петък, 1 август 2014 г.

Поклон пред примера, който ни дадохте с живота си, славни и почтени философе!


Току-що от отзив на Милена Стефанова във Фейсбук научавам, че е починал академик Кирил Василев: На 96-годишна възраст днес почина академик Кирил Василев; тя прави това ето с тези напълно уместни думи:

Бог да го прости! Макар да беше атеист бе невероятен преподавател и учен!

А Stephan E. Nikolov справедливо добавя: Бог да го прости! Беше личност!

Откликнах и аз там ето с тия думи, написани от сърце - щото познавах лично г-н професора, имал съм възможност да общувам с него преди много години и наистина съм останал с чудесни впечатления за мащаба на личността му:


Споделям! Имам лични впечатления: превъзходна личност и прекрасен лектор беше академикът! Бог да го прости! Ще отбележа кончината му с кратко есе за него, което ще напиша и ще публикувам в новия брой на философското списание ИДЕИ, излизащ от печат до края на август. Проф. Василев заслужава такъв един малък знак на уважение! 

Защото в най-диви, посредствени, сиви и разгулни от идеологически аморализъм времена той беше нещо като здрав темел на академизма, на порядъчността, на отдадеността на духа, на верността пред идеите. Не споделям идеите на г-н академика Василев, на които той остана верен до последната си минута, но това изобщо не ми пречи да го уважавам още повече. Той показа, че не е бил "ветропоказател", че чисто ценностни са били основанията на неговите убеждения.

Малцина са тези хора сред нас. Поклон пред примера, който ни дадохте с живота си, славни философе!

А ето и съобщението, с което се оповестява смъртта на академик Василев:

На 96-годишна възраст днес почина академик Кирил Василев (роден на 23 май 1918 г.), съобщават от Българската академия на науките. Академик Кирил Василев е познат на българската общественост като един от най-известните наши философи, историци и интелектуалци.

В продължение на половин век той беше между най-ярките университетски преподаватели, ръководител на катедра Философия в Софийския университет, подготвил и възпитал хиляди студенти от много поколения у нас. Той постави основите на емпиричната социология в нашата страна. В периода 1972 -1980 г. е председател на научния съвет на Института за младежта, едно от основните звена, което осъществява емпиричните изследвания у нас.


Много поколения студенти са учили от неговия "Увод към философия на историята", а монументалният му труд "Любовта" внесе нов поглед във вижданията за тази вечна тема и не случайно получи огромно признание у нас и в чужбина.

Със смъртта на академик Кирил Василев академичната общност загуби един учен-философ със смела гражданска позиция.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Повечето от заспалите никога няма да бъдат пробудени



„В света има твърде много хора, на които никой не може да им помогне да се пробудят.”

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Цитирано от Vasil Todorov

И един цитат от от "Малкия принц":

„- Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

(Екзюпери загива на 31 юли 1944 г. в самолетна катастрофа. Преди точно 70 години.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Г-н Президентът все още се колебае дали да назначи мен за Министър на образованието, но шансовете ми растат с всяка изминала минута!



Даже и сградата на Дондуков тръпне от очакване да чуе името на новия си стопанин, сиреч, моето име!

Слушахте ли новините за евентуалните назначения на служебни министри от Президента? Оказва се, че за всички постове съобщиха имената на най-вероятните назначения, само за министерството на образованието и науката не съобщиха никакво име, не знам дали забелязахте това?

Аз си го обяснявам с това, че г-н Президентът все още се колебае дали пък да не вземе да назначи мен на този пост! :-) Леле, ами ако вземе пък да ме назначи?! :-) Какво напрежение само с тези пусти министерски назначения, дори аз, признавам, доста се вълнувам, а колцина ли още българи тръпнат от напрежение дали Президентът няма да назове тяхното име? Ще чакаме, ще разберем скоро, търпение, братя и сестри!

Ако имате някакви връзки в Президентството, моля, напомнете на г-н Президента за моята кандидатура, все пак тя е най-достойната! Той знае де, но да не попадне под лоши влияния и да вземе та да назначи някоя фльорца за министърка, че вече ни писна от такова едно подценяване на нашето министерство: все ония, дето за нищо не стават, ги турят за министри на образованието, а така не требе да бъде! Най-достойният, сиреч аз, трябва да стана министър този път, г-н Президент, не се офлянквайте, ами ме назначавайте, какво има да се мисли толкоз?! То е очевидно, че моята кандидатура е най-добрата.

