ПЪРВА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА ЗА СВОБОДНО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ София, 15 и 16 февр. 2014 г. (видео) • Нова книга, по която сега работя - с примерно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА • Началото на моя курс лекции по темата „Как да стана пълноценна личност?“ • Есета по темата "Изкуството да си учител" • Учебно помагало с примерно заглавие Въведение във философията на вярата и религията(в процес на разработване) ОБЯВА ЗА КОНКУРС НА ТЕМА "КАКВО ЗНАЯ ЗА УКРАЙНА"Подпишете петицията в защита на свободата на словото и срещу медийния диктат, на който ний, българите, сме подложениЕсета от поредицата "Здравомислието", която смятам да превърна в нова книга • Нещо като реклама: за тия, които желаят да си купят някоя от книгите ми или пък книжка от философското списание ИДЕИЧетете HUMANUS - списанието за личности! Списанието на младите, които искат да бъдат пълноценни личности, искат да станат личности в истинския смисъл!

петък, 27 март 2015 г.

Брой 2/2015 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен и за четене онлайн



Приятно четене!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Коя е българската Опра Уинфри? Кой е българският Лари Кинг? Кой е българският Джак Лено?



И тъй, разбра ли се вече коя е българската Опра Уинфри? Кулезич или онази, как се казваше, мммм... да, Гала? :-) Коя е по-достойната да получи званието "българската Опра Уинфри", да решаваме този въпрос, че не бива да стоим без яснота по него. И бърже требва орден "Стара планина" да дадем на заслужилата ни телевизионерка? Аз друга претендентка не знам, злите езици приказват, че самата "Мадам М" била станала ТВ-водеща, с оглед да катурне Гала и Кулезич от заслужения пиедестал. Не знам дали е истина, но този въпрос е крайно време да се реши.


А кой, позволете да запитам, е "българският Лари Кинг"? Тук битката ще бъде страшна, кандидати за славата бол! Кеворкян ли? Или Гарелов? Или великият Слави? Или самият Карбовски (дето си е турил и абсолютно същите тиранти, ала вий не се сещате за що ви намеква!)? Или титанът Вучков? Кой? Кой? Кой?

Този най-важен и вече култов въпрос "Кой?" въпрос звучи и ще звучи докато най-сетне не определим носителят на почетното звание "Българският Лари Кинг" и не му дадем и нему заслужен орден! Аз не знам как изобщо можете спокойно да спите като не знаете кой е "българския Лари Кинг"? И коя е българската Опра?

Ами ний дори и българският Джак Лено не знаем кой е, много сме я закъсали, страшна работа! Само дет знаем кой е българският... папа римски или направо "господ", нали се сещате кой е? Как кой, Б.Борисов, разбира се е той, не се правете че не знаете, знаете, разбира се!


Срамота, такова безхаберие по най-важните въпроси не съм очаквал от вас, изложихте се тотално в моите очи...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Опит за дефиниране на "здравия разум" и на "здравомислието"


Адвокат г-н Феодор Иливанов ми писа писмо, в което между другото се съдържа един важен, принципен абзац, който е директно свързан с моите търсения напоследък около темата за здравомислието. Ето какво г-н Иливанов ме попита, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него; от само себе си се разбира, че написаното ще влезе в бъдещата книга, която ще носи, най-вероятно, това заглавие "За здравомислието"; та г-н Иливанов, който тия дни подготвя тезата си за новия кръг на съдебното дяло за моето уволнение, ме попита ето какво:

... Дай ми кратка дефиниция за "здрав разум", за "здравомислие". Мъчих се от есето ти да извлека нещо, но се нарушава стегнатостта, енергичността на изложението. Есето ти е добронамерена, аргументирана реч от продължителна философска дискусия, а в съда не обичат такива неща, нито някой да ги поучава.

Ето сега и моя отговор; уж се постарах да бъда пределно кратък и ясен, но ето какво се получи в крайна сметка:

Здравей, уважаеми г-н Иливанов! Ще опитам да ти дам пределно кратка дефиниция за здравомислие и за здрав разум. И то такава, че да ти послужи за пледоарията пред съда. Но все пак ще дам разбирането си в по-разгънат вид, с оглед да няма празнини в разбирането, пък ти си вземи онова, което ти е подходящо за целта.

