понеделник, 8 февруари 2016 г.

"Академията за постижения" подготвя младите за живота и реалността


АЛТЕРНАТИВНО ОБРАЗОВАНИЕ: ДЕТСКА АКАДЕМИЯ ЗА СУПЕР ПОСТИЖЕНИЯ

Анастас Гогов е млад човек от София, който повече от 15 години е работил на различни ръководни позиции в международни организации в чужбина и България, като през последните 7 години се фокусира специално върху развитието на човешкия потенциал, лидерството и изграждането на капацитет в организациите чрез използването на иновативни обучителни методи и коучинг. От миналата година насам обаче Анастас насочва своите коучинг умения към развиването на способностите и личностния потенциал на деца и тийнейджъри в България, като стартира инициативата „Детска академия за супер постижения - Hiachievers” - осемдневно събитие, което се провежда през лятната ваканция и събира младежи от цялата страна. На това събитие могат също да се видят в ролята на гости и лектори известни и успели хора, като гимнастикът Йордан Йовчев, софтуерния инженер Светлин Наков и др., които със своя пример вдъхновяват младите за успехи. Символът на академията - ракета в полет – нагледно представя идеята за високите постижения, а девизът „Стани ракета!” е словесният и израз.

Каква е идеята на академията според Анастас?

Нашата идея – моята и на няколко съмишленици – беше да помогнем на децата да развият конкретни умения, способности и компетенции за живота. Тъй като видяхме, че в училищата има един такъв проблем: там се натрупва информация - дава се информация на децата, някаква форма уж на знание, но това не ги подготвя за живота и реалността след това. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Да се знае: ето как комунистите у нас, предимно ченгетата от ДС, станаха "капиталисти"



Нужно припомняне! На днешния ден се изпълват 26 години от старта на бандитската програма „Червените куфарчета”:

На 8 февруари 1990 г. е съставено първото правителство на БКП-БСП с премиер Андрей Луканов след падането на режима на Тодор Живков. В историята то е известно като „Лукановата зима”, но все по-голяма популярност вече добива определението „правитeлство на червените куфарчета”.

Това е най-кратко просъществувалият кабинет след демократичните промени – 10 месеца. Но ето какво констатира следващият премиер Димитър Попов, влизайки в Министерски съвет:

„Установихме, че от края на месец март 1990 г., когато излезе Указът за избори за Велико народно събрание, до първата половина на декември същата година от резерва на държавата са изчезнали 2, 150 млрд. валутни лева. Изпариха се яко дим. Това беше валутният резерв на България. Раздадени са от новия министър-председател Луканов. Като негов приемник в Министерски съвет, той не ми предаде никаква документация за липсата или наличието на тези 2, 150 млрд. валутни лева."

Според Белчо Белчев, който беше тогава министър на финансите, средствата са извадени от сметките на МФ още преди 10 ноември 1989 година. С тях се е разпореждал лично Живков преди, но след смяната в ръководството на БКП Луканов е имал контрол над въпросните пари. Но те изчезнаха от хазната на държавата - и са раздадени под различни форми на днешните червени милионери. (Faktor.bg)

Здраво Кулев

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Нищо друго не е демокрацията - тя е непосредствено реализирана свобода, тя е свобода в действие!


Имам двайсетина минути само за писане тази сутрин, загубих си времето като върших друга работа. Преди да стана да почна да се приготвям за работа (имам първи час в гимназията, в която работя като учител по философия) ми се ще обаче да кажа нещо важно. Става дума за една съвсем свежа идея, която ми се яви в съзнанието вчера.

Решавам тази сутрин да обявя началото на един практически (в смисъл на не само теоретичен) проект за реална и същностна реформа в училищната общност, в която работя; проект за създаване на напълно реални, добре функциониращи демократични отношения в него. Всеки един от нашата училищна общност в най-широкия смисъл - било ученик, било учител, било родител, било просто ангажиран гражданин, който иска да помогне с каквото може, било дори образователен мениджър, да речем някой управленец от образователното ведомство, примерно от РИО-Пловдив! - би могъл да се включи в проекта, да заработи на дело по неговата реализация, полето за работа е огромно; всеки може с нещичко да допринесе. Да направи нещо в тази посока, каквото и да е то, нещо реално, нещо практично, нещо прагматично, проблеми колкото щеш, да речем, нужно е да се демократизират всички отношения, примерно отношенията учител-ученик, нужно е да се демократизира, т.е. да се осъвремени образователния или обучителния процес чрез прилагането на модерни подходи, може много да се работи по промяната на атмосферата, в борбата срещу авторитаризма, срещу остарелите възгледи или методики, които унижават "обектите на образователните мероприятия" и т.н.

