четвъртък, 24 юли 2014 г.

Прекалено привързаните към кучетата хора, забелязал съм, по този начин компенсират патологичната си омраза към човеците...



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Кой от тия портрети на Едмунд Хусерл ви се вижда най-достоен да украси корицата на новия брой на философското списание ИДЕИ?


В последните дни се скъсвам от работа по предпечатната подготовка на новия брой на списание ИДЕИ - втори за тази година, 17-ти от създаването (ако не броим трите броя на международното многоезично издание на списанието); вече шеста година излиза нашето списание. Много и то чудесни текстове ще излязат в тази книжка, но сега-засега ще запазя в тайна съдържанието на новата книжка. Нека да се пооформи и ще го публикувам непременно.


Като капак на всичко трябва да подготвя и идейния проект за новата корица, знаете, всеки път там бива отпечатван портрет на велик философ, с подбрани негови мисли (на задната обложка), а това пак е моя работа. Този път решавам на корицата да бъде сложен портрет на Едмунд Хусерл. Общо взето има няколко негови портрета, между които трябва да избера. По традиция се обръщам за помощ в избора на най-подходящия портрет към читателите на блога си - част от които са читатели (и почитатели) и на списание ИДЕИ. Ето, публикувам тук няколко портрета на Хусерл, кой от тях ви се вижда най-добър? Аз лично много се колебая и затова моля за съвет.

И така, да ви пожелая хубав ден! А аз се оттеглям да работя. Без работа, на която човек е отдаден, без солидно и любимо занимание, по което си увлечен, животът губи смисъла си. Аз си имам такова любимо занимание, покрай другите (щото имам и още: примерно преподаването на философия, философстването, писането на есета в блога ми, писането на книги по философски теми, правенето на лекционен онлайн курс по различни философски и психологически теми, списването на в-к ГРАЖДАНИНЪ, виждате, че не съм останал без занимания, нищо че вече втори месец съм... "безработен", след уволнението ми от училище като преподавател по философия с така любезния мотив... "пълна некадърност"!), та значи едно от моите любими занимания е правенето на философското списание ИДЕИ, което, без преувеличение, възприемам като свое любимо дете. Да прощава сина ми, и него го обичам, но списанието обичам не по-малко, абе аз общо взето съм "многодетен щастлив баща", тъй да се рече, сума ти челяд съм създал - ако прибавим към списанието и книгите ми.

Е, похвалих се, с оглед да поядосам малко завистливците (да не вземат да заспят без импулси от моя страна!), а сега се оттеглям да работя. Приятна работа да си пожелаем, щото и вие, предполагам, с нещо се занимавате, уверен съм, че е така. Да ви е спорна работата!



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

В Русия децата вече ги наричат "путинчета"!




Саратовское издательство "Научная книга" выпустило в свет стихотворный сборник "Путинята" с патриотическими стихами про Путина для детей. В книге также предлагается вступать в ряды "путинят" - защитников отечества и "дяди Путина"!

По мнению автора Ирины Кононовой "малышей теперь в России многие путинятами зовут" и нужно создавать по всей стране детские кружки любителей Путина на подобии советских кружков детей-октябрят.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Десницата трябва на всяка цена да осуети заплашващата ни жестока българска трагедия



Срещнах във Фейсбук една мисъл на И.Костов, която предизвиква доста дебати и то по съдбовно важни за страната въпроси. Наложи ми се и на мен да се включа в тях; ето какво казва Костов, неговата мисъл е твърде кратичка, а пък по-долу е моето разсъждение по поставения проблем:

Докато дясното се оглавява от Бойко Борисов, то няма шанс да избуи.

А ето по-надолу и моя коментар:

Б.Борисов - длъжни сме непременно да признаем това - открадна дясното, присвои си го, "приватизира" го по мутренски начин. Силите, които му възложиха тази задача и които финансираха медийния му възход, проправил път към политическата му кариера не желаеха да имат автентично, интелигентно и безкомпромисно дясно, дясно от типа "Иван Костов". Възникналото менте-дясно тип "Борисов" е хем "добро" (неопасно) - ясно за кого е добро и неопасно - хем му е възложено да играе едно твърде удобно за господстващата у нас руско-българска ченгесаро-кагибистка и антиевропейска олигархия театро за малоумници; бяха замислили у нас да се играе политическо театро от путинистки тип, което да осигури дълговечно господство на същата тази олигархия, а в перспектива и проваляне на европейското членство на България с оглед връщането й в орбитата на Русия. Този замисъл на задкулисните сили си пролича особено ясно в тази последната година по времето на правителството на Олигарски и беше осуетен както благодарение на натиска от Брюксел, така и най-вече благодарение на протестиращите в София ангажирани граждани и на активисти на неправителствени организации.