В краен случай ако мен не щете по някаква причина да ме назначите, турете поне проф. Калин Янакиев на този пост, той е повече от умен, той е разумен човек и ще се справи достойно. Да не каже някой че от празно службогонство се натискам да стана министър, та затова предлагам и алтернатива.

То да си министър в моето разбиране е най-тежка отговорност и много работа, ала кой ли ти разбира това у нас?! Хайде чао, лека вечер! Пък утре да видим дали най-сетне няма да дойде така дългочаканата новина! Хаирлия да е! То ще се разбере, но как ли ще осъмна от напрежение тази нощ?! Пфу, то да си кандидат за министър не е лесна работа, а какво ли пък е да си министър? Не знам де, ама ще разбера - дано обаче Президентът все пак назначи за министър мен!

Дано, ама надали...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Кучетата безусловно са по-добри от хората...

Ние, българите, се делим на партии и по този признак: противници и привърженици на кучетата и на кучкарите, на хората, дето обичат кучета и отглеждат кучета. И между ти ядва непримирими лагери периодично се водят страшни словесни войни. Има и партия на приятелите на котки и врагове на котките.

Има приятели на животните и неприятели на животните, такива, дето обичат животните само доколкото някои от тях стават за ядене. (Апропо, дали противниците на кучетата не са такива само защото у нас не ядем кучета?) Както и да е, темата е голяма, ето какво дръзнах да кажа в една такава междуособица във фейсбук, разбира се - с оглед да налея малко масълце в огъня на спора:

Кучетата безусловно са по-добри от хората. С изключение на ония кучета, които са направени зли - направени са зли, възпитани са в зло пак от хора...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Кратичко питане, изпълнено с най-съкровен сърдечен трепет

Във Фейсбук, дето всички с нетърпение чакат имената на новите министри, моя милост счете да нужно да се помайтапи ето как; написах там следното кратичко питане, изпълнено с най-съкровен сърдечен трепет:

И какво стана, излязоха ли вече имената на служебните министри? Дали случайно новият служебен министър на просвещението не се казва Ангел Грънчаров? :-) Сигурни ли сте че нема некаква грешка и всъщност аз да съм вече назначен, пък по една чиста случайност още да не зная?

Няколко пъти представях офертата си на г-н Президента, ако не ме назначи ще бъде много нелюбезно от негова страна все пак... :-(

А премиер г-н Костов ли ще бъде? Щото само той може да се справи с пълната бъркотия, в която управлявалите след него оставиха държавата...

То управляването на държавата не е като да си показваш мускулите пред репортерките на телевизиите - и да им даваш да ги опипат...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Описание на перфектното съвременно училище

Попаднах на следната публикация на г-н Svetlozar Neykov (на снимката) във фейсбук-групата Промяна в образованието СЕГА!, хареса ми много какво той пише и затова препубликувам тук неговото описание на "перфектното съвременно училище" с оглед да се прочете от повече хора, пък също така призовавам повече хора да се включат в обсъждането на тия толкова верни, нищо че са авангардни, идеи и разбирания:

Моля предлагайте ако желаете - долу са зададени някои начални предложения. Моята Визия за перфектното училище е в малки размери, фокусирано, директно в бизнеса със закачен експерт ръководител и възможност за достъп до информация. Това означава, че самата фирма си прави университет и обучава в рамките на определен период примерно 3 години човек за да може да работи работата й. През останалата част виждам образованието като целодневно забавно място тип обществен център по интереси, с достъп до компютри и безплатен Интернет, както и библиотека за ресурси, социално и работещо по проекти, насърчаващо поемането на инициатива и отговорност. Дори и човек вече да е на работа, да има право да го посещава - то да е като място за отмора, развлечение, научаване на нещо ново - подобно на обществен (общностен) център по интереси. Обучението не бива да спира с момента на започване на работа, както и работа не бива да изтощава толкова, че да нямаме време за активна почивка (спорт, културно-творческа дейност, дискусия на различни тематики, прожекция, сбирка с приятели, разходка, танц, приказка) плюс пасивна почивка (спане, ядене, блуждаене, медитиране). Не бива да е толкова строго и срязващо Ето някои важни точки, които перфектното училище (университет) е добре да покрие. За всички възрасти:

• Социално (не виртуално, а в среда интересуваща се от същата тематика)
• Търсещо мотивацията в ученика, неговата страст, питащо го как се чувства...
• Тясно свързано с бизнеса или в самия бизнес
• С достъп до технология (компютри и безплатен интернет)
• Подкрепящо културата, изкуството и традициите
• Поощряващо поемането на риск и отговорност
• Поощряващо експериментирането и прощаващо грешките
• С визия: Да прави хората щастливи и да разширява кръгозора им и желанието за участие
• Без конкуренция с търсене на различност и уникалност, самоусъвъшенстване
• Не ТРЯБВА ДА, а ИСКАМ ДА!
• С обратна връзка (учител = ученик), отворено за промяна
• Не приспособяващо учениците към работата, а обратното - работата към учениците
• Меритократично (оценяващо всеки спрямо общ държавен стандарт)
• Международно комуникиращо си с други модели във Финландия и Израел например.
• Комбинативно - използващо и свързващо информация и практики от всички в света
• Индивидуализирано и персонализирано, с изработена програма на всеки поотделно
• Племенно, всяко училище да е със своята мисия (икономист, инженер, медицински, дигитален)
• Духовно, културно и обогатяващо кръгозора ни място
• Утвърждаващо ценности като (свобода, уважение, толерантност, солидарност...)
• Каращо ни да мечтаем. Показващо ни различни неща, от които да си изберем.
• 4 групи по 5 човека състезаващи се в проект и подпомагани от експерт на темата
• Използващо не само технология, но и природа (туризъм, оцеляване + учене)
• Учещо ни не само на рационално знание, но и на привързаност, интуиция и желание
• Мрежово - хоризонтално и равноправно, не йерархично, а с временни експерти
• Училището трябва да е мотивиращо място
• Питащо го какво иска да промени
• Симулиращо държавата и институциите и примерно съд, болница
• Работещо с държавата за по-добро, но предлагащо неофициална обстановка
• Пълно с приятели
• Проектно базирано - кратки лекции и използването им на практика в реални проблеми
• Без учител, а с експерти (С много учители - всеки е учител на другите)
• Обучаващо на малки групи максимум 5 човека, за да задържа вниманието им
• С почивки през 25 мин. (с възможност, за ядене, сън, разходка - 100% отпочинали)
• С отговори и пищови, с wikipedia и помощ от съученик/колега
• С възможност за участие (интерактивно), коментиране на преподаваното и въпроси
• Доверяващо се на детето и неговата преценка
• Поощряващо различността и различните, без унификация на база конкуренция.
• По-малко, не голямо, по-хоризонтално, по-кратко и временно, по-комуникативно
• Едноизточниково (от един унифициран учебник)
• Целенасочено до конкретни постижими резултати за съответния ученик
• Фокусирано, разделено на тесни групи по интереси.
• Различно и индивидуално насочено, според нуждите на всеки един
• 1 на 1, между приятел на приятел, съседи, неофициално, а не строго и официално
• Олекотени и мултимедийни лекции (слайдове) разглеждащи гората, а не клончето



КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесно е това описание, имам малки забележки, но по същество приемам идеята, явно мислим в една и съща посока. Приветствам инициативата на този млад човек, на г-н Нейков, да отвори темата за това какво училище ни е потребно, какво българското училище, ако иска да е съвременно и полезно за развитието на личностите на младите, трябва да бъде. Ще се включа в този разговор непременно. Призовавам и други хора да се включат. Именно затова си и позволих да публикувам текста Ви, г-н Нейков, в своя блог, направих го за това повече хора да научат как Вие мислите и евентуално да се включат в обсаждането на поставените въпроси. Ако ми разрешите с удоволствие ще публикувам този Ваш тест и също така други Ваши текстове на тема образование и в издаваното от мен списание ИДЕИ. Мислите авангардно, както и трябва да мисли мислещият човек! Поздравления!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Г-н Президент, ако се изложите да не ме турите за служебен министър на образованието и науката много ще сбъркате!

