вторник, 2 септември 2014 г.

Как интересуващите се могат да си набавят някоя от моите книги


Много често читатели се обръщат към мен лично, понеже са търсили безуспешно по книжарниците някоя моя книга, като не са могли да я намерят, са се принудили да търсят връзка с мен; много често се търси моята първа книга, която има вече четири издания, сега предстои петото. Ето и днес имам писмо на читател, който търси книгата ми ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: психология; по-долу можете да прочетете какво му отговорих, публикувам тези писма, тъй като е възможно и други хора да се интересуват от тази, или някоя друга моя книга, та в тази връзка обяснявам как все пак могат да си я набавят; та читателката ми пише следното:


Добър ден!

Как бих могла да поръчам книгата "Психология: животът на душата"?

Поздрави, Д.!

Отвърнах й ето какво:

Здравейте, г-жо Д., благодаря Ви за писмото и за интереса към тази моя книга!

Отговарям на въпроса Ви: книгата все пак можете да я получите от мен по пощата. Цената е 5 лв. Става дума за последното, четвъртото издание на книгата. Впрочем, предстои ново, най-пълно издание на тази книга, то ще излезе от печат до края на септември, както е обещал издателят. Ако желаете да получите екземпляр от пълното издание, ще се наложи да изчакате. Работата е там, че четвъртото издание, от което единствено има останали екземпляри, е доста съкратено, предвид това, че то беше направено с оглед да бъде учебно помагало по психология за студенти и ученици (съдържа най-важното и е в обем една трета част от цялата книга). Тъй че решете дали искате от него или ще изчакате малко за новото, съвсем пълно издание на въпросната книга. Между другото тази книга, която Ви интересува, я има и на книжната борса в София, на щанда на изд. Изток-Запад - и оттам можете да си я набавите, в случай че сте от София.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Страшната война, която ще бъде последна за Русия




Аркадий Бабченко, руски журналист

Мисля, че в момента сме свидетели на най-страшната за Русия война за ХХ и ХХІ век. Не като брой загинали, а заради това, което се случва с обществото. Досега нито една нация в нито една война не е стигала дотам за пари да се отказваш от името на загиналия си мъж. Заради компенсация или апартамент да свалиш името на мъжа си от неговия гроб. Да се откажеш от името на убития баща на твоите деца. Да представяш убития за жив. Да се съгласиш уж несъществуващите тела да бъдат заровени в безименни гробове в уж несъществува война в уж несъществуваща страна.

Как може да си десантчик, който ежедневно минава на плаца край плакатите “чест, смелост, доблест”, а след това да се подчиниш на дребния обезумял кагебист и по негова заповед да отидеш да умираш, ДОБРОВОЛНО отказвайки се от своето име, заличавайки спомена за себе си – аз това не го разбирам?!

В Чечения ние правехме опознавателните жетони от стоманени лъжици, защото ако изгориш в бетеера, служебният жетон се разтопява – и това беше главният призив в тази война: да бъдеш разпознат. Да имаш възможността да бъдеш погребан. Да имаш право на собственото си име, ако си загубил правото си на живот. И нашите командири ни помагаха в това.
Посланието на тази война е да бъдеш неразпознат. Да умреш без собствено име.

Аз не разбирам как може да изкупуваш собствените си загинали граждани, които ти си изпратил на война.

Аз не разбирам как може да продадеш загиналия си мъж, син, брат за едната компенсация.

Аз не разбирам това.

Това е наистина страшно.

Твърдя, че това ще бъде последната война за Русия, не заради недостиг на сили или слаба икономика. Това ще бъде последната война за Русия, защото процесът на разпад на етноса е почти завършен. Няма никакви общности, които могат да кажат за всеки свой член: “ние”.

Тази територия е населена с отделни групички от агресивни озлобени хора, случайно обединени от външни обстоятелства, които ненавиждат всички други, които не влизат в тяхната глутница – и никаква нация вече не съществува.

Мисля, че когато потомците ще изучават това време, в което сега с вас живеем, няма да могат да го опишат. Защото за да разбереш какво е “путинизъм”, трябва да живееш в него.

Даже нашите най-близки съседи не рабират това. Украинците ми пишат: “Русия, събуди се!”. Та ние не спим, мамка му…

Когато се опитват да убият човек, за да не им пречи да ровят безименните номерирани трупове от необявената война със замазаните номера на колите и свалените пагони под табелки с номера… Аз не знам, какво още да си говорим.

Преведе: Daniela Gortcheva

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ще удари ли "миролюбецът" Путин с атомни бомби непокорната Източна Европа?



