09 февруари 2010, вторник

Обединение на блогъри, споделящи дясната политическа философия и консервативните ценности

Започнах дясна консервативна вълна с тази статия, която се поде от блога extremecentrepoint и се прехвърли към група във Facebook.

Групата и движението са десни и ще са нещо като workshop за създаване и предлагане на десни идеи от гражданска необвързана партийно организация на блогъри и други активни в Интернет десни.

Ще се обсъждат и ще се предлагат идеи без да се намесва конкретната политическа ситуация и без да обсъждаме ГЕРБ, ДСБ, СДС, РСЗ или който и да е друг обявил се за десен субект колко е добре/зле и кой е най-добрия.

Без партийни разделения за десните.

Блогът ти е десен, и ако искаш да участваш в новия проект с идеи и в обсъжданията, да прочетеш нещо или просто да подкрепиш идеята - присъедини се към групата във Facebook, популяризирай статиите за него, коментирай и пиши и ти твои статии с предложения как да се развива "Чаеното парти".

Да направим дясна консервативна блог вълна.

Написа: Павел Начев

(Забележка: Моя милост без колебание се присъедини към това обединение и ще го подкрепям с каквото и доколкото мога.)


Share/Save/Bookmark

Заради злоупотребата с едно право, именно с правото на свободно изразяване, не бива да бъде ограничавана неговата употреба, т.е. ползването от него

С блогъра Марк Виниций (Мартин Осиковски) продължаваме наченатия спор относно свободата на словото. В постинг Силата на словото и словото на силата (2), който е нещо като негова реплика на мое възражение на предишна негова публикация, той пише следното:

Към предния пост ми беше припомнено, че свободата на словото е свещено човешко право. Разбирай - че всеки може да говори каквото си поиска.

Нямам намерение да кометирам нито въпросния коментар, нито публикацията си за една вече несъществуваща Фейсбук група. Бих искал да приведа няколко примера от различни европейски законодателства, които говорят достатъчно ясно сами по себе си. Понеже нямам време да се ровя в извори от първа ръка, ще ползвам Wikipedia. Става въпрос за т.нар. hate speech laws: (следват извадките от различните законодателства на развити страни, които в случая не ни интересуват кой знае колко). А ето и кратката полемика по същностния въпрос за свободата на словото, която започна в коментарите под неговата публикация:

Апостол Апостолов каза: Изобщо, както казва бай ти Ганьо: "Я ела по-наблизо, че да ти дам аз на теб една конституция!"

Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че всеки може да си говори каквото поиска - та точно това е свобода на словото!

Всеки може да каже каквото иска, а ако пристъпи някакви граници, каже някакви "лоши неща", той поема пълната отговорност за казаното. Ако има вредни последици от думите му (примерно, оклевети някоя личност или пр.), си има съд, където засегнатата страна може да защити правата си.

При това всеки е невинен до доказване на противното, т.е. никой не може да ми вменява априори вина или виновност за това, че съм бил казал едно или друго нещо.

Тия, които си позволяват ксенофобски приказки, може и да нарушават някакви закони, но вината им следва да се докаже в съда, а правото на изразяване не може да бъде ограничавано от някакви "висши съображения". Иначе свободата ни отива по дяволите...

Марк Виниций каза: Съгласен - и не съвсем. Феноменът "Боян Расате" например е рожба на тоталната липса на всякакъв контрол върху публичното говорене в България. Познайте дали такова нещо е възможно в Германия да речем. Прочее със самото си социализиране дадена свобода или право вече не могат да бъдат абсолютни. Нужно ли е да си припомняме Хобс? ;)

Ангел Грънчаров отвърна: Да оставим Хобс настрана. А "феноменът Боян Расате", доколкото не е само най-банален психиатричен феномен, чисто и просто показва липсата на правосъдие у нас. Понеже ако имахме някакво правосъдие, това екстравагантно лице отдавна трябваше да стои зад решетките и да си урежда проблемите с циганското малцинство непосредствено там, в затвора, примерно в затворническата баня, и то наведен, уж за да подаде падналия сапун на близкостоящия циганин - поради което му се е наложило да постои по-дълго в тази иначе не съвсем удобна поза :-)

Това мога да добавя по "феномена Расате", загадката е проста, а защо още не е натикан в затвора - ами явно някому е доста удобен, щото изпълнява мръсни поръчки, поради което му и плащат добре, за да живее; доколкото знам, той нищо не работи, няма и образование, и се занимава с обикаляне на разните телевизии, където плямпоти все едни и същи ксенофобски баналности и простотии.