Разумът като такъв и по начало винаги е здрав; "болен разум" е противоречие в понятието - от рода на "дървено желязо". Разум и разсъдък не са едно и също нещо. Разсъдъкът (умът, интелектът, акълът) е чисто познавателна, едноизмерна душевна способност или сила на човека. Докато разумът е по-сложна и многоизмерна душевна сила, в която в органично единство се намират и трите основни, коренни и чисти човешки отношения към нещата, именно познавателното, ценностното и практическото. При познанието чрез съзнанието или съзнаването постигаме знанието (или "нещото в себе си", безотносително към нуждите и интересите на човека, по разбирането на Кант), това е нивото на разсъдъчното (чисто научното) мислене. При ценностното отношение на човека ние чрез чувстването, чрез чувствата търсим човешкия, субективния смисъл на нещата ("нещото за нас" по терминологията на Кант) или тяхната ценност за нас самите. При практическото отношение на основата на постигнатите знания (информация) за нещата и във основа на добития чрез чувствата техен човешки смисъл човек успява да генерира, да си изработи свои цели за промяна било на нещо извън нас, било на нещо в нас самите - и благодарение на волята си започва да действа - за да реализира желаната промяна. Това вкратце е основната теза на моята дисертация, писана в младежките ми години (когато съм бил на 23-28-29 години), тя носи заглавието "Учението за човека и формите на духа". Между другото тази моя "теория" ми помогна да разработя всичките си останали разбирания по всички ония проблеми, които съм разработвал във всичките си книги, т.е. за мен тя има някакъв евристичен смисъл. Това между другото.

Казаното означава, че разумно мислещият човек успява да свърже в едно и мисъл, и чувство, и (посредством волята) и действието, непосредствената работа по промяна на съществуващото с оглед някакви наши човешки цели. Следователно наистина разумно схваща и мисли оня човек, който не гледа неедноизмерно на нещата, а цялостно и пълно, именно многоизмерно. Такъв човек успява да постигне оня най-богат смисъл, който ни е потребен - като човешки същества. Липсва ли единият компонент, мисленето мигновено става ощетено, изкривено, ущърбно, другояче казано - нездраво или болно. От само себе си се разбира, че разумно и мъдро мислят малцина сред човеците. Пропуснах да кажа и това, че разум и мъдрост съвпадат, те са едно и също нещо. Мъдрият човек е истински, пълноценно разумен. Всеки човек в някаква степен мисли разумно, съдържат се някакви разумни "искрици" и "проблясъци" в мислите му. В този смисъл има нещо вярно в това, че по дефиниция ний, човеците, сме разумни същества. Но сме все на път към разумността, не сме я постигнали. Тя е посоката.

Единствено Бог е истински разумен, затуй и един от предикатите на Бог е Разум - Висш и Абсолютен Разум. (Примерно Бог като си помисли нещо и като го поиска, то туй нещо мигновено възниква, мигновено се ражда, Божието мислене твори битие непрекъснато, докато при нас, човеците, за да сътворим нещо, знайно е, ни трябват много усилия, труд, мъка и т.н. Само при Бога имаме абсолютно единство, тъждество на мислене и битие.) Божият Разум е недостижим идеал за човека. Божията Мъдрост - също. Но както душата ни като цяло е "Божия искрица", по абсолютно същия начин и мисленето ни съдържа някакви искрици от Божия Разум и от Божията Мъдрост. Ако това го нямаше, мисленето ни щеше да бъде изцяло нездраво, болезнено субективно, нямащо нищо общо с реалното, с действителното положение на нещата, с истината.

И сега за "болестта на разума". От казаното се разбира, че разумът на човека, доколкото е именно разум, не е болен, болестта иде от това, че на човека не е по силите да е разумен пълноценно; доколкото мислим неразумно, дотолкова и мисленето ни е нездраво и болно. Прави си сметка обаче колко страшно болни са ония, които изобщо не обичат да мислят, на които мисленето съвсем не им се удава. Тия хора живеят в един изцяло субективен свят на заблуди, илюзии, глупости, простотии и прочие, който няма нищо общо с реалния - и с разумността. Това е крайна степен на дебилизъм. Изглежда такъв човек изобщо не може да живее и неизбежно загива от обремеността на душата си с нездравомислие. Да не се мисли изобщо е невъзможно, за жалост обаче при повечето хора "мисленето" не е нищо друго освен папагалско повтаряне на чужди, на "купешки", на "учени", т.е. на мъртви мисли. Истинска мисъл е живородената мисъл, мисълта, която ей-сега се е родила в твоята душа - и затова е изцяло твоя. Такива хора с творческо мислене са вече единици. С тях да се приказва е много приятно - стига ти самият да си мислещ човек. (В скоби казано, на нас двамата, г-н Иливанов, затова ни е толкова приятно да разговаряме помежду си! :-) Да се похвалим поне малко ние самите - след като никой друг не ще да ни похвали: въпреки че с това съдебно дяло направихме заедно такива интелектуални подвизи!) Нездравомислещите, не обичащите и не можещите да мислят хора обаче, предполагам, са силно раздразнени от присъствието на такъв човек; предполагам, понеже ясно усещат непълноценността си в мисловно отношение, ги обхваща нещо като тих бяс - и те не мирясват, докато на такъв човек не му отмъстят.

