Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование!

Открито писмо на инициативна група учители, подкрепена от ученици, интелектуалци и граждани, до българската общественост, медиите и учителството

Изминаха 7 месеца от края на учителската стачка. В това време правителството показа пълна незаинтересованост и липса даже на минимална загриженост от кризисната ситуация в българското образование. Даже имитация на стремеж към реформи не считат за нужно да демонстрират управниците ни. Явно образованието не е сред приоритетите на обръчите от фирми към партиите в управляващата коалиция.

Нито едно от исканията на учителите не беше изпълнено. Стачката завърши без подписване на споразумение, но с ангажимент правителството да работи за достигане на по-достоен статус на българския учител, а най-вече за същностна промяна на ситуацията в образованието. В резултат към 1 юли средната заплата в сектор образование в реални стойности ще бъде по-ниска в сравнение с преди стачката. При двуцифрена инфлация учителските заплати не са актуализирани, което изяде мизерното увеличение от есента. Сега правителството, за да се погаври с учителите и за да им отмъсти за непослушанието, подхвърля нищожно 10% увеличение на заплатите от 1 юли. Явно изпробват предела на търпението на българския учител.

Разбра се, че учителите нямат свои професионални организации, които да защищават интересите им: след стачката Янка Такева и Крум Крумов потънаха вдън земя. Може би във всичките тия месеци бяха на Бахамските острови, където харчеха парите, които правителството им даде, за да предадат нашите интереси в края на стачката?!

Ние, учителите, сме оставени на произвола на арогантните управници, които не се посвениха да пръснат милиард и половина лева в края на миналата година, не давайки обаче и стотинка за българското образование. А по времето на стачката примиерът Станишев всекидневно се кълнеше, че ако се пипне и лев от бюджетния излишък щяло да настъпи икономическа катастрофа. С което показаха, че ни управляват тъкмо най-лъжливите, най-корумпирани и най-некадърни управници от всичките години на прехода.

Учебната година, започнала със загуба близо на два месеца учебно време, отива към края си. Стачката на учителите беше за човешко и професионално достойнство, а в резултат учителството понесе най-голямото унижение и срам. Вече месеци наред ние, учителите, грозно мълчим и чакаме. Не разбирайки нашето мълчание, премиерът Дмитриевич Станишев направи всичко, което е по силите му, за да ни унижава още повече: учителите са давани за пример на цялото общество та да знаят всички какво става с тия, които не слушат, които не са покорни. Внушението, което се цели и натрапва, явно е: който не стачкува, му вдигат заплатата, който стачкува, му я намаляват. Този урок предаде на учителството и на нацията комсомолецът Сергей Дмитриевич Станишев.

Предвид сложилата се ситуация, българският учител има един единствен шанс да заяви своята позиция:

● След като тази учебна година започна и премина при ненормална обстановка, ние, учителите, сме в правото си да обявим, че няма да я завършим.

● Това означава, че в знак на протест против отношението на управниците към българското образование ние, учителите, сме принудени да не пишем годишни оценки.

● Нека отговорността за провалената учебна година бъде поета от тези, които носят цялата вина за ситуацията в българското образование: министърът, премиерът, управляващите.

● В знак на протест против тяхното безхаберие ние, учителите, със своя граждански протест ще покажем, че не сме се примирили и че няма да се примирим никога.

● В дните до края на учебната година правителството има възможност или да изпълни исканията на учителите от стачката, или пък да поеме пълната отговорност за провала си в сферата на образованието.

● Ние, учителите, сме длъжни да предприемем този отчаян акт, с който ще върнем достойнството си и ще защитим духовния и граждански интерес на цялата нация.

● Само така ще заявим гласно своята загриженост по повод на тежката ситуация в училище, показвайки гражданска и човешка непримиримост, стигаща до твърда готовност за всекидневна борба и протести.

Призоваваме българското общество да ни подкрепи. Смятаме, че родителите на нашите ученици са морално задължени да ни подкрепят: да се примиряваме всички ние с хаоса и с ниското качество на образованието на нашите деца е престъпление пред бъдещето на цялата нация.

Дойде моментът като общество да направим нещо, за да спрем агонията на българското образование. Друг изход освен протести и борба нямаме. Наш нравствен дълг е да работим за европейско ниво на образованието на нашите деца. Нека ние, учителите, отново да дадем пример на обществото за високо гражданско и професионално съзнание. Призоваваме българските учители да ни подкрепят: чакането и пасивността наистина са гибелни и непростими...

ПОДПИСАЛИ ОТКРИТОТО ПИСМО УЧИТЕЛИ, УЧЕНИЦИ, ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ И ГРАЖДАНИ:

1.Ангел Иванов Грънчаров
2.инж. Чавдар Николов Каменаров
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
…

Съборът в Рилския манастир: тържеството на гробокопачите на Българската православна църква

Църквата ни агонизира в страшни мъки. А това е коварно, непростимо, дори фатално. Институцията, която е призвана да се грижи за нравственото здраве на народа, сама е поразена от крайна деморализация. Духовни пастири са служили не на Бога, а на Сатана в лицето на комунистите-антихристи. По-лошо едва ли може да има: нашите архиереи, патриархът и владиците, са били (и продължават да бъдат!) верни служители на ДС. Били са най-безскрупулни лакеи на един атеистичен режим, поставил си за цел отвътре да превземе и духовната власт на църквата над народа. И чрез тях го е постигнал.