Мегдан за промени, дето се казва, голям, неизбродим даже. Щото, излишно е да казвам, у Нашенско демокрацията е само фиктивна, мнима, неистинска, фалшива, показна, недействителна. Няма какво да крием, у нас си господстват съвсем реални недемократични, т.е. авторитарни отношения, подходи, методики и т.н. Даже дори подреждането на чиновете в красната стая издава един неподправен авторитарен тип на отношения. Е, дойде време всичко това да се променя. Няма да е лека промяната - става дума не само за промяна във външните отношения, а промяната трябва да стане най-напред в душите, това е най-трудната промяна и реформа! - но пък една такава борба е изключително благодатна и плодотворна, аз съм убеден, че много хора с ентусиазъм ще възприемат идеята и инициативата. Всеки с нещичко може а допринесе. Трябва да престанем да бъдем нация от нищо неправещи вечно недоволни мърморковци. Време е сами да почнем да се променяме, а на тази база неминуемо ще променим и живота си. Глупаво е да чакаме някой отгоре да се загрижи за нас самите и да ни оправи - или да ни опраска (този термин сега стана особено популярен!). Сами трябва да направим истинската промяна, тя трябва да е плод на нашите собствени ръце.


Ще предложа на всеки ученик (пък и на колега) да се включи с реални действия, с постъпки на дело, в непосредственото правене на нашата училищна демокрация. Всеки сам нека да избере какво да прави, нека сам да изобрети поведението си, инициативите си; всеки сам може много неща да промени, било в своето собствено поведение, било в отношенията си към околните. Всеки от нас може да се захване непосредствено да практикува свободата, щото демокрацията е точно това: тя е сфера на действително осъществяваната от индивидите, от хората свобода. Нищо друго не е демокрацията, тя е свобода в действие!

Днес ще говоря на всички свои ученици по тези въпроси. Ще се опитам да ги предразположа за разговор по тази тема. Интересна ми е реакцията ми. Всеки ученик, който се включи в инициативата, която сам се възприеме за нещо като работник или деец на истинската промяна на отношенията, може периодично да съобщава какво по-точно е направи, какво по-конкретно е променил - или се е опитал да спомогне за да се промени. Моите ученици учат философия на правото, чиста философия, а също и гражданско образование, това е предмета "Свят и личност" в 12-ти клас. Таман по моите предмети е това практическо занятие, което ще продължи не само през целия втори срок, но и може би години занапред. Само живот и здраве да е! Прочее, Моята роля оттук-нататък ще е съвсем малка. на мен ми се ще да стане така, че в един момент младите изцяло да поемат в своите ръце бъдещето си. Щото от промяната в училищата, където се подготвя човешкия матр`ьял на нацията, зависи промяната и в страната ни като цяло. Няма оправия ако ние сами не заработим за истинската промяна, ако ние не я осъществим със собствените си ръце.

Времето ми за писане изтече. Спирам внезапно дотук. Всъщност успях да кажа основното. Има много конкретни инициативи в тази посока, но за тях ще пиша допълнително. Примерно за избора на нов патрон на училището. Негласно патрон на нашето училище, за срам и резил, продължава да е... Ленин (в целия град го наричат "ТЕТ-Ленин", както е било наричано в ерата на комунизмо-социализма); е, дойде този момент това да се промени. Училището трябва да си избере достоен за времето, в което живеем, патрон. Преди пет години (пет цели години минаха оттогава!) аз предложих този избор на патрон. Нищо не стана цели пет години. Е, сега, да се надяваме, ще стане. От нас, прочее, изцяло зависи какво ще стане. От никой друг. Хайде чо, че съвсем закъснях!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Другарката Беновска дали пък хептен не полудя, пишейки ето този неудържим панегирик в прослава на любимия си "евромъжкар" Боко Борисов?



Другарката Беновска дали пък не е полудяла, пишейки ето този неудържим панегирик в прослава на любимия си Бойко Борисов? Ето, съдете сами; оправих само малко пунктуацията й, щото тя, както е редно за страстна гербовачка, пише твърде неграмотно:


Беновска: Г-н Борисов, Реформаторски…п“шчици, малки и непотентни грантовчета, се опитват да Ви забият - забравете добротата и търпението си! Отговорете им както се следва!

Уважаеми господин министър-председател Борисов, каквото и да пишат хейтърите след като чуят или прочетат думите ми към Вас, не ми пука. От години изповядвам едно верую: „Важно е какво знам аз за себе си, а не какво другите си въобразяват, че знаят за мен!" Позволявам си да Ви подаря тази мисъл. Следвайте пътя си. Призван сте! Напред и нагоре в тази геополитическа и икономическа криза - по-трудна от времето на Втората Световна война - длъжен сте след 10 изборни победи и през втория си мандат като министър-председател на България. Малки и меки Реформаторски... п"шчици се опитват да Ви забият малки и непотентни грантовчета... Отговорете им както се следва!

