Писна ми!!! Проклет да съм, че съм се родил в тази страна! Проклета да е страната, в която имах жестокия "късмет" да се родя!

Не издържам вече. Наистина ми писна. Не мога да спя. Почвам да пиша това в 3 часа през нощта. Спал съм може би два часа и се събудих в кошмар. Сърцето ми бие учестено и неритмично. Може всеки миг да умра. Майната му.

И всичко стана понеже вчера, разхождайки се в центъра на Пловдив - беше прекрасен ден, Цветница, в невероятно въодушевление на духа се чувствах - изведнъж ми хрумна да вляза в няколко книжарници. Ей-така, да погледна. Влязох в книжарници на ХЕЛИКОН, ЛЕТЕРА и ПИНГВИНИТЕ. Хубави книжарници, модерни. Нови. Пишман станах че влязох. От снощи място не мога да си намеря от нерви. Скъсах се от нерви направо. Легнах да спя в кошмар и се събудих в кошмар. Не ми се живее вече. Това е пълна катастрофа. Проклет да съм, че съм се родил в тази страна! В такава страна.

Какво стана в тези книжарници ли? Ясно какво е станало, но най-лошото е, че и в трите книжарници стана едно и също нещо. Сякаш са се наговорили. Боли ме ужасно сърцето. Това вече не мога да го понеса. Много съм понасял, но това не. Да пукна най-после та да се отърва. Не ми се живее. Проклета да е тази страна, в която имах жестокия късмет да се родя.

Влизам значи, и тръгвам по моя си обичай към разделите ФИЛОСОФИЯ и ПСИХОЛОГИЯ. Разглеждам, търся нови заглавия, разбира се, че ми е интересно дали ще видя моя книга. Понякога съм срещал. Друг път - не. Което ми говори, че като се появи моя книга на щанд, лесно си намира копувач. Ето, в ХЕЛИКОН почти винаги съм срещал коя да е моя книга. Този път не срещнах нито една. Наскоро имаше. Сега вече няма. За какво ви говори това?

Но да продължа. На щанда ФИЛОСОФИЯ гордо се кипрят книги на Васил Проданов, съветника на Тодор Живков от едно време. Той се води "философ". Аман от тези навлеци. Има ли нормален човек, който в тия времена да си купи книга от Васил Проданов? Да, ама неговите книги са там. Моите ги няма. Има и книги на "класици". Ленин и Маркс ги няма (пък може и да ги има, не съм ги търсил), но Сталин е навсякъде. Майната й на тази държава, нека да се скапе изцяло! Писна ми!

Отивам след тия мои констатации (и в трите книжарници констатациите ми са еднакви, т.е. се случи все същото) при продавачката и питам за новата си книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА. Най-любезно почва да щрака из компютъра да търси книгата. Ухилена ми отвръща, че няма такава книга. Казвам й, че има. Съвсем нова е. Пак проверява: няма. И по име на автора търси, е, има, но в книжарницата няма. Как така и защо? Ами, отвръщат ми и трите книжарки и от трите книжарници все с едни и същи думи: "Ами понеже такива книги нямат читатели!". Брях, да му се не види, откъде знае това момиче, че книгата ми няма читатели, след като е съвсем нова, и след като на читателите по начало им се отказва възможността да я видят, да я подържат в ръка?! Казвам недоумението си. Казвам, че искам да видя тия книги. Лъжа, че ми трябват. Момиченцата и от трите книжарници ми заявяват, че ако толкова съм бил искал да си купя тия книги, можело да дам заявка! Даже не се налагало да плащам предплата, просто трябвало да си поръчам книгата! Лесно било. Понеже, нали разбирате, такива книги не се търсят, нямат читатели - умно и вежливо добавят момичетата и от трите книжарници.

Писва ми. Говоря й нещо от сорта на: как ще се разбере че една книга не се търси, като тя е съвсем нова и читателите още не знаят за нея, не са я виждали и пипали?! Да, ама знаело се какви книги се търсят и какви не: читателските вкусове не били кой знае каква загадка. Ето, книгите за Лили Иванова се търсели като топъл хляб. Виж, Слави да напише книга, ще изпотрошат книжарниците феновете му за да си купят негова книга. А "такива книги" изобщо не се търсят, господине - вежливо ми обяснява момичето.

Казвам й: а как така едни книги са привилегировани, читателят може да ги види и пипне, а за други, при това нови, без да ги е виждал и пипал, има съвсем друг режим, именно да си ги поръчва? Как ще си поръчаш книга, за която не знаеш, че съществува? Която не си я видял и няма да я видиш?! Това е дискриминация спрямо някои книги, госпожице! Излиза, че едни книги стоят арестувани в складовете и на борсите, сякаш са в затвор. На тях не им се дава възможност да отидат при евентуалния читател, нима е справедливо това? Момичето сякаш се замисля и умно ми отвръща: не мога да ви помогна. Питам също: ами това е дискриминация и спрямо някои от читателите; понеже читател, който търси стойностна книга, е в неравностойно положение с читател, който търси просташка книга. Или книга на Васил Проданов! Момичето се цупи, а аз, ядосан, си тръгвам. Не смея да кажа, че съм авторът на тия книги. Лъжа, представям се че все едно съм читател. Писна ми изцяло!

