вторник, 26 юли 2016 г.

Можем да се възпрем от самоубийствената си гибел по един-единствен начин: чрез едно наистина ново, демократично, свободолюбиво образование и училище!



Тази сутрин написах текст, който всъщност е покана за дискусия по важни по моя преценка въпроси: Ако не осъществим коренен поврат в образователната, личностно-формиращата сфера, не ни чака добро!. Сега ми се налага да продължа работата си по писането на свой проект за иновативно училище, обявил съм, че имам намерението и амбицията да подготвя такъв проект. Не смятам, че подобна амбиция е грандоманска или прекалено самонадеяна, интересно ми е как това ви звучи на вас, на мен не ми звучи така, причината е вероятно тази, че в тия проблеми особено през последните години съм потънал, дето се казва, "до шия", ето защо задачата, която съм си поставил, е изпълнима. Бог да ми дава обаче сили и търпение де, щото имам много и то нелека работа, а се налага да реша и много, и то съвсем нелеки въпроси. Ето примерно един такъв въпрос, който не бива да бъде подминаван: не е ли по-добре вместо да използвам израза "иновативно училище", да измисля българска дума, която да използвам, щото някои хора, предполагам, ги дразни прекалено честата употреба на чужди, на "купешки", на учени думи. Нека да започна оттук.

Преди ден-два под заглавие Що е иновация, каква е същината на иновацията, разбираме ли нейното понятие? публикувах намерени от мен в интернет сведения по самата дума или понятие. Ето есенцията, чистата същина на понятието иновация:

Иновацията е въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки, които създават пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността на фирмите... Иновацията често се определя като нова идея, която се оказва успешна в практиката. Новата идея може да бъде нов продукт, практика, услуга, производствен процес или нов начин на организация.

Нововъведение (също иновация на латински: novatio) е употребата на нови идеи, процеси, стоки, услуги и практики по повече или по-малко комерсиален начин, базирайки се на (ново) приложение на науката и/или теxниката. Терминът иновация произлиза от латинското „novatio“, и преведен дословно Innovatio означава „по посока на изменението“.

Няма никакво значение, че в случая тия дефиниции са икономически по естеството си, нека да се съсредоточим върху чистия им смисъл. Образованието, прочее, е човешка дейност (стока или услуга е то?), която и дълбоко и органично свързана с производствената сфера, самото образование е нещо като производство на човешкия потенциал, без който пък е невъзможно каквото и да е друго производство, щото човекът е главният фактор на всяко производство. Ето обаче моментите, на които се акцентира във въпросните дефиниции, нека да ги отгранича:

- въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес;
- на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки;
- които създават пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността на фирмите;
- Иновацията е нова идея, която се оказва успешна в практиката;
- Новата идея може да бъде нов продукт, практика, услуга, производствен процес или нов начин на организация.

Да спрем дотук. Възловият момент е този, именно новостта, новата идея и пр. Думата "нов" и производните й (новост, новаторство и пр.) има възлово и водещо значение във формирането на смисъла на думата иновация. Интересно е, че в самата латинска дума се съдържа корен, който звучи "по български": и-нов-ация. И какво излиза: "чужда" ли е в такъв случай думата "иновация"? Изглежда не е толкова чужда, не бива да се съсредоточаваме върху чуждостта й. Освен това дали българските съответствия са способни да поемат същия смисъл? Щото водещото, така или иначе, следва да е смисълът. И доколко дадената дума или понятие може да ни върши добра работа, ето това е водещото.

Иновацията е именно нововъведението, спомагащо за промяната, за изменението на нещата или на отношенията, които в един момент са станали пречка за развитието, за прогреса. Добре, думата "иновативен" може да се замени с думата "новаторски". А иновация, казахме, и тъкмо нововъведението. "Иновативно мислещият" човек е новаторски мислещият, нали така? Трябва хем да започнем да мислим новаторски, хем да започнем да се отнасяме един към друг по новому, по нов начин, трябва да започнем да живеем по-различно, поведението ни трябва да стане ново и новаторско - щото досега съществуващите начини сме се убедили, че са остарели, неефективни, ретроградни, станали са именно пречка на прогреса и развитието. Точно така е стана в сферата на образованието и възпитанието на младите: досега съществуващите начини на организация на отношенията в тази сфера се провалиха, не съответстват на изменилите се условия на живота. Потребна е коренна промяна, нещо ново, именно спасително ново. Щото иначе ни чака гибел, катастрофа. Новото и старото, както ни учат някои проницателни философи, винаги се намират в състояние на борба, старото не ще доброволно да отстъпи, пази комфорта на статуквото, а пък новото и неговите привърженици се налага да полагат целенасочени усилия за надмогването на старото, за разрушаването на анахроничните отношения. Има привърженици и дейци на новото, има и крепители на старото, в тази борба всеки следва да намери своето място.

Нека всеки да решава свободно какво да прави - според интереса си. Да, тук се намесват и интересите. Какъв обаче е коренният интерес на цялата общност: дали новото трябва да се наложи, пък дори и с борба, дали промяната е за приветстване - или пък крепителите на старото следва да получат надмощие? Разбира се, не всичко следва да бъде отхвърлено просто защото е остаряло. Има жизнеспособни и жизнеутвърждаващи традиции, от които нямаме право да се отказваме. Има също и "добре забравени стари неща", които ни изглеждат нови, ала не са такива, те просто наистина са били добре забравени, дотолкова, че само ни изглеждат нови. Примерно аз съм привърженик на Сократовото изкуство за раждане на истината, което е много старо, 2500 години са минали оттогава, но ето, в днешно време, като съм прилагал Сократовия метод, разни властващи другарки от образователното ведомство са имали дързостта да ме обявяват едва ли не за "авангардист" - е, на тях устата им не можеха да се превъртят да ме нарекат "новатор" по разбираеми причини. Всичко ценно от миналото би следвало да бъде запазено, има вечно значими неща, които нямаме право да отхвърляме. Тази е сърцевината на един здрав консерватизъм, който предпазва общността от изкушенията на самонадеяния и крайно опасен радикализъм, който игнорира постиженията и традициите на миналото (пример за такъв див, необуздан, крайно несъстоятелен краен радикализъм беше комунизмът, който искаше да разруши всичко и върху отломките да строи своя кошмарен "нов свят", "нов живот" и дори "нов човек").

