сряда, 20 август 2014 г.

Много интересен документ, изпълнен с най-дълбока човешка психология - и с покъртителен, направо бляскав човешки морал!



Понеже съм горещ привърженик на принципите на гласността, публичността, откритостта, плурализма, зачитането на човешката личност и нейните ненакърними суверенни права да бъде себе си, да има собствена позиция, да бъде различна и пр., понеже също така най-сърдечно вярвам в ценностите на свободата, в т.ч. и на медийната такава, най-вече съм поклонник на автентичната демокрация като такава, в това число много почитам свободния, демократичен дебат, чрез който се постига напредък в търсенето на истината, а в крайна сметка както в промяната на съзнанията към добро, така и в промяната на самия живот, на действителността пак към добро и т.н.; и понеже, на второ място, много се радвам, че най-сетне моята тъй любезна опонентка в споровете по проблемите на образователната сфера в крайна сметка все пак се принуди да се включи в предлагания от мен и то от толкова дълго време дебат (е, вярно, този дебат ще се проведе в съда, но в това няма лошо, понякога и там се налага да се търси и да се защищава истината), то решавам тази сутрин да дам, дето се казва, думата и на другата страна, публикувайки отговора на многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, чиито действия и бездействия, признавам си, много често съм подлагал на критика в този блог. Правил съм това единствено заради пристрастеността си към истината като върховна ценност на свободата и на демокрацията - и най-вече с цел да допринеса за промяната към по-добро на тежката ситуация, възникнала особено напоследък както в ПГЕЕ-Пловдив, в частност, така и в образователната ни система като цяло.

Та с оглед на всичкото това тази сутрин публикувам писмения отговор на моята тъжба в съда, с която заведох начеващото се днес в Пловдивски Районен съд дяло за клевета; смятам, че българската общественост заслужава да се запознае с позицията на другата страна по този очертаващ се да бъде исторически съдебен процес. На тази основа читателите на блога ще могат да сравнят моя с нейната позиция и сами да си направят подобаващите изводи; тази е моята идея. И ето, позволявам си да я реализирам, смятам, че няма нищо "секретно", едва ли е "строго пазена държавна тайна" позицията на моята тъй уважавана опонентка, пък и тя, щом я и изразила писмено до съда, явно е сметнала, че няма нищо срамно или позорно в това, което е написала. Винаги откритостта е за предпочитане пред интригите, пред задкулисните манипулации и на съзнанията, и на душите, и на отношенията ни, аз именно затова и работя в тази посока (не само) чрез блога си, поканвайки безброй пъти своите опоненти към открития и честен дебат; е, накрая този дебат все пак ще се проведе, след години упорито мълчание на другата страна. Радващо е все пак обаче, че тази друга страна най-сетне проговори, аз приветствам това и ето, в знак на радостта си, най-великодушно й предоставям медийна трибуна, моя така привързан към свободата и плурализма на мненията блог. Готов съм също да дам трибуна на всички, в това число и на всякакви странични и незаинтересовани коментатори. За мен тия неща са интересни и ценни, знаете, страстен изследовател на многоликата човечност съм, и в областта на философията, и в областта на психологията, а напоследък и в областта на правото, на юриспруденцията, на правосъдието, една най-възвишена сфера, която тепърва ще бъде оценена по достойнство - в нейната съдбовна роля за задвижването на тъй младата българска демокрация.

Това е, ето, моля, четете, истината, милата, един ден ще възтържествува, този е пътят, този е начинът - именно откритият публичен и безпощадно предан на истината дебат:





Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Изпаднах в тежка сърдечна криза заради мистичната "ей-такава" папка с "доказателства" на ответницата по съдебното дяло за клевета



На изображението: картината Клевета, на италиански Calunnia, художник: Сандро Ботичели, 1495 г.