За да постигне човек автентично здравомислие (или, което е същото, разумност и мъдрост на мисълта си) трябва да стори така, че всичките му душевни сили да работят свободно и пълноценно, хармонично, да се сработват, да се подпомагат, а не да си пречат. Болестта, нездравословността на мисълта (и неразумността на човека) настъпва когато някоя от душевните сили на човека придобие господстващо положение и почне да тиранизира останалите душевни сили, примерно разсъдъкът стане господар и тиранин на душата, а пък останалите душевни сили (чувствата, въображението, интуицията, волята, Аз-ът, самосъзнанието, вярата, паметта и пр.) са поставени в унизителното положение да са негови слуги или дори роби. Разбира се, толкова потиснатите и пренебрегнати, един вид унизени душевни сили намират начин да си отмъстят, в резултат на това мисленето на такъв човек е крайно непълноценно, ощетено, неистинско. В крайна сметка потиснатите душевни сили си устройват същински бунт срещу тиранията на една такава несправедлива душа, чиито Аз е допуснал своеволието обикновено на толкова склонния към тирания разсъдък; изходът от този бунт общо взето винаги е душевното заболяване, умствените аномалии, с който са обременени и мнозина от т.н. "нормални хора". (Аз тия неща, в скоби казано, съм ги описал подробно в своята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, мисля, че и нея съм ти подарил, там можеш също да видиш ако те интересува нещо повече; особено ценна в тази посока е главата за Аз-а, за самосъзнанието.) Появяват се т.н. дървени "философи", досадни разсъдъчни плямпала, които винаги, подобно на кречетала, повтарят все едно и също, които при това много се хвалят, че били "многоучени", че били многознайковци и всезнайковци, те именно имат претенции, че всичко знаят; точно такива и не чувстват никаква потребност да мислят: защо ти е да мислиш след като си си втълпил, че всичко знаеш, че всичко разбираш?!

Такива куриозни хора наистина се самовъзприемат за непогрешими; обикновено такива хора са и с твърде скромен умствен и душевен потенциал, сиреч, това са истински ощетените, именно некадърните хора, това са истинските некадърници. Не зная дали си забелязал, но точно от този човешки тип са т.н. "нормални" даскали, именно стандартният или образцов според догмите на системата даскал е такъв ужасен досадник. Това именно е и "даскалското" при такива нещастници, те са високомерни некадърници в умствено отношение, които само си плямпат все едно и също нещо (научено от учебниците!), тяхната душа е все едно скопена, нищо ново не може да роди мисълта им; там собствено мисъл, прочее, и не съществува, а съществуват единствено "знания", сиреч, пълно папагалство, механично повтаряне на чужди и на мъртви мисли. Абе какво повече да ти разправям, вярвам, си се досетил за какво говоря: най-отвратителните дървени "философи" са тия именно въпросните даскаля! Те са и най-вредни за младежта, щото точно те успяват завинаги да отвратят младите и от науката, и от мисленето, и от ученето, и от знанието, и от училището, и от образованието, и от заниманията с култура, абе абсолютно от всичко успяват да отвратят младите тия въпросните многознаещи даскали-досадници. Ето ти пример за напълно нездраво мислене, за абсолютно нездравомислие. Чини ми се, че точно това е именно "дървеното" у тия самозвани "философи".


Значи ако трябва все пак да дефинирам казаното, да го сведа до най-прост словесен израз, ще кажа следното:

1.) "Здрав разум", казахме, е качество на оная развита душа, при която всички до една душевни сили действат в превъзходен синхрон, в неизразима хармония - и в резултат на това душата на човека е плодоносна; тя ражда живи и свежи мисли, в които се съдържа тъй потребната ни човешка истина за нещата, именно за човека и света;

2.) "Здравомислието" е точно това, то е именно творческата продуктивна дейност на свободната, на необременената от непълноценни представи душа;

3.) Понякога се употребяват и изразите "здрав разсъдък" и "здрав смисъл", съобразно казаното те могат да се разбират като синоними на "здравия разум", на здравомислещата душа (въпреки че особено в израза "здрав разсъдък" има некоректност, щото сам по себе си, без сътрудничество с останалите душевни сили, разсъдъкът не може да постигне никаква здравина, а се приплъзва по наклонената плоскост на дървеното "философстване");

4.) Нездравомислието, според това разбиране, е робуването на представи, които не твоята душа е родила, а са се наместили там неизвестно откъде, най-вече от сбърканото ти образование и от манипулативните медии, водещи малоумното човечество до пълно оскотяване; такива хора са жертва на робуването на разни клишета, на "общоприетите" догми, на "единствено-правилните държавно-чиновнически меродавни постановки", на повърхностните и чисто разсъдъчни шаблони, свеждащи се до прословутото "така се мисли", "хората така мислят" и пр.; съзнанията на такива хора са подобни на боклукчийска кофа, пълно е там с какви ли не неща, но няма никакъв ред, няма нищо чисто, здраво, добро, годно за използване, всичко е гнило, прокиснало, разкапало се, гнусно и пр.