Целият църковен клир, свещениците, и досега се подчинява на тиранията на тези дяволи в раса и с владишки корони. Срам и позор! Комунизмът успя да съсипе и авторитета на православната ни църква: докога ще търпим това безобразие?! В Полша като се разбра, че един архиепископ е имал връзка с тайните служби на комунистическия режим, избухна скандал, а назначението му се оттегли. У нас арогантни архипастири, превърнали се днес – както се полага за “добри ченгета”! – в… “честни бизнесмени”, всекидневно съсипват авторитета на Църквата ни – и нищо. Цари пълно мълчание и отвсякъде вее дъх на отврат, смрад, гнилост, разложение. Пита се – докога може да продължава тази страшна агония? И даваме ли си сметка какво означава всичко това?!

Преди време отидох да запаля свещ в църквата в квартала, в който живея. Свещеникът седеше на диванче зад бабичката, продаваща свещи, и четеше… в-к “Дума”. Но това е нищо, чували ли сте как говори митрополит Неофит, онзи, дето се гласи да става… патриарх? Говори с нескривано лицемерие, фалшиво, преструва се на “духовник”, а отвсякъде излъчва пълно презрение към Църквата. Говори като… полковник от ДС, назначен за владика! Кирил Варненски е другият кандидат за патриаршеския трон – виждали ли сте по-безочлив, безнравствен и опорочен човек?! Погледнете, вслушайте се в думите му, и ще усетите, че за този човек няма нищо свято. Всички знаят за връзките му с КГБ, ДС и ТИМ, сега е… “бизнесмен”, въртящ сделки с църковни имоти, отколкото… “духовен водач” (простете!). Срам и позор! Галактион Старозагорски пък получил 300 000 лева, за да даде титлата “архонт” на една мутра – това пък на какво прилича?! Калиник Врачански, също като дядо Максим назначен на поста си директно от ЦК на БКП, бил най-активния сътрудник на ДС. За самия Максим няма какво да се говори, потънал е до гуша в грехове, но е така безочливо спокоен – което ясно показва, че този човек не знае какво е страх от Бога. Както навремето благославяше приятеля си Тодор Живков, сега на стари години с нескривано задоволство благославя… Гоце Първанов. Казват, че за рождения си ден получил… пистолет като подарък от събрата си, руския патриарх-генерал от КГБ Алексий Втори! Умът не може да си го представи, но е обяснимо: те си се възприемат като отдавнашни “бойни другари”, затова е така…

Ако обикновен човек греши, е разбираемо, но ако духовен водач от такъв ранг потъне в грехове, за него няма прошка. Нашият патриарх и митрополитите се оказаха с манталитета на… червени милиционери и ченгета. Те, впрочем, са си такива: по-голяма деградация не може да има. Всеки опит за демократизация и реформиране на Църквата у нас беше осуетен от тази клика на ДС, окопала се в Светия Синод. Симеон и Филчев с полиция изведоха последните демократични свещеници от храмовете, за да възстановят хегемонията на ДС. Това стана наскоро – и нищо. Средствата за информация, контролирани също от ДС, разбира се, не се възмутиха. Никой не възропта! Народът ни пък дреме в безпаметство и овче малодушие…

Църквата ни агонизира в страшни мъки: учудващо ли е сега защо у нас вилнеят простотията и простащината, безмилостната жестокост, бездуховността, аморализмът, наглостта?! Ако час по-скоро Църквата ни не се очисти от недостойни пастири, то това вещае огромни беди: нито едно тайнство, нито един ритуал, нито една молитва до Бога няма да постигне и не може да роди свещения си смисъл!!! Ще се окаже, че народът ни е лишен от вековната си Христова Църква и че комунизмът-атеизмът се е наместил в храмовете ни! Това означава едно: пошлостта ще възтържествува над светостта! Ето докъде ще стигнем!

Боже, помогни ни! Просветли разсъдъка и душите ни, Боже, и подкрепи народа ни в тази решителна битка със злото! Само ти можеш да ни помогнеш! Отчайващо е, наистина по-лошо не може да бъде: наказани сме жестоко не заради друго, а заради малодушието си!

Как да очистим от тази напаст Българската православна църква ли? Днес никой не знае как може да стане това. Ще си живеем с позора още години наред. Трябва обаче да намерим сили да изметем тази напаст от тялото на Светата ни Църква. Защото ни очаква Божие възмездие ако не спрем агонията. Горко ни, ако се окажем и този път слаби и бездушни…

Но тия дни по History гледах филм за избирането на сегашния папа. За Конклава, за това как хората чакаха избирането на новия папа, за реакциите им след като стана избора. Доста интересно преплитане на история и съвременност, на традиция и склонност към радикализми в днешния свят. Хареса ми израза на папа Бенедикт XVI за “диктатурата на релативизма”: той е истински консерватор, подобно и на папа Йоан Павел Втори - и това много ми импонира. И покрай този филм се замислих за окаяното положение в нашата православна църква и подирих в мисълта си начини да я изведем от него. Защото е непростим грях нищо да не правим в тази ситуация.

Да, възможно е злочестините ни като народ в последните 60 години да се дължат именно на това, че сме допуснали комунистите да присвоят, да омърсят и да изкористят и най-святото: вярата на народа! Един вид сме проклети от Бога щом допускаме тези безобразия на владиците и на управниците на държавата ни. И докато не поправим положението, проклятието няма да падне. Аз съм склонен да мисля, че е точно така: защото, признайте, се държим крайно неадекватно и недостойно като нация. Все едно сме лишени от Божията благодат, а това е страшно. Няма по-страшно от това. Особено за нация, която все пак има доста велико минало. Но бъдещето ни, уви, е твърде… проблематично. То обаче си зависи само от нас, от никой друг…

Това дотук звучи доста отчаяно. Не мога съм оптимист в такава кошмарна ситуация. Но гледайки филма за избирането на папа Бенедикт XVI, ми хрумна една екстравагантна и съвсем отчаяна идея, която обаче, струва ми се, е единствено възможен вариант за очистването на Църквата ни от отровната плесен, която комунизмът внесе в сърцето й.

