ПЪРВА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА ЗА СВОБОДНО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ София, 15 и 16 февр. 2014 г. (видео) • Нова книга, по която сега работя - с примерно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА • Началото на моя курс лекции по темата „Как да стана пълноценна личност?“ • Есета по темата "Изкуството да си учител" • Учебно помагало с примерно заглавие Въведение във философията на вярата и религията(в процес на разработване) ОБЯВА ЗА КОНКУРС НА ТЕМА "КАКВО ЗНАЯ ЗА УКРАЙНА"Подпишете петицията в защита на свободата на словото и срещу медийния диктат, на който ний, българите, сме подложениЕсета от поредицата "За здравомислието", която смятам да превърна в нова книга • Нещо като реклама: за тия, които желаят да си купят някоя от книгите ми или пък книжка от философското списание ИДЕИЧетете HUMANUS - списанието за личности! Списанието на младите, които искат да бъдат пълноценни личности, искат да станат личности в истинския смисъл!

понеделник, 25 май 2015 г.

Нещо като диалог с една долна комунодна гадина


По публикацията Майната ви тогава, драги софиянци, щом понасяте и тия гаври! (тя е във връзка с това, че Евгения Живкова била номинирана за кандидат-кметица на София) във фейсбук се проведе следната любопитна дискусия около историята на моя род, ето какво един комуноиден трол благоволи да каже по мой адрес и ето какво се наложи да отговаря след като бях облян обилно с каква ли не помия:

Велислав Алтънов каза: Социалистите не могат да се примирят, че за 25 години фъндък не им пуснахме. Фъндък-ова - да, но тя не беше с тях. И сега няма да им пуснем фъндък. Вериоятно ще преизберем Фъндък-ова отново.

Albert Stoev каза: Мале, мале, мале и кой точно има наглостта да го каже това, посипи си главата с пепел бе комуногенен Хамелеоне!? Все пак да припомня/повторя за "уважаемите зрители" и за етнолога "Златарски", дето се прави на "умряла лисица" едни не толкова скорошни саморазкрития на "другаря" Грънчаров, точно в стила на публикацията (кой на кого бил роднина и защо....):

Най-неочаквано се потвърди "хипотезата" ми за "Хамелеонската" родова жилка на (вече съм с чиста съвест и пълна увереност) другаря Грънчаров, въпреки че не съм медиум, очевидно съм предугадил тоталитарната закваска у "ученото човече" от Долна Баня: оказва се "драги зрители", че това човече било внук на Владимир Грънчаров, учредител на комунистическата партия в Долна баня и както лично утвърждава "Хамелеонът" - бил комунист ама от ония "истинските " комунисти, дето другите "фалшивите" ги натирили в гори тилилейски (за последното е напълно прав) и ето окончателно лъсна грижливо поддържаната и подхранвана лъжа, цялата фалшива същност на "човечето" Грънчаров, легендата демократа и антикомуниста се срути за миг: "Да живее абсолютната истина на другаря Грънчев; КПСС-ДСБ"!!!! КЪДЕ СИ "ЗЛАТНО" ПАСТОРЧЕ ДА МУ ОПРОСТИШ ЛЪЖИТЕ И ПРЕСТРУВКИТЕ НА ТВОЯ КОЛЕГА (КАКВИ ГИ ПРИКАЗВАМ, БЕЗ ДА ЗНАМ ДАЛИ И ТИ НЕ СИ ОТ СЪЩОТО ЛЪЖЛИВО КОТИЛО)

Albert Stoev каза: Ангел Грънчаров каза:

За мен е голяма изненада "информацията", че съм бил "БКП активист" преди 1989 г. Аз и в тяхната БКП не съм бил, тъй че в какво ли се и азразявала БКП-активността ми?! Чудна работа?! Но е радостно това, че другарите така силно ме мразят, че са способни да измислят такива фантастики за мен - какъв съм бил преди 1989 г. и пр. И това, че дядо ми (умрял преди да се родя) е бил "основател на БКП" в Долна баня другарите не го спестяват, особено предвид това, че и на дядо ми явно имат зъб; той е бил комунист от изчезналия род на комунистите-идеалисти, а това мръсниците няма как да простят... 25.07.12 г., 18:15

Венцеслав Антонов каза: Алберт, поспри се. Щом не си бил в БКП и БСП защо толкова ревностно браниш комунягите? А досетих се: ти си платен техен агент. За пари, ли братко се продаде? До някъде те оправдавам. Гладът е лош съветник.