5.) Хората с общо взето скромен и най-вече с неразвит душевен потенциал (щото милостивият Бог всекиму все нещо е дал, всички ние имаме целия набор от душевни сили и затова всеки човек, стига душата му да не е ощетена от калпаво образование и възпитание, може доста добре да развие мисленето си), а това означава калпазаните (щото поради мързел, инертност не са развили даденото им от Бога) са именно истинските некадърници на интелектуалното или душевното, на образователното и пр. поприще; такива хора ненавиждат до смърт онези, чиято мисъл притежава превъзходството на свободомислието;

6.) Истински здравомислещ човек, значи, е оня, чието мислене е свободно, именно благодарение на свободата се постига онази хармония на всички до една душевни сили, при която се превъзмогва тъй коварната опасност мисълта ни да заболее и да бъде ощетена и изкривена; свободолюбието, ерго, е онази предпоставка, благодарение на която постигаме автентично здравомислие;

7.) Човечният човек, инак казано, пълноценно живеещият човек, е човекът, чиято душа е именно здравомислеща или просто казано здрава, а също така изключително щедра и плодоносна; такъв човек не страда от тъпи и нездравословни, именно чисто разсъдъчни или едноизмерни представи, характерни за нещастниците, които аз определям именно като комуноиди (госпожа Новодворская, Бог да я прости, ги наричаше "совки", аз на български този термин не мога да го преведа, иде, разбира се, от "советский"); душата на такъв пълноценно мислещ и разбиращ човек успява да нарисува една превъзходна многоцветна картина на съществуващото, точно съответстваща на превъзходния Божий свят, в който тъй милостивият и щедър Бог ни е поставил;

Спирам дотук, въпреки че още изводи мога да направя. Не зная какво от казаното може да ти послужи. Не зная дали ти помогнах или още повече усложних задачата ти.

И твоята, прочее, съвсем не е лесна. Ти на едно място писа, че добрите прависти - адвокати и съдии примерно - по необходимост трябва да са на "ти" с философията, има нещо много философско в тия търсения на човешките измерения на истината, до които се свежда разумното, доброто правораздаване и правосъдие. Изцяло споделям това твое твърдение.

Друг въпрос е, че огромна част от действащите юристи са продукт на една сгрешена в корена си образователна система, прави си сметка до какво води това. Същата е ситуацията и в образователната система. Виждаме там до какви ексцесии се стигна, въз основа на моята история. Ще видим какво ще се случи в крайна сметка в нейното правно-юридическо, съдебно премисляне и тълкуване, явяващо се задача на съдебните дела, които водим. Много любопитно ми е да разбера това. Живот и здраве да е, ще разберем, търпение се иска само. Е, иска се и борба. Няма начин да е иначе. Борбата за повече здравомислие никога няма да престане - и тя придава смисъл на съществуването ни...

Хубав ден ти желая! Желая ти също така и здраве и живот!

С уважение: А.Грънчаров

Същото пожелавам и на теб, търпеливи читателю, достигнал до края на моето изложен - и стоически понесъл толкова много мъки на мисълта! Вярвам, че не си ми ядосан чак толкова много, но каква е твоята реакция вече си е само твой проблем. Чао и до нови срещи, живот и здраве да е само!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

четвъртък, 26 март 2015 г.

Предаването "На Агората..." от днес, темата е: "Утопия ли е любовта, заслужава ли си да я търсим?"



Записът не е много качествен, утре, живот и здраве да е, ще сложим оригиналното клипче на телевизията...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Комунистическият идиотизъм не е от вчера!



Във всеки дом - говедо, в дома на комуниста - две говеда! :-)

При секретаря на партията - само по голяма нужда! :-)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ако упорствате ще ви направим "мечка": то бива демокрация, но това вашето е анархия и свободия!



Вчерашната публикация по темата за здравомислието, по която смятам да напиша цяла книга, беше озаглавена Щом се освободим от дефектите на калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на мисълта; тази сутрин ще трябва да продължа оттам, докъдето стигнах в нея. А по-раншната публикация то същите тия проблеми беше със заглавие У нас е налице все един и същ стереотип, според който да уважаваме другата личност ни се струва, че е "прекален разкош" и там има коментари, на които още не съм отговорил, ще се наложи да им отговоря; ще ми се книгата за здравомислието да е пределно диалогична, като в случая имам прекрасната възможност да съотнасям два стила на мислене - и така да илюстрирам принципните си постановки. Но в началото на днешното разсъждение ми се ще да поставя и един по-същностен проблем.