Ето до какво се свежда моята наистина радикална идея. Тя е и утопична, съвсем определено го признавам, като си давам сметка що за народ сме. Но защо пък да не я предложа: “Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!”. Знаете ли на кой са тези думи?! На Стефча Стамболова са, милият. Когото платени с руски пари агенти посекоха насред бял ден в столицата, а пък софиянци гледаха безучастни сеир, стоейки наблизо…

Идеята е проста. Всички вярващи да обявят бойкот на нашите храмове с искане всички владици да отидат в манастири за покаяние, отказвайки се от троновете си. Докато това не стане, хората да не стъпват в храмовете. Да идат да се черкуват в католическите християнски храмове, където ги има – или пък на открито, стига млади или пък по-духовно издигнати свещеници да се съгласят да служат там, стига да се съгласят да подкрепят каузата за почистване на Църквата ни. Всички до един владици, избирани по указанията и под диктата на БКП и на ДС – а такива са абсолютно всички наши владици и патриархът! – да си подадат оставката, да се откажат от сана си и да идат било в манастири, било в… бизнеса като комунистическите си покровители, било на майната си да идат. Където искат да идат, но те нямат място в нашата Църква!

Клирът (свещениците) ни също е в тежко състояние, защото толкова години вече няма ярки духовни лидери, които да поведат народа, които да призоват за духовно обновление и възраждане на Църквата ни. Стигнахме до резила, стигнахме до крайното падение ДС да ни натрапва един милиционер – Боян Саръев! – за “народен духовен водач”, а пък също и да ни пробутват един руски възпитаник, фанатично верен на Русия, именно вече пловдивският Николай – същият, който нарече папа Йоан Павел Втори “еретик”! – да ни го пробутват за… патриарх! Това е връх на наглостта, ето защо трябва да има бойкот: от всички, които милеят и страдат за Църквата ни, от всички искрено вярващи, от всички, които не са лицемери като Гоце и като комунистите изобщо.

Като се обяви бойкотът – а към него трябва да се присъединят и партиите, и неправителствени организации изобщо, милеещи за демокрацията, в това число и за демократичността на Църквата ни – като хората все повече тръгнат към католическите храмове, може би наглите владици поне малко ще се уплашат. Ако пък народът е по-единен тоя път, може поне да се съдейства за църковното обновление. Щото Максим няма да е вечен – той си има стари сметки за уреждане с караконджолите, а те, предполагам, го чакат вече с нетърпение. Ще се дигне нужния шум, а е възможно и все повече хора да подкрепят тази акция. Комисията за досиетата пък трябва да даде точни сведения за това кои владици от Синода и с какво точно са сътрудничили на ДС. Тия трябва тогава да си ходят безапелационно. Да се правят избори за нови владици, също и за ония, които, дори и да не са ченгета, имат поведение, петнящо техния духовен сан. Примерно такива, дето продават титли като старозагорския Галактион, или такива, които са просто бизнесмени и мутри, като варненския Кирил. Ако трябва да се викат духовни пастири от Гърция (Атон) и от Цариград, които да направят хиротонии на новите владици. Та да се очисти завинаги тялото на Светата ни Православна Църква от тази гнусна налеп. Тази измет трябва да си иде – колкото скоро, толкова по-добре!

Защото, предполагам, отгоре ни гледа нашият Спасител и ни чака да види как ще се държим в тази толкова жестока за нашата национална свяст ситуация. Много пъти сме го разочаровали – и затова сме в такова окаяно положение. Аз призовавам поне веднъж да зарадваме нашият Господ и да се държим достойно. И само така ще заслужим по-доброто си бъдеще: като очистим Неговата Църква от нечистотиите. Оттук именно трябва да се тръгне, от духовното, защото именно то стои в основата на всичко друго…

(Този текст е писан преди време, но сега имам сгоден случай отново да го припомня. Убеден съм, че звучи актуално като никога. Снимката на пируващия владика-ченге Галактион Старозагорски е от в-к "Класа", намерих я в блога на Иван Бедров. Другите снимки не зная откъде са, намерих ги някъде из интернет.)

Забележка: По повдигнатия от събора въпрос за въвеждане на вероучение в училище ето мой неотдавнашен коментар: Религията в училище – не трябва да им позволим да се погаврят и с най-святото!

Скандален професорски панегирик за мислителя с нежна усмивка Бойко Борисов (2)

Скандален професорски панегирик за мислителя с нежна усмивка Бойко Борисов (1)

Протест: грозни, безнравствени попълзнования на президента Гоце Първанов

На снимката: Президентът Георги Първанов (агент Гоце), главният редактор на в-к Труд Тошо Тошев (явочник Бор) и най-богатият българин, хазартният бос Васил Божков - Черепа

А ето и текста на подписката, който ви призовавам да прочетете и да подпишете, наистина е важно:

През май 2005 година по идея на БТА в София бе проведена Първата среща на българоезични медии от цял свят с цел представяне на българоезичните издания по света и сътрудничество между тях и колегите в България. Последваха срещи в Чикаго през 2006, в Рим през 2007 и на 19 май тази година в Мадрид ще се проведе Четвъртата световна среща на българските медии.

С изключение на първата работна среща, организирана от БТА, останалите срещи напомнят повече за флирт с властта. Вече за втори път (след Чикаго 2006) срещата на българските медии е под патронажа на българския президент Георги Първанов.

Смятаме, че по ред причини Георги Първанов не е уместна фигура за откриването на форум на българските медии. Напротив, българският президент трябва да отговори на много неудобни въпроси.

Документи, разкрити от Комисията за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност (ДС), доказват, че Георги Първанов е работил за Първо главно управление на Държавна сигурност под псевдонима “Гоце”.