Хората, които в днешно време се самоосъзнават като консервативно настроени, като консерватори, но в уточнения смисъл, затова предпочитат да говорят за реформа (примерно в образователната сфера) - защото на тях им се струва, че именно крайният радикализъм настоява за правенето на революции. Революциите пък на мнозина им се струват за единствено разрушителни. Също така трябва да имаме предвид, че в ценностно объркано общество като нашето, в общество, което се намира в състояние на безпътица, за "консерватори" у нас минават и ония, които искат да крепят, които воюват за запазването на ония волунтаристични и несъвместими с естеството на живота, на историята и на времето, на съвременността "постижения" на оня същия див, необуздан и нищо здраво и жизнеспособно не постигнал комунизъм. Срещу такъв именно фалшив "консерватизъм" следва да воюваме - стига да съзнаваме коренния, същностния интерес на цялата общност. Щото егоистичните, своекористни интереси на някакви групи не бива никога да вземат надмощие - както, за жалост, толкова често се получава у нас.

Общността има коренен и истински интерес от осигуряването на условията за цялостно разгръщане на градивния творчески човешки потенциал, т.е. има интерес от това на растежа и избуяването на новото да не се пречи. Но става дума за естествен растеж, предизвикван от потребностите на самия живот. Ненасилието над живота следва да бъде водещ принцип. Почнем ли да насилваме живота, т.е. да му налагаме някакви свои разсъдъчни предписания, не се стига до добро. Такъв изцяло разсъдъчен радикализъм в историята беше именно бесовщината, наречена комунизъм. Свободата, принципът на свободата означава именно ненасилие: остави човека да решава сам и само тогава ще му дадеш шанс да изяви себе си в своя собствен лик. Несвободата пък поражда ужасно насилие над индивидите, което води до блокиране, до пресекване на човешката съзидателна енергия и инициатива. Обществата, които са дръзнали да сторят това, са бедни, нещастни и нечовешки дори, бичът, който ги наказва за неблагоразумието им, е безличността. Това са прости, саморазбиращи се неща, стига обаче да се гледат през оптиката на парадигмата на свободата, която е време да възприемем - ако желаем да не сме толкова анахронични и ретроградни - и изостанали, ако не желаем да продължаваме да сме толкова неадекватни на потребностите на времето, в което живеем.

Дошло е време за осигуряване на пълен простор за новото - което означава на хората да бъдат осигурени всички условия да разгърнат максимално ефективно своя личностен потенциал. Този и верният път. Живеем във време, в което следва да бъдем новатори - ако искаме да не си останем толкова жалки и абсурдни. Как да бъде сторено всичко това, как именно да се осигурят всички необходими условия за разгръщането на човешкия творчески, новаторски, градивен и инициативен потенциал - ето на този въпрос трябва да отговори моето изследване, иначе казано, на тия въпроси трябва да даде разумен отговор проектът, който съм се нагърбил да осъществя. А осъществяването на този проект трябва да е двояко: и в мисловен, идеен план, и практически, в план на самата действителност, като реални дела и постижения. Тези два процеса трябва да се развиват паралелно и да се подпомагат. Моят проект или план за едно иновативно училище не е чисто творение, създание и порождение на моя ум, не, няма такова нещо, всичко това, за което тепърва ще пиша, то вече е проверено на практика, през годините, в които съм работил като преподавател по философия и гражданско образование - а това са цели 33 години вече без никакво прекъсване, благодаря на Бога за силата, която ми е дал! Защото без Божията помощ и вдъхновение човек общо взето нищо смислено не може да постигне. Тия неща, именно творческият подем и плам, духовното пламтене и горене, всеотдайната работа за доброто на човечеството, идеалистичният патос и т.н. (да не изброявам, тия неща трудно могат да се изброят и дефинират, да се изразят в слово), по самото си естество са Божия работа, те не могат да се разберат без съотнасянето им с Вечния Извор на духовната сила, без която ние, човеците, не можем да постигнем каквото и да било.

Както и да е, тук искам да акцентирам върху това, че както в работата ми по писането на проекта като текст, така и в работата по онази същностна промяна в сферата на самия живот и отношения, именно в сферата на непосредствения и практически живот, всичко, което е жизнеспособно, не трябва да бъде чисто порождение или изобретение на абстрактния разсъдък, не, така не стават тия неща, а всичко трябва да бъде извлечено от потребностите на самия живот, то трябва вече да е било проверено и потвърдено от живота, то трябва да бъде негов екстракт или есенция. Ние нямаме право да налагаме на живота, на реалните ни отношения каквито и да било голи и разсъдъчни предписания, схеми, рецепти, "програми", планове и каквото и да било от този сорт или тип; не, така не стават тия неща, "планирането на живота" до нищо добро не води, ние вече прекрасно знаем това - ако се опрем на печално известния опит на комунизма. Демокрацията, свободата, също не трябва да бъдат градени по разсъдъчен план, чрез директиви, чрез принуда над реалността и над живота; не, този доказал неефективността си подход следва да бъде изхвърлен без никакво съжаление. Не, тук подходът трябва да бъде наистина нов, коренно различен: термините, които могат да го опишат, са от съвсем различно естество: тук става дума не за градене, а за раждане, за растеж, за покълване, за грижи спрямо най-фини и крехки човешки и духовни неща и отношения.