Сега, след като се осъзна това (Дали обаче всички го съзнават? Колцина прочее го съзнават?) идва задачата пред автентичната десница, чийто гръбнак е в Реформаторския блок: да успее да спечели достатъчно доверие на изборите, дотолкова, че да осуети, да обърка, да провали тия злокобни планове на въпросната проруска ченгесарска олигархия. И България да запази достойното си европейско бъдеще, да съхрани перспективата за бъдещия си просперитет. Ще продължим да пребиваваме в бедност докато страната не се изкопчи от примката на тази същата руско-българска и ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия - това поне е сигурно и трябва да се съзнава от всички. Всичко това трябва да бъде обяснено на избирателя, на масовия избирател, който пък трябва да се раздели с простодушната си наивност, която позволява така лесно да бъде лъган с оглед да бъде, за кой ли път, обран до шушка от тази същата разбойническа олигархия.

Тия неща, които пиша не от вчера, не трябва да бъдат спестявани - с идеята, видите ли, да не обидим Б.Борисов и да осуетим едно следизборно взаимодействие между ГЕРБ и Реформаторския блок. Б.Борисов трябва да докаже, и то на дело, не на думи, не с перчене и репчене, че не е продукт на политическата инженерия на ченгесарската проруска мафия и олигархия. Или ще докаже това, или ще изчезне от политическата сцена както изчезна довереника на КГБ Симеон. Трябва за му се даде шанс да го докаже, но компромиси не бива да се допускат, сакън, да не би да вземем да го обидим. Политическите мъже не се обиждат от тежките разговори, в които лъжите трябва да бъдат безжалостно разобличавани и изгонвани. Факт е: Б.Борисов не се направи сам, не се измъкна от блатото със собствените си ръце, някой му помогна да стане политически фактор; помогнаха му същите тия сили, които домъкнаха от Мадрид Царо с оглед да осуетят европейския възход на България, започнал при Костов. Ще има ли той сили с оглед интересите на страната да измени на тия сили, да заработи за истинските интереси на страната и по този начин да си осигури достойно място в българската история?

Аз в чудеса не вярвам. Признавам си, не вярвам, че Борисов се е самосътворил "ей с тия две ръце", тия приказки за малоумници той да ги разправя не на мен. Ако се премълчават неудобните въпроси за да не би да обидим "нашите от ГЕРБ", ако отново бъде потъпкан моралът и лъжата остане недокосната, доникъде няма да стигнем, нещо повече, чакат ни нови големи беди. Иска се катарзис. Пречистване, от което мнозина ще ги заболи. Понякога се налага и хирургия, изрязване на болестотворната тъкан. Трябва нещата да бъдат поставени на чисто. Много очистителни дискусии трябва да бъдат проведени и то в кратък период, та да си отиде всяко нещо на точното място.


Много е вероятно в ГЕРБ да се стигне до разцепление, щото авторитаризмът в тази партия бие на очи, а такива неща десните политици и партии не бива да допускат. Не може десницата да е недемократична в собствените си среди, недемократично е да се премълчават неудобните и болезнените въпроси. Без диалог доникъде няма да се стигне. Ако Б. Борисов продължи да бъде все така крайно недиалогичен с РБ и не търпящ нито критика, нито неудобни въпроси, ако тия две политически сили не успеят да се сработят с оглед на едно ефективно дясно управление след изборите, включващо целия потенциал на десницата, страната ни я чакат още по-големи беди, по-големи дори от украинската трагедия.

Ако Б.Борисов и лидерите в РБ не осъзнаят огромната отговорност, която историята им е възложила в този исторически момент и не отговорят на нуждите на момента, ще стане страшно. Игрички с огъня не трябва да се допускат, това поне Б.Борисов, бидейки по професия пожарникар, трябва превъзходно да го знае. А той до този момент си играе постоянно детински игрички тъкмо с огъня.