За днес в 16.00 часа е насрочено съдебното дяло за клевета, което по моя тъжба беше заведено срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. Аз за това дяло нямам адвокат, ще се защищавам най-вероятно сам - не защото желая да се правя на някакъв позакъснял Сократ, а по други, съвсем прозаични причини: нямам пари, безработен съм, а трябва някак и да се живее покрай другото. Е, ползвам съветите на няколко адвокати, но нямам толкова пари че да им плащам за цялостно водене на делото, а плащам само за консултациите им. Знам, че е рискована тази работа, дялото е "щекотливо", а някои адвокати, и то много опитни, направо в очите ми нарекоха "проклети" този род дела. Ето какво написах тази сутрин на един такъв адвокат, който ми дава консултации по това дяло; вчера за тази цел му дадох "ей-такавата" папка, в която са доказателствата на ответницата:

Здравей, уважаеми г-н И.,

Радвам се, че така си възприел "доказателствата" на ответницата. Само те моля да не се вълнуваш прекалено, те са толкова "специални" (да не употребявам друга, по-изразителна дума!), такъв страшен негативизъм (пълно неуважение, незачитане на правата, на суверенитета на другата личност, ужасна неколегиалност, неприемане на различността и пр.) има в тях, че човек като ги чете няма начин да не се вълнува, а пък на нашите години прекалените вълнения не са полезни; ти си голям професионалист, но имаш този "недостатък", че си останал въпреки това човек - и само по тази причина си позволявам да ти дам този съвет. Аз примерно, чудна работа, след като два пъти се зачитах в тия документи, толкова силно се вълнувах, в смисъл възмущавах, че направо се разболях; разболя ми се сърцето, почна да препуска с бесен ритъм, а пък после на тази основа или по тази причина сякаш започнах да се плаша да се докосвам до мистичната "ей-такава папка"; наричам я така, защото когато директорката ми казваше че било имало "много жалби и други документи срещу теб", сиреч срещу мен, аз й казвах "А къде са тия жалби де, дай да ги видя?" и й се смеех в очите, а тя казваше: "Няма да ти ги покажа, те си стоят в една ей-такава папка, като им дойде времето, ще ги извадя, засега няма да ги видиш?".

Та затова нарекох тази мистична и така строго пазена от мен папка "ей-такава". Е, дойде времето най-сетне да извади "ей-такавата" си папка, сама я извади заради съда, щото сега трябва да "доказва" ония недопустими неща, които дръзна да стори, смятайки, че щом е властница, може да си прави всичко, каквото й се прииска. Е, не може, ще й докажем чрез съда, че живеем в страна, в която въпреки всичко така не може да се постъпва с жив човек. Това, че аз съм този човек, че съм философ и пр. не е толкова важно, то са подробности. Та думата ми беше за това, че нямам сили да се докосна до тази папка, толкова силна е негативната енергия, затворена в нея; затова те моля и ти не се увличай в четенето й, боя се за здравето ти, правя го защото вече те чувствам като приятел - щото си много добър човек! А откритието ми, че има и добри човеци като теб сред адвокатите за мен е много важно, признавам си, в един момент не вярвах, че такова нещо е възможно, прощавай, че съм имал такова отношение към професията, към заниманието ти.

А аз наистина съм си болен, сърцето ми хич не е наред - и то започна бясна да бие още първия път като миналата нощ се зачетох в мистичната папка. Вчера се наложи да ходя при лекар след срещата ми с теб, лекарят ми забрани всякакви, не само прекалени вълнения и ми нареди да лежа на леглото и с нищо да не се занимавам. Така и правих, пия си хапчетата и лежа, чета един труден философски текст, който ми действа доста приспивно. Тази сутрин се довлякох до компютъра да ти напиша ето това писмо и май за друго да пиша нямам сили. Като капак на всичко ме мъчи някак ужасен сюргюн, по турски казано, иначе стомашно разстройство, изнемощях от него, а и температура имам. Ще звъня на лекаря, на джипито си, щото днес пък е началото на съдебното дяло за клевета, да видим какво да правим; аз искам да присъствам и да участвам в дялото си, ала едва ли ще се оправя до такава степен, че да мога да се явя днес в съда. Дали ако лекарят ми забрани да излизам да не поискам с молба до съда отлагане на делото по здравословни причини? По начало възможно ли е ако едната страна, в случая аз (при това съм без адвокат), която по уважителни причини не се яви на заседанието, делото въпреки това, в нейно отсъствие, пак да се отпочне, сиреч, да се води без другата страна? Ето този въпрос много ме вълнува, моля те да ми отговориш.