Всичко трябва именно да бъде оставено да се ражда по най-естествен и свободен начин. Това положение има фундаментален и принципен характер. Не трябва по разсъдъчен план и чрез насилие да рушим старото и да градим "система на демокрацията" или "система на свободата", с която да заменим една прогнила образователна система - каквато е командно-административната система на планираното социалистическо по естеството и по принципа си образование. Просто няма как да се случи този фокус или номер, много съжалявам, но това трябва да се проумее от всеки. Който си представя, че по отречен от самия живот стар начин или подход може да се "гради" някаква хипотетична "нова" система, да има много здраве от мен, но такъв очевидно живее с крайно неподходящи представи за нещата, с които е време да се раздели без капчица жал. А е интересно, че с точно такива представи живее не само мнозинството от хората у нас, но и най-вече огромното мнозинство от ония, които се занимават с образование и възпитание. Дошло е време, в което трябва без капчица съжаление да се разделим с един стереотип и манталитет, който е доказано порочен, вреден, противоестествен, антихуманен и т.н. Е, по ненасилствен начин трябва да убедим всички тия хора в предимствата на новия подход. На новия подход, опиращ се върху онова, което им е толкова непонятно: свободата, автентичната, функциониращата демокрация.

Да, свободата у нас е непроницаема загадка за огромната част от хора, да не говорим пък за дейците на образованието, които са били нещо като стражи, пазители и дори разпространители на тази кошмарна зараза: несвободното и презряно съществуване в безличната аморфна и нечовешка комуна. Дошло е време да се разделим без капчица жал с комуналната, с колективистичната психология на непонасящата личността комуна. Някои хора, предполагам, горчиво ще плачат за комуната си, която... "така хубаво ни хранеше и поеше"! Да, но ний, човеците, не сме скотове, че да ни е достатъчно само да ядем и да пием, не за единият хляб живее човекът. Има други, изцяло игнорирани от досегашната система неща, които са съдбовно важни, те са изключително деликатни, крехки, фини - но за сметка на това са решаващи. Става дума за личен избор, за лична отговорност, за действителна самостоятелност на индивида, за личностно отношение, за духовна пълнота на съществуването и пр. Да, трудно се живее в условия на свобода, но това не е достатъчно основание да прокълнем свободата и да се откажем от нея; да, прекалено лесно е да се живее по команда, безотговорно, по принуда, като се изпълняват заповеди, но в условията на такъв илюзорно идиличен казармен модел всичко отива по дяволите, накрая пропада и самата човечност: сега става ли ви ясно защо сме станали толкова безчовечно общество?! Дано поне малко да ви е станало ясно дори и това.

Същината на предприеманата коренна промяна в образователната сфера е точно тази: на хората, най-вече на младите, трябва да им се помогне да привикнат да живеят свободно и отговорно, да, всеки следва да привикне да поеме пълната отговорност за своето бъдеще. Само в условията на свобода - на истинска, на неощетена, на пълна, на абсолютна свобода! - човекът може да покаже себе си, да развие пълно своя потенциал, опирайки се на Божията искра, на онова, което тъй щедрият Бог ни е дал, именно дарби, таланти, сили, жизненост, всичко! Няма друг начин да постигнем просперитет, един е начинът: да разкрепостим, да освободим човешката съзидателна и градивна сила на живота! Този е верният, този е единствения начин за постигане на просперитет и благоденствие - и това други, значително по-напреднали народи от нашия са го доказали нагледно, с великите си постижения. Примерно швейцарският народ, примерно американският народ, примерно датският, холандският, италианският, японският, корейският и кой ли не още народ! Много народи са ни доказали тия истини, крайно време е и ние да престанем да се дърпаме като магаре на мост - и да започнем да живеем "като хората", да започнем да живеем човешки, иначе казано свободно, приемайки всички предизвикателства и изпитания на свободния и отговорен живот. Крайно време е да победим своето национално малодушие - ако искаме все някога да се разделим и с бедността, с унизеността си!

Пишейки така, на моменти излиза, че пиша нещо, което наподобява... манифест. Пълен с призиви, способни да ентусиазират повече хора - стига духът им да не е заспал или пресекнал. Щото ако човек допусне тази гибелна евентуалност - да пресекне духа му! - такъв човек тогава просто гледа и слуша с тъпо, скотско безразличие подобни призиви. Не зная на вас лично как ви звучат такива призиви, аз лично се уморих да пиша подобни възвания, манифести, прокламации, отворени писма, какво ли не още, от години само това правя - а ефект никакъв! Едва ли има по-заспал народ от нашия, ето тази е горчивата ми констатация! Ний от тази гледна точка сме уникален народ, който е способен да пропилее всички до един свои исторически шансове - само и само да възтържествува негово прословуто малодушие, неговия проклет робски манталитет. Народи като нашия - и руския - които си позволяват да проявяват завидно безхаберие спрямо свободата и всички ония велики дарове, които произлизат от нея, разбира се, си заслужават жалката съдба, а именно да живеят във вечна бедност, във вечна унизеност. Жалкото е обаче, че такива индивиди и народи просто няма как да осъзнаят колко са жалки и нещастни. Защото такива индивиди и народи се помпят с едно фалшиво бабаитско и комплексарско празно самочувствие-парадиране, зад което не стои никакво покритие. Руснаците били "непобедими воини" - това е основанието на тъй глупавата руска гордост, на тъй глупавата руска мания да завоюват като същински варвари народи, които ги превъзхождат във всяко едно отношение! - а пък ний, българите, се гордеем единствено с... тарикатлъка си: ний пък сме способни всекиго да прецакаме, и особено - самите себе си да прецакаме като никой друг! Това последното постоянно го показваме: самопрецакваме се със завидно тъпа настойчивост!