Ще тръгна оттук: не зная дали вие сте забелязали, но общо взето всичко, за което разговаряме и спорим, по един най-естествен начин може да бъде отнесено като пример и илюстрация по темата за здравомислието - и, респективно, за нездравомислието, за болното съзнание, чиито представи изобщо не съответстват на реалността. Аз с удивление тия дни установявам, че във всичките тия години, в които редовно си водя блог, всеки ден друго не правя освен да изобличавам едно нездраво, но за сметка на това доста разпространено у нас съзнание. А като се замисля откривам, че май това нещо съм го правил през целия си съзнателен живот. Изглежда то е и всекидневната задача на философа, занимаващ се с най-важното нещо: как хората да оздравяват съзнанията си, как да лекуват болните си съзнания, как да се проникват от един здрав реализъм, как да привикват да гледат на съществуващото трезво, с един неизкривен поглед, адекватно и автентично. Да се опитваме да изобличаваме и да изкореняваме неверните си представи, да развиваме съзнанието си, да го обогатяваме, стремейки се да долавяме цялостния човешки смисъл на нещата, е онова, което е главно в заниманията на автентичния философ, на опитващия се да живее автентично човек, щото философът по идея не е нищо друго освен точно това: опитващ се да живее автентично човек. Тъй че темата за здравомислието, която напоследък излезе на преден план в моите занимания, всъщност е кристализация на всичко онова, което аз винаги съм правил, е осъзнаване на това, което аз фактически всеки ден съм правил. А да се бориш с илюзиите, със заблудите, с глупостите на хората, няма как, е тъкмо нещото, което всеки ден прави автентичният философ. Философът, който иска да остане верен на задачата и на мисията си - независимо от всички рискове. Ще дам в тази връзка един пример, по своя си обичай, за да илюстрирам мисълта си. Всъщност, ще разкажа една история, свързана с описанието и с вникването в психологическата ситуация, в която е потопен, така да се каже, автентичният философ, отдаден на своята задача.

Разбира се, че на хората, които така сърдечно са привързани към заблудите и към ограничеността си, изобщо не им е приятно да има наоколо някой, който постоянно да е на различно мнение, да ги критикува, да ги осмива, ако се наложи, да изобличава грешките им. Затуй за колективите, съставени предимно от всеотдайно немислещи хора с инертна, неподатлива на развитие мисъл е крайно неприятно съжителството с философ, който е верен на задачата си. Те търпят до известно време такъв човек, в един момент обаче, дето се казва, търпението им се изчерпва, те не издържат и обявяват бунт срещу него. Разбира се, тълпата от немислещи си има свои лидери, водачи, има си знаменосци и т.н. В авангарда на тия борби на живот и смърт срещу толкова неприятните им мислещи хора са се разположили комфортно най-вече завистливците, най-изтъкнатите некадърници, злобните, ограничените не само в душевно и личностно, но дори и в умствено отношение хора. Въпросните активисти на борбата срещу личностите са способни на какви ли не мерзости, те не мирясват докато не съсипят живота на "дразнителите" си. Предполагам няма нищо по-дразнещо за един немислещ комуноиден темерут от гледката на един свободно мислещи и достоен човек, чиято личност е богата, плодовита и свободно изявяваща талантите си. Да си човек и личност в такава среда наистина е проклятие. Вие специално усещали ли сте това нещо? Питам усещали ли сте го някога върху себе си, преживели ли сте го някога на свой гръб? В тия борби няма как да има индиферентни и стоящи встрани, не, тия борби са така увличащи, че в тях участват всички, разположени на двете страни на барикадата. За жалост, в нашите условия обикновено става така, че способните личности, ония, които заслужават да бъдат смятани за личности, обикновено не си сътрудничат, не си взаимодействат, не обединяват силите си; всеки остава обикновено съвсем сам. Това е един крайно интересен проблем, свеждащ се до това да разберем защо из нашите простори солидарността и подкрепата, и то по съвсем чисти хуманни и ценностни подбуди, е така рядко срещаща се. Но нека да опитам да опиша въпросната типична екзистенциална и психологическа ситуация възможно най-релефно.

Всъщност в живота ми до този момент могат да се определят няколко периода, в които съм преживявал подобни толкова важни за формирането и за изявите ми като личност ситуации. Първо, това е периода на моите ученически години, особено годините на гимназиалното и на университетското ми образование; тия два подпериода биха могли да се обособят и като отделни периоди. Две години бях войник, да приемем, че този период може да се отнесе към периодите на моето формиране като личност в гимназията и в университета. Знайно е, аз учих философия в Русия, в Санкт-Петербург, това си има своето значение, аз за този период съм писал, както и за периода на формирането ми като личност в ученическите ми години. На тия начални периоди няма тук да обръщам никакво внимание. Откакто се дипломирах и започнах работа - това се случи в далечната 1983 г. - та досега, животът ми може да се подраздели на няколко големи периода: първо това е времето на моето житие-битие и на борбите ми за личностен идентитет в състава на прословутата катедра по "марксизъм-ленинизъм" в ПУ, където работих 7 години (1985-1992 г.); в тази катедра попаднах след като издържах конкурс за асистент по философия. В този период се случиха много интересни случки и събития, като най-знаменателното е учредяването от моя милост на т.н. Философски дискусионен клуб "Аристотел", нарекохме го така, щото се бяхме увлекли по мисълта, че Аристотел е живял в древния Филипополис в годината, в която е трябвало да бяга от Атина, за да не го сполети съдбата на Сократ; впрочем, в парник тогава беше основан клуб на името на Сократ, аз знаех за това, по тази причина пловдивският клуб нямаше как да вземе името на Сократ за свой патрон. В скоби казано, основател на пернишкия клуб "Сократ" беше моят приятел Райчо Радев, с когото и досега поддържаме най-добри отношения, предвид борбите ни за едно нова и съвременно образование.