Из: Войната в Европа не е истерия, автор: Ан Епълбаум, "Вашингтон пост"

... Неотдавна Владимир Жириновски – член на руския парламент и придворен шут, който понякога говори неща, които властта не може да изрече – заяви по телевизията, че Русия трябва да използва ядрено оръжие и да бомбардира Полша и балтийските държави – "държави-джуджета", за да покаже на Запада на кого в действителност принадлежи властта в Европа. "Нищо не заплашва Америка, тя е далеч. Но страните от Източна Европа трябва да се поставят под заплахата от пълно унищожение", заяви Жириновски. Владимир Путин е снизходителен към подобни коментари: изказванията на Жириновски не са официална политика, но пък така руският президент може да оказва натиск.

Един много по-сериозен човек, руският дисидент и анализатор Андрей Пионтковски неотдавна публикува статия, в която твърди, че нещата не опират само до заплахите на Жириновски, а Путин наистина обмисля възможността за ограничени ядрени удари – може би по отношение на една от балтийските столици или на полски град – за да докаже, че НАТО е напълно безсмислен алианс, доколкото не би се осмелил да нанесе ответен удар, за да не предизвика по-голяма катастрофа. Всъщност на военните учения през 2009 г. и 2013 г. руската армия открито "изпробваше" ядрена атака срещу Варшава.

Нима всичко това са само налудничави опасения? Може би. Може би Путин е прекалено слаб, за да извърши всичко това, може би това е тактиката му на сплашване, може би неговите олигарси ще го възпрат. Но "Майн Кампф" също е изглеждала като истерика на западните и немски съвременници през 1933 г. А заповедта на Сталин за повсеместно "ликвидиране" на цели класи и прослойки в Съветския съюз би ни се сторила още по-безумна, ако я бяхме чули днес.

КРАТЪК КОМЕНТАР: Опасността е реална, безумието на Путин е неоспорим фактор, който трябва да се има предвид...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Придворният продажник, слуга на всички режими - по повод признанието на гения



Антисоветскую заморскую отраву
Варил на кухне наш открытый враг.
По новому рецепту, как приправу,
Был поваром предложен пастернак.
Весь наш народ плюет на это блюдо:
Уже по запаху мы знаем, что откуда!

Сергей Михалков, автор слов к гимну СССР и России - о присуждении Борису Пастернаку Нобелевской премии за роман "Доктор Живаго".

Цитира: Pavel Gintov

ЗАБЕЛЕЖКА: Сергей Михалков е баща на Никита Михалков, нынешния почитател на таваришч-императора Путин: той е напълно достоен син на баща си!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Актуален политико-нравствен коментар от поредица от различни радио-програми, която нарекох "Шоуто на Ангел Грънчаров"



Това е началото на поредица от актуални политико-нравствени и психологически наситени коментари по моето лично или персонално радио, което нарекох "Шоуто на Ангел Грънчаров"; прочее, ако и Вие искате нещо да кажете, моля, заповядайте, направете си запис на изказването, изпратете ми линка, ще сложим и вашето изказване, ще го излъчим по радиото, та да ви чуят повече хора! Хубав ден на всички!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Подтик към дискусия за оценяването на таланта от сегашните и бъдните поколения, за мазненето пред властниците и за други такива глупости


Снощи, по съвет на мой близък приятел, си позволих една направо "отвратително нескромна провокация", именно, публикувах ето този матр`ьял със заглавие Едно логично питане, поставено по идея, съдържаща се в писмо на приятел, където, като публикувах обложките на всички издадени "некадърника Грънчаров" книжки на списание ИДЕИ и кориците на всички написани от мен и издадени в хартиен вариант мои книги, с пълно безсрамие запитах ето това:

А какво, впрочем, е направило толкова кадърното лице, което така безцеремонно обяви Ангел Грънчаров за пълен некакадърник - и го уволни? А?????????????????????

Тази сутрин, влизайки в интернет, забелязвам, че вече има някакви среднощни реакции на провокацията ми. Ето примерно какво е написала една дама с име Elena Dicheva:

Човек, който е направил това, в никакъв случай не може да бъде некадърник. Което не го прави кадърен за всичко. Уважавам делото Ви, тъй да се рече, намирам го за полезно, и на мен ми е интересно да чета това, което пишете, когато е свободно (каква ирония, а?) от личното Ви отношение към хора и събития. Сега да не ми кажете, че вий, философите, не можете да нямате лично отношение. Няма да е релевантно. И ний, не-философите, имаме лично отношение. По повод на уволнението Ви, вече споделих чувства, г-н Грънчаров. Докарали сте ги, Вашите хора, до безизходица, за да пребегнат до такава отчаяна стъпка. Прочее, не заблуждавайте публиката. В Кодекса на труда няма текст за "некадърност". Има текст, който цитирам по памет: "Не притежава качества за извършваната работа." Извършваната работа може и да изисква качества, които не притежвате. Това не Ви прави "некадърник". Моля, не злоупотребявайте с т.нар. "логически грешки", които по същество са политически технологии. Поздрави.