ДС е структура, която обединяваше в себе си политическа полиция и организирана престъпност (контрабанда, трафик на наркотици и оръжие, тероризъм) и бе подчинена на КГБ в системата на съветския контрол върху България. ДС виждаше в българската емиграция основен враг и извърши срещу българските емигранти поредица от престъпления – компрометиране, всяване на разкол, отвличания и убийства.

След като първоначално президентът категорично отрече принадлежност към ДС, по-късно той заяви, че не е знаел, че работи за ДС – нещо, което се опровергава от съдържащите се в досието му документи. Когато принадлежността му към тайните комунистически служби стана явна, президентът Първанов вместо да подаде оставка, заяви, че се е гордеел с „патриотичната” си работа в служба на една структура, пряко подчинена на интересите на чужда държава и извършила престъпления като убийството на писателя и журналиста Георги Марков в Лондон и отвличането от Дания и умъртвяването на българския политически емигрант Борис Арсов.

Според класациите на "Фрийдъм Хаус" и „Репортери без граници” България е сред страните с частична медийна свобода. Според годишния доклад на "Репортери без Граници" за 2007 България се намира на 51-во място в класацията за свободата на пресата, след страни като Мавритания, Того и Мавриций.

В Европейска България все още е възможно да те убият за това, което мислиш и говориш, както показва случаят с хроникьора на мафията Георги Стоев, застрелян на централно място в София след като пожела да свидетелства пред прокуратурата срещу престъпни босове. Това показва, че днешните управници на България се различават твърде малко от онези, които поръчаха и осъществиха убийството на писателя и журналиста Георги Марков през септември 1978.

Наел се да представлява на тази среща на медиите българската държавна власт, президентът Георги Първанов би трябвало да отговори защо подчинената на главния прокурор Борис Велчев (бивш негов съветник) институция не се самосезира след фрапиращи разследващи материали на колеги в България, а вместо това уличените в съмнителни действия водят дела срещу българските журналисти. Липсата на адекватна реакция от прокуратурата обезсмисля ролята на разследващата журналистика и увеличава и без това големия риск, който журналистите поемат в своята работа.

В тази среща на медиите уместността на присъствието на президента Първанов ще бъде под въпрос и заради случая с журналиста Иво Инджев, принуден да подаде оставка от БТВ след свой въпрос, отнасящ се до президента, както и заради вредния навик на г-н Първанов да избягва коментар по остри обществени въпроси, като скандала с изтичането на информация от МВР към мафията.

Една от темите на форума в Мадрид е българският туризъм. Заради разкрития свързани със злоупотреби в строителството в защитени зони, през 2007 и 2008 г. български журналисти бяха подложени на заплахи и физическо малтретиране от неизвестни лица. Досега полицията не е разкрила извършителите. Според съобщения в пресата на срещата ще присъстват и бизнесмени като Красимир Гергов, председател на Националния борд по туризъм и председател на Българската голф асоциация, Георги Велчев, представител на веригата „Сол Мелиа“ за Балканите, и други.

Красимир Гергов е медиен бос и рекламен монополист, разследван за предлагане на подкуп от 400 000 лв. на Кирил Гоцев, бивш директор на Българска национална телевизия. Георги Велчев е брат на бившия министър на финансите Милен Велчев. Според изнесена в медиите информация, Георги Велчев притежава 14 хотела, голяма част от които са незаконно построени и впоследствие узаконени. Инвеститор е в скандален проект за застрояване със ски курорт на защитена местност в национален парк "Рила". Смятаме, че присъствието на тези хора на срещата на медиите също е неуместно и неоправдано.

Ето защо ние протестираме срещу така зададения формат на срещата на българските медии и предлагаме вместо приятелски коктейли и потупване по рамото, тя да се превърне в работна пресконференция, на която президентът на България да отговори на въпроси за свободата на словото и върховенството на закона в България, за бездействието на властите пред посегателствата срещу българската природа, за законодателните тенденции да се ограничи правото на гласуване на българските граждани в чужбина и на много други болни въпроси на българската действителност.

(Предложили петицията: Даниела Горчева, издател и редактор на списание Диалог, Холандия, Коста Стефанов, издател и редактор на информационния сайт www.kafene.net, Великобритания, Атанас Чобанов, издател на в-к Парижки Вести, Франция)

Който споделя изложените мисли и желае да подкрепи петицията, може да го направи тук. Само човек с огромен нравствен дефицит като президента Гоце Първанов може да стигне дотам да се опитва да опекунства медиен форум на така свободолюбивите български медии, излизащи извън България. Това обаче не му е аморалната медийна среда тук, в Отечеството, където той и другият любимец на олигархичните медии - бат Бойко Борисов - са станали нещо като свещени крави за подлизурковците сред тукашните журналя. Ето защо реакцията срещу такова неморално поведение на президента-лъжец - който иначе трябва да символизира духа на нацията - е равностойно по значимост на нравствен дълг. Разбира се, само за ония, които не са загубили способността си да се възмущават от такъв колосален цинизъм.

Бат Бойко сгази в (бок)лука, хлъзна се, ама не падна... щот е пич!

Един общински съветник от дясната опозиция (ДСБ) повдигнал крайно неприятния за кмета-генерал бат Бойко въпрос за това, че по време на славната епопея с балирането на столичния боклук всеки ден общината е плащала за 200 тона смет в повече, отколко реално големият град е произвеждал боклуци. И някой другар на кмета, разбира се, си е турял тази чиста пара в джоба си. Ето основното от информацията по случая:

През 2006 и 2007 година Столична община е заплащала за балирането на средно около 1000 тона боклук на ден. След спирането на тази дейност и отварянето на депото в Суходол се оказва, че градът не произвежда повече от 750 тона смет дневно, което бе декларирано и от самия кмет пред общинските съветници. По различни поводи негови заместници също са съобщавали, че София не изхвърля повече от 800 тона смет на ден. Разликите между официалната информация за балираните количества и официалните изказвания на кмета водят до липсата на едни 10 милиона лева общински пари, вече платени за тази дейност.