Но аз лично не съм съгласен заради такива като Расате да се посегне на право на свободно изразяване, на свобода на словото, което наистина е най-фундаментално човешко право. Заради злоупотребата с едно право не бива да бъде ограничавана неговата употреба, т.е. ползването от него...


Share/Save/Bookmark

Скандално: български "православен" владика - поклоник на "Св. Йосиф Сталин" и на неговите кървави ангели-оръженосци!

В сайта ПРАВОСЛАВИЕ.БГ открих интересен текст, който реших да препубликувам и в моя блог - за да се прочете от колкото може повече хора; понеже си заслужава. Автор е г-н Христо Беров, понастоящем живее и учи в Германия.

Владишката съвест - разкрачена между съветските летци и жертвите на т.нар. „Народен” съд

Автор: Христо Беров

Владиците безспорно също имат съвест. Такава, каквато има всеки човек. Не си поставяме задачата да критикуваме владишката съвест пред геополитическата и историческа "коректност". Защото вярваме, че и владиците имат право на свободна съвест, въпреки че фактите показват, как тя е разкрачена, насилена, обрулена и дори непотребна на БЪЛГАРСКАТА (а не на пост-съветската) АВТОКЕФАЛНА православна църква. На чии „освободители” служи тая свободна съвест ще разберете, ако Ви стигнат силите да дочетете докрай.

Защото, ако съобщението "Трисагий пред паметника на загиналите „руски” летци (гр. Шабла)" не беше обявено от самата Варненска и Великопреслaвска митрополия и не беше публикувано на официалния сайт на БПЦ-БП, може би нямаше да бъде толкова гротескно и да създаде впечатление за подобна безцеремонна духовна извратеност, демонстративно геополитическо безсрамие и възмутителна историческа манипулация.

За какво всъщност става дума?

На 3 февруари 2010 г. в град Шабла Варненският и Великопреславски митрополит отслужил трисагий пред паметника на загиналите в бой съветски летци на 7 май 1944 г. В заупокойната молитва взели участие игумен Никифор, диригент на хоровете на Московската академия и семинария, протодякон Игор, сътрудник на Верейския архиепископ Евгений, ректор на Московската духовна семинария, свещ. Василий Селемет от гр. Каварна и свещ. Павел Максимов. Сред присъстващите били и делегации от Руската и Украинската православни църкви, както и представители на Военноморския флот. Съобщава се, че по време на войната са загинали близо 50 млн. души, а най-много жертви е дал Съветският съюз - 27 млн. души. Още е казано: Вечна слава и памет на загиналите във войната и нека Всевишният Бог упокои техните души. Има и видеоматериал.

В съобщението от официалния сайт на БПЦ-БП всъщност е събрано цялото близко минало и дай Боже не на същото приличащо далечно бъдеще на нашата "законна" и традиционна православна църква - имаща "историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния и живот", „крепител на българския народ” и тем подобни гръмки изявления, нямащи нищо общо със съвременната действителност, не само около Шабла.

Как да се разкрачва владишката съвест ли?