Е, дошло е време да победим своя жалък и подъл национален характер - пък ако не успеем да го сторим, тогава ще ни се наложи да умрем, да погинем. Ние нищо чудно да се окажем единственият народ, който е успял да се самопрецака така кардинално, че сам себе си да умъртви от... глупост! Да, страшно нещо е нашата прословута тъпотия, нашия толкова жалък български инат! Готови сме да мрем, ала не и да се променяме - и особено да се променяме към добро. Или, повтарям, ще намерим да надмогнем нашия презрян национален характер - или ще ни се наложи да измрем, сами да изтрием българската природопопулация от лицето на земята. Напоследък сякаш вървим с ускорени темпове към тази втората възможност. Но има шанс и да се възпрем от гибелта. И това може да стане по този душеспасителен начин: чрез едно ново, демократично, свободолюбиво образование и училище! Да, и този път нас, българите, ще ни спаси училището - щото църквата ни спи в непробуден петербургски и московски сън, като кафявите руски мечки! Да, само в промяната на училището ни е цялата надежда. И като индивиди, и като нация, и като страна и държава.

Май е време да спра дотук това есе. По друг начин си го представях, а ето какво излезе. Не можах да го завърша, да придам органичност и цялост на започнатите, но недоведени докрай мисловни линии. Но, живот и здраве да е, тия дни ще продължа нататък. А сега се изморих да пиша. Спирам писането съвсем не на място. Бъдете здрави, хубав ден ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ако не осъществим коренен поврат в образователната, личностно-формиращата сфера, не ни чака добро!



Георги Чобанов написа във Фейсбук нещо важно по моя преценка, на което реших да отговоря, с оглед евентуално да се породи дискусия, проблемите, поставени от него, заслужават това. Ето неговото начално изказване и моя опит за провокиране на по-широка и съдържателна дискусия, касаеща нещо наистина важно, проблемът за лидерството, за това как у нас (пък и по света) могат да се появят тъй потребните ни истински лидери, щото преживяваната лидерска криза е повсеместна и глобална (вижте какво става в САЩ, само имената на кандидатите за президент са показателни (Доналд Тръмп и Хилари Клинтън!):

Георги Чобанов: В съвременния свят няма лидери. Има послушковци на изобретената от тях, по техен образ и подобие, тълпа...

И после в името на тази тълпа, простете, народ, започват да се взират в огледалото и да виждат себе си като... лидери. А всъщност скачени, взаимноиндуциращи се съдове.

Истинският лидер няма нужда от тълпата, за да се оглежда в нея като... лидер. Лидерът е онзи, който гледа над тълпата и я направлява в посока, която е стратегическа, която е "над" сегашното и "над" миналото. Лидерът изгражда, а не руши, превръща тълпата в набор от индивиди, от личности, а не превръща индивидите, личностите в тълпа. Както става днес.

Ангел Грънчаров: Интересен е поставеният проблем: как индивидите, как човеците се превръщат в тълпа? Дали "послушковци на тълпата", изобретена от тях самите, наистина са способни да я създадат? Или някак другояче става всичко това? А медиите дали не участват най-активно в този процес? А сега, в ерата на интернет, как технологията ще му повлияе? Щото медиите са на път да изпуснат монопола си върху влиянието над съзнанията на "масите", на човешките "маси". Това са все интересни и важни, по моето възприятие, въпроси. Над които трябва да се мисли най-усърдно, по които трябва много да се дискутира.

Как обаче се раждат истински лидери, как тия, дето минават в днешно време за лидери, няма да бъдат просто "послушковци на тълпата", а ще бъдат лидери в истинския смисъл на думата? Защо е станало така, че в днешно време няма ярки лидери със силно духовно излъчване, които да могат да въодушевят човешките същества, предпазвайки ги от коварната опасност да станат тълпа или безлични "човешки маси"? Аз лично смятам, че този проблем за възпитаването на лидери е неотделим от процеса на превръщането на човека в личност, щото истинският лидер просто е силна личност, умееща да вдъхновява много човешки същества, умееща именно да им влияе така, че да обединява силите им за постигането на градивни и позитивни човешки цели. Щото виждаме какви са лидерите на немислещата и зомбирана тълпа днес - Путин и прочие. Безликата тълпа си има за лидери сиви, безлични, скучни лидери, които обаче умеят да насочват човешката енергия за изцяло разрушителни, деструктивни цели.

Лидерът ли обаче спомага индивидите да стават личности, т.е. превръща тълпата в набор от личности, или само човешка общност, състояща се от личности, може да роди лидер, който да е нейна еманация, т.е. да е силна личност, способна да вдъхновява и да води другите личности? Вероятно двата процеса взаимно се подпомагат на практика, но ето че нещо се е случило в днешно време, че нещата в това отношение зациклиха: хем нещо не е наред с личностното изграждане на индивидите, хем съответно обезличностената и инертна маса вече не може друго освен да проецира самата себе си в псевдо-лидери (пишман-лидери), които просто въплъщават и дори издигат на пиедестал нейното собствено безличие? У нас този процес е особено красноречив, имам предвид възхода на нашия пръв бабаит на республиката ни Боко Борисов, който също така е вече нещо като щатен любимец на голяма част от обезличената и инертна човешка маса, наричаща се природопопулация - защото не заслужава името народ.

По тия въпроси си заслужава, повтарям, много да се мисли и да се разговаря. Имаме млади политици, на които е трудно в тази ситуация да станат по-влиятелни лидери, пример: Радан Кънев. Какви качества са нужни та от подобна личност да се роди истински силен национален лидер, който да е способен да увлече колкото се може повече хора в своя човешка и гражданска подкрепа?