Хубав ден ти желая! Бъди здрав, нека здрави да са и най-близките ти хора!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

вторник, 19 август 2014 г.

Много от директорите на училища в страната са били агенти на ДС




Написано от Христо Христов

Агентите на комунистическите тоталитарни служби не са пропуснали да се настанят на директорски места в различни средни училища в страната | Фотограф: Христо Христов.

Общо 117 директори и зам.-директори на средни училища в страната са сътрудници на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Това стана известно днес, след като комисията по досиетата обяви проверката на директорите и заместник-директорите на училища по Закона за народната просвета (решение №2-259 от 20 ноември 2013 г.).

Проверката е обхванала общо 7937 лица, които са заемали или заемат постове директори или зам.-директори средни училища в периода 2004-2013 г. Според закона за досиетата хората, заемаща тези длъжности, подлежат на задължителна проверка за принадлежност към комунистическите тайни служби (чл. 3, ал. 2, т. 3 от закона). В 22 областни града има най-малко един зам.-директор или директор на училище, който е с агентурно минало. След сътрудниците преобладават агентите, но има някои щатни служители от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия или от Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана (УБО), които също заемат директорски и зам.-директорски постове.

Най-много са директори и зам.-директори с досиета в София – 14 и Пловдив – 7. С по 3-ма агенти са областните градове Велико Търново, Пазарджик, Сливен и Добрич. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Да запазим това за историята, пък нека да го имаме и като документ, свидетелство за пред съда!





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Музикален поздрав за вашата приятна вечер!



Поздравът ми се отнася за всички добри хора, които минават през този блог...

А ето още едно изпълнение на същата песен, този път на концерт:



Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Разгадаването на загадката на властта хвърля обилна светлина върху феномена на прекомернана политическа бабаитщина



Вчера най-внимателно изгледах интервюто на премиера Оре... пардон, щях да се объркам, да, на премиера Близнашки. Щеше ми се да успея да почувствам как се чувства този човек след като вече е на власт, понеже силно ме вълнува този въпрос: а как влияе властта на хората, на техните съзнания?

Е, открих нещо, не знам вие дали сте го усетили: установих, че г-н Близнашки е изключително много възбуден, говореше разпалено, с такава жар аз лично не го бях виждал да говори до този момент, което ми дава основание да заключа, че властта доста силно му е повлияла, сиреч, потвърди се моята отдавнашна теза, че властта действа на непривикналия човек подобно на наркотик. Това установих. Опиянява се съзнанието на такъв човек, предполагам от усещането за мощ, такива хора са като пияни, това ясно си личеше в говоренето на "премиера на протестиращите граждани", наричам го така без капчица ирония, напротив, съвсем сериозно го наричам така. Накъде ще избие това опиянение вече зависи от моралната сила на човека, когото го е сполетяла властта и съпровождащото я усещане за мощ.

Ако дадена личност няма здрави морални устои, това усещане избива обикновено в правенето на сума ти щуротии, каквито прави и опияненият не от власт, а, да речем, от ракия, от шльокавица: тогава той прави разни простотии, от които като отрезнее, вероятно, ще се срамува. Давам си сега сметка защо Боко се държи като пръв пич на републиката, стана ми ясна загадката за неговата прекомерна бабаитщина.