Ами трети февруари е просто два дни по-късно от първи февруари, на който нито се е отслужил трисагий, нито е отбелязано събитие, на което БПЦ-БП би трябвало да отдава значение. Не случайно първи февруари 1945 остава една от най-зловещите дати в най-новата българска история. Тогава, сформираният от правителството на Отечествения фронт, т.нар. „Народен съд“ осъжда на смърт тримата регенти на Царство България – единият от които е чичо на бивш министър-председател, чиято политическа намеса „реши” всички проблеми в БПЦ – още 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата, управлявали страната от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. – т.е. тогавашния правителствующий синклит, за който БПЦ, както добре знаем се е молила пред Бога, 67 депутати от ХХV Обикновено народно събрание и 47 генерали и висши офицери от Българската Армия, в която БПЦ е обгрижвала духовни чада. Присъдите са изпълнени още същата вечер. Нямало е нито последно причастие, нито присъствие на свещеник, въпреки, че в най-голяма степен осъдените от т.нар. Народен съд са били верни на БПЦ. Един по един, с изстрел в тила са екзекутирани представителите на политическия и военен елит на нацията. Посечена е сърцевината на българската държавност, за чийто крепител се заявява БПЦ. До завършването на процесите на Народния съд до април 1945 г. на смърт са осъдени 2730 души. За по-малко от година българските комунисти – под съветски „освободителен” диктат - избиват повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам!

В немалка степен на всички съвременници вече е болезнено ясно, че жертвите от първи февруари са осъдени в несправедливо водени процеси. Затова първата присъда на Народния съд е отменена на 30 юни 1993 г. Присъдата над регентите, също е отменена през 1996 г. Тези факти явно нямат никакво значение за БПЦ-БП.

Днес на мястото на престъплението има паметник. Паметник, макар и по-скромен от този на съветските летци от Шабла. На който паметник никой от БПЦ-БП не отслужва трисагий. Въпреки че (пак ще повторим) осъдените от т.нар. Народен съд са верни на БПЦ. За разлика от т.нар. „руски” летци, които освен, че са съветски граждани и повече от вероятно войнстващи атеисти, най-малкото сталинизирани окултници към личността на „Бащата на народите” със сигурност са действали „освободително” по силата на заповед на антихриста Сталин и са сипали снаряди върху българска територия – по-точно върху каноничната територия на тогавашната Варненска митрополия, без оглед, че са поставяли в опасност живота на нейните епархиоти.

Освен моралната страна на въпроса за владишката съвест, тук остава горчивият привкус от наглия опит да се манипулира история, като например да се приравняват съветски летци с „руски освободители”, да не говорим за подправената „националната душеспасителна роля” на БПЦ-БП.

Малцина все още помнят, че Варна е носила името Сталин от 1949 г. до 1956 г. Може би за някого няма да е проблем и днес да назовава митрополията „Сталинска”, особено след като демонстративно се извършват служби по паметници, напомнящи за сталиновата армия, докато се пренебрегват българските жертви, дадени именно поради нарежданията на същия съветски сатрап.

След всичко до тук, трудно би могло да се постави под въпрос, дори и от най-непредубедените, че написаното от свещ. Янко Димов, Не си прави кумир - част втора, С. 1996 г., с. 141-147 не отговаря на истината.

От нулевите реакции на „будната” православна общност в България обаче, едвам ли ще има много изненадани, ако висши свещенослужители на БПЦ-БП отслужат трисагий върху паметника на другите „руски освободители” намиращ се на пловдивския Бунарджик¹ няколко дни след 16 април² например. Всъщност какво може да им попречи, ако са със свободна съвест, макар и разкрачена, както и след като Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен така или иначе не се спазва от никого? Същото положение е и с решение 24 на IV ЦНС от 1997 г.

Бележки:

¹ Става дума за паметника на съветския войник (т.нар. Альоша).
² Това е денят на най-големият до тогава терористичен акт в световната история – взривяването на катедралата Св. Неделя.


Share/Save/Bookmark

Неокомунистическо изкопаемо ме обяви за... "хитлерист"; и "хитлерист" не бях ставал, и "хитлерист" станах!

По повод на текста В памет на Борис Трети Български, велик Цар на България, чиято 116-та годишнина от рождението се навършва днес, публикувана и в онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ, открих току-що един коментар, който ми се вижда интересен от определена гледна точка, а именно, че неокомунистическата патология у нас съвсем не е рядко срещано явление; ето какво ми пише анонимният неокомунист:

Доста пристрастна статия, а че си сложил СССР, Англия и Франция в кавички, че са ни приятели и си барнал снимката на Хитлер е ясно, че си хитлерист, авторе! Ако обаче бяхме с трите изброени държава сега нямаше да гледаме на Македония като отделна държава и може би нямаше Беломорието да е в Гърция.

