласа си, аз заявявам активност. Когато съм активен, тогава мога да постигна нещо. Когато мога да постигна нещо, аз съм полезен. Когато съм полезен, Господ ми вдъхва необходимите сили, за да мога да се справя със всяка нерадост и изкушение.
8. Когато имам правото да гласувам, а не го ползвам, това право атрофира. Подобна атрофия води до неговото незачитане, а оттам и до поведението на избрания в пълен разрез с това, което избирателят би допуснал.
9. Ако не отида да упражня правото си на глас, нямам моралното право да се оплаквам от никакви действия и бездействия на държавни и общински органи. Защото тези органи са отговорни за работата с гражданите. Ако не съм изразил позиция с доверие или недоверие към тях, управленците не служат на избирателя, а на себе си.
10. Гласуването е абсолютна и неотложна необходимост, защото самото участие – дори без да се вижда партия, за която да се гласува - най-вече с невалидна бюлетина показва много ясно необходимостта от създаване на нови инициативи, които да отговарят на обществените очаквания. Ако само се мълчи и не се гласува, няма как да се даде ясен сигнал, каква част от избирателите очакват нови политически формирования, които да ги представляват.
Анонимен поздрав!
(Автор: Анонимен)
1. Въздържанието от гласуване е «абстиненция» от принципите на демокрация и плурализъм и е възможно най-неразумният начин на поведение на гражданин уважаващ демокрацията и плурализма.
2. Въздържанието от гласуване дава възможност на группировки да се възползват от «шанса» да обръщат резултатите в своя полза като мобилизират «свои» гласоподаватели.
3. Негласуването е безотговорност към бъдещето. Ако не ме интересува, кой ще ме управлява, не ме интересува и собственото ми бъдеще. В парламентарните демокрации промяната на обществените ценности се извършва чрез избори, а не чрез диктатура или революции.
4. Абстиненцията от изборен глас е израз на гражданска слабост. Хората които не отидат до урните няма да могат утре да изразят позиция и на други места.
5. Негласуването е апатичност към околния свят, която свършва безинтерес към себе си и ленност, а това според християнството е смъртен грях.
6. Въздържанието от гласуване е ясен сигнал за управляващите, че могат да правят каквото си искат. Те виждат, че никой не се интересува от тях дори на избори и могат безспирно да чинят произвола си.
7. Когато давам гласа си, аз заявявам активност. Когато съм активен, тогава мога да постигна нещо. Когато мога да постигна нещо, аз съм полезен. Когато съм полезен, Господ ми вдъхва необходимите сили, за да мога да се справя със всяка нерадост и изкушение.
8. Когато имам правото да гласувам, а не го ползвам, това право атрофира. Подобна атрофия води до неговото незачитане, а оттам и до поведението на избрания в пълен разрез с това, което избирателят би допуснал.
9. Ако не отида да упражня правото си на глас, нямам моралното право да се оплаквам от никакви действия и бездействия на държавни и общински органи. Защото тези органи са отговорни за работата с гражданите. Ако не съм изразил позиция с доверие или недоверие към тях, управленците не служат на избирателя, а на себе си.
10. Гласуването е абсолютна и неотложна необходимост, защото самото участие – дори без да се вижда партия, за която да се гласува - най-вече с невалидна бюлетина показва много ясно необходимостта от създаване на нови инициативи, които да отговарят на обществените очаквания. Ако само се мълчи и не се гласува, няма как да се даде ясен сигнал, каква част от избирателите очакват нови политически формирования, които да ги представляват.
Анонимен поздрав!
(Автор: Анонимен)
Абсолютно вярно е! Аз съм бил в 3 държави по време на избори (вкл. Канада и САЩ), и в трите съм пътувал доста до посолсвтото на България, за да гласувам... После винаги си казвах--ех, с какво бяха заети моите братя и сънародници, че активността е отново толкова малка, разстоянията ли са големи, работи ли се много в неделя, не е ли важно в болното ни общесвто да си дадем гласа и санкцията над продължаващата комунистическа умствена блокада? Подкрепям Ви, г-н Грънчаров, сега ни е шансът, в Европа сме, този път от нас зависи да оставим Луканов, Виденов, Беров, Станишев, агента Сакскобурготски, Доган, агента Гоце там, където им е мястото!
ОтговорИзтриванеЗабележително е, че българите в чужбина ви подкрепят повече от тези в България. Показателно е за факта, че от емигриралите се очакваше да сформират български елит, но те се предадоха пред трудностите и офейкаха. Не ги съдя, защото нямам това право, но аз и цяла България губим много пари, свобода и сигурност от тяхното решение. Всичко е взаимосвързано
ОтговорИзтриванеАко негласуването е смъртен грях, значи депутатите дето гласуват с по 10 карти са светци :)
ОтговорИзтриванеИначе съм напълно съгласен. Ще гласувам, само дето не виждам за кого. Май това е основния проблем на всички, но едва ли осъзнават че бездействието е в пъти по-лошо.
Винаги има за кой да се гласува, винаги човек може да открие политици, на които да даде доверието си; разбира се, за тази работа той самият трябва що-годе да е ориентиран и да има някакви ценности, а обърканият човек издава безсилието да надмогне объркаността си с твърдения от този род: "искам да гласувам, ала не виждам за кой!" :-) От друга страна като си толкова придирчив и разбиращ, вземи сам се захвани за политика, стани политик, направи партия и... гласувай за себе си :-)
ОтговорИзтриване