Защо ли ви пиша тия неща?! Вас това едва ли ви интересува, а ето, на мен сърцето ми се къса. Половин нощ се въртя в кошмар, станал съм в 3 часа, боли ме сърцето, боли ме главата. Иска ми се да взема да изкарам всичките си книги на купчина на главната улица в Пловдив и да призова хората да си вземат кой колкото иска. Имам чувството, че този е единствения начин книгата ми да стигне до читател. А ако никой не иска, да ги полея с бензин и да ги запаля. Иска ми се да бях по-млад, та да се махна от тази страна завинаги: да, да прокълна тая отвратителна страна, да се махна от нея и никога повече да не се сетя за нея!!!

Иска ми се, но не мога. Ще умра в тази страна, проклета да е! Тук ще ми е гробът. Не ща да ми е гробът тука. Моля снощи близките си като умра, да ме изгорят и да изсипят пепелта в Марица. Да ми занесе реката праха далече, далече, в Бяло Море, в Средиземноморието, там, по бреговете на моретата, където някога се е зародила философията. Там е моята родина. Не ми е родина проклетата България! Майната й!

Не зная какво да правя вече. Съсипан съм. Грохнах съвсем. Не ми се живее. Не виждам смисъл. А писах книгата си с такъв ентусиазъм! Боже, с какво въодушевление я писах тази книга! С мъки я издадох, добри хора ме подкрепиха. Радвах се, че излезе, макар че ми се свиваше сърцето, като си представях каква съдба я чака оттук-нататък. И ето, катастрофата дойде. Потенциалните читатели на моята нова книга, за която не знаят още и няма как да узнаят, трябвало да си я поръчват от книжарниците, в които я няма, т.е. моята книга е дискриминирана, остракирана, затворена, арестувана! Книгите на човека на Тодор Живков обаче са на най-видно място в книжарниците! Кой ли пък идиот все още търси такива книги?

Да де, интернет е единствената ми крехка надежда. Но да ме е подкрепил някой и в интернет? Да е рекъл някой от "блогърите", и то съвсем безкористно, ей-така, от едната човечност: този човек написа книга, що не го подкрепя с нещичко, примерно да напиша тук, че има и такава книга. Неее, няма такова нещо, как ще му правя реклама бе, да си продаде книгата ли: откъде-накъде, къде ми е на мен келепира?! Туйто. Българска психология. Да навредим ако може - воала, заповядайте, на вашето любезно разположение сме! Но да помогнем някому - никогда!

Аз съм представял доста чужди книги тука, в блога си. Но както и да е де, аз съм ненормален. Като мен такива идиоти вече почти няма. Хората станаха модерни. Току-така за едното нищо не биха си мръднали и пръста - даже и да видят човек да умира. Неее, дори няма да пропуснат шанса му се подиграят като го видят че се влачи някъде и умира. Ще си затикнат носа с пръсти и ще отминат с погнуса на лицето умиращия.

Спирам. Няма смисъл. Писна ми да чупя с глава дебели стени. А само това правя откакто се помня. Не ми върви. Как пък от целия огромен поток от книги надушиха точно моите да дискриминират?! И на Сулю, и на Пулю книгите са из книжарниците, моите, разбира се, не! И на стрина Гюргя, стрината на Сулю и Пулю книгите са там, из нашите модерни книжарници. И на американската стрина Гюргя книгите са там, на най-почетно място. Моите ги няма. Ако някой се сети да си поръча книга, за която не знае, че изобщо съществува, може и да си купи моя книга някога. Това е. Чакай от умрял писмо ако се нямаш работа...

Затова открито заявявам: проклета да е тази държава, в която оставят човека да се мъчи както се мъча в този момент аз! Ей-така, без нищо, без вина, човек да е наказан да се мъчи така жестоко. Да обиждат човека за едното нищо. А именно, че бил се осмелил да пише и издава книга. Как ще пишеш книга бе, ти кой си бе, човек на кой си бе? Да не си Васил Проданов та ще пишеш книга?! Мри тогава, майната ти! Това е положението.

Но, аз, дами и господа, представете си, също съм човек! По-добре да мре прокълнатата държава, в която оставят човешки същества да изпитват такива мъки, каквито изпитвам сега аз. Знам добре, че не съм само аз в това унизително положение. С честен труд си направил нещо, и сганта те натиска докато те смаже, сякаш не си човек, а червей. Точно така се отнасяме ние, българите, към хората сред нас, които нещо правят. Гледаме да им извадим душите ако може с памук, да им отмъстим жестоко, че са имали дързостта нещо да направят. У нас се води непрестанна битка срещу хората, които нещо правят, които се стремят, които нещо създават. И не са като другите, дето само джвакат кебапчета. Проклета да е държавата, в която имах ужасния шанс да се родя! По-добре изобщо да не се бях раждал, ако ме нямаше, щеше да е много по-добре...

Спирам. Боли ме сърцето. Прощавайте, че ви занимах с моя дребен проблем. Ако изобщо сте го дочели това. Сигурно мнозинството отдавна е махнало с ръка е си е рекло: тоя пък какво иска бе?! Кво като си написал книга бе, мри, я го виж ти, ще ни се прави на страдащ?! На неоценен ще ми се прави пък тоя?! Нещастник такъв! Книга бил написал! Не ни трябват нам книги бе, за ручане нещо ни требе!

Ето сега, в този момент, вече нямам сили за нищо. Ще спра да пиша и в този блог. Ако някога ми се появят сили, ще се върна, но не знам, в момента се чувствам съкрушен. Отказвам се от всичко. Като пребито куче ще си лежа в бърлогата и ще си лижа дълго време раните. В душата ми зеят огромни рани. Рани, които не заздравяват никога.