Неформалният лидер на ГЕРБ и формален кмет на София коментирал пред репортерки, значи, че повдигането на въпроса с балирането бил "чисто политически акт и тенденциозна кампания". Борисов заплашил ДСБ, че по време на изборите "ще си спомни за всичко, с което те помагат на БСП и ДПС в момента". Същевременно изрази надежда, че ДСБ ще си "прецизира поведението".

Това е. Какво излиза значи? Сгазил в лука, ама се разсърдил, че това било казано на обществото. Требвало да се мълчи. Напомня, че понеже народо обича Кмето, като дойдат изборите, Кметът щял да си спомни за неприятните хора от ДСБ, и щял да ги накаже - ако не млъкнат по тия злоупотреби. Да мълчат малко де, нали вече сме си "наши", нали сме все от Европейската народна партия. Като крадем, ще мълчим, ще се прикриваме, тази и логиката на кмета дон Бойко. Доста показателна логика, показваща категорично какво представлява този кмет. Прави бяха мариканците като го определиха за вожд на мафията в България. Поне по нравственост си е същински мафиот, пък за другото не знам...

Гледам го, наш бат Бойко напоследък взел все да се репчи на БСП и на Станишевчето, та белким наивният народец си помисли, че е нещо като "опозиция" на БСП. На БСП бил опозиция, ама на Гоце Първанов не бил, с него били ортаци - откъде ли са станали ортаци тия бре?! Може би от Държавна сигурност, как откъде?! Леле, и тоя бил "десен". Щом той е десен, то ния, драги ми българе, сме марсианци най-вероятно...

(Източник: Бойко Борисов не вижда злоупотреби с балирането)

Феноменът власт: дали държавата е… "грижовна майка"? (9)

Няма значение дали я мислят като такава "майка" или пък като "суров баща", дори като "бащица", от волята на който всичко зависи. Независимо от насоката на представата, въпросът си стои: дали и доколко държавата "покровителствува", "насочва", "ръководи", "организира", "изисква", "дава и взема" и т.н.? Коренните екзистенциални основания и базисните ценности, които разгледахме, предопределят нееднозначни виждания и очаквания на човешките същества, на индивидите и гражданите. Нека се вгледаме в тях.

Ако привързаността към живота е водеща ценност, то тогава индивидите, които я споделят, разчитат най-вече на себе си – не на някой друг, не на "обществото", не на държавата, разглеждана като "любеща" и "грижовна" майка. Вече знаем какво произлиза от тази базисна настроеност – пристрастеност към свободата, инициативност на основата на самоопределянето, уважение спрямо принципа на собствеността, въвлеченост в жизнена (спонтанна, но също и рационално определяна) дейност, в "реалистично правене" на собственото съществуване и т.н. Когато се изисква нещо в човешкия свят да бъде обяснено или, по-добре, разбрано, то тук не помагат схеми от типа, че "това било така" защото "тези хора така искали" или пък "така им харесвало" – защото едно такова привидно облягане на принципа на свободата всъщност е залагане на случайността и на произвола. (Нищо не пречи та "тези хора" да искат "всичко друго", стига "да им скимне това", а че искат, следователно, "точно това" е моментно хрумване, чиста случайност!)

Работата тук е да се вникне в основанията, тъй като автентичната свобода, бидейки чиста спонтанност, не е абсолютно "безпочвена", напротив, тя има своите непреодолими екзистенциални корени. Значи важното е да се разбере защо все пак "това искат" тези или някои други хора, какъв смисъл носи в себе си тяхното искане – а това е смисъл, синхронизиращ се с тяхната дълбинна екзистенциална нагласа, със смисловото поле, благодарение на което е могъл да се роди този своеобразен и конкретен смисъл. Оказва се, че в човешките действия царува истинска смислова определеност, която не е строга детерминация, отнемаща или задушаваща свободата, а е тъкмо израз на свобода.

Например не може в своя бизнес човек да се заеме с "всичко" или дори с "много неща", той може само да се заеме с някои неща, и то най-вече с ония, които умее, които може да прави най-добре; само тогава инициативата му е смислена и ще по-роди желания ефект. Който си мисли, че може "всичко" – както това правеха комунистическите "номенклатурчици", "способни да ръководят всичко, за което Партията разпореди" – всъщност едва ли нещо може, т.е. той прави всичко, но еднакво лошо, значи не допринася, а само разваля и обърква. Разбира се, свободният човек съвсем не си мисли, че може всичко, той просто се стреми да постигне съвършенство в онова, което умее най-добре – т.е. да постигне предела на своите способности и възможности и само така да преуспее, да "улови" смисъла на живота си. Ето в рамките на тези главни определености се движи настроеността, наречена тук "привързаност към живота", или, другояче казано, вярност, преданост към свободата (което, впрочем, е все същото!).

Ония, за които държавата е "грижовна майка", правят това не просто защото… "така им харесва", а защото не са способни на самостоятелен и отговорен живот – и поради това се опитват да прехвърлят на някой друг грижата за своя живот. Такива хора се плашат от свободата затова, защото не са в състояние да разберат нейните предимства, те не умеят да се възползват от това, което свободата предлага на разбиращите я. Оказва се, че слабостта е корена на тяхното недоумение пред свободата, а човек е слаб не просто когато е ощетен от природата (дала му "мизерна" жизненост), но когато сам непрекъснато насърчава не силата си, а своята слабост. За да правят това, такива хора са поели по невярна посока на живот, което е израз на подвластността им от безжизнени ценности, лежащи в основата на тенденцията към провал, която все повече се засилва при тях – вместо да търсят поврат към истинното, към екзистенциално значимото. Подобна екзистенциална непълноценност, лежаща в корена на исканията за "социална държава", от която трябвало да се чака всичко наготово, е израз на бягство от свободата, е предчувствие за провал в решаването на задачата на живота – мнимо избягван чрез опитите да се легне под крилото на "майката-държава". Залагането на общото е категоричен отказ от индивидуалното, то е показател за екзистенциално безсилие и на личностна непълноценност.