Реших да й отговоря, идеята ми е да се завърже дискусия, знаете, аз обичам дискусиите, ний, философските некадърници, много си падаме по тях; ето какво й отвърнах, с намерение да налея известно количество масълце в огъня на начеващата се дискусия, та да го подкладя както подобава:

Радвам се, че провокацията, която си позволих, Ви е допаднала, щом реагирате! Моята работа като философ е тази: да отправям какви ли не провокации. И да дразня хората - да не би да заспят.

Права сте, г-жо Дичева, кадърни за всичко хора няма. Всеки просто умее нещичко, за други неща има съвсем слаби познания, умения и пр. Това е естествено. Аз имам претенция, че умея едно нещо: да се занимавам с философия; на това нещо си посветих живота. Цял живот само това съм правил. Правенето на философия, философстването, включва две неща: преподаване и писане. Или говорене на живо и на... неживо, излагане на мислите върху хартия. Това правят хората дето се занимават с философия. Аз цял живот само това съм правил. Друго не умея, тук имам известни познания и умения.

Е, в едната област, преподаването, бях обявен за "пълен некадърник", оставете увъртанията около Кодекса, аз Ви казвам как по същество, на дело, фактически се тълкува и какво означава текста от Кодекса на труда, по който бях уволнен. За написаните от мен книги пък няма ден, в който някой, дето не ги е чел, не присвива презрително устни, ето, в блога ми един дежурен оплювач не е пропуснал да отбележи под въпросната провокативна моя публикация ето какво:

"Количеството не значи качество. Ленин е написал още повече от теб, но пак е повърня. Тотю"

Това казва някой си Тотю с цел, тъй да се рече, да ме "застреля", щото има ли по-лошо нещо за мен от това да бъда сравняван с некадърника Ленин? Но да оставим това, да се върнем на първото, по повод уволнението ми като преподавател заради "липса на потребните качества за изпълняване на тази длъжност".

Никого не заблуждавам, просто казвам как аз възприемам "мотива" за уволнението ми. Аз така разбирам: щом като някой няма "нужните качества" да упражнява преподаването на философия, значи той е пълен некадърник, тия неща лесно се свързват. И ето, излича, че щом съм уволнен по този пераграф, аз фактически вече не мога да упражнявам преподавателските си права по философия. За Вас, предполагам, това е безобидно, за мен не е. Ще решаваме казуса в съда. Налага се чрез съда да доказвам професионалната си компетентност, която ми беше отречена от една самонадеяна директорка, която си присвои неполагащи й се права. Все пак, знайно е, не директорите на училища решават кой става и кой не става да бъде преподавател по един или друг предмет, това го решават други, доста по-висши институции. Тази административна особа се опита да си присвои права и компетенции, които няма и не може да има.


Казусът е интересен, аз обичам такива казуси, е, затова и се занимавам с тях. "Нищя" ги, дето се казва. Щото съм "пълен некадърник", та затова обичам да се занимавам с какви ли не неща. В това число, ето, наложи ми се и с правосъдие да се занимавам. Нямам претенция, че разбирам, ала ето, за да си защитя личния и професионален интерес, ми се налага да прибегна до помощта на правосъдието. Ще видим какво ще стане.

Вие знаете, апропо, между другото казано, че един друг философ също е бил изправен пред съда по доста близки до моите обвинения. Сократ е бил обвинен, че вреди на младежта, санким, бил я развращавал. И бил отричал съществуващите богове, измисляйки си нови такива. Вие сте учена дама и знаете тия неща. Казвам ги за други хора, които може и да не знаят. Та ако се осмислят нещата, и аз съм обвинен горе-долу за същото: като се твърди, че нямам "необходимите компетентности" се стига до извода, че ако бъда оставен на работа, именно да преподавам философия, ще се окаже, че съм доста вреден за младите, нали така се получава, като помислим малко, а г-жо Дичева?