Е, възможни са и редки случаи, когато дадена личност има по-здрави морални устои и властта не й повлиява в отрицателна насока, напротив, ентусиазира я за правенето на нещо голямо и добро. Така се държа на власт Иван Костов, примерно. Да се държат по този начин силна предпоставка имат монарсите, тъй като при тях властта не е предмет на коварни въжделения, а е необходимост, е предопределеност, е съдба, сиреч, става нещо като занаят. Английската кралица затова е така спокойна като си упражнява по такъв бляскав начин прерогативите, пълномощията.

Докато нашите президенти се излагат кой колкото може, и даже дваж повече от това, сиреч, надминават самите себе си в способността си да се излагат. Изключение не прави нито един. Както и да е. Разбирам ги. Човешко е. Знам какво говоря. При това го говоря и от опит. Аз на млади години бях кмет, усетих тази тръпка на властта, отвратих се и до този момент вече не ща да ставам властник.

Други пък, веднъж докоснали се до власт или само помирисали я, биват обхванати от страшна и ненаситна лакомия за власт. Гледайте го сега какво прави Боко, готов е да се бие в ръкопашен бой с всеки, който се усъмни в способността му още един път да се докопа до властта. Иска да се орезили колкото може човекът, това е разбираемо.

Една свиня като се оцапа в калната локва, след това с остен да я ръгаш, пак ще иска да си завре муцуната в нея и да се овъргаля цялата. Това това е кеф, сравним само със сексуалния. Такива ми ти работи... човешка психология. Човешка ли рекох? :-) Метафора употребих, вий разбирате, че се шегувам, предполагам...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Изглежда тия "големи риби" имат... съзнание, а, какво ще кажете?



Нищо чудно да имат и акъл, и душа повече от някои човеци, на мен така ми се чини, а за вас не знам как е...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Някои мисли за същински смисленото образование


Humanity is man’s mind and righteousness is man’s path. Pity the man who abandons the path and does not follow it, and who has lost his heart and does not know how to recover it. When people’s dogs and fowls are lost, they go to look for them, and yet, when they have lost their hearts, they do not go to look for them. The way of learning is none other than finding the lost mind.

(Mencius)

To educate a man in mind and not in morals is to educate a menace to society.

(Theodore Roosevelt)

Love is the only teacher for the heart. If it does not make us wonder, if its a sword hanging on our head, education has not achieved its purpose.

(Sabia Saba)


That can go either way you can not control your heart with you brain and love doesn't come with instruction that you brain can consume.

(Matt N Ann Crawford)

It is the mark of an educated mind to be able to entertain a thought without accepting.

(Also Aristotle)

We can full our minds with every knowledge we have, but without wisdom we will never understand the meaning of it, if we don't search to feel the importance of it, to educate our hearts is not easy, there is the core of everything that is good!

(Susan Nagel-alcario)

ПОСЛЕСЛОВ: Ако някой умее и желае да ги преведе на български тия мисли, ще му бъда благодарен! Ще ми се да бъдат преведени добре, затова не щя да предлагам моя некадърен превод... Иначе ето източника, където намерих тези мисли.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Абонамент за списание ИДЕИ

(Като изключим първата книжка, тази с портрета на Сократ, изчерпана изцяло, колекцията от останалите вече излезли книжки също все още можете да си я набавите - стига да се свържете с редакцията.) Нова книга, по която сега работя - с примерно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ

За ония, които евентуално биха се заинтересували от най-новите ми книги

Поръчай новата книга на философа Ангел Грънчаров

Описание Сума
Книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
ЗАБЕЛЕЖКА: За да получите книгата по пощата просто трябва след като платите тук да изпратите на имейла (намира се в КОНТАКТИ) точния адрес, на който желаете да я получите. Книгата е в обем 264 страници и е издадена в малък, бутиков тираж. Можете при желание да я получите с автограф на автора, което я прави библиографска ценност :-) БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!