Тази е основата на натрапчивите политически искания държавата да се разпорежда даже с частния живот на индивидите, да "указва" какво да се прави, да "благоволява" и да "дава" по нещичко на всеки, (а най-много на най-послушните!), централизирано да определя – чрез строги команди! – всички действия в това "рационално организирано" общество-комуна и т.н. В най-чист вид тези искания са сърцевина на комунистическата доктрина, която не само лишава индивида от всякакви възможности за саморазвитие, но и го освобождава от всякаква отговорност – мнозина точно затова така обичат живота в комуна. Доколко подобно съзнание – съвсем изкривено, неавтентично, безжизнено, непълноценно – е разпространено в някои среди на посткомунистическото пространство свидетелствува, подобно на барометър, политическата подкрепа, получавана от неокомунистическите партии в свободни избори. (В България на два пъти – през 1990 и през 1994 г. – носталгията по "майката-държава" осигури пълна победа на БСП, и двата пъти довела до страшен провал и до нови страдания за цялото население – което иначе, впрочем, би трябвало да е преситено от комунистическите "грижи за човека".)

Ето един прекалено показателен пример за това до какви абсурди може да стигне абсолютно непълноценното и извратено комунистическо съзнание. На погребението на "вечно веселия диктатор" Тодор Живков една възрастна женица, горчиво плачейки, извика думите, идещи сякаш от "дълбините" на сърцето й: "Другарю Живков, вечно ще помним как добре ни хранеше и поеше!". При тези думи (чути и видени благодарение на телевизионните камери и микрофони от цялата страна) и дошлите на погребението се обляха в сълзи, изпитвайки също така силна сърдечна болка при спомена за това как "незабравимият" хубаво ги хранел и даже "поил"; предполагам също, че голяма част от българския народ също е плакала в този момент пред телевизорите си. Вместо здрав смях думите на старицата предизвикаха в изкривената чувствителност на овладените от носталгия по комунизма хора… сълзи; нима това не безкрайно изразително и извратено?!
Сърцераздирателната сценка от погребението на Т.Живков, предавана по телевизията, разсмя също така до сълзи другата част на многострадална България – тази част, на която ще се опре едно по-достойно бъдеще на нашия народ. Интересно е обаче и друго: как така в мътното съзнание на плачещите динозаври на комунизма не проблесна мисълта, плод на здравия смисъл и разсъдък (изглежда смазан от бетонните блокове на комунистическата извратеност!), а именно защо не се запитаха за нещо просто: по какъв начин Т.Живков е успявал да "храни" и "пои" цял народ, дали е могъл заедно с престъпната си партия да създаде тези "провизии", кой всъщност е създал благата, които "другарите" великодушно "даваха", "подхвърляха" и пр., отделяйки, впрочем, по-голямата част за себе си?! Накратко здравото съзнание неизбежно би се запитало: комунистическата държава "разпределя" благата, но кой ги е създал? Вероятно не тя, не "Партията", не и Т.Живков, създал ги е същият този унизен народ, тогава на кой "трябва да целува ръка"?! Същият този народ има поговорката: "с чужда пита помен прави" – тогава чия е била питата в живковите ръце? Защо тогава плачещите лицемери (защото те плачеха най-вече не за "хранене и поене", а за много други по-значими благини, от които бяха лишени заради…демокрацията!) или просто болни хора не се посвениха да целуват ръката му и защо без смущение изнесоха на показ подлия си морал, предполагам, вече е съвсем ясно…

Спрях се на описанието на една абсурдна "мисловност" (абсурдна дотам, че направо е тъждествена на немисленето, на пълното бездушие!) не за друго, а за да покажа, че последствията от това, че "нещо е повредено" в екзистенциалните корени на индивидите винаги са небезобидни, напротив, прекалено са коварни, т.е. водят до загуба или поне "замъгляване" на здравия усет, до страшна деформация на човешкото.

Политическите програми и идеи за централизираното направляване на живота на милиони индивиди (което се явявало израз на "висша рационалност"!) независимо от абсурдността си, се приемат с възторг от "обществените същества", в чиито недра зее абсолютна екзистенциална празнота; кой в такъв случай ще се осмели да твърди, че "хората били мислещи същества" щом явно не се справят със задачата на мисленето?! Загубил своята човечност, човек наистина е способен на удивителна деградация – нима това не е страшно?! Приемането, че ролята на държавата е да бъде "майка за своите… деца" обаче не е резултат на болен разсъдък (както би трябвало да бъде ако не се осъзнае изтъкваното в тези страници) или пък на "случаен каприз" или дори "екстравагантност" на някакви хора, но то е израз на екзистенциална непълноценност, свеждаща се до отказ от самобитността на индивида и отхвърляне на отговорностите на свободата.

На основата на добитото в нашия анализ, а пред това в осъществената дедукция, може да се разбере какво наистина означават и опитите както за засилване, така и за ограничаване на ролята на държавата спрямо съществуването на индивидите, на какво се основават подобни тенденции в политическите доктрини, на какви ценности и преди това на какви "екзистенциални ядра" са израз било комунистическите, било "центристко-социалдемократическите", било "дясно-центристките" или пък либералните политически разбирания. Но най-вече могат да се проумеят поривите, въжделенията, исканията и екзистенциалните подбуди на техните привърженици, явяващи се "двигателната сила" на политическите елити.