Аз все си мисля, че решаващият фактор за тия неща е училището, щото именно в него би следвало да се помага за развитието на човешкия фактор на живота във вярната посока. Училищата у нас обаче не си изпълняват ролята и мисията. А тяхната роля и мисия е съдбовна. Непростимо е безхаберието на общността към българското образование, това безхаберие е най-ясен символ на ужасната личностна деградация, в която пребивава общността ни. Ако не осъществим коренен поврат в образователната, личностно-формиращата сфера, не ни чака добро: в ситуацията на преживявания човешки разпад са възможни какви ли не ексцесии, възможно е страшно развитие. Виждате ли какво се получава в съседна Турция? А представяте ли си нас какво ни чака, щото положението в личностно отношение на обществото ни у нас в това отношение е много по-тежко от това, което е в Турция (по мои наблюдения правя такава една констатация).

Ще се радвам повече хора да се включат в една толкова потребна дискусия по тия проблеми. Простете, че ми се наложи да напиша толкова дълъг коментар, не го направих за друго, а само за да подпомогна пораждането на такава дискусия. Моля, заповядайте, включете се в дискусията, вашето мнение има значение! :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

понеделник, 25 юли 2016 г.

Прохлада в лятната нощ...



Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Ще се радвам ако поне малко съм допринесъл правото, законността и справедливостта един ден да възтържествуват!



Днес като съвестен гражданин изпратих следния сигнал до прокуратурата в гр. Пловдив:

До Районна прокуратура - Пловдив

Здравейте, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор,

Изпращам Ви сигнал за извършено документно нарушение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Ето две публикации в моя блог, в които съм представил обстойно същината на въпросното нарушение:



Едната публикация е текст на моя жалба до Министъра на образованието и науката и до омбудсмана на републиката, а в другата публикация се съдържа отговора на РИО-Пловдив по същата жалба, в който се констатира и потвърждава визираното нарушение от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив.

Смятам, че като съзнателен гражданин, жизнено заинтересуван от това в страната ни да се породи дължимата обстановка на законност, съм длъжен да Ви информирам за нарушението - понеже в противен случай може да се окаже, че го прикривам, което пък е равностойно на съучастничество. Нещо, което никога не бих си позволил да допусна.

Ще се радвам ако със своя сигнал съм допринесъл поне малко в страната ни и по-специално в сферата на българското образование правото, законността и справедливостта един ден да възтържествуват.

С уважение: Ангел Грънчаров, учител по философия (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Това, което съм правил години, било новост, било новаторство: леле, какво ли ще правят сега бдителните другарки, които тогава ме репресираха и дори ме опраскаха?



Революцията MOOC - бъдещето на образованието, Автор: Гаяне Минасян, Национална родителска мрежа

Най-новите модели на обучение може да бъдат достъпни и в България

Безплатни онлайн курсове от водещи университети в света? При желание за диплома, плащане само за изпита? Независимо учене със собствено темпо или споделено учене в сътрудничество с група? Звучи твърде хубаво, за да е истина. По-добре обаче да започнем да вярваме, защото именно това са така наречените MOOC (съкращение от massive open online courses - публични безплатни онлайн курсове).

Искаш да учиш в Харвард?

Благодарение на MOOC днес студентите могат да "вкусят" или направо да завършат образование в някои от най-добрите образователни институции в света (Харвард, Станфорд, MIT, Дюк, Йейл и др.), без да трябва да плащат, да напускат дома си и дори да кандидатстват. Не случайно MOOC привлича много потребители. Първите курсове, предложени от edX (платформа за онлайн изучаване на MOOC, основана от MIT и Харвард), привличат изключително голям брой студенти - 155 000, като си поставят за цел да се достигне не по-малко от 1 милиард. Coursera, най-голямата платформа от гледна точка на броя на партниращите с нея университети също отчита над 100 000 записани за първите предложени курсове и общо 3.2 милиона потребители за първата си година.

Но по каква причина се случва всичко това? Според д-р Рахул Чудаха, директор на Отдела за изследване и консултации в Уърлд Едюкейшън Сървисис, университетите днес търсят начини да увеличат аудиторията си в глобален мащаб. За много водещи институции това е възможност да повишат разпознаваемостта си, като достигнат голям брой студенти, без да правят компромис с високите си стандарти. Друг фактор е предприемаческата инициатива на преподавателското тяло, която променя разбирането за образование. Един пример за това е платформата Coursera, основана от двама преподаватели по информационни технологии в Станфорд.

А можеш ли да се справиш сам?

Колкото и добре да звучи всичко това, MOOC имат един недостатък: процентът на завършващите тези курсове по света е нисък - според различни източници между 5 и 20%. Очевидно за голяма част от хората не е сполучливо да учат сами пред екрана. Човешкият контакт и помощ, динамиката на сътрудничеството и взаимодействието при усвояване на нови знания все още остава решаващ фактор за голяма част от учещите днес. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Кратък мой коментар: Когато преди повече от пет години започнах да записвам на видео мои лекционни курсове по философия (включително и интерактивни занятия по философия с участието най-вече на самите ученици!), тогава родните бюрократи от образованието дълго време стояха в недоумение, пък в един момент скокнаха и започнаха да крещят: "Караул! Елате тук да арестувате нарушителя! Този тук учител си позволява да прави нещо ново и непознато, ерго, той е нарушител на обичая и на закона, той руши стереотипите, този човек е рушител на свещената система, този човек е враг на нашето народно добруване, давайте да го арестуваме и да го накажем, не може така! Откъде-накъде той ще си позволява да прави нещо ново?! Я го виж ти, ще ми се прави той на интересен, на различен той ще ми се прави!" И прочие, и так далее, и ала-бала, така крещяха бодрите разтревожени другарки и другари от МОН, които ми написаха куп жалби от "разтревожени ученици и родители", организираха ми анкети, повикаха даже "Комисията за защита на правата на детето", установиха какви ли не "нарушения" и в края на краищата ми организираха едно великолепно опраскване, изритаха ме като мръсно коте от училище, лишиха ме от преподавателски права, обявиха ме за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден за системата", установиха "пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител" и так далее, и прочие, и ала-бала. А сега се оказва, че това, което съм правил тогава, е новост, е новаторство, е иновация, леле, какво ли ще правят сега бдителните другарки и другари в тази нова и революционно-реформаторска ситуация?! Ами какво ще кажат бдителните другарки по повод ето на това, то сякаш е писано за мен, аз точно такъв подход имам към "преподаването", а праведните другарки се скъсаха да пишат "констативни протоколи" за моите мними "нарушения", сега оказващи се най-напредничаво новаторство, ето, четете, майчице, доживях да прочета такива знаменателни думи, от които излиза, че никакъв "нарушител" и "престъпник" не съм бил, а съм бил нещо съвсем друго, нали така, мили другарки:

Ролята на учителя в ХХI век

Образователната парадигма днес преминава през метаморфоза - от пирамидална структура (в която позволената информация се копира, препредава от горе надолу) към мрежова структура (в която знанието не се спуска, а се създава от множество автори). Това е промяна, която ще освободи съзидателната сила в образованието. Ето защо учителят се налага да преформулира, да открие за себе си нова роля, с която да подпомага учащите, да спомага академичното им развитие - той трябва да открие нещо различно от преподаването на "учебен материал". Досега учителите действат главно в ролята на функционери, препредаващи одобрената от властите информация по предварително зададен график и съдържание. Необходимостта от тяхната роля на пазители на информацията, на жреци на позволеното знание обаче все повече отпада. Във време, в което всеки може да се снабди свободно и безплатно с информация от множество източници, учителят ще трябва да се откаже от тази си роля и да търси друга. Необходима е промяна от препредаване на знание, към създаване и поддържане на мрежа от връзки на сътрудничество между учащите; от дефиниране и поддържане рамките на "позволеното" знание към подпомагане творческия потенциал на учащите да се развиват и да развиват различни (познати и непознати) дялове на знанието.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Тоз Орбан има физиономия на още по-изпечен мошеник и бабаит от самия Боко Борисов даже: бравос, лъжец от класа е момчето, личи си, бравос!




Дами и Господа, Сънародници, Унгарци по света, Дами и Господа,

Днес Европа не е свободна. Тъй като свободата започва с говоренето на истината. Днес в Европа е забранено да се говори истината. Дори да бъде направен от коприна – намордникът си остава намордник. Забранено е да се казва, че тези пристигащи не са бежанци и че Европа е заплашена от миграцията. Забранено е да се каже, че десетки милиони са готови да потеглят към нас.

Забранено е да се каже, че имиграцията носи престъпност и тероризъм в нашите страни. Забранено е да се отбележи, че масите, пристигащи от други цивилизации застрашават нашия начин на живот, нашата култура, нашите обичаи и нашите християнски традиции. Забранено е да се отбележи, че тези, които са пристигнали по-рано, са изградили вече нов, отделен свят за себе си, със собствените си закони и идеали, които принуждават срутването на хилядолетната структура на Европа.

Забранено е да се посочи, че това не е случайна и неволна верига от последствия, но предварително планирана и режисирана операция; маса от хора, насочени към нас. Забранено е да се каже, че в Брюксел се съчиняват схеми за транспорт на чужденци тук, колкото може по-бързо и да бъдат заселени сред нас. (Прочети ЦЯЛАТА РЕЧ)

Кратък мой коментар: Уж в Европа било забранено да си свободен и да казваш истината, пък той самият изобщо не се смущава да каже каквото му е на сърцето и на акъла! Той да не е от друга планета, та за него не важи тази "забрана"?! :-) Всички до една путински-кремълско-кагебистки опорни точки изрежда без капчица неудобство!

Инак тоз Орбан, сами забелязвате, има физиономия на още по-изпечен мошеник и бабаит от самия Боко Борисов даже: бравос, лъжец от класа е момчето, личи си, бравос, всинца ни е способен да преметне, бравос, да му се не види макар, какъв талант, да се не начудиш! Даже и хулиганинът Путя май превъзхожда в туй отношение, бравос, абе способното си е способно, няма какво друго да каже човек!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

На река Чая, снимките са направени на този ден преди 5 години...







Вижте коментарите във фейсбук, правени тогава: темата пак, разбира се, е... Костов! :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Иновативно училище не може да се прави по някакви премъдри инструкции, спуснати отгоре - или от някакъв всичко разбиращ и "единствено правилно мислещ" център, нали така?



Публикувах тази сутрин текст със заглавие Що е иновация, каква е същината на иновацията, разбираме ли нейното понятие?, в който вложих някои базисни моменти на разбирането, необходими за отправна точка, с оглед постигането на яснота. Мина времето ми за настройването ми към темата за иновационното училище - знаете, аз обещах, един вид "дадох обет" да направя, да напиша проект за такова училище - мина времето и за предварителна ориентация по проблема; вчера, примерно, публикувах текст с провокативното заглавие Някои от най-интересните държавно-чиновнически инструкции за правене на иновативно училище, в който обаче нищичко не съм коментирал, само извадих някои "директиви" на образователното ведомство, касаещи вълнуващата ме тема за това как в нашата среда, според новия закон за образованието, трябва и може да се прави иновационно училище. Виждате, че предварителната ми подготовка е почти пред завършване, "време за отстъпление" няма, дойде моментът да атакувам фронтално и темата, и проблема.