И второ, отричам ли и аз съществуващите богове? Как ли пък не, отричам ги и то само как! Ето, примерно, отрекох божеството, на което се кланя въпросната директорска особа, отрекох нейния кумир Бойко Борисов. И тя седмица след мое открито и безпощадно критично писмо до него, публикувано в блога, дръзна да издаде най-сетне заповедта за моето уволнение. Има ли връзка между тези две събития? Ще кажете - няма, случайно е. Да, ама ето правителството на този Б.Борисов, неговият министър на образованието Сергей Игнатов, назначи на поста въпросната директорка. Злите езици дори говорят, че тя била имала "големи връзки", стигащи чак до... "самия първи", сиреч, до въпросното божество! И някакъв си там като мен, видите ли, си позволява да не се кланя на това същото божество?! И не само че не се кланя, ами всеки Божи ден го критикува безпощадно. Я ний да му отмъстим на "този т.н. философ" (точно по този начин въпросната директорка обичаше да се обръща към моя милост), та да разбере, че не може таку-така да се отричат нашите божества.

И какво излезе? Излиза, че с моя учител Сократ сме поставени в горе-долу същата ситуация, нали признавате това? Е, знам, като твърдя провокативно тия неща, прекрасно знам, че Ви давам сгоден случай да ме поиронизирате, да ме обявите за луд, за маниак, за какъв ли не, това си е Ваше право. И Вие следва да имате възможността да се поупражнявате в остроумие, нали така? :-) Е, предоставих Ви тази възможност, аз съм великодушен човек.

Е, радвам се, че си поговорихме малко. За това са хората, да разговарят по какви ли не въпроси, нали така? Или нещо бъркам с моето тъй некомпетентно мнение? Кажете, научете ме как е правилно да мисля, че цял живот се обучавам в туй нещо, нещо повече, и други хора съм обучавал в същото, ала ето, все не налучквам "най-правилното", а пък други хора, забелязал съм, и то без много-много да се напрягат, направо си знаят кое е най-правилното. Явно на тях самите богове им нашепват в ушенцата кое е най-правилното, е, ний нямаме такива връзки със самите божества. Ний даже и Б.Борисов не сме виждали, не сме му стискали ръка, не сме му поднасяли кафенце и пр.

Както и да е. Всичко добро и поздрави и от мен!

Това отвърнах на не спящата нощем госпожа Дичева. Гледам, тя и под друга една моя публикация от вчера (виж: Нравственото падение, обезумяването на Никита Михалков) се е изказала:


Нравственото падение и безумието на Никита Михалков? От коя позиция по вертикала преценявате това, г-н Грънчаров? И кой точно е вертикалът? Гледам, нямате нито лайквания, дори от най-ревностните Ви последоватли, нито коментари. Една сал аз продължавам да се занимавам с Вашата личност. Но то е защото, както се уточнихме, нямам собствена такава, с която да се занимавам. Много тъжно. За мен, естествено, не за Вас. Вие сте една възвиишена, некомуноидна личност, неква друга личност санким, която си е Ваша и се разполагате с нея по свое усмотрение. Ама това, че лингво/социо/антрпогенезисът бил един и същи проблем, не важи за Вас. Много са Ви хубави коричките на списанийцата и вестничетата Ви, г-н Грънчаров. Лайкнала съм ги. А, след стотина години, когато няма да ни има, Ангел Грънчаров ли ще остане за човечеството или Никита Микалков? Дали да не предадете този логичен въпрос на приятелите си?


Е, да й отвърна и тук, не е възпитано човек да мълчи, сякаш е непристъпно олимпийско божество (както правят някои други, аз обаче не съм от тях, диалогичен съм много, ний, философските некадърници, сме много диалогични!); ето какво счетох за нужно да й кажа по повод на тия нейни тъй съкровени нощни мисли:

Драга г-жо Дичева, гледам, и това мое заглавие не Ви е оставило безразлична. Това е похвално за Вас, радвам се, че така Ви вълнуват тия въпроси. Да Ви кажа няколко думи и по този повод, още повече че там нищичко не коментирам, а само предлагам на хората да чуят пределно подлизурковското изказване на Михалков по повод приятеля му Путин.

Да, г-жо, аз смятам, че Михалков се е изложил, меко казано - да не употребя онази дума, която той толкова пъти употребява във въпросното си интервю (е, да я кажа де, става реч за думата "осрал", с извинение!). Срамно е човек, пък бил той и Михалков, да се излага чак толкова грозно, подмазвайки се така безобразно на "таваришч-императора" Путин, който му бил личен приятел. Михалков се опозори с подкрепата си за путиновата диктатура, опозори се дотам, че и това, че бил велик артист и режисьор, изобщо няма да му помогне някога да изтрие позора! Това е моето гледище.

