събота, 30 април 2016 г.

Свободният западен свят е цивилизационен, културен, идеен и духовен продукт или порождение на ценностите на Христовото учение



Най-дълготрайният опит на християнството да стане основа на политическа, държавническа и обществена доктрина продължава над 1 000 години и дава на света Византия със своята уникална култура и философия. Най-дълготрайният на атеизма да направи същото продължава около 70 и няколко години и дава на света СССР и стотина милиона жертви. Това разбира се след като е бил позабравен споменът за едни други атеисти, опитващи се да кроят обществен порядък - Дантон, Марат, Робеспиер... Това като предварителен отговор на всеки хейт в близките дни, който ще се изсипва по повод Възкресение Христово а.к.а. Великден. :-)

Dimitar Stoyanov

Кратък мой коментар: "Най-дълготрайният опит на християнството да стане основа на политическа, държавническа и обществена доктрина" не е Византия, а западната цивилизация на свободата (включваща и Византия), която още не е залязла, напротив, намира се в зенита на развитието си. Само тази ми е забележката. Крайно време е да се осъзнае, че свободният западен свят е цивилизационен, културен, идеен и духовен продукт или порождение на ценностите на Христовото учение. Христовото учение е духовната спойка, който поражда жизнеността на западния (евро-американски) свят на свободата, към който България принадлежи изначално.

Така нареченото "източно православие" е идеологическа основа на византийско-руска идеологическа основа на империализма и етатизма, характерен за въпросната азиатска деспотия, т.е. е спекулация с ценностите на християнството за великодържавни имперски цели; в него от автентичния, свободолюбив дух на християнството не е останало почти нищо. Това обаче не значи, че в рамките на тази традиция не е имало велики християнски дейци, светци и проповедници, които са запазили чист своя християнски дух, но тук говорим за държавната употреба на християнството за имперски човеконенавистнически цели.

Най-ярък пример в тази посока е днешното кагебистко православие, в което вече няма нищо християнско, а има само неподправен кагебизъм, т.е. пълна тирания на държавата (императора) над индивидите.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Истинската ситуация около издаването на сп. ИДЕИ, едно списание за духовните неща, едва мъждукащо в непрогледната бездуховна българска нощ



Един философ, доктор на науките, с революционни философски идеи, които навярно ще направят нов поврат във философията, е изпратил на редакцията на списание ИДЕИ своя дълга-предълга статия, която иска да бъде отпечатана в целия й размер, без да се пипне нито дума или запетайка дори, и при това колкото се може по-бързо и прочие. (Да му платим хонорар, както се полага, още не е станало дума, вероятно той не се е сетил все още за това.) Стана така, че от новата книжка на списанието статията му отпадна, по причина на това, че имаше по-стари неотпечатани текстове; получих раздразнително заповедническо писмо от автора, в което той остро ме запита защо статията му не е влязла в новия брой. Отвърнах му, казах му самата истина, казах му, че статията му все пак може да излезе през септември, в следващия брой. Той ми написа ново писмо, в което пак поставя някои условия и иска твърдо обещание статията му непременно да излезе тогава. Ето моя отговор до този човек, публикувам го, навярно състоянието на нещата около издаването на списанието може да е интересно и на други хора, затова, не за друго, пък и най-вече защото истината за всяко нещо така или иначе все пак трябва да излезе наяве, да се знае, да се запази поне за потомците, ако заспалите съвременници са безразлични към нея:

Здравейте,

Направете нужните според Вас добавки и ми пратете окончателния текст на статията си. Много Ви моля също така да поправите някои дребни, но много досадни пунктуационни проблеми, примерно, след точка, запетая, въпросителен знак и пр. трябва да има празен интервал (а и от двете страни на тирето също трябва да има празен интервал, само един), иначе, ако няма, думите се накачват една с друга и текстът в отпечатан вид изглежда много грозно; празният интервал е след пунктуационния знак, а не преди него! Поработете над тия неща за да Ви изглежда публикацията угледно, красиво, а не грозно.

На второ място аз мисля Ви обясних, че издаваме това списание с лични средства, в издаването на всяка книжка със свои средства участват и авторите; Вие бихте ли могъл да се включите с някои средства в издаването на септемврийската книжка, за която не си представям как ще излезе, защото всяка книжка излиза едва-едва, с предимно мои средства, повечето хора дори от редакционния съвет се правят, по нашенския роден и български обичай, на изоглавени, на ударени или не знам вече как да опиша поведението им. Използвачи у нас колкото щеш, виж, да се включат някои и да подпомогнат едно народополезно дело, такива със свещ да ги търсиш, не можеш да ги намериш. Това е положението, честно Ви го описвам, Вие си мислете каквото искате.

Можете да ме мислите за "използвач", за "печалбар", за "изнудвач", за "шарлатанин", за какъвто си искате ме мислете, но на мен съвестта ми е чиста, аз издавам това списание вече осма година предимно със свои средства, отделени от заплатата ми на учител, и с помощта на неколцина (броят им е по-малък от пръстите на едната ръка!) съзнателни и добри хора, включително и пенсионери, които си отделяха от залъка за да помогнат безкористно на списанието. Тази е истината. Помощ отникъде не получихме, всички стоят, гледат, малкия си пръст не щат да мръднат и чакат очевидно щастливия час, когато списанието ще загине.