Главното е да се разсеят окончателно илюзиите, да бъдат изобличени спекулациите и шарлатанствата, да бъдат отсечени корените масови психози от типа на комунизма, чиято същност досега умело беше прикривана и затова все още докрай не е разбрана. Ако това последното не бъде постигнато, то "социалната проказа" (израз на крещяща екзистенциална непълноценност!), каквато по същината си е комунизмът, никога няма да бъде ограничена до безопасни за обществото размери.

(Следва)

България се превърна в нарицателен пример за проваляща се страна

По-долу препубликувам откъс от последната пресконференция на една от парламентарно представените български партии. В констатациите, съдържащи се в този текст, намирам много силна загриженост за случващото се у нас, както и откривам ясна стратегия за това какво трябва да се направи, та страната да поеме по друг път. Предлагам този текст на умниците, които твърдят, че нямало смисъл да гласуват, понеже нямало български партии, достойни за тяхното доверие. Всички партии били "от един дол дренки", всички до една били маскари и пр. Нямало смисъл също да изгоним сегашните провалили се управници, понеже следващите щели да бъдат още по-лоши и пр.

Това обаче съвсем не е истина: има огромна разлика между политиците, на които аз примерно се доверявам, и тия, които сега ни управляват. Но за да схване това, човек трябва да направи опит да вникне, сиреч се иска да помисли. Но мнозина у нас най-много от всичко на света мразят да мислят. На тях, на немислещите всичко им се вижда еднакво и без смисъл. А това не е така. Винаги има смисъл, просто трябва да се открие. Чрез мислене става откриването на смисъла. Чрез мислене става освобождаването на душата от заблудите и илюзиите. Приятни размисли ви желая! Винаги има смисъл да се мисли.

ИВАН КОСТОВ: Ние искаме да фокусираме вниманието Ви върху това, че управляващата коалиция предупредена предварително за острата реакция на ЕС (визирам писмото на главния директор Майкъл Лий) и предупредена от неудовлетворителните резултати от обиколката на г-жа Плугчиева в Брюксел, избраха да направят пресконференция в Катарино, за да отвлекат вниманието на българското общество от очертаващия се провал на българското европейско членство. Ние сме абсолютно убедени, за това, че те са знаели ясно какво е отношението на ЕС и, второ, че са предприели тази пресконференция изцяло, за да отвлекат вниманието на българското обществено мнение.

С какво отвличат вниманието? Ние се опитахме много внимателно да анализираме пресконференцията и можем да я обобщим с едно изречение: Те ни казаха с тази пресконференция, че искат с нашите пари да купят следващия си мандат. Това направиха там. Нито повече, нито по-малко. Около средата на юни или може би по-рано ще се окажем в изключително важен момент от политическата обстановка в нашата страна. Ще се окажем, защото тогава ще станат ясни резултатите от мониторинговия доклад на ЕС, второ ще стане ясно какви санкции ще бъдат приложени по отношение на България, която се превърна в нарицателен пример за проваляща се страна. Страна, която трябва да бъде санкционирана непрекъснато. Ще станат ясни санкциите и по този начин ще се очертае размерът на провала. Така правителството отива на практика към вот на недоверие за провала на членството ни в Европейския съюз.

Разбира се, ние ще предприемем всички ходове, които като опозиция трябва да предприемем, за да увеличим контрола върху правителството. Ще поискаме дебати, ще искаме доклад от министър-председателя, ще подложим на сериозен контрол министрите, давайки си обаче ясна сметка, че изводите, които сме направили пред ремонта на правителството и веднага след него, остават в сила. Ремонтът на правителството беше неуспешен. Той не реши проблема с кризата в това управление. Корупционните машини продължиха да действат вътре в това управление. Това казаха от ЕС на България. Те искат от нас правила, ние им предлагаме добре смазани корупционни машини!

В тази връзка едно малко отклонение. Тъй като прокуратурата твърде дълго време се забавив намирането на решение за фонда “Републиканска пътна инфраструктура”, ние ще изпратим до Главния прокурор сигнал, в който ще му покажем, че братята, които са си гарантирали финансиране и то не в размер 120, а в размер над 200 млн. са извършили сериозни нарушения на закона. Братът-получател на парите е бил длъжен да подаде декларация, с която да удостовери, че няма никакви роднински връзки с възлагащия обществената поръчка. И втора, че този, който е възложил обществената поръчка, който е отпуснал парите – другият брат – е направил това без да има необходимия комплект документи, включващ и тази декларация. И двамата са извършили груби нарушения на българските закони. Така че ще изпратим такъв сигнал на прокуратурата. Надяваме се, че тази практика, толерирана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който впрочем разбрахме, че си позволява най-нагло, така както го прави и в българския парламент, да лъже и Европейската комисия, ще си получи заслуженото.

- Възможни ли са предсрочни избори?

ИВАН КОСТОВ: Вижте, въпроса за предсрочни избори ние го виждаме по следния начин: Ние имаме, да кажем така, една безспорна диагноза, че България не е в състояние да изпълнява европейските правила, не е в състояние и не изпълнява европейските стандарти. Оттук-нататък, обясненията на управляващите са различни от обясненията, които ние даваме. Те казват, че причината за това са слабости в администрацията, че няма достатъчен капацитет, липса на компетентност на определени нива и считат, че ако направят ремонти, някакви преструктурирания, някаква реорганизация, ако сменят някои административни служители на средно или по-високо ниво, въпросът ще се реши. Ние казваме друго: Парите се спират от ЕС, заради отказа да се прилагат европейските правила, заради корупция и мафиотизация на държавата България.

Ако ние сме прави, българските избиратели трябва да постъпват както постъпва Европейският съюз – да спрат възможността на това управление да харчи техните пари, защото те му дават парите като данъкоплатци, на следващите избори. Най-добре е тези избори да бъдат предсрочни.