Откъде и как да започна обаче? Това винаги е първото, с което се сблъсква един човек, който се е захванал с някаква работа. Особено пък при писането това е много важен момент. Той е свързан и с подхода, който човек възнамерява да следва. Методологическите проблеми, свързани с избора на път, са изключително важни, направо са съдбовни: за кораба, който няма пристанище, нито един вятър няма да бъде попътен. Вятърът е именно движещата сила, която силно зависи от избора на подход, от първоначалната настройка. Да, нагласата, настройката е изключително и фатално дори важна. Ако човек тръгне по погрешния път, доникъде няма да стигне. Във всеки случай няма да стигне по реализацията на поставената цел. Ето че с необходимост ми се налага да осветля този фундаментален проблем за настройката, за нагласата, за методологическия избор, за избора на път на предприемането изследване. Всяко изследване е пътуване, изборът на посока определя и решава всичко.

На мен ми се струва, че априори следва да приема ето това принципно положение: за иновативното училище трябва да се пише по иновативен начин. Сиреч, тук няма някаква "единствено-правилна" схема или модел, който да трябва да следвам; всичко следва да изобретя сам. Човек винаги трябва да пази свободата си, да не робува на предварително зададени схеми или модели на мислене и на поведение. Не бива сам да си налагам някакви окови или пранги, които да ми пречат на движението. Не бива да робувам и на разсъдъчни клишета или норми. Да, моят принцип следва да бъде свободата в разработването на проблема. А свободата единствено поражда оригиналност - и се базира на творческия подход. Та нали иновативното училище като антитеза на традиционната административна система следва да е нейно отрицание, следва да е всичко онова, което тя не е? По тази причина всичко онова, което тя не е, следва да бъде водещо при разработването на моя модел на едно ново, принципно различно училище. От традиционната система на административно контролирано и дирижирано образование е изгонена свободата - и на мисълта, и на делото, на действието - е, при иновативното училище това следва да е фундаментално изходно положение или темел, върху който всичко е поставено. Няма начин да се мисли и да се пише за иновативно училище пък да не се поставят всички неща на коренно различна основа; творчески трябва да се подхожда към всяко нещо. И свободно, разбира се, творчеството и свободата са неразделни. Това са двете страни на една и съща монета. Ето по тази причина никога не следва да губя или да жертвам свободата си - разработвайки проблема и модела на едно истински иновационно училище. Не бива да допускам точно това: да загубя свободата си, щото това значи да пожертвам и творческата си настройка. Новото може да се роди само при тези две условия: свобода и творчество. Няма как новото да се роди иначе, по друг някакъв хитроумен начин. Това е безспорно и базисно положение. Но ето че тук възниква един друг проблем.

Идеята и моделът за едно същинско иновационно училище по понятие би могло да се родят в един съвършено различен свят в сравнение със света, в който пребивава въпросната прословута административно-командна и социалистическа система на образование; да, ама тази последната би следвало да бъде убедена по някакъв начин да санкционира практическото провеждане и реализиране на въпросните идея или модел. Как може да бъде постигнато това - щом като тия две неща обитават два различни, несъвместими свята? Какви компромиси трябва да направя с оглед на това пълновластните жреци на административно-командната социалистическа система да бъдат предразположени да дадат зелена светлина на моя проект? Възможно ли е изобщо да се случи това? Все пак тези жреци разполагат с абсолютния монопол върху образователната дейност в свидното ни отечество. Те разполагат с пълната власт - и едва ли ще допуснат тази тяхна власт да бъде оспорена или, опази Боже, изгубена. Как да осъществя това помирение на две непримиримо враждебни, настръхнали един срещу друг светове?

За мен пътеводната звезда следва да бъде истината. Не мога да си позволя да жертвам нея - за да угодя на този или онзи. По тази причина, следвайки истината, ще ми се наложи да поставя въпросните пълновластни жреци или шамани в тежка ситуация. Те нали уж (на думи поне) декларират, че са за творчество, за високо качество на образованието, за свобода (и това казват с половин уста, щото цялостната, неощетената свобода тях лично ще ги направи напълно непотребни!), за пълноценното разгръщане на личностния потенциал на младите нали също твърдят, че не са против, напротив, били за? Е, щом си позволяват да говорят такива неща, ще им дадем тогава шанса на дело да покажат доколко наистина са готови да допуснат такива неприятни по начало и при това коварни неща.

Защото решителната демократизация на образователния и възпитателен процес означава едно: цялата власт да премине от ръцете на образователната държавно-бюрократична мафия-олигархия в ръцете на самия народ, на гражданите. Тук борбата е все за същото: да изтръгнем от мафията онова, което по начало принадлежи на нас, гражданите, ала сме допуснали мафията да ни го отнеме съвсем незаконно. И тук говоря за един друг закон, по-висш от всеки друг, тук говоря за закона на самото право, на чистото право, на самата справедливост, на правдата на живота, историята и на бъдещето. Да, това е неписан, но затова пък още по-непреодолим закон. Разбира се, че новото в живота винаги се утвърждава с борба. Без борба и то тежка нищо ново и принципно различно няма да постигнем. Налага ни се да се борим за правата си. Те няма да ни бъдат подарени без борба. Просто трябва да си ги извоюваме. Тия неща са толкова ясни и прости, че просто изпитвам неудобство да ги повтарям - за кой ли път.