Това исках да Ви кажа. Бъдете здрав!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Какво показва тази несъвместима с духа на християнството ненавист и злоба, излъчвана от нашите православни първосвещеници?



Журналистът Горан Благоев е написал чудесно есе със заглавие (Велико)празнично разписание за спокойна съвест, в което представя и описва (без)духовната ситуация, владееща нашето общество. Есето му повдига доста и то твърде важни въпроси за дискутиране; под него има интересни коментари, казващи и някои неприятни за дадени хора истини. Ето само два коментара, останалите можете сами да прочете като прочетете преди това и есето на г-н Благоев, от което тук давам само малка част от въведението, а най-отдолу можете да видите и моя коментар:

Разпети петък е ден на скръбта, която разтърсва цялото ти същество

Тялото на Спасителя лежи между купища здравец и купчина банкноти...

Защо сме убедени, че както можеш да корумпираш държавници, депутати, клирици, можеш да корумпираш и Бог?!

Седем и половина сутринта. Централен столичен подлез мощно ехти от хеви-метъл и траш – воят идва от нощен клуб, който още работи. Оглушително-задименото пространство, автентично напомня за преизподнята. Млади хора с блуждаещи погледи и вълнообразни походки присядат отвън, за да изпушат по нещо на въздух. После отново се връщат. Клубът очевидно не е затварял цяла нощ. Очевидно това е обичайното му работно време. Едва ли? Петък сутринта е. Да купонясваш до зори, а после да вървиш на работа – изглежда твърде предизвикателно дори за млад организъм. Не. Това не е обичайното работно време на този клуб. Това очевидно е работният му график през празничните периоди. Петък е. Разпети петък. Нали откакто го обявиха за неработен ден, го турихме в графата „празнични дни”. (Прочети ЦЯЛОТО ЕСЕ)

Коментари:

Един каза: Горанчо, уважавам те за добрия тон, за ученолюбието ти и за добрите ти намерения. Но всичко ти е напразно, не се пали туй, що е подгизнало изначално. Ти ли не знаеш, че цезаропапизмът е основният и съществен признак на прогнилото православие? Ти ли не знаеш, че ако не са били усилията на нашите възрожденци през 1870 година, ПРАВОСЛАВИЕТО е щяло да ни погърчи и, че тезата, че ни е спасило от потурчване е само русофилски МИТ - колко манастири са имали привилегии с ферман,а? Ти ли не знаеш, че най-православната от православните - Гърция, тъне в разгул и разхищения на европейски средства?!, та ни даваш за пример Христодул? Ти ли не знаеш, че Византия е загинала заради православието, а покрй нея и всичките сателитни православни държавици в близост, включително и ние? Да, има нещо рационално в красивата Римска приказка за Христос, но то е в протестантският и вариант. С плача си за очовечаване на мухлясалото православие, ти ни вкарваш отново в серпентината на гибелта. Независимо от добрите ти намерения!

balgarin каза: Който не може и елементарна разлика да направи между сектата "православие" и християнство си е за негова сметка, още повече интелигентен журналист като г-н Благоев е употребил думата православие в статията многократно, а думата християнство я няма. Когато, г-н Благоев, от БПЦ - българската православна църква - станем БХЦ - БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА - то и тогава ще се оправят всичките проблеми. И място ще има и за младите в християнската църква щото в СЪРЦЕТО НА ИИСУС ХРИСТОС ИМА МЯСТО И ЛЮБОВ И ОБИЧ ЗА ВСИЧКИ. И най-важното: храмът в столицата, кръстен на мюсюлманина-изверг Александър Невски - смешно и тъжно и срамно! - да си върне истинското наше християнско име на светите братя КИРИЛ И МЕТОДИЙ. Пожелавам Ви успех и здраве, г-н Благоев - и дано почнете разлика да правите между ХРИСТИЯНСТВО и сектата православие, иначе сте разпространител на сектата православие и борец против християнството, служител на Антихриста.

Ангел Грънчаров каза: Есето на г-н Благоев е добра основа за дискусия, за една твърде потребна, очистителна спрямо душите ни дискусия. Много въпроси се нуждаят от обсъждане, някои от тях, и то особено важни, са повдигнати в самото есе, а други намирам в коментарите под него. Примерно този: защо църквата ни в лицето на клира и най-вече на първосвещениците си се държи така отявлено сектантски, каква е тази нескривана ненавист на нашите православни старци не само срещу друговерците, но и срещу... християните, срещу вярващите, които се определят като принадлежщи към други християнски общини (деноминации)?! Значи ли това, че православието в лицето на тия адепти на ненавистта е тръгнало не само срещу християнството и християните, но и срещу самия Христос в крайна сметка, защото именно Христос е този, който проповядва да се отнасяме към другия човек, към различния и ближния човек с любов, с разбиране, с доброта, с човеколюбие?!