Вчера дръзнах да изляза с екстравагантната, с пределно наглата в своята екстравагантност идея да се явя в обявения с крайно кратки срокове конкурс за началник на Инспектората по образованието в Пловдивска област: виж Ново "двайсе": явявам се в конкурса за нов началник на Инспектората по образованието в Пловдив!. Оня ден пък се пошегувах, че съм готов да поема поста на... служебен министър на образованието и науката, сиреч, дръзнах да се самопредложа за такъв на г-н Президента, разбира се, добре знам, че така не се постъпва когато човек наистина иска да стане министър, но ето, какво ни пречи и да се пошегуваме малко с тия нашенски начини да се стане министър? Защо пък не, та нали още Иречек е писал, че българите сме народ, който е към еди-колко си милиона души, състоящи се обаче, подразделящи се само на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри; щом така е било и така е все още, защо, питам: само аз ли пак да съм единствено изключение и само аз да не искам да стана министър?! Не, господа и дами, аз искам да бъда типичен българин, ето, поисках да стана министър, но не тайничко като вас, а открито, защото сте в правото си да ме заплюете в суратя че издавам тайната и руша мистерията на съвъкупния български живот!

Но ето, вчера като заявих, че поне заради шоуто възнамерявам да се явя на този конкурс за началник на РИО-Пловдив, читающата публика сякаш се вцепени от (без)пределната ми наглост и нищичко не можа да промълви, само неколцина простенаха, че съм бил, видите ли, голем... "службогонец", и то не отсега, а винаги съм бил такъв, нищо че човек, ако наистина е гоняч на служби, все някоя службица за дългия си живот щеше да я догони, а само аз нито една службица така и не можах да догоня, даже един прост директор на школо не можах да стана; отвърнаха ми, че понеже съм "безкрайно некадърен", че понеже съм... изключително надарен с... некадърност, понеже съм, тъй да се рече, направо талантлив с некадърността си, то дори за прост даскал не ставам, камо ли пък за началник (макар че, като гледаме какви недоразумение стават началници у нас, как човек като мен да не добие куража и той да поиска да стане все пак някакъв началник?). Карай да върви де, но ето все пак какво ми написа по тази тема един човек, на чието мнение и разбиране много държа, щото го уважавам; вижте какво ми пише той, а пък по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах, мисля, че като се абстрахираме от конкретния случай в казуса има доста "обществено важни" моменти:

Господин Грънчаров,

Да, въпросите, които задаваш в последното си есе, точно това означават - че Системата се самовъзпроизвежда и чуждо тяло няма да допусне. Но можеш да кандидатстваш! В Абсурдистан не можеш да бъдеш сигурен дали и кога Системата няма да запецне и да блокира.

А подигравателният ти тон може да бъде изтълкуван или като проява на реформаторство - и да те приемат с "ура", или като предварително заявено неуважение към Системата - и да бъдеш сдъвкан и изплют от нея.

Във всички случаи ще имаш богат материал за книгите си.

Ами ако действително Системата те приеме? Ще трябва да станеш един фризиран гладко обръснат чиновник, с преобладаващи елементи на политкоректност, нищонеговорене и нищонеправене. Мисля, че няма да изглеждаш добре в този вид.

Я си остани просто философа и писателя Ангел Грънчаров! Май е късно да се променяме!

С уважение, И.

А ето сега и моя отговор:

Здравей, уважаеми г-н И.,

Благодаря ти за мнението и препоръката! Даваш ми кураж да се пробвам, аз така разбирам позицията ти, въпреки заключителните думи. Да се пробвам с участие в конкурса с оглед... да се пожертвам за науката, не за друго, именно, за да разбера какво ще стане. Нищо чудно и тук да не ме допуснат в самия конкурс, да ме пропъдят все едно съм нещо като нахално куче или муха. Системата наистина умее да надушва тия, дето няма да бъдат нейни покорни слуги - и които са опасни за просперитета й. И овреме ги отритва. В нея попадат изглежда само предани й до последната си мозъчна клетка и безукорно верни й индивиди (да ги наречем така, да не ползвам някоя по-пиперлива дума, щото да не обидя... "бъдещите си колеги"!). :-) А иначе поставяш един направо чудесен въпрос, имащ не само психологически, но и дълбок философски смисъл, а именно:

Какво би станало ако по някакво чудо човек като мен въпреки всичко успее да стане началник на РИО-Пловдив? Какво ще се случи с мен, ще преживея ли такава една метаморфоза да се превъплотя и от "бунтар" да стана както пишеш ти, чудесно си го казал, нека да те цитирам:

Ще трябва да станеш един фризиран гладко обръснат чиновник, с преобладаващи елементи на политкоректност, нищонеговорене и нищонеправене.

Знаеш ли, аз сериозно взех да с замислям по този въпрос. Пък знае ли се, в тия смутни времена, в които живеем може, дето казваш, Системата да запецне и току-виж, да стана аз началник?! Дали ще ме сполети тази съдба, която вещаеш, дали ще се преобразя така неузнаваемо? Ето по този въпрос ми се ще вкратце да изразя мисълта си.

Ти ми каза, че вече си чел книгата ми Страстите и бесовете български, там сигурно си забелязал един описан епизод когато в ония отдалечени времена (в зората на българската одисея към свободата и демокрацията) за кратко време станах директор на Хуманитарната гимназия в Пловдив, санким, станах директор на училището, дето е наследник на онази прочута от историята Първа мъжка гимназия "Княз Александър Батемберг". И в описанието на оня епохален епизод аз съм представил и един Началник на РИО, мой познат, именно г-н Петър Станчев, върл подкрепаджия тогава, и съм го описал как великолепно се държеше той с администрацията, как ги юркаше, е, вярно, той беше Началник само няколко месеца, Системата се сепна и го изплю набързо, щото беше в ступор, ала се съвзе бързо; аз пък бях директор още по-кратко време. Та знаеш от книгата ми какво се случи тогава: аз никак не се преобразих, ами си останах все същия, ако изключим това, че наистина ходех в училището всяка сутрин гладко обръснат, облечен с (единствения си) костюм, щото не ми се щеше младите, учениците, да ме запомнят като някакъв "седесарски пройдоха". Та мисълта ми е, че ако стана шеф на РИО или директор на училище, мога малко да се променя, поне в начина ми на обличане, но иначе ще си остана все същия. Аз в онази книга съм описал какви речи дръпнах на учителите, как ги шашнах дотам, че те, при първата политическа промяна в посока на връщане на таваришчите-комунисти на власт събраха кураж и ми обявиха стачка, щото за капак на всичко посегнах на... любимата им статуя на Димитър Благоев, тогава това училище носеше още името на комунистическия вожд, а пък аз излязох с "безумната идея" да върнем историческото му име, именно да носи името на първия княз на съвременна България. Е, тогава таваришчите-комунисти успяха мен да изгонят, правителството на Филип Димитров падна, Петър Станчев като шеф на РИО беше изритан с великолепен шут, а пък Партията си тури верен човек на неговото място. На въпросното училище туриха за директорка една другарка, която още си доживява живота на този пост, несменяема е, издържа всички бури на демокрацията и ако требе още толкова бури тепърва ще преживее, тя успя също да угоди на всички началници на инспектората. Карай да върви де, такива като нея са безсмъртни направо, изглежда властта ги подмладява даже!

Та да си завърша мисълта, че както съм я подкарал не се очертава скоро да свърша: няма да стана като Петър Станчев ако ме турят случайно за шеф на РИО, това е ясно, той беше истински борец (наистина, той е бил състезател по борба, даже мисля почти световен шампион по борба е бил), тъй че не бива да се плаши администрацията на РИО ако мен случайно, повтарям, турят за шеф. А какво ще стане с моите идеи за реформиране на Системата, за събарянето й, това и за мен е голяма загадка, щото ако стана случайно началство в Системата, тя и мен ще приклещи здравата, а пък знаеш каква е тази Система: тя изисква от всички само подчинение, никакви инициатива не е възможна, в нея даже самият министър става заложник на бюрокрацията и ако не е твърд визионер като мен, ако не се вдъхновява от възвишени идеи като мен - нищо няма да се случи и получи. Ето защо, по моето разбиране, за мен е по-подходящ поста министър на образованието и науката, там аз мога повече да съм полезен, ама ето, г-н Президентът се прави на разсеян, пак чувам, че някакво старче от Академията щял да туря за премиер, а пък за министър някаква световно неизвестна другарка щял да тури, сигур тя, завалийката, с цялата си душа е верна на Системата! Затуй аз да възкликна тук още веднъж, белким ме чуе този, към когото се обръщам:

Г-н Президент, ако се изложите така да не ме турите за служебен министър на образованието и науката много ще сбъркате! Също така много ще сбъркате ако не турите за премиер Иван Костов, това се знае от всички, ясно е, че само Костов може да оправи бъркотията, която нещастниците, дето се изредиха във властта след него, успяха да предизвикат! Това е положението, аз министър мога да бъда само в екип с Костов, иначе не ща. Г-н Президент, имате още време да помислите, не бързайте, не слушайте тия, дето се въртят около Вас, те Ви насмитат, послушайте мен! Ако искате да останете в историята с добро, сторете това, което аз Ви съветвам!

Сега това не го разбирате, ала ще го разберете след време, с нас, философите, така става винаги: като предупреждаваме за нещо никой не ни слуша, а после, като мине време и като съдбата удари немилостиво всинца по главата, тогава се сещат колко сме били прави, ала вече е съвсем късно. Мама му стара, писна ми все да съм прав, всичките до едно мои предвиждания все да се сбъдват!

Ох, олях се, ама поне си излях душата! Прощавай, г-н И., че в писмо до теб стигнах до такива глобални теми. Но какво да правя, аз съм си и един досаден дърдорко, но иначе нима щях да бъда философ ако не бях толкова досадно плямпало?!

Хубав ден! Жив и здрав да си! "На патерица" ти честитя и рождения ден, дето ти е бил тия дни, желая ти всичко най-добро!

С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Вкратце за какво гласувам, за какво се боря, какво искам, какво бъдеще смятам че трябва да имаме ний, българите



Ето какво отвърнах на един лъжлив комуноид (то нелъжливи комуноиди няма де!), който е събрал общност и я учи, че немало било смисъл да се гласува, че демокрацията била "глупава работа", че никога нямало било да се оправим и прочие; говори им, а те с телешки възторг кимат с глава и радостно го хвалят за лъжливата и коварна "мъдрост"; която им продава; на този лъжец му отвърнах ето какво като ме запита за кой съм бил гласувал и какво съм бил постигнал - щом държа, че трябва да се гласува:

Винаги говоря и пиша само от свое име. По въпроса: винаги съм гласувал за десните политици у нас (СДС, ДСБ сега РБ), никога не съм съжалявал за избора си и постигнах ето какво: България вече е страна, достойна да е в ЕС и в НАТО, сиреч, бе изскубната от смъртоносната прегръдка на руската мечка - и има всички условия, при разумно дясно управление да стане просперираща европейска страна със заможен и доволен народ.

Стига, разбира се, платените руски мекерета като теб да не пускаха такива мухи в главите на нашенците, а именно, че немало било смисъл от демокрацията, че не требвало било да се гласува, че ако не сме се били върнали в руската комуноидна кочина, нямали сме били бъдеще и прочие...

Сфана ли, таваришч, за какво гласувам, за какво се боря, какво искам, какво бъдеще смятам че трябва да имаме ний, българите?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Абонамент за списание ИДЕИ

(Като изключим първата книжка, тази с портрета на Сократ, изчерпана изцяло, колекцията от останалите вече излезли книжки също все още можете да си я набавите - стига да се свържете с редакцията.) Нова книга, по която сега работя - с примерно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ

За ония, които евентуално биха се заинтересували от най-новите ми книги

Поръчай новата книга на философа Ангел Грънчаров

Описание Сума
Книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
ЗАБЕЛЕЖКА: За да получите книгата по пощата просто трябва след като платите тук да изпратите на имейла (намира се в КОНТАКТИ) точния адрес, на който желаете да я получите. Книгата е в обем 264 страници и е издадена в малък, бутиков тираж. Можете при желание да я получите с автограф на автора, което я прави библиографска ценност :-) БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!