После - хванете китарата и си попейте любимата си песен, нека сте силен, каквото и да ви говорят в Лондон, в НС, РБ, в посолството на САЩ, на Луната, на Северния полюс. Един от най-големите евромъжкари, унгарецът Орбан, Ви удари адски авторитетно рамо, от уважение към политиката Ви. Пратете в Youtube клип как дрънкате на китарата и пеете тази песен, чуйте я: (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

неделя, 7 февруари 2016 г.

Г-н Премиеро дали не се самоопраска?



Колажът (както се досещате) е посветен на забележителната "реч" на Премиера пред българите в посолството ни в Лондон.

Фотограф: Депутат 241

Източник на публикацията

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Малките деца са толкова умни, без никаква грешка са, училището изглежда само ги разваля - защо ли е така?



Не знам какво правим в училище?! :-) Децата всичко си знаят!

Kina Kotlarska чрез The Eyes of Children around the World

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Някои крайно неудобни въпроса към фалшификаторите на българската история, усърдно слугуващи на имперските интереси на Кремъл



Под диктовката на кремълските сатрапи, от които нито руският народ, нито съседните му народи бял ден са видели, бе тотално изопачена не само историята на Русия, на "съветските" народи, но и историята на България. ПОЗОР е днешни българи, биещи се в гърдите, че са патриоти, да не си познават родната история вече 26 години, откакто има свобода и практически неограничен достъп до информация. Редно е тези, които нон стоп повтарят кремълските мантри за добрата Русия и страшната Турция и да си отговорят на следните въпроси:

1. Кога за последен път Турция (или хайде, Османската империя) е обявила война на България? А Русия (СССР)?
2. Когато България извърши своето Съединение през 1885, макар и против интересите на Турция, от кого бе нападната? От Турция? Или от съседна "православна, братска" страна?
3. Какво бе становището на Русия по въпроса за Съединението?
4. Кой нападна България през 1915 година, бомбардирайки Варна с хвърлени от 2 хидроплана бомби и обстрелвайки града откъм Черно море, сеейки смърт и разрушение? Турция или Русия?
5. С кого воюваше през Първата световна война рамо до рамо България за своите национални интереси, за връщане на заграбените си територии с изцяло българско население като Южна Добруджа? С Русия или с Турция?
А срещу кого воюваше? Срещу Русия или Турция? Чии интереси защитаваше Русия тогава? Защо воюваше Русия с България и защитаваше с пропагандни тези и с оръжие в ръка Сърбия и Румъния, ограбили български земи, издевателствали над българското население с цел да го посръбчат или порумънчат?
6. През 17- 19 век, когато България бе част от Османската империя, в какви къщи живееха българите (навярно сте ходили в Пловдив, Копривщица, Калофер, Карлово, Сопот, Трявна, Елена, Троян, Ловеч, Велико Търново, Арбанаси, Банско, Мелник, Боженци, Жеравна, Ковачевица, Широка лъка, Могилица и т.н., и т.н.). А в какви жилища (наречени панелки, гарсониери) живееха лишените от своя земя и собственост българи през втората половина на 20 век, когато, макар и неофициално, България бе част от Съветската империя?
7. Колко църкви бяха построени в България за последните 45 години до Освобождението през 1878 година? А колко църкви бяха построени за 45 години от септември 1944 до края на 1989?

Мога разбира се и да задам още много въпроси, но на първо време, ако някой се интересува от БЪЛГАРИЯ и нейната независимост, нека се постарае да си отговори на тези дотук. Няма нужда да спори с мен. Да спори с клишетата в собствената си глава. И е крайно време да си научим най-сетне РОДНАТА история, а не лъже-историята писана под диктовка на кремълските сатрапи.

А на защитниците на руско/съветската тирания следва да задам въпроса: как така в Османската империя през 17, 18, 19 век българите пътуваха свободно с едно тескере, как така имаше български търговци с кантори из цялата необятна Империя и извън нея, как така тогава имаше занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, как имаше български градове и селища, които се самоуправляваха и в които де факто турски крак не стъпваше (освен ако не преминава оттам като пътник), как така имаше десетки независими български вестници и списания в Цариград, как така най-сетне имаше индустриалци като Добри Желязков от Сливен, а по време на модерното (през втората половина на 20 век) българите нямаха право да пътуват свободно извън България и дори в много нейни райони(т.нар. гранични зони), как така нямаше свободна търговия, частна собственост, как така нямаше никакви свободни медии или независимо местно самоуправление? За фабриканти да не говорим! И как под "турско робство" имаше независими български училища, в които децата учеха история и се възпитаваха на родолюбие, а в съветско нямахме право не само да говорим, но даже и да знаем историческата истина за много събития?!