Тази несъвместима с духа на християнството ненавист и злоба, излъчвана от нашите православни първосвещеници показва, че те всъщност са изразители на една друга, антихристиянска, бесовска, сатанинска позиция, една човеконенавистническа и свободоненавистническа доктрина и идеология, в която разпознаваме чертите на комунистическо-кагебисткото скудоумие, на кагебистко-ченгесаро-комунодната антидуховност (да оставим това, че същите тия православни първосвещеници без капка неудобство демонстрират най-нагло един материалистически, нихилистически и антирелигиозен манталитет, със своите скъпи-прескъпи коли, часовници, златотъкани одаяния и прочие!). Та темата е голяма. Как нашата църква ще си възвърне исконните християнски добродетели първом в лицето на своите духовни дейци и водачи, а пък после, на тази основа, да се надяваме, искрата на християнската духовност ще се запали, ще започне да блещука и в душите на изоставения на произвола народ? Въпроси колкото щеш. Потребен ни е този разговор, и то пределно честен, с пределна откровеност, не е нужно взамино да се баламосваме и лъжем.

Истината освобождава, познайте истината, защото истината ще ви направи свободни, това са думи на Христос, които са актуални сега повече от всякога, щото ние самите сме станали лъжливи повечето от когато и да било в историята. Себе си дори успяваме на излъжем и да надхитрим, ето това е върховното майсторство в лъженето, до което са се издигнали мнозина, в това число и свещеници, именуващи се православни, а, да се надяваме, и християни, което обаче е доста съмнително. Но такива нека сами да се оправят когато се изправят пред Най-справедливия Съдия, в съществуването на когото очевидно не вярват, щом тук, на земята, изобщо нямат страх от него. Нима смятат, че и с Бог могат да сключат изгодна сделка?! Нима тия нещастници си мислят, че и Бог могат да излъжат?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Блъснал две кокошки...



Телефонно обаждане в КАТ:

-Ало, тука блъснах две кокошки. К'во да правя?

-Хвърли ги край пътя, та да не пречат на движението и повече не се обаждайте за глупости... само ни губите времето!

-Добре де добре, а пежото им к'во да го правя?

От страницата на Вени Гюрова

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Горките руски кагебистки путинци - зверски ги тресат империалистически и експанзионистични мании!



Русия ще предприеме военни действия по северните си граници, ако Швеция се присъедини към НАТО, заяви днес руският външен министър Сергей Лавров в интервю за шведски вестник, предаде ДПА. Пред в. "Дагенс нюхетер" ръководителят на руската дипломация уточнява, че всяка страна има правото да работи за гарантиране на собствената си сигурност, но ако военна инфраструктура се приближи до границите на Русия, тя ще предприеме необходимите военни мерки.

"Нищо лично, това е просто бизнес. Винаги сме предупреждавали НАТО да не се разширява на изток", допълва Лавров, цитиран от БТА.

Председателят на опозиционната Партия на центъра Ани Льоф определи думите на Лавров като ужасяващи и каза, че шведската външна политика и политиката по сигурността не се определят от руски заплахи. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)


Виж също и: "Обиденото дете" Русия срещу останалия свят, От Дагмар Енгел, Дойче веле

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Въпреки всичко сме част от свободния свят, принадлежим на проспериращата цивилизация на свободата



Въпреки огромната съпротива, посткомунизма, олигархията, мафията, купените партии и медии, нереформираните докрай институции сме част от свободния и бих добавил - от богатия свят, колкото и да мрънкаме че сме най-бедни и нещастни. И то благодарение на едно активно малцинство, което се бори за тези права и свободи от четвърт век, докато половината от българите са политически пасивни, а една четвърт активно пречи...

Момчил Дойчев

Мрънкащи, но част от свободния свят. Enjoy while it lasts!

Daniel Smilov

Ние сме част от свободния свят - докато ценим това и докато сме готови да отстояваме своята принадлежност. Защото много добре знаем колко бързо може да пожълтеем или - недай Боже - да полилавеем!

Ognyan Minchev

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

петък, 29 април 2016 г.

Управляващите от ГЕРБ ги друса комунистическата представа за всичко контролиращата и командващата парада милиционерска държава




... Бъчварова подчерта, че МВР ще затегне контрола над нерегламентираните превози, сред които е и споделеното пътуване, но поиска и промяна в закона, която да позволява на пътните полицаи да налагат и санкциите при констатирани нарушения.

Тя обясни, че в момента незаконните превози се извършват от превозни средства с до девет места. Органите на автомобилната администрация нямат право да спират, докато катаджиите могат да ги спрат, но не и да ги глобят затова, че возят хора без да имат лиценз.

Кратък коментар на Martin Demerdzhiev от Bourgas: Държавата ще следи дали хората имат свободни икономически отношения помежду си. Защото всяко нещо трябва да бъде обложено с данъци, а ако не може да бъде обложено, то трябва да бъде спряно. За какво е направена държавата, за какво и на кого служи законът, са въпроси с много кратък и ясен отговор. Държавата е направена за своите граждани и законът служи на своите граждани, а не им пречи да бъдат активни!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Мълчи си - и си остани незабележим и безличен!



Заговори, че да те видя.

Сократ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