Albert Stoev каза: Антонов ти осъзнаваш ли какво твърдиш и навлизаш ли въобще в същината на цирка който разиграва комуногенният другар Грънчаров (или и ти си станал марионетка от мизансцена), твоят дядо да не е основател на БКП в някое подбалканско селце като неговия - не виждаш ли че боядисаните комунисти и техните наследници са носители на съсипията на тази страна и още повече маскировката им под формата на върли антикомунисти (Грънчаров казва, че истинските комунисти, тези фалшивите отдавна ги били изтикали от политическата сцена). Аз нямам проблем с тях, защото те са "никакви" и "нищо" в човешки смисъл, но те са едни "никакви с тоталитарно мислене", което при всяко положение е черта, която се наследява. Това, че не приемам всякакви преднамерени инсинуации и целенасочени злепоставяния на тоя и оня не е в никакъв случай привързаност към това или онова, а недоволство от (и опит за противодействие на) притворната демократщина (зад нея се крие тоталитарна кратуна или група такива кратуни) - фалшивата маска на "боядисаните", Хамелеоните - "анадън му" както казва един доста умен враг на българщината от известна етническа противоконституционна партия!! А другарят Грънчаров трябва да разбере, че индулгенции за сметка на "хамелеонстване" не се дават!!

Снимка на Albert Stoev.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Антонов, тая тъпа комуноидна шматка не е човек, с когото има смисъл да говориш, това е комуноид, т.е. нечовек. Тия нещастни същества все търсят "врага", който, видите ли, бил виновен за това или онова.

Единият от моите дядовци действително е бил основоположник не на БКП, а на БРСДП в родния ми град (тогава е бил село) Долна баня. Вярно, след това е станал "тесен социалист" и по-късно комунист (партийната му книжка обаче не съм я виждал, може и да е мит че е бил комунист). Но през цялото време е бил тухлар (частен собственик), сиреч, работник, а на стари години е бил и обущар, кърпел е обуща. Значи цял живот си е изкарвал хляба с ръцете, с труд.

Когато идва комунизма той е бил почитан като "стар комунист", слагали са го по трибуните, по едно време разбира, че давали народни пенсии, понеже вече не можел да работи, се поинтересувал какво е това. Отишъл в София при своя стар приятел Кирил Лазаров, тогава министър на финансите, от Долна баня родом също. И попитал за пустите пенсии. Оня идиот му рекъл: "О, Владо, аз те гледам че ти още можеш да работиш бе, за каква пенсия питаш?!", дядо ми треснал вратата, махнал се, заминал си и след година починал.

Има книги, в които е описано какъв принос има той към социал-демократическото и по-късно комунистическото движение, да го наречем така. Факт е, че след като е бил бит здравата след Септемврийското въстание, той повече с политика не се занимавал и се отдал да работи, та да си изхранва семейството. Паразит дядо ми никога не е бил. И това, че е бил такъв, това изобщо не го възприемам за някакво "петно" в моята, видите ли, биография. Не го и крия. Дядо ми Владимир починал, Бог да го прости, две години преди аз да се родя, виждал съм го само на снимка. (Има я накъде в нета, аз съм я сложил).

Другият ми дядо, от страна на майка ми, Васил се казваше, пък е бил горски стражар и е работил като такъв в "новите земи", в окупирана Македония. Тъй че, той пък е бил "фашист". Бог да го прости, помня го как слушаше западни станции, псуваше комунистите даже в очите им и чакаше американците да дойдат та да ни освободят. Не дочака този момент, почина в 1988 г. Аз и за него съм писал нейде в книгите си.