Фамилията Сакскобурготски винаги си е гледала интереса и винаги ги е зовяла немската им кръв и са жертвали хиляди българи за техните имперски интереси. Факта, че Фердинант (забележка: написано е така в оригинал, рекох да не го поправям, бел. моя, А.Г.) си представя как ще влезе в Константинопол и ще се провъзгласи за император и нарежда атака буди само съжаление.

А това, че България била съсипана след 9 ти септември, да бе затова хиляди хора си спомнят с добро комунизма, голямо зло, няма що!

Това е написал таваришч-болшевикът от нелегалните анонимни неокомунисти у нас. Моя милост няма да се сдържи да не бъзне тоя болен човек, обявил ме, както забелязвате, ни повече, ни по-малко, а тъкмо за "хитлерист", и ето, пиша там следните думи:

Таваришч, абе казваш, че хиляди хора си спомняли с добро за комунизма, знаеш ли какво, напълно си прав: само хиляди са хората, които си спомнят с добро комунизма! А милионите, които са пъшкали под комунистическото иго и робство, разбира се, съвсем не се спомнят с него за добро; или пък само някои от тях, именно хилядите, за които ти пишеш, и които хубаво са се облагодетелствали от него, си спомнят с добро за комунизма; или си го обичат само ако са уроди като теб самия.

Айде бъди здрав и бегай по-скоро у Северна Корея, щото само там остана любимият ти комунизъм; бегай там, за да му се насладиш и ти на автентичния комунизъм, щото скоро и там ще рухне, и тогава ще ти се наложи да ревеш най-горчиво и безутешно. Що не идеш да се прегледаш при психиатър, щото май си последният, който обича и харесва комунизма - след като и самите комунисти се отказаха набързо от него и вече са най-проспериращи "капиталисти".

Това му написах, да видим дали ще реагира, или ще изчезне набързо, което ще значи, че се е преселил у Северна Корея! Майната му, да бега и да мре там, щом толкова си обича комунизма, ала да ни го пробутва нам, мерси, не щем, насладихме му се донасита, дръж си го за себе си, дарагой психично больной таваришч!


Share/Save/Bookmark

България - страна-убийца на учители, на личностите с по-голям духовен потенциал и мащаб

Вчера почина г-н Станко Станев - пенсиониран от една година учител. Прекрасен човек, личност с най-високи нравствени качества, вярващ християнин, учител, от когото много съм се възхищавал и много съм научил. С г-н Станев бяхме и съидейници, той беше човек-демократ, с десни ценности, горещ привърженик на европеизирането на България. Бог да го прости! Ще го помним с най-добро чувство!

Но ето нещо злокобно: за няколко, за 3-4 години в училището, в което работя (ПГЕЕ-Пловдив), умряха четирима учители, или малко време преди пенсия, или малко време след като са се пенсионирали. От общо 70-80 работещи учители (училището е голямо) умряха четирима. Малко преди пенсия или малко след като са се вече пенсионирали. Това нещо да ви говори, драги ми дами и господа?!

Трима от починалите, за които пиша, бяха учители по математика. Големи специалисти, майстори в учителския занаят и най-уважавани от възпитаниците и колегите си. Г-н Марински, г-жа Й.Господинова и сега г-н Ст.Станев. Учители, които не правеха никакъв компромис в професията си, който правеха всичко на най-високо ниво, които задаваха най-висок стандарт на работата в това елитно пловдивско училище. Ето, оказва се, че умират предимно и скоропостижно тъкмо най-съвестните, най-добрите учители - защо ли е така?!

Явно учителската професия, особено когато си гледаш работата не през пръсти, а истински, изчерпва човека, изсмуква жизнените му сили, знам ли?! Ето, умряха изтощени малко преди да получат пенсия или току-що след като са я получили. И какво излиза сега, дали пък не се чувства поне малко гузно нашето неблагодарно общество, стига да е способно да осъзнае поне малко истината за ужасното положение, в което са поставени българските учители?! Кой ли от нас ще е следващият в тази машина на смъртта, когато се върти на засилващи се обороти?!