Битката ми с партийната "нАучна" номенклатура в ПУ беше епична, още се разказват истории за онова време; е, разбира се, в един момент, дето се казва, на другарите "им преля" от мен и те направиха нужното, за да ми изготвят уволнението; за тази акция им бяха нужни обаче горе-долу поне 4-5 години, в които борбите ни наистина бяха епични. За съпоставка ще кажа, че уволнението ми през миналата година от ПГЕЕ-Пловдив, където съм работил цели 14 години (като преподавател по философия и гражданско образование) беше подготвено и осъществено от една активна администраторка, назначена за директорка от ГЕРБ, само за някакви си една-две годинки, което иде да покаже, че днешните врагове на личностното отношение, на личностния манталитет са значително по-напреднали и по-умели в битките си с по-изтъкнатите неудобни им личности - в сравнение с някогашните партийни другари. На тия, на които това твърдение им изглежда парадоксално, ще ги посъветвам да вземат предвид това, че днешните времена са значително по-динамични, от което следва, че въпросните активисти са станали и по-настойчиви, вероятно защото и ненавистта им към личностите е значително по-силна. (Нека да вземем предвид и това съображение, че все пак в ония времена преди 1989 г. и в първите години след нея личностните изяви на свободолюбивите бяха значително по-скромни, предвид това, че диктатурата беше безпощадна към подобен род прояви, пък и страхът беше на висота.)

Както и да е, след като другарите ме изритаха от ПУ (шест месеца след моето изгонване печално известната катедра по "марксизъм-ленинизъм" беше закрита от правителството на СДС, което обаче не попречи обаче на другарите скоро да се върнат пак там, където сега още доживяват старините си, наметнали си мантиите на "академици", с извинение!), те успяха да пропъдят и философията от университета, е, тогава именно на мен ми се наложи да тръгна подир прокудената философия: станах гимназиален учител, щото тогава именно един министър-философ, покойният проф. Н.Василев, Бог да го прости, въведе основните философски предмети като учебни предмети в гимназиите. Значи в периода 1992-2000 година аз бях скромен гимназиален учител по философия в едно квартално училище в Пловдив; тогава обаче, именно в 1994 г., основах и своя частен Център за развитие на личността HUMANUS, в който с група съмишленици започнахме усилена работа по разработването на една нова, съвременна образователна технология, много работа свършихме за тия години, в които аз общо взето се отдадох на какви ли не активности, но най-вече на писане; в оня период написах главните си философски книги, плюс учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети. Всичките разработени на една модерна основа - и коренно разминаващи се с догмите на командно-бюрократичната педагогика и дидактика, господстваща в неразградената и до ден днешен тоталитарна образователна система на България. В 2000-та година аз станах щатен преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив и това е последният период от моята многостранна дейност на попрището на образованието. Знаете, въпросната администраторка, която успя за няколко години да се разправи с мен и да ми отмъсти за всичките ми "грехове", ме уволни по смехотворния параграф "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "липса на всякакви качества да бъде учител" и пр., тя по този начин успя да ме лиши де факто от преподавателски права, поради което сега си има твърде сериозни проблеми с правосъдието; подсъдима е по две заведени от мен съдебни дела. Та ми се ще да разкажа един много показателен случай, за който сякаш най-малко съм писал, именно, съм разказал за него с едно есе в моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"). Ще разкажа един случай, в който в пълнота може да се усети и разбере онази толкова интересна и в същото време пагубна ситуация, в която абсурдността на т.н. "колективи" довежда до пълно изчезване на личността и на личностното; и при това примерът ми ще бъде не просто красноречив, а потресаващо плътен и при това изцяло достоверен, въпреки убийствената му, ако мога да се изразя така, абсурдистка невероятност.

Стига се до положение, при което хората от въпросния "колектив" сякаш изгубват човечността си и стават подобни на някакви уплашени животни. Интересното е, че в случая ще представя ситуацията в един квартален клуб на СДС в далечните вече, но паметни 1997-1999 г. Ще се наложи да опиша създалата се ситуация възможно най-плътно.