Е, като казах и написах тия необходими и принципно важни неща, това ми развърза, дето се казва, ръцете. Ще си направя какъвто искам проект, ще си вложа, дето се казва, душата в него, нищо няма да спестя, ще експериментирам при писането, ще постъпя напълно свободно и творчески, ще пиша според истината, на никого няма да се опитвам да се харесам, ще дръзна отново да кажа цялата истина - такава, каквато ми се е разкрила, такава, каквато Бог е благоволил да ми отпусне. Нека плоските умове да мислят каквото искат за написаното от мен, слабо ме вълнува какво мислят плоските умове за това или онова - щото те, тия умове, по начало не могат да мислят, мисленето изобщо не им се удава, по тази именно причина са и така плоски. За мен плоските, едноизмерни, робуващи на догмата бюрократични умове не могат да ми бъдат никакъв критерии - или могат да ми бъдат само този критерии: щом въпросните плоски и едноизмерни бюрократични умове почнат да крещят "Стоооой, така не може, така не е позволено, така не бива, така не става, ний няма да допуснем тоз произвол!", тези крясъци за мен ще бъдат критерий, че вървя по верния път. А ако почнат тия плоски бюрократични умове да ми се мазнят, да ми се умилкват, дори, опази Боже, да ми... ръкопляскат, това за мен ще означава, че нещо съвсем не е наред, че съм допуснал да направя коварна грешка. Толкова по този въпрос. Мисля, че казах главното. Да добавя по този повод една мисъл от Махатма Ганди: "Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш..."; мисля, че тя казва всичко.


Е, ами след като казах поне тия основополагащи неща, сега какво ми остава? Остава ми това: да намеря време и спокойствие и да почна да пиша своя проект. Осъществяването на замисъла е най-важното. Проблемът за мен тук е, че много пъти съм писал за всичките тия неща и отдавна съм казал всичко най-важно. Сега тук трябва да избера и да подредя нещата като при пъзел, като се пазя от каквото и да било обосноваване - който иска обосновки, да чете книгите ми за образованието. Тук ще вложа само есенцията, чистата същина. Чистата форма на нещата, дето се казва, ще се опитам да постигна. Не е лека тази задача, но пък е вдъхновяващо предизвикателство. Ще се надявам вие, читателите на моя блог, да ме окуражите и да ми дадете подкрепата си. Това е нещото, което може да ме стимулира и ентусиазира. Защото без ентусиазъм и без вдъхновение нищо добро и значимо не може да бъде постигнато. Помогнете ми поне малко в тази посока. Защото вашето смразяващо мълчание ме убива на моменти. Как е възможно толкова да ви мързи да реагирате?! Егати заспалия народ сме, мама му стара, засрамете се малко бе, хора?! Докога ще спите бе хора?! Проспахте си младостта, проспахте си животеца! Стига сте спали бре, поспаланковци неедни! Аман от дремлювци! Не наспахте ли се вече?! Време е за събуждане бе, сънливци презрени!

Да, време е за събуждане. То много пъти идва това време, ала ний упорито го проспивахме вече близо 27 години най-малко. Да видим сега дали ще успеем да посъбудим една по-значителна част от дремливия ни народ. Спи упорито нашенецът и не му пука, че така обрича на жалко бъдеще собствените си деца, представяте ли си докъде води тази пълна безотговорност?! Дали не е нужна тояга или по-остър остен, с който да бъде шибнат по главата или да бъде ръган по корема този наш непробудно хъркащ масов сънародник?! Простете, но и за това започнах да се питам. Да, дали не се налага да бъде нашибан хубаво с тояга този наш масов хъркащ сънародник, вие какво ще кажете по този въпрос? Да бъде ръган в корема в дебелата непробиваема кожа на неговото пословично безхаберие - докато не почне да отваря очи, а? Кажете де, защо мълчите толкова? Или и вие самите се нуждаете от тояга и остен? Вие самите дали сте се събудили истински - или само си мислите, че сте будни?! Ако сте будни наистина - вие какво, позволете да запитам, направихте, та реформата в образованието на България да се отприщи най-сетне?! Нищичко не сте направили, така ли? Само дърдорите чат пак, колкото да покажете, че не сте хептен заспали, така ли? Кого, моля ви се, искате да излъжете с това? Себе си ли? Истински будният човек знаете ли какво прави и как се държи?

Дали пък да не почна да пиша този псвой роект за иновационно училище не в утвърдителна и обяснителна форма, а под формата на въпроси, отправени към ония, които следва да направят това училище непосредствено и практически? Това е хубаво хрумване, ей-сега ми хрумна. Щото аз да казвам и да обяснявам какво всичко трябва да бъде е глупава работа, нека тия, дето ще се захванат да правят самите промени, да решават какво е най-доброто, аз само да ги подпомогна с необходимите въпроси - дали този не е верният подход? И дали това не е истински иновативният подход, за който казахме, че е най-естествен при правенето на едно истинско иновационно училище. Щото ако аз лично успея да изобретя най-добрите и "единствено-верните" инструкции за правенето на това училище, тогава, позволете да запитам, по какво ще се различавам от шаманите на образователното ведомство, които изцяло са под властта на този остарял, ретрограден подход. Иновативно училище не може да се прави по някакви премъдри инструкции, спуснати отгоре - или от някакъв премъдър всичко разбиращ център, нали така? Те трябва да бъдат изобретени от самите непосредствени участници в непосредственото практическо правене на това конкретно иновационно училище. Ако не бъдат изобретени от самите участници, тогава в такова едно иновационно училище няма да има нищо иновационно. И нищо ново няма да има. И нищо добро няма да има. И нищо свободно няма да има. И нищо творческо няма да има.

Е, нещата взеха да се проясняват, нали така? Ще се опитам да налучкам верния път и добрия, правилния подход. Ще видим какво ще се получи де, то още не се знае. Но ще проверим каква е истината по този въпрос, нали така? Хайде, стига съм се размотавал, ами да започвам работата си. Да си пожелаем спорна работа и лек път, нали това би следвало да си пожелаем? Бъдете здрави! Приятен ден ви желая и ползотворна седмица! Чао и до скоро! Моля ви само едно: не спете чак толкова де, не се ли уморихте да спите вече?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