Защото, ако ние сме прави, а ние, Демократи за силна България, досега години наред се оказва, че сме прави в констатациите си, то Европейският съюз няма да толерира корупционни практики и мафия в България. Няма да гледа през пръсти как парите на европейския данъкоплатец отиват в мафиотите и да помагат на българските мафиоти да препират собствените си пари. Няма да толерират това точно. И не е въпрос само на липса на капацитет и не е въпрос на средно или по-високо административно ниво. Въпросът е на мафията, окупирала властта в България! Затова тя трябва да си отиде. Най-добре след предсрочни избори.

(Източник: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ след заседанието на НР на ДСБ, дата: 13-05-2008)

Мнозинството от нацията ни изглежда обича да стене под хомота на простотията си

Снощи издателят на моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (тя ще излезе в авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД) ми изпрати окончателния макет на книгата, та да го видя и да си кажа мнението. Разпечатах я и днес-утре си имам занимание: ще чета текста, та да нанеса последните корекции. Издателят обещава да спази срока за излизането на книгата - преди 24 май. Остава още малко време до този момент. Остава да се направи само корицата. Вълнувам се невероятно много, защото за мен тази е една много важна и потребна книга.

Подзаглавието на книгата е "Кратка психологическа история на съвременна България". Спрях се на него, защото с другото, с което ръкописът е по-известен - "лична" вместо "психологическа" - рискувам да бъде погрешно изтълкувано. Както и да е, важното е читателят да не се подведе. Разбира се, не очаквам сензация с книгата си: у нас тъкмо най-потребните книги си остават най-незабелязани. У нас всичко е наопаки.

Преди да излезе книгата за нашата най-съвременна история около самата книга се разви една недотам приятна история. Въодушевен от текста, който писах с ентусиазъм, аз сметнах, че може би моите сънародници, които четат в блога ми, влизат в него от цял свят, ще ме подкрепят в народополезното усилие. И предложих нещо скандално: ако някой иска, да подпомогне финансово книгата. Месеци наред обявата за това вися в блога и беше прочетена от много хора. Оказа се обаче, че само трима (!) българи, двама от пределите на отечеството, а един (!) от чужбина дръзнаха да развържат портфейла си и дадоха пари за издаването й. Така събрах 400 (!) лева дарения за издаването на книгата. И толкоз. Няма значение де. Искам обаче да кажа тук нещо, което особено ме възмути.

Става дума за грозни постъпки на неколцина, които обещаха да подпомогнат книгата, дълго време ме лъгаха, а пък в един момент не спазиха обещанието си. Имам чувството, че тия хора просто искаха да се погаврят с мен, или да разпалят надежда, че книгата ще излезе, пък после като изчезнат, да се провали издаването й. Подличко постъпиха, в духа на най-подлите български традиции. Разбира се, те не знаеха, че аз лесно не се отказвам и номерът им няма да мине. Аз съм психолог и очаквах такова нещо. Неслучайно съм писал и книга за българската душа. Нарича се БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА. Книгата, на която нацията обяви бойкот. До момента, за 7 месеца от излизането й, са продадени само 50 книги в цяла България! Нито една от големите медиии не обяви излизането й. Нито един блогър не каза една-едничка дума за да популяризира книгата ми. Опитаха се да я погребат веднага след като се роди. Пълно мълчание! Пълна низост! Гадна и отвратителна завистлива българска низост! Нищо де, питам се само: как тия хора поне малко от малко не ги е срам. Ето това е възмутителното.

И така, въпреки всичко, въпреки подличката българска атмосфера, в която ще излезе новата ми книга за страстите и бесовете български, тя ще излезе. Подготвих документите и тия дни ще получа банков заем, за да издам книгата си. Мълчанието около тази книга в богосферата пак е тотално и пълно. Което именно ме и стимулира да направя всичко, за да излезе книгата ми. Знаете ли защо?

Ами защото фактът, че така старателно се мълчи около предишната и около новата ми книга ми показва, че тия две книги са безкрайно потребни и истински необходими. Ако някой беше подкрепил с дума и насърчение моето дело, щях да се сепна, че явно нещо не е наред. Ала сега, щом така единодушно се мълчи, значи всичко е наред. Значи книгите ми, въпреки мълчанието и бойкота, носят в себе си нещо истинско. Ако бяха фалшиви, лицемерни, щяха непременно да ги превъзнасят до небесата. А сега мълчат, значи са истински. Ето това ме стимулира да продължавам да се боря. Иначе отдавна да бях се отказал.

Защото един толкова подъл, малодушен и гаден в мнозинството си народ не заслужава да правиш нещо за него. Той заслужава да бъде прокълнат и изоставен на съдбата си. Глупаво е да се бориш да му помагаш да се освести. Той не ще да заживее нормално и човешки. Той иска да продължава да стене под хомота на простотията си. Ето затова за мен предизвикателството е преголямо и затова още не съм се отказал. Защото съм изследовател, и този феномен на българската душа ме дразни дотам, че съм встъпил в люта битка с него. Да видим докъде ще ми стигнат силите, но докато дишам, няма да се откажа. Ако не бях философ и изследовател, отдавна да бях изкрещял "Майната ви, нещастници!" и да си бях обрал крушите от тази осъдена и обречена страна.

Както, впрочем, направиха толкова много наши сънародници. И са си прави. Този народ не заслужава да жертваш себе си заради него. Така е било преди, така е и сега. Идоли и кумири на този народ не са Левски и Ботев - не се подвеждайте от лицемерните думи на тълпата и на префърцунения ни елит, драги ми що-годе мислещи сънародници! - негови идоли и кумири са Гоце, Слави, Бойко, Божо, Пантев, Вучков и Волен. Тъжно, тъпо, жалко, но факт...