Аз съм песимист, не вярвам много в "решителните кардинални поврати" в личността и поведението на този или онзи човек или политик, но ми се ще да вярвам, че нещо добро за България в бъдещите месеци ще се случи, че ще се стъпи на здрава почва и че политиците, имащи претенцията че са десни, наистина ще се окажат такива. И заедно ще заработят за решаването на тежките проблеми пред страната. Ако това се случи, ако се създаде такова ефективно и истинско дясно управление, работите ще потръгнат към добро; ако това обаче не стане, случващото се в Украйна ще избледнее пред чакащата ни жестока българска трагедия.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

сряда, 23 юли 2014 г.

Орешарски, най-дълго инатилият се да си подаде оставката премиер не само в българската история, най-после си подаде прословутата оставка!



... Дали боли от това че си даде оставката бе, инатливецо? Боли ли? Ами реви тогава де, що чакаш? А така, пореви си... белким ти олекне. Нещастник неден, то и бе власт може да се живей бе, нещастна душо!





Снимки: Жюстин Томс

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Аджеба, откъде иде самочувствието на Б.Борисов че от всичко разбира - и че всичко умее да оправя?!



Б.Борисов се бил изказал днес, че ако не спечели пълно мнозинство, нямало да прави никаква коалиция с реформаторите, а пак щял бил да мине в опозиция, та да ни управляват пак комунистите и догановците, барабар с дудуците, с капутите де. Тази закана така е уплашила широките народни маси на фейсбук че са се отпочнали, гледам, широки дебати, касаещи нашето незавидно бъдеще. Аз пък в тази връзка рекох да напиша ето какво, чини ми се, че тия неща си заслужават да бъдат настойчиво поставяни, белким повече хора осмислят нелеката ситуация и вземат верни, разумни решения:

Наистина, откъде идва самочувствието на Б.Борисов, че дръзва да се изказва по толкова много теми, от които е очевидно, че нищичко не разбира? Някои казват от... многото пари имал туй самочувствие, което ми се вижда достоверно, психологически погледнато. Други подхвърлят, че самочувствието му се дължало на мощните задкулисни сили, които стояли зад него, има се предвид сили от оста ДС-КГБ. И това ми се вижда достоверно, така е, мощни сили осигуриха възхода му от пожарникар и бодигард до... спасител и оправител на цялата ни нация.

Някои пък смятат, че дилетантството, да не кажа простотията, му били помпили самочувствието, за учили-недоучилите наистина е характерно такова едно самочувствие, хората, които са истински специалисти в поне една област не дръзват да се изказват по въпроси от други области, щото добре знаят колко е лесно да се изложи човек когато дръзне да говори по въпроси от области, по които е несведущ. Но тоя, дето поназнайва "по нищо от всичко", такъв има самочувствие и се изказва по всички въпроси, ето от тая категория явно принадлежи и нашият народен кумир.

И вероятно с това и впечатлява мнозинството от народната ни простодушна природопопулация, щото масовият българин, заради калпавото ни образование, също има фалшивото самочувствие, че разбира "от всичко", докато всъщност от нищо не разбира дори задоволително. Бойко имам чувството, че даже и в областта на пожарникаро-каратистските науки (нали от тази област е и дофтор?) не е кой знае колко напреднал, а по едно време, на основата на бодигардстването си, се смяташе за голем спец и в областта на полицейско-милиционерските науки. И щом му провървя да се изказва съвсем неподготвен по тия две сфери, сега той вече без смущение се изказва по най-тънки въпроси не само от финансовата сфера, но и от всички останали сфери (международни отношения, стратегии и какво ли не още).

За хората, които са напреднали в тия сфери, приказването на Боко наподобява разсъжденията на квартален пенсионерски дървен "филисоф" (нарочно така изписах тази дума), като разликата е само в това, че кварталните дървени "филисофи" със своите компетенции не могат да навредят никому, докато он, имам предвид нашият бивший и будущий премиер-оправител на нацията и държавата ни, може да ни нанесе със своето кухо всезнайство такива поразии, че ум да ни зайде в един момент. Може да ни нанесе такива поразии, че поразиите, дето ни нанесе правешкия простак ще ни изглеждат тогава като невинна детска игричка. Да вметна още нещо в тази посока: помните ли навремето другарите комунисти как се изказваха "компетентно" по всички въпроси и от всичко разбираха, и от култура, и от земеделие, и от краварство, и от дипломация даже, от всичко, сега не мога да изредя всичко онова, от което другарите разбираха; е, тук имаме явно същия случай, разликата само е тази, че тогава бяха 50-70-те години на ХХ век, е сега веке сме второто десетилетие на XXI-я век!