Като човек с демократични и свободолюбиви убеждения и ценности съвсем естествено е, че аз в годините след 1989-та винаги съм бил привърженик на СДС, на автентичното СДС, щото имаше и СДС-та ментета, "с тирета" и пр., всички си спомняме как ченгетата създадоха разните му там "СДС-либерали", с оглед да осуетят тъй злокобната за комунистическата мафия евентуалност цялата власт да отиде в противниците на комунизма, на антикомунистите. И това се случи в периода 1991-1996-та, благодарение на тия разцепления СДС наистина не можа да постигне пълно мнозинство, в резултат на което мафията успя да запази контрола си върху събитията. Да, обаче някъде в 1994 година лидер на СДС стана икономистът и математикът Иван Костов, който успя най-напред така да реформира СДС, че от говорилня, пълна с самонадеяни кресльовци, СДС стана силна партия, която е способна да извърши тежките реформи в страната. Знаете, че часът на Костов дойде когато БКП-БСП и "непорочният" Жан Виденов доведоха хиперинфлацията и успяха за сетен път да ограбят до шушка цялото население на страната, този път окрадоха дори и спестяванията на последната баба в последното село на България. (Друг е въпросът, че в последствие комунистическата и мафиотска пропаганда успя да убеди всички малоумни бабички, че не "толкова милият Жан", а, видите ли, "злодеят Костов" бил ограбил целокупното наивно природонаселение!) Както и да е, властта беше изтръгната от вкоченените костеливи пръсти на Столетницата, на великата блудница БКП изключително трудно, то не бяха протести, шествия, демонстрации, накрая се наложи да се стигне до пълна блокада и до окупация на цялата страна, животът замря в студената зима, и едва тогава БКП сдаде властта. В проведените избори СДС-ОДС (коалиция, създадена от Костов) получи пълно мнозинство и се захвана да прави тъй закъснелите реформи във всички сфери на живота, особено в икономическата, в резултат на които България за няколко години се промени, започна да прилича на европейска страна, започна се икономически подем, в крайна сметка си стигна до приемането ни в НАТО и в ЕС, т.е. до коренна промяна в гео-стратегическата ориентация на страната; България беше изтръгната от орбитата на Русия, на Евразия, поради което ченгетата получиха заповед от Москва да направят всичко, за да осуетят злокобната възможност "злодеят Костов" да получи втори мандат. (Това стана чрез домъкването на Сиемон, операция на КГБ, с която мафията се постара да промени курса на Коство и на СДС за модернизация и европеизиране на България; но тласъкът, който СДС на Костов беше дал на страната, беше така силен, че никакви ченгета и дори самият Симеон нищичко не можаха да променят, България влезе и в НАТО, и в Европейския съюз!)

Описвам тия неща неслучайно, за да очертая големия контекст на събитията. Сега минавам към "малкия" такъв. Ето какво стана във въпросния квартален клуб на СДС когато СДС взе цялата власт и стана управляваща партия.

Ами ясно какво стана: изведнъж клубът се напълни с кресливи хора, кой знае откъде взели се, които се тупкаха в гърдите, заявяваха най-нахално някакви заслуги пред новата власт ("Вие знаете ли колко много сме мръзнали на барикадите?!") и най-безцеремонно заявяваха претенциите си да осребрят своите заслуги, да получат апетитни държавни служби и парчета от "държавната баница", някои примерно чистосърдечно си признаваха, че са в СДС щото, видите ли, искали да получат... държавен апартамент ("Едно време комунистите какво правеха?! Ний да не сме по-прости от тях?!", "Властта, другари, требе да се консумира!")! Моя милост гледаше пришълците с нескриван интерес, а когато наглостите им станаха нетърпими, когато почнаха да нахалстват да уреждат на държавни служби даже и дъщерите си, аз не издържах и взех да се обаждам, да призовавам към здравомислие, с оглед извратеностите да бъдат обуздани. Разбира се, всички мигновено ме възприеха като "народен враг", като "комунистически провокатор", който бил изпратен за да "разбие организационното и политическо единство" на СДС ("На тоя, другари, работата му съвсем не е чиста, той е учил в СССР, а ний знаем какви хора изпращаха навремето комунистите да учат в СССР!") и пр. идиотизми можеха да се чуят по мой адрес в ония тъй славни дебати, които мой милост провокира. Накрая се намесиха и висшестоящите инстанции, появиха се отговорни другари от градското ръководство (което аз бях обвинил в клиентелизъм и в корумпираност, и то не само на думи, а в свои статии до в-к ДЕМОКРАЦИЯ, изпратени на самия Костов, когото призовавах да направи нужното и да спре гибелните тенденции!), което без да се замисли, ме обяви за "враг, подлежащ на унищожение", е, аз бях предложен за изключване от партията СДС и, разбира се, бях изключен! Всички до един гласуваха за изключването ми, само едно циганче, което завеждаше клуба, много свестен човек, с когото бях в прекрасни отношения, има доблестта да ми каже след това, че не е гласувал за изключването ми, ами се навел да се скрие зад тезгяха и нито гласувал за, нито против, т.е. не си бил сложил такъв грях на съвестта! Да, и него го било много страх, но ето, поне не се опозорил. Разбира се, минаха две-три години и хората отрезвяха, СДС падна от власт, тогава аз бях... реабилитиран, възстановен в партията, кариеристите тогава вече ги нямаше в СДС, те вече се бяха набутали в царската партия! Но ето за какво всъщност започнах да ви разказвам тази история.