Пиша всичко това сега това не за да се "оправдавам" пред тая комунодна гадина, а просто така, понеже стана дума. Та видите ли, по неговата извратена логика, аз съм бил "използвач", бил съм антикомунист и демократ заради някакви облаги, само дето не виждам какви са те. :-) Виж, да бях комунист, нищо чудно да бях се облагодетелствал. Както се облагодетелстваха всички комай другари. Но ето, да плюне върху другия човек, това е заниманието на комуноидните гадини като въпросния анонимник.

Между другото по айпито аз знам кое реално лице стои зад тая кличка. Туй реално лице всичко в живота си е получило наготово заради причастността си към комунизма, по линия на неговия род. Та тук въпросната гадина действа по добре познатия принцип "Крадецът вика: дръжте крадеца!" :-) Мерзавци от класа са комунистите, това поне се знае от всички...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Наградата на д-р Стоев беше връчена на Атина Димитрова, лице на списание HUMANUS


ГЕРОИТЕ НА СПИСАНИЕ „Humanus” – д-р Венцислав Стоев от Силистра

От 2014 г. д-р Венцислав Стоев, началник на урологичното отделение на силистренската многопрофилна болница, е учредил парична награда на своето име, която се връчва веднъж годишно за постижение на ПМГ ”Св. Климент Охридски” Силистра, получило значимо национално или международно признание в състезания, конкурси, олимпиади и пр. Постижението следва да бъде от сферата на естествените и хуманитарни науки. Наградата е парична, в размер на една минимална работна заплата за страната за съответната година. Наградата да се поделя поравно между ученика, работил и спечелил признанието и учителя, възпитал и подготвил в най-голяма степен този ученик.

Тази година на светлия празник 24 май наградата на д-р Стоев, който е бивш възпитаник на природоматематическата гимназия, отиде при абитуриентката Атина Димитрова. Атина е автор на два романа и публикува редовно в списание „Humanus” свои произведения - заради което заслужено стана едно от лицата му. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Откраднах си още малко звуци и картини от ежедневния живот в Пловдив





Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Случайността, с която атеистите обясняват еволюцията на света, е много по-малко вероятна отколкото творческата инволюция и еволюция на Логоса




Ричард Докинс счита еволюцията за "сляпа", а себе си - нейният продукт - за зрящ, по-зрящ от другите, заслепени от религията. Но Докинс целенасочено редуцира религиозната вяра до възгледите на фундаменталистите, за които светът е създаден преди малко повече от 6000 години. Така си изгражда удобен опонент, чиято мирогледна ограниченост подпомага триумфа на атеизма, проповядван от професора-биолог. Еволюцията не може да се редуцира до Дарвинизъм така както религиозността не може да се сведе до възгледите на Южната конференция. А случайността, с която атеистите обясняват еволюцията на света е много по-малко вероятна отколкото творческата инволюция и еволюция на Логоса. В крайна сметка, говорейки за наука, Докинс непрекъснато говореше за това, в какво вярва и в какво - не. Защото атеизмът е тип вяра, маскирана като аргументирано с разум безверие.

Написа: Ognyan Minchev

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Поздравления за г-н Минчев, че така ясно представи същината на проблема! Подкрепям и споделям изцяло неговата позиция! И правя нужното тя да стигне до колкото се може повече хора...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вижте как далновидно и перспективно мислят братята-руснаци!



УРА! Выпущен первый ноутбук из российских комплектующих! Экран 1024х768, батарея на 1 час, вес 10 кг. И ЭТО НЕ ШУТКА!

Написа: Дядюшка Шу

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Първият руски ноутбук, създаден тия дни, тежи, видите ли, цели 10 кг.! (Изглежда в него са вложили поне 5 кила арматурна тел и не знам си колко бетон!) Идеята е като носиш този ноутбук хем да отслабваш, хем да развиваш мускулесто тяло, което ще доведе дотам дамите повече да те желаят, което в крайна сметка пък ще доведе до решаването на тежкия демографски проблем в Русия! Виждате как далновидно и перспективно се мисли в братската нам държава!!! Сидеров, що дремеш, кажи нещо и ти, шматко долна и мързелива!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Текстът на мое писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Ст. Анастасова, което й изпратих току-що



Хубав ден и на Вас! (Вече учèните решиха, че с голяма буква трябвало било да се пише думата "вие" даже и когато става дума за обръщането ни към множество от все уважаеми люде! Та затуй го пиша така, с оглед да не ме сметнете за прекалено прост... :-) )

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Докато не проведем решителна революционна промяна в образованието, докато тази сфера не даде мощен тласък върху икономиката, от бедността и от униженията си няма да се отървем!