Казвам това не току-така, за едното нищо, а защото тия неща все някой трябва да ги каже, и то докато не е станало късно. Боко требе да разбере, че ако до него няма една мощна експертна подкрепа от страна на Реформаторския блок (където, както и да го погледнем, са най-образованите, най-умните, най-свестните ни политици), колкото и да се перчи като селски бабаит, то управлението на държавата с едно голо перчене не става, а се иска и акълец, и познания, и дарбици, и моралец също така се иска, сиреч, искат се все неща, в които той, милият, доста издиша - и това е видно с просто око.

Това е. В живота винаги така става: тялото и първичната мускулна сила приемат опасна, хипертрофирана и гарантирано катастрофална посока на развитие ако не се управляват от съзнанието, от акъла; същото, което е валидно при човешкия организъм, е валидно явно и при социалния и държавен организъм; само с мускули държавата не може да се управлява; даже и на конската или волската каруца седи отгоре на капрата един разбиращ нещата човек, който с остена и камшика направлява цялата работа, иначе нещата съвсем няма да свършат добре, каруцата доникъде няма да стигне...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Кратка и спешна телеграма до господин Президента Плевнелиев, поставяща съдбовно важен за нацията ни въпрос



Този акцент от моето сутрешно словоизлияние в блога, понеже има особена важност, решавам да го изпратя под формата на телеграма лично до Президента Плевнелиев, да, не се майтапя, ще му го пратя, пък каквото ще да стане; ето какво му пращам след малко:


Апропо, ало, драги г-н Плевнелиев, чу се предположение че сте щял бил да слагате Иван Костов за служебен премиер в този толкова тежък за нацията ни момент, в който само Костов доказано може да се справи; що стана, да попитам аз, с това толкова разумно и добро предложение, какви са тия глупости, дето слушам сега, щели сте някакво старче от Академията да назначавате за служебен премиер, Вие изобщо давате ли си сметка докъде ще ни доведат тия глупости?! 

Я бързо туряйте Костов за премиер, а пък мен за министър на образованието, че ми писна в тази страна да се занимаваме само с простотии и идиотщини?! Я дайте най-сетне да направим нещо сериозно, истинско и голямо?!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Пак дръзвам да се самопредложа за министър на образованието и науката, пак показвам нов морал, сторвам го съзнателно и съвсем открито!



Сред обсъжданите имена на възможни министри в служебния кабинет на Плевнелиев пак не срещам... своето име: а аз многократно съм предлагал себе си за министър на образованието и науката, друг ресор не ща. Това мога да правя, това искам да управлявам, с оглед да допринеса с нещичко за промяната към по-добро. Да, ама ето, и г-н Президентът не се сеща за мен, а гледам щял да тури за образователен министър някаква световно неизвестна дама, някаква служителка, аз лично за първи път чувам името й. Така няма да се оправим никога щом за министри биват туряни "наши хора", а не се търси най-доброто, с което нацията разполага.

Това, че се самопредлагам за министър (аз и на Бойко се предложих, но и той се направи на ударен и тури за министър състудента ми от Петербургския университет С.Игнатов, който, разбира се, нищичко свястно не направи, както и можеше да се предполага), та значи с това мое самопредлагане за министър на образованието и науката аз, разбира се, се шегувам, но същевременно и искам по този начин да дам някакъв знак, за моя сметка, разбира се: знак за това, че така не се правят тия неща, че и в тия неща се налага промяна. Щото има един гибелен манталитет: турят за министри предимно хора, които и за портиери в министерствата не стават, не, така не може, трябва за министри да се турят най-свестни и най-достойни хора, точно ония, които за последните поне 70 години не са могли и да припарят до министерствата, щото там, общо взето, както е известно, е все властвала актуалната политическа простотия на конюнктурата, преди министри ставаха комунистическите каскетлии, а пък сега стават, общо взето, техните деца и внуци; промяна никаква няма, факт! А сме уж някаква демокрация, дръжки, никаква демокрация не сме, щом в това нещо промяна няма. Да туриш за министри разни подлизурки, некадърници (с титли) и безличници означава, че прогрес никакъв няма да имаме, че още повече ще затъваме в тинята.