Съдете сами. Роденият в Котел в края на 18 век Петър Берон учи медицина в Хайделберг и Мюнхен, защитава докторат през 1831 година. Владее девет езика, живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина... В Сорбоната са смаяни от академичния му гений и му предлагат френско гражданство. Той отказва, остава си поданик на Османската империя.
Или роденият в Габрово през 1789 г. Васил Априлов, който завършва гимназия в Брашов, следва известно време медицина във Виена, живее в Москва и Одеса.


Списъкът е доста дълъг, но по-важно е какво може да кажем за българите от епохата на Възраждането.

Първо, че те са свободни да пътуват из цялата Османска империя и извън пределите й.

Второ, че мнозина учат в елитни училища в Османската империя и в Европа, отделно че владеенето на 3-4 езика не е изключение.

Трето, че това са хора със свои църкви и училища, със свои независими печатни издания на български.

Четвърто, че между тях има търговци с кантори в цялата огромна Османска империя, занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, скотовъдци с огромни стада, има дори индустриалци.

А внукът на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди е пръв имперски съветник на султана. Султанът дори демонстративно нарушава протокола и отива на крака в дома му, да пие кафе там. А на нас в училище ни втълпяваха, че дедите ни са били „роби“, тоест, хора, които нямат право на собственост, на придвижване и които са продавани и купувани като добитък.

Това че българите не са били роби в Османската империя не означава, че не са имали основание да искат своя национална държава, принадлежаща към европейската цивилизация, своя „чиста и свята република“, в която всички да са равни пред закона и без деспотизма, корупцията и дискриминацията на Османската империя.

А ето и нещо за копривщенските милионери.

През Възраждането, докато България е още част от огромната Османска империя, мнозина нашенци преуспяват в бизнес начинания и натрупват състояния, сравними с тези на най-богатите европейски и американски предприемачи. Но тези българи остават в историята не толкова с богатството си, а с това, което са направили за съгражданите си, за родните си места и за България.

Историята на Копривщица е показателна в това отношение. В малкия подбалкански град се раждат много от най-успелите български предприемачи. Такива са Ненчо Дончев Палавеев, Велю Стоянов Бегликчия, Петко Христов Доганов, Павел Герджиков, Найден Геров, Тодор Мирчов, Вълко Теодорович Чалъков и Стоян Теодорович Чалъков.

Всички те стават мултимилионери по съвременните стандарти, но подобно на Бил Гейтс и Уорън Бъфет използват голяма част от състоянията си, за да облагородят и направят по-добър света около тях.

През XIX век, в Копривщица е имало над 1000 къщи и близо 12 000 души население. С парите на заможните граждани на града се изграждат къщи, училища, църкви, чешми, мостове. В 1837 г. Неофит Рилски открива взаимно училище, а 9 години по-късно Найден Геров основава първото в България самостоятелно мъжко класно училище. През 1864 г. се открива и класно девическо училище, а през 1867 г. Тодор Каблешков основава ученическо дружество “Зора”. В 1869 г. е открито читалището в града.

Безспорно най-заможният копривщенец в историята е Ненчо Палавеев. Роден е през 1859 година. Като младеж е пратен да учи за абаджия в Цариград. Още преди да навърши 25 години основава самостоятелно търговско дружество, поддържащо връзки с Британската империя, водещата икономическа сила по онова време. За да развива бизнеса си Ненчо научава английски, немски, руски, арабски, хинди, сръбски, албански, гръцки, турски. Постепенно българинът изгражда бизнес империя, осъществяваща дейност в цяла Източна Европа, Близкия Изток и дори Индия и Китай.

Компаниите му са изнасяли сирийски килими за Лондон и Петербург. От Русия пък са изпращали кехлибар към Истанбул, Кайро и Делхи. В Гърция и Сърбия пък са внасяли икони от Йерусалим. Палавеев придобива дялове в търговията с египетски памук и установява центъра на бизнес империята си в Кайро. Даже купува дялове от дружеството на Фердинант Лесепс, което прокопава Суецкия канал. По-късно Палавеев продава тези дялове на Английската банка.

Но вместо да продължи да движи бизнеса си далеч от България, Палавев се връща в началото на 1880-те години в Копривщица, където развива обширна обществена дейност. Той финансира изграждането на Читалището, параклиса в гробищата, свещоливницата при църквата Успение Богородично. При следващото си идване в родния град, в началото на XX век Палавеев дарява 1000 златни английски лири за изграждането на мавзолея-костница на героите от Априлското въстание и построяването на църквата Свети Никола.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Бог да прости г-н Станко Станев - незабравим приятел, колега и добър човек!



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