По повод публикуваното от мен вчера Празнично "открито писмо" до г-н Министъра на образованието и науката професор Тодор Танев получих на имейла писмо от приятел, който ми пише, че е малка надеждата министърът да обърне някакво внимание на моето "иначе сърцераздирателно писмо", че нищожна е надеждата да ми даде аудиенция, да разговаря с мен, а пък какво остава да дръзне да застане на моя страна и "да свие перките", дето се казва, на разпищолите се в ПГЕЕ-Пловдив администратори, като, примерно, ги принуди да изпълнят решението на Окръжен съд за моето възстановяване на работа като учител по философия и гражданско образование. (Между другото, аз изпратих сходни писма и до някои наши партийни и политически лица, включително и работещи в Парламента, с молба да ми съдействат да получа въпросната спешна аудиенция при г-н Министъра.)

Най-интересното в това писмо на моя приятел е, че той ме съветва да се откажа от намерението си да се върна в това училище, именно в ПГЕЕ-Пловдив дори и с влязло в сила съдебно решение, щото съм щял да бъда ликвидиран от силния психически и административен терор, който ме бил очаквал там в случай че проявя неблагоразумието да се върна. Съветва ме този мой приятел да... емигрирам, щото вече, излиза, съм бил нямал никакво бъдеще в българската образователна система, дава ми съвет, примерно, да ида в... Украйна (където народът доказа, че е по-висше качество от нашия - заради свободолюбието си!), там, с помощта на моите приятели да съм се бил устроил на работа, там може би съм щял да бъда по-полезен, а у нас, по негова преценка, положението е така безнадеждно, че никаква реформа в близките години нямало да има. Което означава, че такива като мен са някакви прекалено подранили пилета, които несъмнено ще измрат. Това в основни линии ми пише този мой приятел. Ето какво му отвърнах току-що:

Здравей, уважаеми г-н И.,

Искам да ти кажа нещо безкрайно важно във връзка с многото въпроси, които поставя твоето писмо.

Аз водя тая битка (и правна, но в цялостния смисъл, във всичките й измерения) не толкова за да се върна в училището и пак да стана учител там, не даже и заради моралния реванш, а по съвсем други подбуди, свързани с промяната на начина на мислене за да се случи онази революционна промяна на системата, която ни е потребна, именно нейното събаряне и след разчистване на отломките да се съгради (бих казал даже да се роди) нещо съвършено различно, коренно различно, принципно различно. Тая система по моето дълбоко убеждение не може да бъде реформирана, реформирането й е същото като да режем кръпки от нов костюм и да ги зашиваме връз вехти дрипи; е, не става тази работа така, новите кръпки върху прогнилите дрипи ще изглеждат грозно и още повече ще съдерат дрипите, пък и ще подчертават одрипявяването на старите дрехи. То затуй си го е казал толкова добре и ясно Спасителят:

36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.
39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро. (Лк 5:36-39)

Затова аз вече съм против реформата: иска се революция, коренна промяна на началата и принципите, върху които следва да се постави образованието. "Реформата" в образователната сфера до такава степен изостана, че й мина времето, тя затова и в днешните условия звучи като еквилибристика и еклектика, т.е. точно като кърпене с нови кръпки на вехти дрехи - или пък като наливане на ново вино в стари мехове. (Старите мехове, предполагам, ще се пукнат от новото вино, и виното ще отиде на поразия, пък и меховете ще трябва да бъдат изхвърлени, какъв е тогава смисълът от една такава "реформа"?!) Нищо свястно или годно за живот не може да се получи от такава реформа, основана на такива полумерки. Казал го е Спасителят толкова отдавна, но кой да ти Го послуша?