За министри - държа да изтъкна - трябва да се турят отговорни хора с идеи, енергични, хора, знаещи какво е потребно и имащи волята да го направят, сиреч, за министри трябва да бъдат туряни такива като мен. Да, може и да не съм непременно аз министър на просвещението и науката, но такъв като мен трябва да бъде новият министър, г-н Президент Плевнелиев, ако друг такъв като мен изобщо може да се намери де, щото ний, свестните, енергични и кадърни хора сме и дефицитни, ето и затова трябва да ни използвате непременно; ето поне това искам да Ви кажа аз! Да кажа, е, казах го, ала кой ли пък ще ме чуе?!

Г-н Плевнелиев на два пъти лично ми отговори на мое публично писмо до него когато се гласеше да става президент, по време на предизборната кампания, но като стана президент, млъкна и се прави на ударен, че не ме забелязва. Такива, за жалост, сме, с този морал доникъде няма да стигнем. Аз и това искам тук специално искам да изтъкна: моралът ни куца, куца моралът на тия, които са се докопали до някаква власт или влияние, ето, примерно, защо трябва да се стига дотам аз себе си да се налага да предлагам за министър, като можеше самият Плевнелиев, стига да мислеше за доброто на страната, отдавна да ме беше забелязал и да ме беше турил на почетно място в тефтера си, където записва имената на бъдещите служебни министри. Но не, ето, налага ми се сега да се излагам като последен байганювец и сам да се предлагам за министър. То у нас и друго не е наред, имам предвид морала на тия, дето се въртят около властта: никой от тия няма да подшушне на Президента добра дума за мене, не, масовият български службогонец предпочита да му откъснат главата, предпочита да види собствените си черва пръснати на асфалта, но не и да пророни и една добра дума за някой друг, не, това у нас е невъзможно, а всеки сам се натиска, и то за мястото на други, а особено пък за по-добрите от него, за превъзхождащите го, не ще и да мисли даже, втриса го ако се замисли за това.

Да, у нас обикновеният службогонец се натиска за министър или за друга държавна служба не като мен, публично, открито, пред очите на всички, а потайно, интригантски, с доноси, с мерзостчици всякакви, с пълзене, е, аз не харесвам този манталитет, и ето, предпочитам да стана публично за резил като сам се предложа за министър, но не ща да се натискам за това място по недостоен начин, като другите; имам предвид разните му там дежурни мижитурки, които винаги са готови да седнат на каквото им кажете министерско кресло. Не че нещо разбират, не че нещо могат, но тях само креслото ги вълнува, тия пусти министерски кресла са влезли в душата на всеки наш сънародник и от нея не можеш да ги извадиш. В такъв случай какво толкова скандално има в това, че се предложих, моля ви се, за министър?

И последно: аз предлагам себе си за министър на образованието и науката не за друго, а защото добре зная, че мога да се справя с тази работа и при това съм воден от най-благородни мотиви, правя го не за уреждане, не за сладко министерско нищонеправене, а за да поема пълната отговорност и цялата онази огромна работа, която предстои, щото българското образование, ако не знаете да ви го кажа аз, отдавна прилича на никога нечистени авгиеви обори или още по-добре казано, прилича на нашенските обществени нужници от ерата на комунизма, нали ги помните тия нужници, в които човек не можеше да стъпи от мръсотия, които преливаха от гнусотии; та на точно такива никога непочиствани български комунистически нужници прилича българското образование в момента! И тази ли дамичка, някоя си Анна-Мари Виламовска (!?!?), която Плевнелиев е решил да ни пробута за министърка, ще ги изчисти?! Ще ги изчисти, ама друг път! Г-н Плевделиев, мама му стара, що се излагате да туряте такива за министри, щом такава слагате за министърка на просветата, мога да си представя какви ли пък ще са останалите министри от Вашия списък? Е спрете се малко де, докога ще се излагаме?!

Аз обаче ще ги изчистя гореупоменатите образователни нужници, ще въведа в тях ред и дори чистота - и дори съм измислил как да ги изчистя: ще мобилизирам по изчистването им, първо, цялата родна образователна бюрокрация, която има най-голяма заслуга за толкова грозното замърсяване на тази фина сфера, и, на второ място, ще приложа методологията на демократичното училище, та целия потенциал на нацията да бъде въвлечен за почистването и уреждането по подобаващ начин на работите в образователната сфера. Както и да е, още много мога да пиша какво възнамерявам да направя и как именно ще го направя, но спирам дотук. Аз по тия въпроси за това как следва да се промени българското образование и книги съм писал, но кой ли ти чете такива книги, и особено пък в Президентството нима някой ще се излага да чете такива книги? Не, там само се джафкат за министерските постове, знам аз, психолог съм, добре познавам душата на родния службогонец. И накрая ще завърша своето така провокационно и скандализиращо обичайните нрави у нас разсъждение с ето какво твърдение.