Изобщо, ама изобщо не ме вълнува колко човека били "лайкнали" публикацията ми. Аз не пиша това и онова с цел да се харесвам някому, аз пиша само за да кажа какво мисля - и изобщо не ми пука харесват ли някому моите мисли или не му харесват. Това мен изобщо, ама изобщо не ме вълнува. Други хора като Вас явно ги вълнува. Проблемът си е техен. За мин истината стои над всякакви други съображения: като се опозорява Михалков, ето, аз казвам, че това е позор, че е срамота човек да се унизява чак толкова и да играе толкова грозна роля в историята на своя народ, щото не е бизобидно това, че човек като Михалков застана зад гротесковата и възсмешна, ала напоследък и злокобна фигура на руско-кагебисткия диктатор Путин.

За истински талантливите хора е привично да имат и усет за тия неща и те не си позволяват да станат придворни слуги и пажове на диктаторите, с оглед да ги обслужват, но ето, Михалков, дето се казва, стигна дотам да стане слуга на диктатора Путин. Това е позорно. Опозори се като баща си (ако не бъркам), който три пъти писа стиховете към съветския химн, още от Сталиново време, та чак до путиново, когато Путин пак върна комунистическо-съветския химн, ето, бащата на Михалков обслужи и този диктатор, както и предишните, от съветско време, и си отиде от този свят опозорен, дето се казва, до шията! Същата участ сполетява и сина. Другият син обаче има достойна позиция. Както и да е, разни хора, разни идеали.

Оценявам способността Ви да се подигравате, е, напреднала сте в тази област, ний този въпрос вече сме го обсъждали и преди, тъй че сега вече това изобщо не ме вълнува. Ще Ви кажа нещичко, за да не страдате, че съм отминал без внимание подигравчийското Ви усърдие: всеки човек все нещичко остава на тази земя, едни като Михалков ще оставят филмите си, гарнирани с позора му, щото се увърта като малко кученце около господаря си Путин, други като мен ще оставят книгите си (и един скромно, непищно, ала достойно изживян живот), трети, да речем, ще оставят на тази земя децата си, своето поколение (което съвсем не е малко и е нещо велико!), накрая някои, простете, може би ще оставят на тази земя само една възмиризлива и преходна следа, сиреч само... купища екскременти, именно хранителните си отпадъци (да се изразя по-възпитано). Всякакви хора има.

А кого ще турят на пиедестал и ще му се кланят хората и кого ще забравят - това мен изобщо не ме вълнува. Аз работя за да си свърша работата на тази земя, да свърша работата, за която съм пратен. Пък другото наистина съвсем не ме вълнува. Вас щом толкова силно Ви вълнува въпроса за признанието на бъдните поколения, работете, стараейки се да постигнете нещо в избраната посока. Ето, чувам, текстовете Ви се били продавали като топъл хляб. Това е прекрасно. Макар че има една неприятна особеност: често става така, че ония, които ги ценят приживе, след смъртта им немислостиво ги забравят. Нищо чудно и с Михалков да се получи нещо такова. Мен това обаче, казах, съвсем не ме вълнува. Хора всякакви, приемете, че има чешити и като мен. Бъдете здрава!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

понеделник, 1 септември 2014 г.

Едно логично питане, поставено по идея, съдържаща се в писмо на приятел

Днес получих писмо, в което между другото пише следното:

Ангеле, съветвам те - понеже мира и спокойствие не мога да си намеря от нерви откакто разбрах как те е уволнила тази гербовашка директорка - да направиш следното в блога си, ето как може да стане това, а пък накрая постави и един логичен въпрос; я виж какво ще се получи:

"Некадърникът" Грънчаров направи (засега) ето това:



И също ето това:



А какво, впрочем, е направило толкова кадърното лице, което така безцеремонно го обяви за некакадърник - и го уволни? А?????????????????????

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Абонамент за списание ИДЕИ

(Като изключим първата книжка, тази с портрета на Сократ, изчерпана изцяло, колекцията от останалите вече излезли книжки също все още можете да си я набавите - стига да се свържете с редакцията.) Нова книга, по която сега работя - с примерно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ

За ония, които евентуално биха се заинтересували от най-новите ми книги

Поръчай новата книга на философа Ангел Грънчаров

Описание Сума
Книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
ЗАБЕЛЕЖКА: За да получите книгата по пощата просто трябва след като платите тук да изпратите на имейла (намира се в КОНТАКТИ) точния адрес, на който желаете да я получите. Книгата е в обем 264 страници и е издадена в малък, бутиков тираж. Можете при желание да я получите с автограф на автора, което я прави библиографска ценност :-) БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!