И още нещо, важно е: помиряването на съвременно мислещите дейци на образованието със стожерите и церберите на административната командна система с оглед добруването и на едните, и на другите, е същото като да се помирят вълците и агнетата - в името на доброто и на едните, и на другите. Глупава работа! Но има и нещо друго: българските училища не са частна собственост на чувстващата ги като свои образователна бюрокрация, да, те съвсем не са тяхна бащиния! И аз затова се боря да се върна в училището, в което съм работил толкова години: то не е частна собственост или бащиния на директорката Анастасова и групичката бодри подлизурки около нея, а те си го чувстват точно като такова! Това училище, пък и всяко друго училище в страната ни не е, повтарям, частна собственост или бащиния на управляващата образователна директорско-инспекторска бюрокрация, нищо че те си ги чувстват като свои, понеже де факто са ги приватизирали, един вид откраднали от обществото.


Навремето другарите така крадоха държавната икономика, сега крадат училищата, те май останаха само за крадене. А училищата са на гражданите, на всички нас, в това число и на мен: колкото е на директорката Анастасова ПГЕЕ-Пловдив, толкова това училище е и на мен. А ако има на някой това училище да е в по-голяма степен отколкото на мен или на Анастасова, то е най-вече на бившия директор Паунов или на Жак Асса (и да други такива), които са го създавали и строили това училище, които са създали имиджа му, който сега други пък съсипват. Та ето затова аз не кандисвам и не се отказвам от борбата си. А това, че други хора, които мислят като мен (аз добре знам, че така мислят повечето от работещите в това училище), не смеят да кажат и покажат какво мислят, просто тия хора ги е страх да издадат какво мислят, щото а някой каже че оспорва абсолютната власт на директорката, а мигновено него ще го последва моята участ, сиреч, и той ще бъде уволнен, и нему ще се намери цаката. Е, аз се боря за да докажа на тия хора, че е грозно да се страхуват толкова, щото техният страх фактически убива такива като мен, да, ние и здравето си дадохме за тая борба със системата и нейните копои!

И онова, което най-много ме дразни, е безразличието на "реформаторската" министерска власт. Под това тяхно безразличие се вихрят какви ли не злоупотреби на самозабравили се директори, които всекидневно нанасят страшни поражения на младите. Поражения най-вече в психически, личностен, духовен, човешки план. Това е обаче най-нетърпимото. Системата фабрикува всекидневно малодушие у възпитаваните, у младите: не може на малодушните възпитатели възпитаниците да са немалодушни! Ето това е най-страшното и непростимото. Оня било сред учениците, било сред учителите, който е бунтар и свободолюбец, без жал бива посичан, и то мигновено! И бива изритван от системата. Това именно показа и моят случай. Аз заради това на всичко случващо се придавам пълна публичност и гласност: та аз можех, първо, да си мълча и сега щях да съм най-приближен до директорката сред нейните подлизурки; второ, ако да не бях мълчал, както и не мълчах, като ме уволни, щях просто да плюна, да кротна и щях вече да съм си намерил работа в друго училище. Но аз, както ти е известно, не съм човек, който да вземе сам да си плюе връз достойнството, поведох една съвсем обречена битка, щото силите са неравни. Съзнавам пределно ясно това. Почти отникъде не получих подкрепа. А най-грозното е това, че тази власт, дето се нарича "реформаторска", вече 6-7 месеца мълчи и по този начин продължава да съучаства в зулумите на разпищолилите се администратори. Изглежда министерската бюрокрация крие всичката информация по случая от министър Танев, ето, по тази единствена причина, да разбера истината, аз се опитвам да се добера до него. Но взех да се съмнявам, че той все още нищо не знае; знае, щото аз му пращам всичките неща и на неговия личен профил във фейсбук, директно му го пращам.

И вече имам категорично допускане какво точно става: той знае, но не смее нищо да предприеме, и него го, да, и самия министър го е страх, щото е разбрал колко пълновластна е въпросната образователна бюрокрация. И е осъзнал, че ако иска да министерства по-дълго, ще трябва да се спогоди с нея, пък на такива като мен - кучетата да им ядат главата. Имам съвсем определено усещане, че точно такава е сложилата се ситуация. Каква ще е ползата за министъра ако той дръзне да застане до мен, да защити закона, правото, справедливостта и морала? Никаква. Нима има някой безумен политик или чиновник у нас, който да жертва своето положение заради "луди глави" или идеалисти като мен? Няма такива, разбира се. Ето такова ми е подозрението за министъра. И за да разбера истината по този въпрос предприемам тия мерки. Та евентуално да стигна до министъра и да разбера истинската му позиция. Пределно добре разбирам положението му. Не му е леко положението изобщо.