Докато у нас на най-отговорните постове на властта не почнат да турят хора с идеи, хора отговорни, знаещи какво трябва да се прави, хора инициативни, хора с творчески потенциал, сиреч, хора като мен (аз съм скромен човек, но това тук се налага да го кажа, щото да чакам някой друг да го каже за мен е пълна невъзможност, казахме, нашенецът е готов да умре, но да не похвали, сиреч, да признае качествата на свой сънародник, който пък при това не му е поне баджанак!), та значи докато не почнат да турят за министри хора достойни, хора-личности, хора-борци, хора-немижитурки, сиреч, да повторя, именно личности тъкмо като мен, т.е. докато у нас се продължава да се процедира както се е процедирало от поне 70 години, то нищичко, повтарям, абсолютно нищичко в тази страна няма да се промени, а работите ще продължат да се влошават. Повратът в една страна се прави от личности от голям калибър, от личности от мащаба на Костов, от моя мащаб, от такива като нас се провят кардиналните промени към добро, нима и толкова просто нещо не се разбира у нас?! Апропо, ало, драги г-н Плевнелиев, чу се предложение че сте щял бил да сложите Иван Костов за служебен премиер в този толкова тежък за нацията ни момент, в който само Костов доказано може да се справи, що стана, да попитам аз, с това толкова разумно и добро предложение, какви са тия глупости, дето слушам сега, щели сте някакво старче от Академията да назначавате за служебен премиер, Вие изобщо давате ли си сметка докъде ще ни доведат тия глупости?! Я бързо туряйте Костов за премиер, а пък мен за министър на образованието, че ми писна в тази страна да се занимаваме само с простотии и идиотщини?! Я дайте най-сетне да направим нещо сериозно, истинско и голямо!!!

Това е, което исках да кажа. Е, може да тури президента Плевнелиев за образователен министър не мен, а някой като мен, стига такъв някой изобщо да се намери, но не вярвам да се намери, такива като мен, повтарям, рядко се намират, те рядко се и раждат. А виж, бодри мижитурки, дето се натискат за министри, у нас бол, с лопата да ги ринеш. И затова сме на туй дередже. Няма оправяне докато и това не се промени. Ето затова написах горното си така спонтанно размишление.

То и дедо ви Иречек (той също е бил министър на просвещението, ала е бил "внос" от... Чехия, явно и тогава не са могли да намерят свестен министър на просвещението, щот там келепирът е най-малък, та си внесли министъра от чужбина за непрестижния ресор!) неслучайно твърди, че българският народ се дели на три групи: на такива, дето сега са министри, на тия, дето вече са били министри, и, на трето място, е групата на всички останали, сиреч, на ония, които не са били министри, ала се гласят и се стягат тепърва да стават министри. Та свързано с тази наша родна и така свидна традиция и аз тази сутрин дръзнах пак да се самопредложа за министър, е, показах нов морал, сторих го и то съвсем открито, докато останалите, както казах, се натискат подмолно, нечестно, с най-недостойни прийоми, с бутане и навиране със зъби и с нокти, с лакти, с лазене, с пълзене по колене, дращейки, хапейки и т.н., сещате се още как.

Не, така не бива. Всичко трябва да бъде поставено на честни и на чисти основи. Е, дадох своя пример в тази посока. Вече можете да почнете да се отхрачвате и да ме заплювате колкото си искате! Хубав ви ден! Приятно ви плюене!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Абонамент за списание ИДЕИ

(Като изключим първата книжка, тази с портрета на Сократ, изчерпана изцяло, колекцията от останалите вече излезли книжки също все още можете да си я набавите - стига да се свържете с редакцията.) Нова книга, по която сега работя - с примерно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ

За ония, които евентуално биха се заинтересували от най-новите ми книги

Поръчай новата книга на философа Ангел Грънчаров

Описание Сума
Книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
ЗАБЕЛЕЖКА: За да получите книгата по пощата просто трябва след като платите тук да изпратите на имейла (намира се в КОНТАКТИ) точния адрес, на който желаете да я получите. Книгата е в обем 264 страници и е издадена в малък, бутиков тираж. Можете при желание да я получите с автограф на автора, което я прави библиографска ценност :-) БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!