Плаче ми се като си спомня как току-що починалият г-н Станев - днес ще му е погребението - редовно пътуваше до София с пловдивската група учители по време на учителската стачка. Той, милият, най-живо се интересуваше и от книгите ми, много ме е подкрепял: последният път, като му поднесох като подарък последната си книга, той дълго спори и настоява да си я плати, та поне с малко да ми помогне. Взе я едва когато плати пълната й цена. И от блога ми се интересуваше много: заради него, впрочем, аз почнах първо да принтирам статиите си и да му ги давам да ги чете, а после се сетих да правя от тях вестник: така се роди в-к ГРАЖДАНИНЪ. А ето, вчера е умрял внезапно, и то не от заболяването, заради което се е подготвял за операция. Най-вероятно е получил инфаркт или инсулт. Не знам, днес ще разбера. Вчера, като се каза тъжната новина, учителите, които бяхме в учителската стая на Професионалната гимназия по електротехника и електроника сякаш онемяхме; защото в съзнанията ни се появи ето този въпрос: "Пак ли си отива колега, и то ето така, и то почти веднага след като цял си живот се е раздавал на учениците, на младите, раздавал се е на неблагодарното и толкова жестоко общество?!".

Защо е неблагодарно и защо е жестоко обществото ни ли? Помислете малко: у нас всеки, които се отличава особено пък с извънредни качества и способности, т.е. е личност с някакъв по-висок духовен и интелектуален мащаб, почти винаги е мразен, презиран, подиграван. У нас личностите изобщо не се ценят, особено пък интелигентните хора, каквито по презумпция са учителите. Обществото е оставило духовно най-издигнатите си люде цял живот да живят в мизерия - неизменна спътница в живота на всеки български учител. Капчица благодарност не проявява обществото и държавата за учителите на децата на България, за българските учители. "Какво искат тия бе, какви пари искат бе, и туй, дето получават е много, те нищо не работят бе, клатят си краката на бюрата, работят само по половин ден, какво искат още бе, и туей, дето им дават, е много?! - помните ли този глух ропот, който мучеше по време на учителската стачка преди три години?! Ето тази неблагодарност, тази жестокост, това престъпно безразличие и недооценяване на толкова благородния труд на учителя убива най-вече според мен. Срам, срам, срам - ще се засрами ли някога поне някой когато осъзнае колко грозно се отнася цялата общност към учителите - които ги убива всекидневно тъкмо пълната непризнателност на общество и държава спрямо техния толкова значим труд?!

Не ща да пиша повече. Излишно е. Не е нужно някому да обяснявам или пък някого да убеждавам какво точно се случва: ако има сърце и душа всеки би разбрал, обясненията и убежденията са излишни. Мъчно ми е че живея в такова неблагодарно, нехуманно общество, което изобщо не цени труда на духовно най-издигнатите си люде. Срам и резил, позор за всички, на които не им пука за това какво става в българските училища днес! Ето това престъпно безразличие е безжалостният убиец, който покосява всеки ден своите жертви. При нас умряха за няколко години 4-ма най-уважавани учители, а колко ли са умрели в цяла България?!

Бог да прости г-н Станко Станев, един скромен човек, прекрасен учител, личност, излъчваща духовно превъзходство! Такива хора сякаш не са потребни вече на днешните българи: и затова милостивият Бог ги прибира при себе си. За да им спести мъките, породени от това всекидневно пържене на бавния огън на престъпното българско безразличие към учителите и към "сферата на образованието". И милост към живите учители, които още се борят с вси сили на нивата на българската просвета и образование. Тия хора са герои, които заслужават дълбок поклон!

Но де ти някой да се сети за подобно нещо. У нас се покланят предимно на Азиса, на Слави Трифонова, На Ивана, все на ей-такива. А учителите - кой ги знае тях и кой ги пък счита за нещо?!