Всички до един ги е било страх. Всички до един са гласували срещу "врага" в мое лице, нищо че тия хора не се съзнаваха като комунисти, а като антикомунисти, те постъпиха по един типично комунистически начин. Някакво помътняване на разсъдъка ли е настъпило? Как е възможно човек да се държи по толкова позорен начин, без капчица достойнство? Даже е много интересно ето какво: тогавашната шефка на клуба на СДС, една пенсионирана даскалица, на събранието по изключването ми успя да доведе и новата директорка на училището, в което тогава работех, онова същото квартално училище, и тази въпросната другарка, за да се отблагодари на тия, които я бяха предложили да стане директорка, си позволи да ме охули пред тях, както именно и подобава да бъде охулен един "класов и народен враг" като моя милост: бил съм... "пълен некадърник", бил съм "мързелив", не съм си бил гледал работата, не съм бил имал нужните "морално-политически и нравствени качества", че да заслужавам да бъда учител и т.н., все в този дух. Тя обеща пред партията, даде нещо като обет, че щяла била да уволни провинилия се от учителско място и пр., щото такъв враг, видите ли, не заслужавал бил да яде държавен хляб и пр. Е, тя опита да ме уволни, и то по най-подлия начин: като принуди учениците да не изберат ЗИП по философия, часовете, които и без това бяха малко, паднаха под половин щати тогава аз самият се принудих да си взема шапката и да се махна; уволнен бях "по взаимно съгласие". Интересно е да се отбележи, че тази въпросната другарка още е директорка на това същото квартално училище, тя издържа на всички политически режими след 1999-та и нищо чудно вече и орден за заслуги пред родното образование да са й дали вече. Такива работи.

Интересно е да се отбележи и това, че ето и сега, 25 години вече след "края на комунизма", в ПГЕЕ-Пловдив се разигра подобна гротеска, имахме благодатната възможност да участваме в абсолютно същия театрален спектакъл на абсурда, абсолютно същото е всичко, даже можем да прибавим и това, че когато директорката обявила, че "народният враг" Грънчаров вече е уволнен, една част от "сплотения колектив" започнала дори... да ръкопляска! В тази връзка е интересно да упомена (и с това ще завърша), че под публикация от снощи - виж: Желаете ли в духа на демократизма да проведем "гражданска инспекция" на проблемите в пловдивските училища? - се е намерил не спящ гражданин ("Как можем да спим ний, другари, като знаем, че врагът изобщо не спи?!"), който е написал следните памятни думи, предвид тъй грозната опасност демократично настроени граждани с вражески подбуди да влязат в училището:

Анонимен каза: Тази няма да стане! Ако се наложи ще направим жива верига и няма да ви пуснем в нашето училище! Ако упорствате да влезете ще ви направим мечка! То бива демокрация но вашето е анархия и свободия. Няма да ви позволим да изгоните госпожа Анастасова, нашата любима директорка, целият ни сплотен колектив стои зад нея!!!!

Друг съзнателен и бдителен гражданин пък се е изразил ето как:

Анонимен каза: Вчера в края на работното време директорката е задържана от полицейски екип с мярка за неотклонение 48 часа и обвинение, че е чакала толкова продължително време преди да уволни подчинения и А. Г. Източник в. „Шоа“

Не мога да ви кажа кой е тоя в-к „Шоа“, аз вестници, както е знайно, не чета. Както и да е, весело завършва този очерк, аз пак закъснявам (трябва да ставам и да заминавам за телевизията, където водя предаването "На Агората..."). И тъй, хубав ден ви желая! Бъдете радостни и усмихнати през целия ден, така най-ефикасно се надмогва шеметния "социален живот", от който изнемогваме...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Коварните американци чрез ХААРП ни облъчвали и ни правели привърженици на демокрацията и на свободата, проклета да е!




И пчелите били жертва на ХААРП: изведнъж, омаяни, пчелите си губели разсъдъка и тръгвали неизвестно къде, към гибелта си!

Единственото, което щяло да ни спаси от пустите американци с техния проклет ХААРП, била... вярата в... добрия чичко Путин, който с танковете си щял да завладее Америка - и щял по този начин завинаги да спаси прогресивното човечество от съблазните на свободата! :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Професор Преображенски за разрухата



Заслужава де се чуе. Класика!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ

Поръчай новата книга на философа Ангел Грънчаров

Описание Сума
Книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
ЗАБЕЛЕЖКА: За да получите книгата по пощата просто трябва след като платите тук да изпратите на имейла (намира се в КОНТАКТИ) точния адрес, на който желаете да я получите. Книгата е в обем 264 страници и е издадена в малък, бутиков тираж. Можете при желание да я получите с автограф на автора, което я прави библиографска ценност :-) БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!