Ако иска да постигне нещо не бива министърът неблагоразумно да реже клона, на който седи. А този клон е именно въпросната бюрокрация. Глупаво е заради мен или заради някакви нравствени мотиви да застане срещу бюрокрацията, да й обяви война, което значи, че ще бъде пожертван от премиера. По-разумно е да постъпва дипломатично с оглед все нещичко да промени. У нас условия за революция в този момент няма. Обществото ни е оскотяло дотам, че не може да проумее нещо най-просто: че докато не проведем решителна революционна промяна в образователната сфера, докато тази сфера не проработи и не даде мощен тласък върху икономиката (човешкият фактор решава всичко, неговата подготвеност за живота в новите условия е решаващата!) ние от бедността и от униженията си няма да се отървем! Ето това не се съзнава. И по тази причина ни залъгват с приказки за разни половинчати реформи, при които и вълците ще са доволни, и агнетата ще са предоволни, че вълците ги ядат, видите ли, "по-хуманно", и новото вино ще пука старите мехове и ще става зян, и нови, отпрани от неносени костюми кръпки, ще шием връз продраните дрипи на прогнилата отвсякъде административна, сталинска по същество, централизирана, казармена, бюрократична, директивна, командна и пр. образователна система.

Това е. Очертах цялостния контекст, мисля, задоволително. Спирам дотук. Хубав ден ти желая! Бъди здрав!

С уважение: Ангел Грънчаров

Толкова и вам, уважаеми читатели! И вам желая хубав ден, плодотворна седмица и също бъдете здрави! И още нещо: не допускайте да ви будалкат с половинчатости, хем тако, хем вако, хем вълците да са доволни, хем агнетата да са благодарни - че ги ручат вълците по "по-хуманен начин". Не стават така тия работи. Всичко си иска своето. Животът най-вече. Няма да имаме живо и пълноценно образование и животът в тази страна няма да поеме към подем докато позволяваме да ни будалкат общо взето само с някакви половинчатости. Истински неща са ни нужни нам, истински! И мухльовци повече, моля ви, недейте да бъдете! Постарайте се и вие да станете истински, ето в това е спасението! Бъдете истински, т.е. смели и достойни свободни човешки същества. Това ви пожелавам най-накрая. Чао и до скоро!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

неделя, 24 май 2015 г.

От ченге и от мерзавец нормален човек не става, колкото и да се напъва нищо не се получава



"Дясното", "консервативно" и дори "истинско седесарско" ченге от ДС (с бойна кличка "агент Николай", да не споменавам истинското му име!) даде пространно хвалебствено интервю за Виктор Орбан по една телевизия, купена наскоро с руски капитали, като между другото се изпусна да употреби дума, която до този момент не бях чувал, думата "ХРИСТИЯНЩИНА"! (Даже уродът Ленин дори не е сетил да употреби тази тъй грозно звучаща дума, той е употребявал думата "попщина"!)

Което ме накара да си помисля ето какво: колко е правилна поговорката "Вълкът кожата си мени, но нрава - никога!", сиреч, другояче казано, от ченге и от мерзавец нормален човек не става, колкото и да се напъва. И ето, винаги ченгетата издават в крайна сметка мерзския си чекистко-ченгесарски манталитет, пък дори ида се представят за "вярващи в Бога", за "консерватори", за "десни", с извинение, и т.н.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ

Поръчай новата книга на философа Ангел Грънчаров

Описание Сума
Книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
ЗАБЕЛЕЖКА: За да получите книгата по пощата просто трябва след като платите тук да изпратите на имейла (намира се в КОНТАКТИ) точния адрес, на който желаете да я получите. Книгата е в обем 264 страници и е издадена в малък, бутиков тираж. Можете при желание да я получите с автограф на автора, което я прави библиографска ценност :-) БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!