Share/Save/Bookmark

И.Костов: Влизането на България в еврозоната е силния начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна

(Препечатано от тук: Иван Костов: Нова по-малка криза е по-вероятна, отколкото растеж)

Влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна, казва лидерът на ДСБ

Как оценявате решението на правителството за разсрочено изплащане на безспорни задължения към бизнеса?

Моето мнение, е че тези задължения трябваше да се изплатят през миналата година. По европейската методика те се водят като задължения, и съответно - дефицит. Той трябваше да бъде отчетен през 2009 г. А отговорността да се поеме от предишното правителство. Сегашното слабо можеше да повлияе на бюджет 2009. Не трябваше да се допуска сега да се появи този голям дефицит, защото вече става отговорност на ГЕРБ. Поема се отговорност от тройната коалиция. Защо?

Аз си позволих да посъветвам г-н Симеон Дянков да разплати всичко миналата година, за да се прояви реално съществуващият дефицит и да влязат начисто в 2010. И чрез политически дебат за актуализация на бюджета хората да разберат какво се е случило. Решението за по-малко разходи, за да се спаси бюджетът на Сергей Станишев, сега показва своята слабост. Неразплатените сметки на държавата запушват цялата система на разплащане по линията на обществените поръчки. Освен сериозен удар върху фирмите силно се влошава и обстановката за 2010 г.

А това ще се окаже ли проблем на макрониво?

Разбира се, че ще окаже. Аз се чудя на всички, които прогнозират икономически растеж. Шансовете да има растеж, макар и минимален, или да има нова криза, макар и не толкова остра както миналогодишната, са по-скоро в полза на второто. Разбира се, нормално е финансовият и икономическите министри да изразяват оптимизъм. Така трябва, така говорят всички управляващи. Но т.нар. колегия - наблюдатели, икономисти, макроикономисти, са се откъснали много далеч от икономиката на фирмите. Хората там говорят съвсем други неща.

Защо това липсваше като дебат в обществото, наложен от десницата?

Вижте, ние още не се разбираме достатъчно добре със СДС. Същите тези макроикономисти, които ги съветват, настояваха за нулев дефицит. Не искаха дори да прочетат проблемите на фирмите. Имахме преди една година спор с тях. Аз попитах: "Какво чакате да се случи, за да кажете, че в страната има криза?" Отговорът бе "да видим, че две тримесечия има спад на БВП". Казах им, че не виждат по далеч от носа си, а те отговориха, че са обективни наблюдатели.

Какви обективни наблюдатели са тези, които спасяват Станишев от отговорността, че не е приложил антикризисни мерки? Орешарски дори се оправда с тях. Ако не беше нашият глас, пропагандата на тройната коалиция щеше да наложи, че няма криза дори когато статистиката отчете две тримесечия на спад на БВП. Вижте какво формалистично и буквално глупаво отношение. Ако си икономически наблюдател, трябва да виждаш нещата в перспектива. Ако не знаеш какво ще се случи след 3-6 месеца, значи нямаш експертиза, ти си бърборко, коментираш баналност.

Другият им аргумент беше "да не сеем паника". Това е посткомунистическо мислене - да не се произнесе нещо, за да не се случи. Как ще омагьосаме действителността с думи? Хванахме бас какво ще бъде неизпълнението на приходите "7-5 млрд. лева срещу 2.5 млрд.". Вижте колко много сме се разминавали в прогнозите си. Затова не можахме да се разберем с Мартин Димитров какво да алармираме. Ние спорехме, а накрая - оневиняване на Станишев. И неплатеното от него се плаща от Бойко Борисов - той прави дефицит, което е несправедливо, защото лишава новото управление от неговите си шансове. С тазгодишни пари се плаща за далавери на Станишев, Сакскобургготски и Доган.

Вече излязоха данните за изпълнението на бюджета за януари, вашият коментар?

Изглежда, приходите ще бъдат по-малко от миналогодишните. Спадът на икономическата активност вероятно продължава.

Правителството твърди, че дефицит ще има през цялото първо тримесечие, но той ще се навакса по-късно. Приемливо ли е това?

Само ако бъде компенсиран в следващите месеци. В противен случай дефицитът може да стане неуправляем. Въпросът ви се отнася за рисковано управление на бюджета. Ако има по-ниски приходи от миналогодишните, най-вероятно през цялата година ще има неизпълнение. Наблюдавам като професионалист изпълнението на бюджета вече 21 години. Няма друг с по-дълго досие по тези въпроси от мен.

Трябваше ли още миналата година да се поставя за цел влизането ни в ERM 2 (бел. ред. - т.нар. чакалня за еврозоната) при назряващ дефицит?

Българските финанси и икономика, парадоксално, са в добра ситуация да изпълнят критериите за въвеждане на еврото. Трудността е друга. Нужна е много силна тайна дипломатическа офанзива. Тази стратегия не трябваше да се обявява от правителството, а то да остави да се говори за това отстрани.

Процедурата на решението за влизане във валутния механизъм 2 е секретна. Трябваше да влезем в него и тогава да заговори правителството. Дори да не се постигне тази цел обаче, тя не трябва да се изоставя. Защото страната продължава да има шансове.

Трябва да се приложат и други инструменти за политически натиск. Един от тях е да се поиска изпълнение на Договора за присъединяване на България. Страните членки са го подписали и няма как дълго да ни отказват. Ще се позовем на тяхното неизпълнение на договора, което позволява на българското правителство да спира инициативи на ЕС, за да покаже с натиск, че има тежък проблем и че не може така. България има право и изпълнява условията, никой не може да я спира! Иначе се появява въпросът къде се намираме. Г-н Трише - банкерът на ЕС, е приятел на България, но той не е суверен и не може да решава тези неща вместо нас.

Освен това има много силна монетарна и много сериозна външнополитическа причина да бъдем в еврозоната. България е нищожна като дял от общото обращение на еврото, защото сме много малка и бедна икономика, при това с наполовина евроизирани авоари и кредити. Каквото и да се случи у нас, не може да повлияе нито на Европейската централна банка, нито на който и да е от параметрите на европейската финансова система. Става въпрос за нищожните 8.5 млрд. евро. Но влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна.

Еврозоната ще даде на България парична защита, включително срещу идващите отвън корупционни практики и пране на пари. Това е важният политически аргумент, който може да е далечен на Европейската централна банка, но би трябвало да е силен пред г-жа Меркел, г-н Саркози и другите европейски лидери.

Неотдавна обявихте, че започвате да съставяте собствена антикризисна програма, какво ще съдържа тя?

Ключово е да се отвори усвояването на еврофондовете. Програмата на правителството беше правилна - да се създаде доверие, да се отвори финансирането и след това да се правят националните проекти. Но не се получава. Затова скоро ще завършим подготовката на най-важната част от собствените си предложения - ще предложим друга организация за усвояване на европарите, друга система за управление. Става въпрос за нова организация на изпълнителната власт за изпълнение на тези функции.

Вие твърдите, че поне досега нямате добра комуникация с ГЕРБ, смятате ли, че ще приемат предложенията ви?

Наистина ГЕРБ отказа да разговаря с нашите представители, когато им предложихме да обсъдим проблемите на трудовата и социална политика. Вероятно мислят, че чиновниците на Емилия Масларова са по-компетентни от нас. А тези чиновници са били управлявани от нас по време на успешните реформи в тази област. И отказват сътрудничество, но след това търсят помощ по конкретни въпроси. Ще го направим още един-два пъти, но нашите хора виждат, че да работят за ГЕРБ на парче не е сътрудничество. Мотивацията им вече е подкопана.

Подкрепяте ли формата, в която продължава здравната реформа?

Искам още веднъж да кажа и ще продължа да го повтарям, докато хората разберат. Животът и здравето им зависят от качеството на медицинската помощ, а не от това да имат наблизо болнично легло, където да легнат. Разбирам емоционалното им отношение, но то не е рационално. Ако имате сложен проблем и ви предстои трудна операция, къде ще отидете - при доктора, който я прави за първи път в живота си, или при хирурга, който ще я направи за 1001-ви път?

Трябва да разберем какво означава принципът за качественото здравеопазване. За спешните случаи си остава бързата помощ. Министерството трябва да защити здравето на хората, независимо дали те го разбират или не, а не да брани "болници". Спасяването е работа на компетентни специалисти. Как се помага е отговорност на здравната система, а не на общинарите.

Сега питам риторично: Защо всички трябва да преминават от джипито през местните лаборатории и клинични заведения, защо след това да правят същото в по-големите клинични заведения наблизо, защо се провеждат всички процедури и изследвания, които накрая се оказват непълни, некачествени и дори ненужни? Защо да плащаме за това шаманство, а не за качествена, навременна, достъпна, истинска болнична помощ, с цялата мощ на съвременните технологии и начини за лечение? Толкова ли сме богати, че да стигаме до истинското лечение по най-скъпия, бавен, мъчителен и унижаващ човешкото ни достойнство път? Защо поръсваме целия този път с пари от своя джоб?

Обявихте се против назначаването на Илиян Михов в кабинета като вицепремиер заради изказаната от него теоретична постановка за модифициран валутен борд. Толкова ли е опасна тази идея и как се съотнася към модификацията на борда, която вие наложихте в самото му начало и поискахте да се активира в края на 2008 година - възможността БНБ да начислява лихви по минималните задължителни резерви на търговските банки?

Тази модификация не е прилагана досега. Подкрепих прилагането й, защото считам това като инструмент за активизиране на кредита. Първо, искам да приветствам г-н Михов, че застана на позицията, на която всички искахме да застане от самото начало, след като направи две не теоретични грешки, а сериозни и по същество. Нямам към него политически или други претенции.

Означава ли, че вече бихте подкрепили включване му в кабинета, например след влизането ни в ЕРМ 2?

Той трябва да започне веднага да се готви за отговорността, която ще поеме. Има значителен масив от информация, която е необходимо да овладее. С екип от юристи и икономисти след 2-3 месеца може да бъде готов да поеме отговорностите. Защото той очевидно има капацитет.

Казват, че ще пише стратегията. Това не е ясна задача, имаме Национален план за развитие, Национална стратегическа референтна рамка, която е одобрена от ЕС. Има стратегически документи на ЕС. Готвят се нови за следващия бюджетен хоризонт. Като човек, който е писал първите такива документи - които за съжаление след това само се преписват и то все по-лошо - смятам, че първо трябва да се установят бъдещите му отговорности. Освен това защо му е на премиера човек с такъв потенциал само за следващия бюджетен период - 2013-2020 г. За да е вицепремиер, трябва да бъде натоварен с допълнителни отговорности, за да бъде по-полезен.

Гаф ли беше назначаването на Кольо Парамов за съветник на премиера и как приемате думите на Борисов, че ще се ползва от консултациите на Парамов, дори да не му е официален съветник?

Разбира се, че е гаф, откъдето и да се погледне. Грешката не е на премиера, а на този, който е предложил въпросната персона и на тези хора от политическия му кабинет, които не са проверили кандидатурата. Премиерът не е длъжен да знае кой кой е сред претендиращите да бъдат икономисти. Надявам се с присъщия му здрав разум да не приеме някои съвсем безумни внушения. Те дори не са на "съветника", а на партньорите му от "Монтерей". Имам съмнения, че до своите прозрения умниците от ДС са стигнали след наблягане върху алкохола, който вече, изглежда, не могат да носят.

Да разклатим един скелет в гардероба ви - смятате ли, че ликвидацията на "Кремиковци", която финансовият министър предопредели, е правилното решение?

Вярвам в преценката на Симеон Дянков. Само той има информацията и може да направи диагнозата може ли да оцелее "Кремиковци". И още - може ли държавата да си позволи това, което ние навремето направихме, за да му удължи живота. Това е сложно решение, което може да се вземе само от политик и експерти, които разполагат с цялата информация. Аз им се доверявам.


Share/Save/Bookmark

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!